Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 авг 2013, 17:26, 5314 прочитания

Законовият минимум прозрачност

Държавните регулатори рядко публикуват на регулярна база повече информация от безусловно изискваната, но и рядко са избирателно активни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Войната около дома на КФН
Поради неяснотите и медийните публикации около избора на нова сграда за КФН първоначално трима от петимата й членове излязоха с открито писмо, че решението не е колективно и не са били уведомени надлежно, както беше съобщено. В отговор излязоха контрапозиции, единият от подписалите острата позиция (излязлата по майчинство Антония Гинева) промени своето мнение и накрая на 25 август, в неделя, бяха публикувани и стенограми от заседания, където членовете (включително и двамата останали дисиденти, зам.-председателите Борислав Богоев и Николай Попов) обсъждат детайли около различните оферти.
Независимите регулатори са едни от най-важните пазители на обществените интереси. Те трябва да контролират както държавата, така и частния сектор от името на всички данъкоплатци. В България обаче усещането е, че те не само не хапят, но и дори когато лаят, го правят селективно - а защо това е така, остава неясно за повечето граждани.

Причината обикновено е оправданието "търговска тайна". Често това е валиден аргумент, особено за някои от регулаторите. Докато в един медиен съвет е сравнително лесно да се обсъждат на открити заседания всякакви теми, при банковия надзор самият факт, че той има опасения или предписания към някоя кредитна институция, могат да подплашат клиентите й и да задълбочат проблемите й. Не липсват обаче и случаи, където под прикритието на чувствителността на темата някои регулатори скриват важна за обществото информация. Или я разкриват избирателно.


Така например през миналата седмица Комисията за финансов надзор публикува за пръв път в историята си стенограми от конкретни точки от заседанията си, и то с очевидната цел да защити председателя си Стоян Мавродиев и да дискредитира позицията на открито критикуващите го членове на регулатора (виж карето). Конкретният казус ни провокира да направим обзор каква е политиката по разкриване на информация във всички по-значими регулатори. Защото дори в ограничената прозрачност е важно да има ред и излизащата от регулатора информация да е подчинена на ясни правила и да е последователна, а не да се разкрива субективно, което винаги оставя подозрения, че е в полза или ущърб на конкретни лица.

От частното

Това, както изтъкват и от самия регулатор, е напълно законно. От КФН обясняват: "На основание чл. 2, т. 7 от правилата за оповестяване на публичната информация, свързана с дейността на КФН, на оповестяване подлежи информация, която е значима и с публичен характер, насочена към граждани, потребители, средствата за масова информация и др. Публикуването, включително на разпечатки от аудиозаписи, е правомощие на председателя на КФН с оглед спазването на принципа на прозрачност. В дадения случай то е необходимост, която показва безпристрастно фактологията. Процесът по оповестяване се осъществява след одобрението на председателя на КФН. Той взима решение, спазвайки закона, дали една информация следва да стане публично достъпна в зависимост от спецификата на конкретния случай. Тези негови решения се основават на защитата на интереса на потребителите, запазването на добрата репутация на надзора и на финансовата стабилност в държавата."



Обективно погледнато обаче, по много теми от далеч по-голямо обществено значение КФН досега не е предприемала подобни действия. Най-пресният случай е с медийните обвинения от последните седмици, че фондовете на най-голямата пенсионна компания в страната - "Доверие", са източвани, включително и от дружества, свързани с Иво Прокопиев - единият от собствениците на "Икономедиа", дружеството, което издава "Капитал". Tогава регулаторът не само че не показа (чрез стенограми или по друг начин), че е обсъждал темата и тя го притеснява, но и не излезе със становище, което ясно да каже дали информацията е вярна ли е не. Вместо това в отворено писмо заяви, че това не са негови констатации, а медийни интерпретации на база мерки на КФН и че председателят й възнамерява да заведе граждански и наказателни дела срещу "Икономедиа" и Прокопиев за клевета. Междувременно мениджмънтът на "Доверие" също заяви, че ще си търси правата в съда, тъй като КФН не е осъществил правомощията си да отхвърли невярна информация за публично дружество. За да е абсурдът пълен, част от членовете на регулатора отрекоха това писмо да е съгласувано с тях.

Още преди да се разрази бурята вътре в комисията, на 19 август "Капитал" поиска по закона за достъп до обществена информация протоколи от заседания на КФН, където е обсъдено решението да се публикува писмото. Двуседмичният срок още не е изтекъл към редакционното приключване на текста, а според деловодната система на КФН заявката е насочена към председателя и оттогава няма движение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места 1 ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 413 прочитания

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 3197 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По "Струма", но без "Хемус", засега

Как изглежда към момента пътната инфраструктура в новата ОП "Транспорт"

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10