Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 авг 2013, 17:26, 5350 прочитания

Законовият минимум прозрачност

Държавните регулатори рядко публикуват на регулярна база повече информация от безусловно изискваната, но и рядко са избирателно активни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Към общото

Реално практика по публикуване на стенограми едно към едно почти не се среща при никой регулатор. С различна степен на прозрачност някои от тях провеждат заседанията си открито, публикуват протоколи или като минимум само решенията си (виж текстовете и таблицата).

Заместването на стенограмите с протоколи (които са подписани от всички присъстващи като гаранция, че те пресъздават вярно дебатите) е доста стандартна практика по света, за която си има логични причини. На първо място, защото при обсъждането могат да се засегнат определени търговски тайни. Освен това, както показва и практиката, правителството да публикува стенограми от заседанията си, това само по себе си убива дебата - някой, като знае, че думите му ще излязат черно на бяло, често предпочита да замълчи или да смекчи критиките си. А на последно място и изчитането на многочасови дебати може да е доста изморително, докато често те могат да се систематизират в няколко абзаца.


Селективността също не е широко застъпена, но присъства. Обикновено за непубликуването на конкретно решение или части от него аргумент са конкретни законови забрани за разкриване на класифицирана, лична или търговска информация. Обратната хипотеза - избирателно да се публикува информация в разрез с практиката тя да не е публична, се среща по-рядко в обясненията на регулаторите. Такава практика има БНБ, която въпреки пословичната си потайност понякога публикува съобщения по решения, които (по нейна преценка) имат обществено значение. Пример за това беше временното отнемане на правото на глас на миноритарните акционери (фирми, свързани с Христо Ковачки) в Общинска банка, което даде възможност на Столичната община да промени устава и да си върне контрола над институцията.

Като цяло обаче повечето институции се придържат по-скоро към рутинната си практика, като в повечето случаи тя се движи по ръба на минимално изискваното в закона. За всичко останало се пита или се минава през заявка за достъп до обществена информация. Тази практика, освен че губи време и за двете страни е и неефективна, тъй като отнема ресурс вътре в самата институция. А по замисъл нормалното е повечето информация, която може да е интересна за обществото и не е обект на някаква тайна по закон, да е налична и заявките да се ползват само за наистина специфични случаи.

Всичко това обаче се постига не с повече закони, а с обществен натиск и практика. Българските регулатори постепенно трупат и от двете, но резултатите ще отнемат още доста време.



Комисия за регулиране на съобщенията
Публична и лаконична 
Практиката на Комисията за регулиране на съобщенията е да публикува на страницата в си в интернет дневния ред на всяко свое заседание, а впоследствие там излизат и протоколите от тях. Отделно пак на сайта си регулаторът оповестява и всяко свое решение. "В съответствие с чл. 35, ал. 8 и 9 от Закона за електронните съобщения в интернет се качват всички решения освен съдържащите защитена от закон информация", обясниха от регулатора. Актовете и наказателните постановления не се оповестяват публично. "Няма законово изискване регулаторът да разкрива имената на санкционираните лица", казват от ведомството на Веселин Божков. Като цяло телеком регулаторът работи сравнително публично, но е и доста лаконичен в официално публикуваните си решения. В случаите на обществена консултация обаче на сайта й излизат всички становища на заинтересованите лица. Често, когато става въпрос за искания на определени компании комисията да вземе някакво решение, самото дружество настоява определена информация да не се разкрива като негова търговска тайна. Стенограми и паметни записки до момента не са изнасяни публично.

Българска народна банка
Докъдето стига тайната
Централните банки са потайните институции и затова си има и легитимна причина - разклащането на доверието в една или няколко банки може да предизвика паника сред вложителите, която да се разпростре и върху цялата система. Доколкото някои от тях публикуват протоколи, те са по обсъжданията им на паричната политика, а не по надзора, който невинаги е и тяхна функция.
БНБ не прави изключение - тя няма практика да публикува дневен ред, решения или протоколи от заседания на управителния си съвет. Все пак, както обясняват от пресцентъра на институцията, много от решенията от обществен интерес все пак се оповестяват под различна форма - в годишните и полугодишните й отчети, където има и много информация за дейността й, в периодичните й издания, в публичните й регистри. 

"БНБ публикува своевременно прессъобщения за приети решения на заседания на УС, които имат обществено значение, включително решения за предоставяне, отнемане или отказ за издаване на лицензи на кредитни и платежни институции. Не се публикуват решения и материали на управителния съвет на БНБ, които съдържат банкова, професионална, служебна или търговска тайна. Същите изисквания се спазват и при отговори на запитвания по Закона за достъп до обществена информация", уточняват от банката. Практиката на БНБ да не разкрива почти нищо около надзорните си взаимоотношения с банките е разбираема и защитима. Въпреки това има и противоположната теза, че широката публика има право да знае, ако се случва нещо нередно в някоя финансова институция, а не просто да разчита, че регулаторът ще си свърши работата. Балансът между двете е сложен и банковият регулатор, оглавяван от Иван Искров, както и повечето по света, залита в посока към потайността.

Комисия за финансов надзор

С избирателна пропускливост

Преди години заседанията на КФН и брифингът след тях всяка сряда бяха почти фиксирано събитие в календара на финансовите репортери. Сега тази регулярност и много от прозрачността са изчезнали. Регулаторът заседава в различни дни, без предварително оповестен дневен ред, като често (но невинаги) след тях публикува накратко решенията, а със закъснение и пълните им текстове. На теория се публикуват всички решения на оглавяваната от Стоян Мавродиев комисия и на ресорните му заместници, но практиката показва, че понякога принудителни мерки така и не виждат бял свят. Протоколи или стенограми до въпросния случай със спора около сградата не са публикувани. Голяма част от предаваната от поднадзорните лица информация се озовава в различните информационни системи и публични регистри на сайта на КФН, макар повечето от нея да е доста трудна за откриване за непосветените.

"Когато съответната информация е класифицирана или представлява друга защитена тайна, в случаите, предвидени със закон, се ограничава правото на достъп до нея. Неизменно се взимат предвид и разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, както и всякакви други законови разпоредби, касаещи търговска и друга тайна", обясниха от КФН. Отговорът на по-принципните въпроси беше почти изцяло преплетен с обясненията около сградата, като съществено място беше отделено да се изрази надежда за коректно отразяване "въпреки системните поръчкови кампании и липса на обективност в статиите на "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми

Според прокуратурата в организираната престъпна група влизат 10 души, за 4 от тях е поискан постоянен арест

30 май 2020, 820 прочитания

България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това? 1 България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това?

От 458 млн. евро субсидията ще се повиши на 2.69 млрд. евро, но възможностите за използването на тези средства са ограничени

30 май 2020, 909 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По "Струма", но без "Хемус", засега

Как изглежда към момента пътната инфраструктура в новата ОП "Транспорт"

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10