Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законовият минимум прозрачност

Държавните регулатори рядко публикуват на регулярна база повече информация от безусловно изискваната, но и рядко са избирателно активни

Николай Стоянов
5352 прочитания

© Инна Павлова


Войната около дома на КФН

Поради неяснотите и медийните публикации около избора на нова сграда за КФН първоначално трима от петимата й членове излязоха с открито писмо, че решението не е колективно и не са били уведомени надлежно, както беше съобщено. В отговор излязоха контрапозиции, единият от подписалите острата позиция (излязлата по майчинство Антония Гинева) промени своето мнение и накрая на 25 август, в неделя, бяха публикувани и стенограми от заседания, където членовете (включително и двамата останали дисиденти, зам.-председателите Борислав Богоев и Николай Попов) обсъждат детайли около различните оферти.

Независимите регулатори са едни от най-важните пазители на обществените интереси. Те трябва да контролират както държавата, така и частния сектор от името на всички данъкоплатци. В България обаче усещането е, че те не само не хапят, но и дори когато лаят, го правят селективно - а защо това е така, остава неясно за повечето граждани.

Причината обикновено е оправданието "търговска тайна". Често това е валиден аргумент, особено за някои от регулаторите. Докато в един медиен съвет е сравнително лесно да се обсъждат на открити заседания всякакви теми, при банковия надзор самият факт, че той има опасения или предписания към някоя кредитна институция, могат да подплашат клиентите й и да задълбочат проблемите й. Не липсват обаче и случаи, където под прикритието на чувствителността на темата някои регулатори скриват важна за обществото информация. Или я разкриват избирателно.

Така например през миналата седмица Комисията за финансов надзор публикува за пръв път в историята си стенограми от конкретни точки от заседанията си, и то с очевидната цел да защити председателя си Стоян Мавродиев и да дискредитира позицията на открито критикуващите го членове на регулатора (виж карето). Конкретният казус ни провокира да направим обзор каква е политиката по разкриване на информация във всички по-значими регулатори. Защото дори в ограничената прозрачност е важно да има ред и излизащата от регулатора информация да е подчинена на ясни правила и да е последователна, а не да се разкрива субективно, което винаги оставя подозрения, че е в полза или ущърб на конкретни лица.

От частното

Това, както изтъкват и от самия регулатор, е напълно законно. От КФН обясняват: "На основание чл. 2, т. 7 от правилата за оповестяване на публичната информация, свързана с дейността на КФН, на оповестяване подлежи информация, която е значима и с публичен характер, насочена към граждани, потребители, средствата за масова информация и др. Публикуването, включително на разпечатки от аудиозаписи, е правомощие на председателя на КФН с оглед спазването на принципа на прозрачност. В дадения случай то е необходимост, която показва безпристрастно фактологията. Процесът по оповестяване се осъществява след одобрението на председателя на КФН. Той взима решение, спазвайки закона, дали една информация следва да стане публично достъпна в зависимост от спецификата на конкретния случай. Тези негови решения се основават на защитата на интереса на потребителите, запазването на добрата репутация на надзора и на финансовата стабилност в държавата."

Обективно погледнато обаче, по много теми от далеч по-голямо обществено значение КФН досега не е предприемала подобни действия. Най-пресният случай е с медийните обвинения от последните седмици, че фондовете на най-голямата пенсионна компания в страната - "Доверие", са източвани, включително и от дружества, свързани с Иво Прокопиев - единият от собствениците на "Икономедиа", дружеството, което издава "Капитал". Tогава регулаторът не само че не показа (чрез стенограми или по друг начин), че е обсъждал темата и тя го притеснява, но и не излезе със становище, което ясно да каже дали информацията е вярна ли е не. Вместо това в отворено писмо заяви, че това не са негови констатации, а медийни интерпретации на база мерки на КФН и че председателят й възнамерява да заведе граждански и наказателни дела срещу "Икономедиа" и Прокопиев за клевета. Междувременно мениджмънтът на "Доверие" също заяви, че ще си търси правата в съда, тъй като КФН не е осъществил правомощията си да отхвърли невярна информация за публично дружество. За да е абсурдът пълен, част от членовете на регулатора отрекоха това писмо да е съгласувано с тях.

Още преди да се разрази бурята вътре в комисията, на 19 август "Капитал" поиска по закона за достъп до обществена информация протоколи от заседания на КФН, където е обсъдено решението да се публикува писмото. Двуседмичният срок още не е изтекъл към редакционното приключване на текста, а според деловодната система на КФН заявката е насочена към председателя и оттогава няма движение.

Към общото

Реално практика по публикуване на стенограми едно към едно почти не се среща при никой регулатор. С различна степен на прозрачност някои от тях провеждат заседанията си открито, публикуват протоколи или като минимум само решенията си (виж текстовете и таблицата).

Заместването на стенограмите с протоколи (които са подписани от всички присъстващи като гаранция, че те пресъздават вярно дебатите) е доста стандартна практика по света, за която си има логични причини. На първо място, защото при обсъждането могат да се засегнат определени търговски тайни. Освен това, както показва и практиката, правителството да публикува стенограми от заседанията си, това само по себе си убива дебата - някой, като знае, че думите му ще излязат черно на бяло, често предпочита да замълчи или да смекчи критиките си. А на последно място и изчитането на многочасови дебати може да е доста изморително, докато често те могат да се систематизират в няколко абзаца.

Селективността също не е широко застъпена, но присъства. Обикновено за непубликуването на конкретно решение или части от него аргумент са конкретни законови забрани за разкриване на класифицирана, лична или търговска информация. Обратната хипотеза - избирателно да се публикува информация в разрез с практиката тя да не е публична, се среща по-рядко в обясненията на регулаторите. Такава практика има БНБ, която въпреки пословичната си потайност понякога публикува съобщения по решения, които (по нейна преценка) имат обществено значение. Пример за това беше временното отнемане на правото на глас на миноритарните акционери (фирми, свързани с Христо Ковачки) в Общинска банка, което даде възможност на Столичната община да промени устава и да си върне контрола над институцията.

Като цяло обаче повечето институции се придържат по-скоро към рутинната си практика, като в повечето случаи тя се движи по ръба на минимално изискваното в закона. За всичко останало се пита или се минава през заявка за достъп до обществена информация. Тази практика, освен че губи време и за двете страни е и неефективна, тъй като отнема ресурс вътре в самата институция. А по замисъл нормалното е повечето информация, която може да е интересна за обществото и не е обект на някаква тайна по закон, да е налична и заявките да се ползват само за наистина специфични случаи.

Всичко това обаче се постига не с повече закони, а с обществен натиск и практика. Българските регулатори постепенно трупат и от двете, но резултатите ще отнемат още доста време.

Комисия за регулиране на съобщенията

Публична и лаконична 

Практиката на Комисията за регулиране на съобщенията е да публикува на страницата в си в интернет дневния ред на всяко свое заседание, а впоследствие там излизат и протоколите от тях. Отделно пак на сайта си регулаторът оповестява и всяко свое решение. "В съответствие с чл. 35, ал. 8 и 9 от Закона за електронните съобщения в интернет се качват всички решения освен съдържащите защитена от закон информация", обясниха от регулатора. Актовете и наказателните постановления не се оповестяват публично. "Няма законово изискване регулаторът да разкрива имената на санкционираните лица", казват от ведомството на Веселин Божков. Като цяло телеком регулаторът работи сравнително публично, но е и доста лаконичен в официално публикуваните си решения. В случаите на обществена консултация обаче на сайта й излизат всички становища на заинтересованите лица. Често, когато става въпрос за искания на определени компании комисията да вземе някакво решение, самото дружество настоява определена информация да не се разкрива като негова търговска тайна. Стенограми и паметни записки до момента не са изнасяни публично.

Българска народна банка

Докъдето стига тайната
Централните банки са потайните институции и затова си има и легитимна причина - разклащането на доверието в една или няколко банки може да предизвика паника сред вложителите, която да се разпростре и върху цялата система. Доколкото някои от тях публикуват протоколи, те са по обсъжданията им на паричната политика, а не по надзора, който невинаги е и тяхна функция.

БНБ не прави изключение - тя няма практика да публикува дневен ред, решения или протоколи от заседания на управителния си съвет. Все пак, както обясняват от пресцентъра на институцията, много от решенията от обществен интерес все пак се оповестяват под различна форма - в годишните и полугодишните й отчети, където има и много информация за дейността й, в периодичните й издания, в публичните й регистри. 

"БНБ публикува своевременно прессъобщения за приети решения на заседания на УС, които имат обществено значение, включително решения за предоставяне, отнемане или отказ за издаване на лицензи на кредитни и платежни институции. Не се публикуват решения и материали на управителния съвет на БНБ, които съдържат банкова, професионална, служебна или търговска тайна. Същите изисквания се спазват и при отговори на запитвания по Закона за достъп до обществена информация", уточняват от банката. Практиката на БНБ да не разкрива почти нищо около надзорните си взаимоотношения с банките е разбираема и защитима. Въпреки това има и противоположната теза, че широката публика има право да знае, ако се случва нещо нередно в някоя финансова институция, а не просто да разчита, че регулаторът ще си свърши работата. Балансът между двете е сложен и банковият регулатор, оглавяван от Иван Искров, както и повечето по света, залита в посока към потайността.

Комисия за финансов надзор С избирателна пропускливост

Преди години заседанията на КФН и брифингът след тях всяка сряда бяха почти фиксирано събитие в календара на финансовите репортери. Сега тази регулярност и много от прозрачността са изчезнали. Регулаторът заседава в различни дни, без предварително оповестен дневен ред, като често (но невинаги) след тях публикува накратко решенията, а със закъснение и пълните им текстове. На теория се публикуват всички решения на оглавяваната от Стоян Мавродиев комисия и на ресорните му заместници, но практиката показва, че понякога принудителни мерки така и не виждат бял свят. Протоколи или стенограми до въпросния случай със спора около сградата не са публикувани. Голяма част от предаваната от поднадзорните лица информация се озовава в различните информационни системи и публични регистри на сайта на КФН, макар повечето от нея да е доста трудна за откриване за непосветените.

"Когато съответната информация е класифицирана или представлява друга защитена тайна, в случаите, предвидени със закон, се ограничава правото на достъп до нея. Неизменно се взимат предвид и разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, както и всякакви други законови разпоредби, касаещи търговска и друга тайна", обясниха от КФН. Отговорът на по-принципните въпроси беше почти изцяло преплетен с обясненията около сградата, като съществено място беше отделено да се изрази надежда за коректно отразяване "въпреки системните поръчкови кампании и липса на обективност в статиите на "Капитал".

Съвет за електронни медии

Отличникът по прозрачност Ако има регулатор, който по всички параметри е отличник по прозрачност, то това е СЕМ. Ръководеният от Георги Лозанов медиен надзор публикува без селекция на сайта си цялата палитра от дневен ред, през решения до протоколи. А заседанията на съвета са публични.

Част от това се дължи на изискванията на Закона за радио и телевизия, но част са и плод на Правилника за организация и дейност на СЕМ, приет от самата институция. Повечето прозрачност обаче е възможна и благодарение на обекта на надзор, който е медийното съдържание, а не някаква финансово или пазарно чувствителна тематика, където дори изпусната дума на заседанието може да предизвика сътресения. "Съгласно ЗРТ за определени точки от дневния ред съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация", уточняват от СЕМ, като също така, когато се гласуват наказателни постановления, не се посочват данни за санкционираните лица поради административнонаказателния характер на производството.

Комисия за защита на конкуренцията

Прозрачна, но не съвсем

Сайтът на Комисията за защита на конкуренцията е един от най-преливащите с информация. Там са качени хиляди решения по казуси за картели, нелоялни практики, концентрации, обжалвания на обществени поръчки, секторни анализи и започнати производства. Практиката всичко решено да е качено за публиката е от години. Мащабът обаче не означава, че няма пространство за повече публичност. Например никога не се появява дневен ред на заседанията на комисарите, от който заинтересованите страни да се осведомяват дали техният въпрос ще бъде разглеждан. Като естествено продължение на тази засекретеност е и липсата на стенограма или протокол от заседанията. Не се публикува и информация с колко гласа за и колко против е взето дадено решение, нито пък особени мнения, ако има такива. 

Друга посока за повече информация може да се търси и по линия на жалбите - в интернет присъстват само страните по спора, но не и неговата същина. Освен това от взетите решения съвсем безкритично се изтрива всичката информация, която е посочена от компанията като търговска тайна. Да, има такива данни, но поисканото би следвало да подлежи на някакъв анализ от страна на регулатора, защото има случаи, в които заличената информация е в такива размери, че липсва смисъл от решението. Може да се търси прозрачност и на тема откритост на заседанията. Защото много фирми биха присъствали на обсъждане, което е свързано с едър монопол или картел, и биха изразили становище. Обществото също има нужда да знае с какви мотиви се стига до дадено заключение. Всички тези подобрения сега не са част от законодателството, но с леки докосвания могат да направят този ключов регулатор в пъти по-прозрачен и да увеличат качеството на решенията, а защо не и на конкурентната среда. От КЗК единствени не отговориха на въпросите по темата.

Комисия за защита на потребителите

Тихият регулатор

Макар и да не блести с прекомерна активност по отношение на публикуваната информация, Комисията за защита на потребителите по-скоро може да се причисли към групата на относително прозрачните регулатори. Заседанията на комисията по правило са закрити, като няма практика да се публикуват дневен ред, решения и протоколите. Аргументът е, че в основната си част решенията не са окончателни, а въз основа на тях се изготвят индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване по съответния ред. Всички заповеди, с които се налагат принудителни административни мерки обаче, се публикуват на сайта на КЗП, включително и тези, с които се забранява прилагането на нелоялни търговски практики. Окончателните съдебни решения, с които се потвърждават актовете на комисията, също се публикуват. Честа е и практиката да се публикува информация за констатирани нарушения още преди произнасянето на съда в случаите, когато в комисията е получен голям брой постъпили жалби, което предполага и голям брой заинтересовани от решението потребители. Има обаче и любопитни случаи, като например анализа на КЗП, който показа, че почти всички банки ползват некоректни практики спрямо клиентите си, но не бяха публикувани имената на неизрядните институции.

"При публикуване на информация, засягаща действия на търговци, КЗП спазва законите, публикува това, което е задължена, дори в по-голям обем, съзнавайки риска, че би могла да бъде упрекната в уронване доброто име на търговците, но давайки приоритет на защитата на потребителите", обясняват от комисията.

Държавна комисия за енергийно и водно регулиране

Информация за посветени 

ДКЕВР е типичен пример за израза "защо да е просто, когато можеш да е сложно". Информацията, която интересува масовата публика, е цената на тока, парното или газа и как тя се образува и ДКЕВР е добър в даването на крайни числа и проценти. Но опитите да се проникне в методологията изискват часове четене на доклади. Всичко това лесно можеше да бъде представено в един екселски файл и на достъпен език: за справка - британският Ofgem. Вместо това решенията на комисията са изпълнени с юридически формулировки, които отказват дори много хора от енергийния сектор. Вероятно идеята е, че само тесен кръг експерти в сектора се интересуват от подробностите, а всички останали им трябва с колко "скача" или "пада" токът. Трябва обаче да се подчертае, че последните мотиви към решението за определяне на цените на електроенергията бяха най-подробните, давани някога от комисията.

От ДКЕВР казаха за "Капитал", че в момента работят по преструктуриране и обновяване на страницата на комисията. Мислят и върху пряко излъчване на заседанията и обществените обсъждания. От юни 2013 г. по въпроси от обществена значимост протоколите от откритите заседания и обществени обсъждания се публикуват на сайта. Публикуват се и протоколите от проведените консултативни съвети.

Като цяло ДКЕВР има ясна практика за публикуване на дневен ред на заседанията и най-важното - мотиви към решенията. Това, което липсва, е прозрачност на самите заседания, когато се разглеждат заявленията на формите за определяне на цените. Оправданието е "търговска тайна" и доскоро много от докладите се публикуваха с xxx на мястото, където трябваше да има финансова информация. От ДКЕВР уточниха за "Капитал", че непубликувана информация може да бъде предоставена по реда на закона за достъпа до обществена информация, но след "преценка" на комисията.

По темата работиха Теодора Василева, Илин Станев, Паулина Михайлова, Весислава Антонова, Мария Иванова


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK