Сирия... къде беше това?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сирия... къде беше това?

Министър Кристиан Вигенин заяви още в началото, че ще се разграничи от политиката на предшественика си спрямо Сирия.

Сирия... къде беше това?

След като дълго беше активна в сирийската криза, България внезапно реши да я забрави

Огнян Георгиев
6833 прочитания

Министър Кристиан Вигенин заяви още в началото, че ще се разграничи от политиката на предшественика си спрямо Сирия.

© Надежда Чипева


"С развитието на конфликта процесите, протичащи в сирийската опозиция, са изключително динамични и тази динамика е постоянна величина." По този начин външното министерство отговори на въпроса на "Капитал" дали поддържаме контакти с представителите на опозицията в Сирия. Ясно е, че някои детайли на дипломатическата работа трябва да останат тайна, но дори и тогава реакцията на външното ведомство би трябвало да бъде по-издържана. За жалост такава е цялостната позиция на България - объркани послания, липса на визия какво точно страната иска и поведение "да се снишим, докато кризата отмине". Проблемът със снишаването обаче е, че дори то трябва да се прави умело, за да не се окаже челен сблъсък с пода, след който трудно се изправяш.

След химическата атака до Дамаск миналата седмица, страната първо активно се присъедини към демарша на Великобритания в ООН за разследване на нападението с химически оръжия. След това министър Кристиан Вигенин излезе с официално изказване, в което призова за политически диалог за изход от кризата. Всичко това следваше почти дословно изказванията на по-големите страни - членки на ЕС. Бе добавено енигматичното "ще следим внимателно събитията и сме готови да допринасяме според възможностите си за намиране на изход от кризата", Какви са възможностите на България и какво ще направи тя, за да допринесе за изхода от кризата, не стана ясно.

Много други държави в Европа останаха без категорична позиция срещу режима на Башар Асад: Гърция гледа "хладнокръвно и загрижено", Румъния реагира "с предпазливост", а ЕС няма единна позиция, призна ръководещата го Литва, защото не можело да се постигне единство към момента. НАТО също не успя да постигне нещо повече от консултация, която завърши с общ призив за внимателно проследяване на събитията. Но случаят с България е донякъде за съжаление, защото за разлика от много други държави София посвети доста енергия и усилия в сирийската криза в последните години и бе логично сега, когато тази криза достигна международен пик, да имаме повече информация, мнения и оттам - принос за формирането на политика на ЕС.

Национален интерес...

Всъщност още с идването си на поста министър Кристиян Вигенин многократно подчерта, че няма да следва политиката на предшественика си по отношение на Близкия изток и Сирия. "Ако питате ще се събира ли сирийската опозиция отново в България, и то пред медиите, бих казал по-скоро не", каза той тогава, а след това уточни, че България няма как да бъде страната, "която едва ли не организира сирийската опозиция за борба срещу Асад". България според Вигенин може да има активна роля, без да изпада в крайности и да приема неприсъщи позиции и действия.

Активната роля обаче се разтопи в общи приказки. В интервю пред БНР тази седмица външният министър обяви, че се "провежда заседание на НАТО в Брюксел, чакаме резултати от обсъждането. Все пак ще получим ориентация за участието на НАТО". Това е странно изказване, предвид че България е пълноправен член на същото това НАТО и отдавна не би трябвало да чака да научи ориентацията, а да участва във формирането й. Както припомнят за "Капитал" дипломати, събирането на посланиците на страните членки, известно като North-Atlantic council, е именно за да се види позицията на всяка от тях и въз основа на това да се вземе решение.

В същата словесна клопка попадна и президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че ще свика Консултативния съвет по национална сигурност, "ако се наложи България да участва по-мащабно и по-сериозно в каквато и да било операция". От изявлението става ясно, че България сякаш няма самостоятелна воля и чака някакви енигматични външни фактори. Или, както обобщава един пожелал анонимност дипломат, ти взимаш позиция на базата на собствените си преценки и интереси и след това я защитаваш, а не обратното. Пример за това е Италия, която публично обяви, че няма да вземе участие в никаква коалиция, ако тя няма одобрението на ООН. След това и парламентът на Великобритания реши същото. Абсурдното е, че нерешителността на правителството му попречи да заеме позиция като на Лондон и Рим, която би била близка на техните нагласи. 

Между другото също така енигматично е защо страната ни продължава да се опира на формулировката, че "Съветът за сигурност трябва да поеме своята отговорност и да излезе с ясна резолюция, като същевременно бъдат активизирани и политическите усилия за намиране на изход от кризата". Почти 100% сигурно е, че СС на ООН няма да излезе с никаква ясна резолюция, което ще остави българските власти в същото положение на неяснота, но с няколко дни по-късно. В отговорите на МВнР до "Капитал" се казва, че "в тази светлина смятаме, че в момента най-удачната е преобладаващата в ЕС и страните членки позиция да не се взима страна и ненамеса в тези процеси. Този подход най-пълно отговаря и на националния ни интерес".

В интерес на истината преобладаваща част от страните - членки на ЕС, имат позиция и тя е срещу режима на Башар Асад, разликата е как тази позиция да се претвори в реални действия. Показателна за това е Германия, която преди две години публично се отказа да участва в операция срещу Либия, докато сега доста ясно изразява недоволството си от режима в Дамаск.

...или национално, не ни е интересно

Преди време по повод на активността на Николай Младенов в арабския свят и особено в Сирия отбелязахме, че логиката на дипломацията е да си активен само ако имаш ясно определени цели или интереси, които защитаваш чрез влагането на ресурс и усилия. Младенов не успя напълно да формулира дългосрочните интереси, които България защитаваше с активизацията си, но натрупването на капацитет и контакти в тази област поне беше видимо. Сега изведнъж целите и интересите на страната са се променили коренно. "Ние имахме директен контакт с представителите по Сирия на Великобритания, Франция и САЩ, много добри  контакти с опозицията. Никой от сегашното ръководство не е искал от нас информация как да бъде продължено това", казва Весела Чернева, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и бивш говорител на МВнР.

Въпреки че евентуалните бежанци разбираемо доминираха като тема тази седмица, дългосрочният интерес на България спрямо Сирия и Близкия изток като цяло не може да е "да нямаме много бежанци на границата". Това може да е краткосрочно извънредно положение, с което да се справим, но не и да определя цялата политика към нещо толкова важно като съседен регион.

Всеки нов министър, разбира се, има собствен почерк, но външната политика е област, която иска последователност, защото е свързана с нещо толкова деликатно като граденето на престиж и реноме. Страна, която сменя рязко приоритетите си на всеки (най-много) четири години, не е предпочитан партньор.

"С развитието на конфликта процесите, протичащи в сирийската опозиция, са изключително динамични и тази динамика е постоянна величина." По този начин външното министерство отговори на въпроса на "Капитал" дали поддържаме контакти с представителите на опозицията в Сирия. Ясно е, че някои детайли на дипломатическата работа трябва да останат тайна, но дори и тогава реакцията на външното ведомство би трябвало да бъде по-издържана. За жалост такава е цялостната позиция на България - объркани послания, липса на визия какво точно страната иска и поведение "да се снишим, докато кризата отмине". Проблемът със снишаването обаче е, че дори то трябва да се прави умело, за да не се окаже челен сблъсък с пода, след който трудно се изправяш.

След химическата атака до Дамаск миналата седмица, страната първо активно се присъедини към демарша на Великобритания в ООН за разследване на нападението с химически оръжия. След това министър Кристиан Вигенин излезе с официално изказване, в което призова за политически диалог за изход от кризата. Всичко това следваше почти дословно изказванията на по-големите страни - членки на ЕС. Бе добавено енигматичното "ще следим внимателно събитията и сме готови да допринасяме според възможностите си за намиране на изход от кризата", Какви са възможностите на България и какво ще направи тя, за да допринесе за изхода от кризата, не стана ясно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    arsen avatar :-|
    arsen

    Сега то е повече от ясно, че активността на Младенов беше повече от изсилена и явно свързана с желанието му да се докараме пред новите ни арабски съюзници и то най-вече Катар. Новото правителство пък е в очевидна зависимост от Кремъл, който активно подкрепя Башар Асад. Отделно са и тесните "исторически" връзки на БКП/БСП с режима на двамата Асадовци (баща и син). Така че едва ли може да се очаква нещо друго освен объркани и нескопосани обяснения и абсурдни призиви за политическо решение на кризата (всъщност двугодишната война).
    Друг е въпросът, че в момента да управляваше и дясно (т.е.по презумпция уж русофобско) правителство кой знае какви по-различни решения нямаше да може да вземе, но поне нямаше да прави глупави и объркани изказвания като това на военния министър.
    Вече писах във форума на Дневник - сирийската криза не е война, която Западът води и е повече от очевидно нежеалнието и на САЩ и на ЕС да се забъркват в тази каша. Така наречените удари на САЩ, за които толкова много се шуми, няма да бъдат нищо повече от няколко фоерверки подобни на онези, които Клинтън изстрелваше срещу Садам през 90-те. В Сирия директно се сблъскват два незападни фактора - сунитски, явно воден от Саудистка Арабия и шиитски, зад който застват Иран, Хизбула и... Русия (по свои си великодържавни сметки). Има и един трети - кюрдски в североизточната част на Сирия, който по тактически причини си сътрудничи със силите на Башар Асад, но има коренно различаващи се цели от тези на шиитската ос. В сунитския лагер от друга страна, за тези две години настъпиха важни промени - местният сирийски клон на Мюсюлмански братя, който беше активен в началото и явно подкрепян от Турция и сваления президент на Египет - Мурси, загуби влиянието си на бойното поле и успешно бе замнен от салафитските бойци директно спонсирани от Саудитска Арабия. Така Турция, която се канеше да извлича големи диведенти от сирийската криза сега калкулира само загуби, но тепърва ще понася тежките последствия от практическото възникване на три нови държави - алауитска, салафитска и кюрдска. Силите, с които Николай Младенов беше тръгнал да се заиграва са всъщност загубилите влияние в сунитския лагер групировки от т. нар. "Свободна Сирия". При това положение какъв е смисълът да се поддържат сериозни контакти с тях след като са загубили влиянието си в Сирия и са изместени от саудитските салафисти. И в този контекст питам автора на тази статия - той с кого предлага България да установи сериозни контакти - с алауитите, командвани от Башар Асад, със салафитите (т.е. с джихадистите) заели Северна и Централна Сирия или с кюрдите от Севроизточна Сирия, за които не е тайна, че са сирийското подразделение на ПКК.
    Единственото разумно нещо, което може да се направи е да се изготви план за интеграция на сирийските бежанци в България, които, при една разумна политика спрямо тях, в средносрочен и дългосрочен план биха имали положителни последици за страната, въпреки, че сега се разглеждат като бреме и дори като заплаха.

  • 2
    nuzzo avatar :-|

    Комплексите ни, вследствие робското ни минало(белязано от поговорката: "преклонена главица - сабя не я сече"), са най - видни на полето на външната ни "политика".......

  • 3
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Категорично не съм съгласен с автора на статията. Вигенин при все, че ми е неприятен поне по отношение на арабския свят се държи доста по-смислено от Младенов. България и българите нямаме интереси в този регион различни от това да им продаваме стоки. За която цел вземането на активна страна е противопоказно. На държавите в Близкия Изток трябва да им е ясно, че е за тяхно добро да са приятели с нас, но ние не държим особено на това.

  • 4
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    Видженин като цяло не знае какво прави...

    Поредното комсомолче, което без един ден трудов стаж стана депутат и министър. Друго е да снимаш по бански със Сергишо...

  • 5
    chuden_chudenov avatar :-|
    chuden_chudenov

    Би било добре авторката да се осведоми по-добре за позицията на Германия например , преди да пише глупости.
    Относно прехласването й по нейния съплеменник Младенов , освен че е млад (съдейки по името му) ,той е и обявен от Американската еврейска организация, за най-младия и потенциален международник миналата година. Като образование освен соросоид е завършил Royal College в Лондон с дипломна работа на тема "Израелски ядрени сили". Така че събирането на така наречената "сирийска опозищия" е просто разработка на Мусат с последици Сарафово.
    Не харесвам Новия ни външен, но по отношение на арабския въпрос , мисля че позицията е по-премерена и по-прицелена в бъдещето .

  • 7
    socioscan avatar :-|
    socioscan

    До коментар [#1] от "arsen":

    Повечето неща в коментара ти не мога да коментирам, защото не съм наясно, но последното е удар в десятката !!!
    Имам приятели сирийци араби и кюрди, всички са изключително качествени хора ...
    Да не забравяме, че в тази страна има и много християни и чрез общото ни минало имаме много неща, които ни свързват :)

  • 8
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    Вагинин естествено много добре следва инструкции от Москва.

  • 9
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    И един интересен пост, появил се в мрежата в добавка към забележителния пост 1 на Арсен

    "Дълбочините (разрезите, дисекцията) на конфликта:
    1. Първи план на конфликта: за популярна употреба - въстаници срещу диктатора или терористи срещу законна власт (според интрепретацията и глупостта на публиката)
    3. Втори план на конфликта: пропаганден - Запада срещу антихуманизма или Запада като колониална сила (според интерпретациите и наивността на публиката)
    2. Трети план на конфликта: с религиозна окраска - сунити и християни срещу шиити или обратното (според интерпретациите и претенцията за интелигентност на публиката, към които се отправя посланието)
    Това са публично тиражираните версии за публиката.

    Има обаче и дълбочини, за които се говори далеч, далеч по-малко:
    4. Четвърти план на конфликта: геополитиката като Запада (+прозападни режими в Залива) срещу Изтока (Иран, Сирия+Москва, Китай) за геополитическо влияние в региона (за относително интелигентна част от аудиторията, но слабо информирана)

    И най-сетне има дълбочини, за които въобще не се говори в публичното пространство, освен в тесни специализирани среди:
    5. Пети план на конфликта: борба за регионално лидерство - Катар и Саудитска Арабия срещу Башар Асад и Иран (с подконфликт Катар-Саудитска Арабия в опозицията като различни крила в нея).
    Това всъщност е борба на режимите в Залива кой ще сплоти арабските народи под знамето си, като се аргументира с религиозни или антиеврейски и антизападни призиви (за да стане съответния режим хегемон). Плод на такива конфликти е цялата история на региона, дори с войните в Ливан, с войните между араби и Израел, с войната между Ирак и Иран и дори с Арабската пролет. Кръвният интерес на всички от Запада и ДРУГИЯ Изток (Русия, Китай) е да има перманентни конфликти, иначе ще се изправим пред истинския сблъсък на цивилизациите, за който писа знаменития политолог Самюъл Хънтингтън (1993 и монографията от 1996), което ще отреже горивото за света освен сериозни други проблеми, които ще създаде ислямският фундаментализъм.
    6. Шести план на конфликта: поддържане на високи цени на енергоресурсите (18 месечен връх на борсите вчера, за днес не съм проверявал), от което са заинтересувани всички енергодобиващи държави, вкл. участващите Иран, Саудитска Арабия, Катар, Оман, Русия, САЩ, Англия и всички големи нефтени и газови компании. Т.е. кръстоска между глобални частни и държавни интереси.
    7. Седми план на конфликта: стимулиране на високотехнологични отрасли (военно-промишлените комплекси на Запада и Русия)

    И още дълбочини, които са единствено в светая светих на държавната и глобална власт:

    8. Осми план на конфликта - съвместна операция срещу Китай. Китай е предизвикателството пред САЩ и най-голямата опасност за Русия (демографски в Далечния Изток и Сибир, военно и в икономическо-финансов план - в света няма място за три свръхсили, а най-много за две). Пекин е най-големият вносител на енергоресурси в света и то основно от Персийския залив (6,15 млн. барела на ден е внасял през юли), като Иран е сред големите му контрагенти. Вдигането на цените и нестабилността го вкарва в големи текущи разходи, а заедно с това в огромни инвестиции за развитие на ТЕЦ и АЕЦ. Същата нестабилност задържа експанзията му в др. райони на света, понеже големите играчи на този енергиен пазар са с геополитически възможности и съюзници, с които могат да му врътнат кранчето под благовидни претексти като война.
    Това обяснява и позицията на Русия, която протестира и вдига пропаганден шум до небето, но иначе няма да си мръдне и пръста, а Путин наскоро прие брата на краля на Саудитска Арабия и шеф на техния съвет по национална сигурност.
    9. Девети план на конфликта – приходите от газ и нефт са огромни. В крайна сметка печалбата на компаниите и режимите се инвестира основно в западни пенсионни фондове, инвестиционни банки и компании, хеджфондове, имоти и компании на Запад и частни и правителствени облигации. Т.е. на фона на финансовата световна криза задържането и вдигането на цените на горивата осигурява ресурси за дълговете, за печалбите и е средство за парични инжекции. Т.е глобалният финансов свят също има кръвен интерес от перманентен конфликт в региона, иначе Голямата депресия е в кърпа вързана.

    И последната дълбочина, за която дори не се шушне:
    10. глобалният финансов капитал не признава нито граници, нито робува на понятието национализъм и съответно правителства. Този конфликт е най-дълбок в американския естаблишмънт, дълбоко разделен на две крила в случая (виж и книгата ми „Дуел”). Конфликтите в Залива и особено последния са оръжие за натиск срещу Белия дом, който се мята в стесняващ се обръч и затова позицията му досега е толкова колеблива. Наскоро двете основни компании на мултимилиардерските фамилии Ротшилд (световни финанси, банки и злато + силни европейски политически позиции) и Рокфелер (световни финанси, промишлени активи + петрол + по-силни американски позиции) обединиха активи в една компания и обявиха стратегически алианс, който ще бъде финализиран тази година септември. Случващото се в Сирия ще бъде проверка за взаимна лоялност и интереси. И извод за пътя, който ще бъде избран – световно неявно правителство или завръщане към национализма от първата половина на ХХ век.

    11-тия план на конфликта касае създаването на една все по-вероятна нова държава в региона (кюрдска), проблемна за Турция, а 12-ия в зависимост от това ще определи и геополитическата стратегическа визия на Израел за дълги години напред.

    А къде сме ние - България? Там, където сме били винаги и векове - една забутана провинцийка с местни пъдари за политици и с местни претенции за вся и всьо (независимо от ценз и образование). И напълно способни да ни обърнат на въглен в жаравата (не е възможно да стоим настрана от Голямото пренареждане, което започва, но има съществена разлика да ти хързулнат ролята на въглен или да се пребориш за позицията на ръжен)."

  • 10
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    И една добавка от мен: явно Белият дом е заложник на ислямистката политика, идваща от Саудитска Арабия. Посещението на брата на краля и шеф на техния Национален съвет по сигурността при Путин го потвърждава. Тази визита си беше чисто изнудване - ако не направите във Вашингтон това и онова, ще купуваме оръжие от Русия, ще я вкараме в ОПЕК, ще я финансираме и заедно ще ви разкажем играта.
    Жалко е, когато велика държава като Америка се е докарала дотам, че на практика да коленичи пред тези интереси.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK