С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 30 авг 2013, 18:00, 6652 прочитания

Сирия... къде беше това?

След като дълго беше активна в сирийската криза, България внезапно реши да я забрави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"С развитието на конфликта процесите, протичащи в сирийската опозиция, са изключително динамични и тази динамика е постоянна величина." По този начин външното министерство отговори на въпроса на "Капитал" дали поддържаме контакти с представителите на опозицията в Сирия. Ясно е, че някои детайли на дипломатическата работа трябва да останат тайна, но дори и тогава реакцията на външното ведомство би трябвало да бъде по-издържана. За жалост такава е цялостната позиция на България - объркани послания, липса на визия какво точно страната иска и поведение "да се снишим, докато кризата отмине". Проблемът със снишаването обаче е, че дори то трябва да се прави умело, за да не се окаже челен сблъсък с пода, след който трудно се изправяш.

След химическата атака до Дамаск миналата седмица, страната първо активно се присъедини към демарша на Великобритания в ООН за разследване на нападението с химически оръжия. След това министър Кристиан Вигенин излезе с официално изказване, в което призова за политически диалог за изход от кризата. Всичко това следваше почти дословно изказванията на по-големите страни - членки на ЕС. Бе добавено енигматичното "ще следим внимателно събитията и сме готови да допринасяме според възможностите си за намиране на изход от кризата", Какви са възможностите на България и какво ще направи тя, за да допринесе за изхода от кризата, не стана ясно.


Много други държави в Европа останаха без категорична позиция срещу режима на Башар Асад: Гърция гледа "хладнокръвно и загрижено", Румъния реагира "с предпазливост", а ЕС няма единна позиция, призна ръководещата го Литва, защото не можело да се постигне единство към момента. НАТО също не успя да постигне нещо повече от консултация, която завърши с общ призив за внимателно проследяване на събитията. Но случаят с България е донякъде за съжаление, защото за разлика от много други държави София посвети доста енергия и усилия в сирийската криза в последните години и бе логично сега, когато тази криза достигна международен пик, да имаме повече информация, мнения и оттам - принос за формирането на политика на ЕС.

Национален интерес...

Всъщност още с идването си на поста министър Кристиян Вигенин многократно подчерта, че няма да следва политиката на предшественика си по отношение на Близкия изток и Сирия. "Ако питате ще се събира ли сирийската опозиция отново в България, и то пред медиите, бих казал по-скоро не", каза той тогава, а след това уточни, че България няма как да бъде страната, "която едва ли не организира сирийската опозиция за борба срещу Асад". България според Вигенин може да има активна роля, без да изпада в крайности и да приема неприсъщи позиции и действия.



Активната роля обаче се разтопи в общи приказки. В интервю пред БНР тази седмица външният министър обяви, че се "провежда заседание на НАТО в Брюксел, чакаме резултати от обсъждането. Все пак ще получим ориентация за участието на НАТО". Това е странно изказване, предвид че България е пълноправен член на същото това НАТО и отдавна не би трябвало да чака да научи ориентацията, а да участва във формирането й. Както припомнят за "Капитал" дипломати, събирането на посланиците на страните членки, известно като North-Atlantic council, е именно за да се види позицията на всяка от тях и въз основа на това да се вземе решение.

В същата словесна клопка попадна и президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че ще свика Консултативния съвет по национална сигурност, "ако се наложи България да участва по-мащабно и по-сериозно в каквато и да било операция". От изявлението става ясно, че България сякаш няма самостоятелна воля и чака някакви енигматични външни фактори. Или, както обобщава един пожелал анонимност дипломат, ти взимаш позиция на базата на собствените си преценки и интереси и след това я защитаваш, а не обратното. Пример за това е Италия, която публично обяви, че няма да вземе участие в никаква коалиция, ако тя няма одобрението на ООН. След това и парламентът на Великобритания реши същото. Абсурдното е, че нерешителността на правителството му попречи да заеме позиция като на Лондон и Рим, която би била близка на техните нагласи. 

Между другото също така енигматично е защо страната ни продължава да се опира на формулировката, че "Съветът за сигурност трябва да поеме своята отговорност и да излезе с ясна резолюция, като същевременно бъдат активизирани и политическите усилия за намиране на изход от кризата". Почти 100% сигурно е, че СС на ООН няма да излезе с никаква ясна резолюция, което ще остави българските власти в същото положение на неяснота, но с няколко дни по-късно. В отговорите на МВнР до "Капитал" се казва, че "в тази светлина смятаме, че в момента най-удачната е преобладаващата в ЕС и страните членки позиция да не се взима страна и ненамеса в тези процеси. Този подход най-пълно отговаря и на националния ни интерес".

В интерес на истината преобладаваща част от страните - членки на ЕС, имат позиция и тя е срещу режима на Башар Асад, разликата е как тази позиция да се претвори в реални действия. Показателна за това е Германия, която преди две години публично се отказа да участва в операция срещу Либия, докато сега доста ясно изразява недоволството си от режима в Дамаск.

...или национално, не ни е интересно

Преди време по повод на активността на Николай Младенов в арабския свят и особено в Сирия отбелязахме, че логиката на дипломацията е да си активен само ако имаш ясно определени цели или интереси, които защитаваш чрез влагането на ресурс и усилия. Младенов не успя напълно да формулира дългосрочните интереси, които България защитаваше с активизацията си, но натрупването на капацитет и контакти в тази област поне беше видимо. Сега изведнъж целите и интересите на страната са се променили коренно. "Ние имахме директен контакт с представителите по Сирия на Великобритания, Франция и САЩ, много добри  контакти с опозицията. Никой от сегашното ръководство не е искал от нас информация как да бъде продължено това", казва Весела Чернева, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и бивш говорител на МВнР.

Въпреки че евентуалните бежанци разбираемо доминираха като тема тази седмица, дългосрочният интерес на България спрямо Сирия и Близкия изток като цяло не може да е "да нямаме много бежанци на границата". Това може да е краткосрочно извънредно положение, с което да се справим, но не и да определя цялата политика към нещо толкова важно като съседен регион.

Всеки нов министър, разбира се, има собствен почерк, но външната политика е област, която иска последователност, защото е свързана с нещо толкова деликатно като граденето на престиж и реноме. Страна, която сменя рязко приоритетите си на всеки (най-много) четири години, не е предпочитан партньор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 956 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1708 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Упражнение с вериги

Проблемът не е екзотичната идея за забрана хипермаркетите да работят през уикенда, а липсата на яснота за правителствените намерения към сектора

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10