Осигурителните прагове се покачват средно с 4.1%

Осигурителните прагове ще се увеличат в 34 от общо 44 бранша, за които работодатели и синдикати вече са постигнали споразумение. Това показва обобщението на Българска стопанска камара. За останалите 41 бранша не са постигнати договорки и последната дума ще е на правителството, когато подготви бюджета за 2014 г.

От договорените досега ставки на осигуряване средното повишение е с 4.1%, но този темп вероятно ще се понижи допълнително, ако кабинетът спази ангажимента си да не вдига праговете там, където работодатели и синдикати не се споразумеят. Ако повишаването се окаже под 4%, 2014 г. ще е втората, за която увеличението на праговете забавя темповете си.

От отделните браншове повишението е най-сериозно при "преработка и консервиране на подове и зеленчуци" – с 12.9%. Второто най-голямо повишение е в категорията "ремонт на компютърна техника и домакинска електроника" – със 7.8%, а на трето място е водният сектор "събиране, пречистване и доставяне" – с 6.7%. Има и няколко професии, в които увеличението е дори по-сериозно но те съставляват изключително малка част от пазара на труда (общо 0.2% от заетите) - такива са производителите на зъболекарски инструменти, ръководният персонал в болниците и др.

Постигнатите споразумения обхващат 1.1 млн работещи илица, или общо 57% от всички заети.

Внимателно с праговете

Замислени като автоматичен ограничител на сивата икономика, праговете задължават фирмите да осигуряват служителите си на определен минимален доход, като по този начин се избягва рискът от осигуряване на минимална работна заплата, докато реалните доходи се изплащат неофициално и остават необложени. Реално обаче праговете невинаги сработват като стабилизатор, защото повишението им, особено по време на кризата, изпревари реалното увеличение на доходите и производителността в икономиката. Дори в препоръките си по адрес на България тази пролет Европейската комисия посочи, че праговете не трябва да се увеличават прекомерно, защото така се повишават разходите за единица труд на частния сектор и ако икономическата активност не се е променила, това може да доведе до освобождаването на работна ръка.

Правителството на Пламен Орешарски пък няколко пъти посочи, че няма да повишава осигурителните доходи, без да има ясни сигнали, че икономическата активност в конкретните сектори се увеличава. В свой анализ Министерството на финансите коментира, че повишаването на осигурителните доходи влияе дори по-силно от минималната работна заплата върху пазара на труда и има сектори, където равнището им наистина е определящо за това дали компаниите ще задържат служители в опитите им да се адаптират към влошената икономическа среда.