С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
171 4 сеп 2013, 19:13, 14033 прочитания

Държавата е пред нови заеми за над 3 млрд. лв

Дефицитът и плащането на стари дългове ще увеличат натиска над бюджета през 2014 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Между 3 и 4 млрд. лева нови заеми ще трябва да изтегли държавата догодина, ако не възобнови приватизацията на държавни компании и не свие бюджетния дефицит. Парите ще са необходими, за да се плати част от вътрешния дълг, глобалните облигации в долари, които изтичат януари 2015 г., както и да се покрие дефицитът.

Това съобщи високопоставен източник от Министерството на финансите. Изчисления на "Капитал Daily" потърждават тези цифри. През последните години държавата издаваше средно между 1.3 и 1.5 млрд. лв. нови облигации, през 2013 той набъбна до 3 млрд. лв. заради погасяване на част от външния дълг, а с актуализацията на бюджета може да достигне толкова и през тази година.


Пласирането на такова количество ще е предизвикателство за правителството - от една страна, несигурната политическа и икономическа среда може да накара инвеститорите да искат по-висока цена на такъв ресурс, което ще натовари допълнително данъкоплатците. Другият вариант е рестартиране на приватизацията, но кабинетът отказва да го използва, защото тя представлява еднократно вливане на средства, което няма да се повтори през следващите години, както и по чисто социални причини.

Желан, но отбягван вариант, с който да се осигурят част от средствата, са съкращаване на разходи и реформите на публичния сектор, които може да изискват влагането на извънредни средства, но пък ще се изплащат с дългосрочни спестявания. Според източника от Министерството на финансите правителството обсъжда варианти за реформиране на някои сектори, но дали се е решило на тях ще се види с проекта за бюджет 2014 г., който ще се очаква да е готов през октомври.

За какво са нужни парите



Догодина падежират вътрешни емисии ДЦК за 1.05 млрд. лв., глобалните облигации в долари са за около 1.5 млрд. лв,. а засега прогнозите на кабинета са за бюджетен дефицит около 1.5 млрд. лв., което ще е под 2% от брутния вътрешен продукт. Така общият нужен ресурс за финансиране на трите пера стига 4 млрд. лв., ако не се осигурят алтернативни на заемите източници за финансиране. Според различни изчисления те може да осигурят до 1 млрд. лв. чрез сваляне на прага на резерва (малко вероятно), приватизация и орязване на някои разходи. Така на държавата ще се наложи да тегли само около 3 млрд. лв.

Предишни години дефицитът и плащанията по дълга се финансираха със смесен подход – спестявания от фискалния резерв и с рефинансиране от нови заеми. През 2014 година държавата няма да има такава възможност - прагът на фискалния резерв не трябва да пада под 4.5 млрд. лв. и когато държавата финансира дефицитите си, ще трябва да тегли заеми в същия размер като изтеглените преди това средства от резерва, след като наличностите по него трябва да са близки до 4.5 млрд. лв.

Ако и за 2014 г. държавата заложи същия минимален праг за резерва, това ще е сигнал, че пространството за маневриране е изчерпано и за основната функция на резерва ще е буфер срещу извънредни събития, но не и на каса за безлихвено финансиране на дефицитите. Така в шестата година от началото на кризата вече няма да има стари спестявания, с които да се покриват недостигащите средства, и всяка следваща година на бюджетен дефицит ще трябва да се финансира със заеми.

Според макроикономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии правителството ще постъпи разумно, ако запази сумата от 4.5 млрд лева като минимален праг за фискалния резерв. Това според него трябва да е целева стойност към края на всяка година, но в отделните месеци може и да има отклонения, ако той се използва за изглаждане на моменти на ликвидни затруднения.

"Не е правилно, след като се прогнозира растеж за 2014 г. (+1.8% според Чобанов - бел. ред.), да се приема бюджет с дефицит. В страна като България дефицитите трябва да се допускат само в условия на рецесия. Още повече че те няма да помогнат на нищо, а само ще създадат трудности в набирането на нов дълг", коментира той. Икономистът допълни, че привличането на нов дълг вмежду 3 и 4 млрд. лв. няма да е невъзможно, но изглежда предизвикателно, особено ако се осъществява от правителство с толкова ниско доверие. Възможни негативи ще са покачване на лихвите при кредитиране и на общата оценка за риск от инвестиции в България.

Без затруднение

"Две трети от новия заем ще са по задължения, заложени от предишни правителства, поради което емисионната политика не трябва да е повод за политическа атака. Ако беше противното, в САЩ финансовите министри трябваше да се разстрелват", смята Цветослав Цачев, ръководител на анализаторското звено в "Елана". По думите му държавата няма да се затрудни в привличането на новите заеми, защото в голямата си част те ще са за рефинансиране на стари заеми.

"Държавата връща едни пари на банките, които те след това й заемат отново. Напълно нормална практика, стига пазарът да е запознат достатъчно отрано с намеренията на правителството и да няма изненади, защото те се наказват с по-високи лихви", каза още той. Важно според него е държавата да не рефинансира падежиращата през 2015 година с нови доларови облигации, защото доминиращите прогнози са той да поскъпва в средносрочен план, а това ще означава и по-висок лихвен натиск над бюджета, който се изготвя в левове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 2 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Корнелия Нинова се отказа от оставката си и остана начло на БСП, напрежението САЩ - Иран расте, протестите в Хонконг продължават

16 юни 2019, 1482 прочитания

Румен Гайтански-Вълка все пак се е върнал в почистването на София Румен Гайтански-Вълка все пак се е върнал в почистването на София

Общинската компания "Чистота-Искър" е превъзлагала почистването на три столични квартала чрез договори за наем на техника

16 юни 2019, 2794 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
България смени представителите си в "Южен поток"

Поредната кадрова въртележка вероятно има за цел ускоряването на проекта след вдигането на държавната екобариера пред него

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото