Няма изкупление за първородния грях
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма изкупление за първородния грях

Премиерът Пламен Орешарски обира всички негативи на задкулисното управление на БСП, ДПС и "Атака"<br /><br />

Няма изкупление за първородния грях

За сто дни кабинетът "Орешарски" се лута хаотично в опит да препакетира модела "Пеевски"

20736 прочитания

Премиерът Пламен Орешарски обира всички негативи на задкулисното управление на БСП, ДПС и "Атака"<br /><br />

© Надежда Чипева


"Освободихме страната от страха", това се оказа най-важното в самооценката на правителството на Пламен Орешарски за първите 100 дни на неговото управление. Това твърдение е и единственото, с което голяма част от протестиращите биха се съгласили. Коалицията на БСП, ДПС и "Атака" дотолкова прекрачи границата на елементарния разум и морал, че иначе свикналите на какви ли не политически издевателства български граждани се освободиха от страха си и излязоха от апатията си. Това е революция, която едва ли квартетът Орешарски, Станишев, Местан и Сидеров някога са си представяли, че могат да предизвикат, дори и в най-смелите си мечти.

На този фон кабинетът се люшка между комичното - "това е кабинет на гражданите" (Сергей Станишев), нелепото - "понастоящем ние наистина се намираме в най-тежката ситуация от началото на прехода" (Пламен Орешарски), и оправдания сякаш министрите са от друга планета - "хората не могат да повярват, че правим толкова хубави неща" (Даниела Бобева).

Реално за първите 100 дни на кабинета на БСП, ДПС и "Атака" министрите бяха последователно в отпуск, а парламентът не работи месец. Вече 100 дни правителството все още не е окомплектовано със зам.-министри (примерно кликнете на линка "политически кабинет" в страницата на Министерството на правосъдието), да не говорим за Министерството на инвестиционното проектиране, което продължава да е фантом. За 100 дни кабинетът "Орешарски" така и не успя ясно да обясни какви са дефицитите в бюджета (те тръгнаха от два милиарда, но в крайна сметка неизпълнение на приходите в бюджета беше заложено на едва 207 млн. лв.), а най-ярките му мерки са отказ от някои от предишните политики на ГЕРБ (много често напълно справедливо), сваляне на цената на електроенергията и малко повече средства за социални мерки. Хубавото е, че бездействието засега предотвратява по-тежки грешки, които биха се случили, ако кабинетът удовлетворяваше идеите, които бликат от БСП и ДПС. Това обаче не е достатъчно.

Кабинетът блондинка

Всъщност действията на кабинета "Орешарски" много напомнят за вица за изпита в  училище за блондинки. "Две плюс две е равно на пет", пробвала първия път блондинката, а от залата се разнесло "дайте й още един шанс". След това пробвала с три и от публика пак поискали нов шанс. На третия път блондинката рискувала с четири и от залата пак се провикнали "дайте й още един шанс".

След шумния провал от самото начало, кулминирал с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, каквото и да предложи кабинетът, то неизбежно се посреща с недоверие. Това най-добре се видя при актуализацията на бюджета, когато дори разумните аргументи - например за нуждата от промяна на дълговия лимит, не се чуваха. Така, дори правителството  да формулира нещо относително непротиворечиво, то потъва в шумотевицата от некоординирани действия, безсмислени идеи и очакване отнякъде да изскочи нов Делян Пеевски.

Обективно погледнато, повечето от мерките, които бяха заложени в плана "Орешарски" - сам по себе си доста скромен и с краткосрочен хоризонт, всъщност се изпълняват. Бяха увеличени някои социални плащания, цената на електроенергията беше намалена, а поне на ниво декларации има обещание за ново отношение на данъчната администрация към бизнеса. Те обаче са най-несъществените, които целят бърз популистки ефект, но с нищо не променят ситуацията в страната.

По други проблеми се работи, но засега ефект няма. Например обещанието за "прекратяване на практиката за безразборно използване на СРС чрез надежден и независим надзор" е все още химера, макар че вече е законодателно подплатено. По трети мерки най-вече се говори - като връщането на прословутото швейцарско правило за пенсиите (т.е. те да бъдат индексирани с 50% от ръста на цените и 50% от ръста на средния осигурителен доход за преходната година), тъй като те струват пари. А част от решенията са направо връщане на статуквото, като замразяването на увеличаването на възрастта за пенсиониране, което не само че натоварва бюджета, но удря част от основния електорат на БСП - пенсионерите, обричайки ги на по-ниски пенсии.

По-големият проблем обаче са решенията за сериозни реформи, за които е необходимо да се поеме политическа отговорност. Някои от тях се оказаха само димна завеса - като забраната за строителство в държавни имоти по Черноморието. Не само че тя засяга микроскопични територии, но и управляващата коалиция се опита да вкара в кабинета арх. Калин Тихолов, по-известен с общия устройствен план на Царево, който целеше орязване на Национален парк "Странджа", заради който България може да бъде сериозно санкционирана от Европейската комисия. За да не бъдат капо групите, стоящи зад Тихолов, кабинетът все пак успя да назначи бившия кмет на Царево Петко Арнаудов, друг борец за неограничено строителство, за шеф на местното горско стопанство.

Една от най-изтъкваните победи на правителството всъщност е част от добре позната тактика "отлагай и живей". Толкова обсъжданото пребалансиране на енергетиката (с основни идеи още от времето на ГЕРБ, но обогатени с лобистка подкрепа за няколко бизнесмени, собственици на ТЕЦ-ове и мини) ще доведе до нови дефицити и следващата година. За тогава беше отложен анализът на проблемите, когато министър Драгомир Стойнев ще се пита защо е поел този пост.

И накрая има действия и намерения, като възможното рестартиране на АЕЦ "Белене", които са дори опасни.

"Случиха се някои положителни неща – ново отношение на данъчната администрация към бизнеса, мерки за борба със сивата икономика като обратно начисляване и засилен контрол, но вместо с тях управляващите се хвалят, че са понижили цената на тока. Наблягат на популистките решения вместо на тези, които носят позитиви в дългосрочен план. По-нормалното отношение към бизнеса просто не е достатъчно. Трябва нещо повече. За реализацията на такива мерки са нужни повече от сто дни, но не виждам желание да се предприемат подобни мерки", коментира Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в "Елана трейдинг".

Ще имат ли още един шанс

Първите 100 дни на правителствата в България никога не са показателни. Дори и за Жан Виденов в началото имаше надежди.

При кабинета "Орешарски" обаче не е така. Първо стана ясно, че политиката на самия Орешарски за минимална намеса в бизнеса, премиерът е известен с мнението си, че икономиката просто трябва бъде оставена да работи, всъщност се е пренесла навсякъде - от назначенията, които се правят в собственото му правителство, през решенията, които му се налагат, дори до комуникацията на действията на кабинета, където той е най-малко активен ("Орешарски - търси се" беше един от популярните плакати на протестите). Това е очебиен пример за управленска безпомощност. Кабинетът няма ясна визия за това какво трябва да се случи (съжаляваме, но идеите за въвеждане на дуалното образование, т.е. познатите СПТУ-та, не са стратегия) освен общите фрази за отвоюване на държавата и конюнктурните решения за задоволяване на този или онзи текущ интерес (примерно сливането на ДАНС и ГДБОП, за да има повече ресурси в ръцете на Делян Пеевски). На практика това е кабинет на отсъстващия премиер, казва политологът Румяна Коларова, кабинет, който постоянно се нуждае някой да поема отговорност вместо него.

Липсата на ясна визия е резултат на стратегията на БСП и ДПС първо да овладеят ключовите държавни постове, след което, когато интересите зад мнозинството бъдат балансирани и удовлетворени, вече да се премине към действия. На практика това е своеобразно концесиониране на отделни сфери. За ДАНС са важни не толкова политическата линия на мнозинството и желанията на избирателите, колкото дали шеф там ще бъде Делян Пеевски или не. На това калиброване на интереси се дължат и голяма част от нелогичните назначения - подготвеният за социален министър става икономически; очакващият да стане главен секретар на парламента се оказва директор на митниците, а почти определеният за шеф на Българската банка за развитие пък се озовава представител на България в "Набуко". Това е първородният грях на това правителство, който няма как да бъде изкупен с персонални промени. Пеевски формално може да не е част от администрацията, но министерството на спорта пак е негово. Тихолов си отиде, но Министерството за инвестиционното планиране остава...  Не напразно два дни преди назначението на Делян Пеевски Сергей Станишев трябваше да се оправдава в изпълнителното бюро на БСП, че не е продал партията и че разговорите с партньорите не били сделка, а се водели върху принципи.  

Това е перфектната формула на задкулисното управление, което този кабинет изведе до неговия абсурд.

Но клиентелистките правителства дори нямат нюх, а чувството им за хумор е странно. "Ние не знаем коя оставка точно поиска Роджър Уотърс. Може да е на всеки", коментира министърът на отбраната Ангел Найденов, надписа "оставка" на концерта на бившия басист на Pink Floyd в София. Неадекватният коментар е само върхът на айсберга. Депутатката от БСП Мая Манолова обясни, че министрите и кабинетът повече трябва да "пиарстват" и да обясняват какво са свършили - Бойко Борисов по пет пъти откривал един и същ обект. В случая най-забавното нещо, което може да се получи, е министрите наистина да започнат да пиарстват това,  което не са свършили - добра рецепта за катастрофа (като опитът на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева да обясни, че кабинетът е пуснал 72 км магистрали).

Тоталното безсилие и липса на авторитет започна да избива в дребнавост. Отказът от връчване на медал на френският посланик Филип Отие при отпътуването от страната е не само заяждане. А показва, че кабинетът не понася истината и критиките, а такива бяха отправени от посланиците на всички големи европейски държави. Ако и към техните посланици има такова отношение, то това е не само декларация за неуважение към Париж, Берлин, Хага и Лондон, но отказ от взаимодействие. И поредната рецепта, този път за международна изолация. За това и първата чуждестранна визита (извън протоколния Брюксел) на премиера Орешарски ще е не къде да е, а на "летния Давос" в Китай.

Комбинацията от клиентелистки интереси, липса на елементарен политически нюх, засилваща се вяра в световната конспирация - срещу кабинета се оказаха както митичният Джордж Сорос, така и фантомният кръг "Капитал", и премиер, който сякаш коментира друга страна и правителство, естествено няма как да роди нещо по-добро оттук насетне. Така че едва ли е чудно, че за разлика от блондинското училище публиката в България не иска да дава нов шанс на кабинета - по данни на "Алфа рисърч" 76% от българите са гневни или разочаровани от него.

И какво сега

Още от самото начало на протестите беше напомняно, че Пламен Орешарски вече е издържал 42 днистачка на учителите. Така че протестите не са точно това, което разклаща самочувствието на премиера. Кабинетът може да продължи да функционира още дълго време в агония, самозалъгвайки се с подкрепата на по-малко от 20% от избирателите.

"За 100 дни правителството не показа никаква способност да излезе по нормален демократичен начин от заложническата драма, в която само се въвлече на 15-ия ден от работата си.  Поради това оттук нататък то ще е принудено да играе ва банк - да втърдява позициите си, да води прикрита зад демагогия все по-агресивна пропагандна кампания, да извършва все по-реваншистки назначения, да заиграва със социални мерки без възможност за дългосрочни политики, казва социологът Боряна Димитрова, шеф на "Алфа рисърч".

Промяната в следващите месеци вероятно ще бъде натиск "правителството [...] да докаже, че започва да реализира това, за което е формирано", по думите на Сергей Станишев пред в. "Труд". Думите са по-рафинираният вариант на "решителните" мерки, познати от пленумите на БСП. И тъй като нищо не може да бъде направено бързи и ефектно в рамките на година - когато БСП трябва да се докажат на нови избори, а Сергей Станишев да се отправи към новата си кариера в Брюксел, това ще се обърне към по-голямо харчене и увеличаване на дълговете на страната, вратата, която вече беше отворена. Бързането обаче ще обрича кабинета на грешки, а натискът за монетаризиране на политическата и медийната подкрепа от ДПС и свързаните с партията интереси, си е направо чиста покана за нови шумни провали в стил "Пеевски".

Втвърдяването на управляващото мнозинство ще доведе до още по-голямо недоверие в политиката и нейното лицемерие. Това, което обаче е ново, е, че изходът от политическата система вече не е само имиграция или самозатваряне, а нова обществена енергия и създаване на истински неправителствен сектор, който зависи от споделени интереси и ценности, а не просто от външно финансиране и програми. Част от обществото вече не иска да е функция на политика, иска политиката да е негова функция. Но тази обществена прослойка очевидно ще се разраства бавно. Разбира се, ако коалицията на БСП, ДПС и "Атака" не й ударят още едно рамо в скоро време, клонирайки Пеевски.

Следизборното харчене на БСП

В рамките на първите си 100 дни кабинетът "Орешарски" на няколко пъти смени вижданията си за публичните финанси. Финалният резултат беше една недостатъчно обоснована актуализация на бюджета, включваща и поемането на до 1 млрд. лв. нов дълг, която срещна критики на икономисти, среднощна блокада на парламента и трябваше да преодолее вето на президента. А освен това контрастира и с предизборната програма на "Коалиция за България". В опита си да привлече гласове от целия спектър БСП обещаваше различни малки социални придобивки и увеличение на минималната заплата, но мантрата тогава беше, че парите за това ще дойдат от по-ефективна борба със сивата икономика и контрабандата. В левицата виждаха по тази линия увеличен резерв за до 2 млрд. лв. повече приходи от ДДС и акцизи. Освен това Пламен Орешарски лично заяви пред "Капитал", че нов дълг няма да бъде поеман освен за инвестиционни проекти.

След поемането на властта поетапно бяха откривани дупки в бюджета, в които в един момент зейнаха до 1-2 млрд. лв. по думите на Орешарски. Въпреки това първоначално в средата на юни беше заявено, че актуализация няма да има. В началото на юли финансовия министър Петър Чобанов обяви, че ще се иска промяна в закона предвиждаща по-висок дефицит, но запазване на тавана на поемане на дълг от 2 млрд. лв. А още две седмици по късно конкретният проект вече включваше и разрешение от парламента за теглене на до 1 млрд. лв. нов заем.

Като крайно в новият бюджет са заложени едва с около 200 млн. лв, по малко приходи и около 300 млн. лв. повече разходи. Критиката по първата част най-просто е, че не се дава никаква заявка да се прави опит да се засилят постъпленията с обещаната борба със сивия сектор. А по-втората - че по-голямата част от сумата (около 200 млн. лв.) не е ясно за какво точно ще се харчат, тъй като влизат в резерва за непредвидени разходи, а не по конкретни програми на конкретни министерства.

Всъщност непрозрачността е и най-големият проблем с актуализацията. Можеше вместо спускана на час по лъжичка информация за това колко е задържаното ДДС или пък просрочените задължения на държавата целият анализ да бъде представен ясно и пълно, а след това да се проведе дебат по същество. Това би било е логично, като се има предвид, че и Орешарски, и Чобанов минават за експерти, които добре познават икономиката на страната и бюджетния процес. Оказа се, че това не така, и БСП предпочете да пише промени на коляно и в стил "ГЕРБ" и да тества реакции. Не много далновидно насред изнервената обстановка на улични протести. На практика се повтаря добре позната политика от последните четири години, в които ГЕРБ все откриваше недостатъци на предишното управление и така не му остана време да направи нещо сериозно.

Бездействие в хаоса

Когато влязоха във властта, БСП, ДПС и "Атака" направиха заявка за реформа в сектора за сигурност, която да спре полицейщината, да пребори контрабандата и да върне "баланса" в службите. Още със спешната промяна на Закона за ДАНС (закриването на ГДБОП и нагласяването на изискванията за директор по размерите на Пеевски) и Закона за СРС стана ясно, че намеренията на управляващите всъщност са за бърз абордаж на сектора, не за неговата реформа.

"За пръв път в последните години няма силов вицепремиер и това е добър знак", каза лидерът на БСП Сергей Станишев при представянето на кабинета на Пламен Орешарски, препращайки към управлението на ГЕРБ, станало символ на полицейщината. Един месец по-късно министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев стана вицепремиер, а под неговата шапка освен МВР влязоха още  "реформираната" и превърната в мегаструктура ДАНС, новосъздадената Държавна агенция по подслушването - ДАТО,  БОРКОР, Държавната комисия за за сигурността на информацията и няколко ключови за ДПС ресора - КРС и Държавния резерв. Първата работа на Йовчев беше да смени голяма част от полицейските началници -  както на местно, така и на централно ниво. Последната крачка беше инициирането на изцяло нов Закон за МВР, чиято основа философия е да възстанови проваления модел на министерството от 2008 г. и да върне плановото вербуване на агенти от времето на ДС. Сто дни след "реформите" на БСП и ДПС все още няма отделена служба за подслушване, нито бюро за контрол, служителите на ГДБОП не са преназначени, а делата им отново се върнаха в МВР, но в друга служба.

В пълна летаргия е и другият ключов ресор - правосъдието. Вицепремиерът Зинаида Златанова дойде без ясна концепция и три месеца по-късно остава абсолютно неясно какви точно са нейните виждания за съдебната реформа. Те не проличаха и от плана за действие на кабинета въпреки серията от срещи с неправителствения сектор, които предшестваха неговото изработване. Министерство на правосъдието има един-единствен зам.-министър, който дори няма юридическо образование. В ролята си на председателстващ на Висшия съдебен съвет Златанова имаше бледа роля, като дори предпочете да не участва в някои ключови заседания. Най-значимото, което вицепремиерът успя да направи, е да убеди Министерството на финансите да отпусне средства за оборудването на новата сграда на Софийския районен съд след заканата на съдиите да предприемат стачни действия.

"Съдебна реформа продължава да няма, защото независимо от една или друга техническа мярка от дневния ред на управляващите напълно отсъства централният й проблем: съдебната власт е заплетена в задушаваща плетеница от зависимости и влияния, а без осигуряване на пълната независимост на съда за правосъдие изобщо не може да се говори", коментира Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. 

"Освободихме страната от страха", това се оказа най-важното в самооценката на правителството на Пламен Орешарски за първите 100 дни на неговото управление. Това твърдение е и единственото, с което голяма част от протестиращите биха се съгласили. Коалицията на БСП, ДПС и "Атака" дотолкова прекрачи границата на елементарния разум и морал, че иначе свикналите на какви ли не политически издевателства български граждани се освободиха от страха си и излязоха от апатията си. Това е революция, която едва ли квартетът Орешарски, Станишев, Местан и Сидеров някога са си представяли, че могат да предизвикат, дори и в най-смелите си мечти.

На този фон кабинетът се люшка между комичното - "това е кабинет на гражданите" (Сергей Станишев), нелепото - "понастоящем ние наистина се намираме в най-тежката ситуация от началото на прехода" (Пламен Орешарски), и оправдания сякаш министрите са от друга планета - "хората не могат да повярват, че правим толкова хубави неща" (Даниела Бобева).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

57 коментара
  • 1
    eskimos avatar :-|
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

    За сто дни кабинета "Орешарски" се лута хаотично в опит да препакетира модела "Пеевски"
    _____________________________

    Подзаглавието е много готино!!

  • 2
    nmw avatar :-P
    nmw
    • -130
    • +15

    Богочовекът Исус от Назарет изкупи първородния грях за всички нас чрез саможертвата си на кръста. Предлагам изживяващия се за бог Боце от Банкя да се саможертва заради всички нас грешните. >:-) >:-) >:-)

  • 3
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    "Освободихме страната от страха", това се оказа най-важното в самооценката на правителството на Пламен Орешарски за първите 100 дни на неговото управление. Това твърдение е и единственото, с което голяма част от протестиращите биха се съгласили.

    Не съм съгласен с това твърдение, защото извън София освен във Варна, Пловдив и Бургас никой не смее да протестира открито против това олигархично правителство, въпреки че според "Алфа рисърч" 51% подкрепят протестите, а според 70% кабинетът работи в полза на близки кръгове!

  • 4
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon
    • -11
    • +148

    Статията е пример за излючителна журналистика. Перфектен анализ на първите 100 дни.

  • 5
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    На този фон кабинетът се люшка между комичното - "това е кабинет на гражданите" (Сергей Станишев), нелепото - "понастоящем ние наистина се намираме в най-тежката ситуация от началото на прехода" (Пламен Орешарски) и оправдания сякаш министрите са от друга планета - "хората не могат да повярват, че правим толкова хубави неща" (Даниела Бобева).

    Щеше да е много комично ако не беше трагично, че ни управляват такива НАГЛИ, ЛЪЖЕЩИ, НЕКАДЪРНИ и служещи на партийни и финансови кръгове политици от БСП и ДПС!

  • 6
    fkb45316488 avatar :-P
    fkb45316488
    • -127
    • +17

    Вари го пеЧи го .........Икономедия.

  • 7
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    [quote#0:"статията"]За сто дни кабинета "Орешарски" се лута хаотично [/quote]
    Фраза казва всичко. Това правителство няма бъдеще. Оставка!

  • BlueWater

    ""За пръв път в последните години няма силов вицепремиер и това е добър знак", каза лидерът на БСП Сергей Станишев при представянето на кабинета на Пламен Орешарски, препращайки към управлението на ГЕРБ, станало символ на полицейщината. Един месец по-късно министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев стана вицепремиер, а под неговата шапка освен МВР влязоха още "реформираната" и превърната в мегаструктура ДАНС, новосъздадената Държавна агенция по подслушването - ДАТО, БОРКОР, Държавната комисия за за сигурността на информацията и няколко ключови за ДПС ресора - КРС и Държавния резерв."

    Както винаги социалистите едно говорят и обещават, а правят друго.

    ОСТАВКА наглеци!

  • 9
    bluewater avatar :-(
    BlueWater

    Цитирам:"В пълна летаргия е и другият ключов ресор - правосъдието. Вицепремиерът Зинаида Златанова дойде без ясна концепция и три месеца по-късно остава абсолютно неясно какви точно са нейните виждания за съдебната реформа.....
    Министерство на правосъдието има един-единствен зам.-министър, който дори няма юридическо образование. В ролята си на председателстващ на Висшия съдебен съвет Златанова имаше бледа роля, като дори предпочете да не участва в някои ключови заседания."

    Абсолютно безхаберие на правителство и парламент към не реформираната шуробаджанашка съдебна система!

  • 10
    bluewater avatar :-(
    BlueWater

    Цитирам:""Съдебна реформа продължава да няма, защото независимо от една или друга техническа мярка от дневния ред на управляващите напълно отсъства централният й проблем: съдебната власт е заплетена в задушаваща плетеница от зависимости и влияния, а без осигуряване на пълната независимост на съда за правосъдие изобщо не може да се говори", коментира Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. "

    Без работещо правосъдие няма държава, няма развитие на икономиката, няма повишаване на доходите и България ще си остане най-бедната държава в ЕС!

    Съвсем не случайно чуждестранните фирми в България сключват договори по чужди законодадтелства!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK