Държавен дълг за 5.9 милиарда лева ще падежира до края на 2017 г., а правителствата, които управляват в следващите четири години, ще имат трудната задача да осигурят обслужването му и да финансират планираните поне до 2016 г. бюджетни дефицити.
Справка с отчетите на финансовото министерство показва, че под формата на глобални правителствени облигации и на държавни ценни книжа е структуриран държавен дълг на стойност 7.56 милиарда лева и 78% от тях ще трябва да се платят до четири години. Друга справка показва, че предстоящите плащания съставляват 45% от консолидирания държавен дълг.
Повод за внимание
Системата на публичните финанси в България е така устроена, че само лихвените плащания по държавния дълг се отчитат като бюджетен разход и за тях средства се осигуряват от текущите приходи в бюджета. Плащанията по главници обаче се извършват със средства от фискалния резерв, също както и тегленето на самите заеми не е приход за бюджета, а постъпление за резерва.
Размерът на фискалния резерв в началото на 2014 г. обаче се очаква да е под 5 милиарда лева, от които близо 3 милиарда са средства с целево предназначение и не могат да се използват за погашения по държавния дълг.
Така опциите за правителството са да запълни резерва с нови спестявания от бюджетни излишъци, с които да увеличи натрупванията в резерва или да приватизира държавни активи със същата цел. Има и трети вариант, който според експертите в министерството се очертава най-вероятен и предвижда падежиращите дългове да се финансират с нови заеми.
Рефинансирането е най-вероятна опция и според Конвергентната програма за периода 2013 - 2016 г. Тя бе подготвена от правителството на ГЕРБ, но завършен вид придоби по време на служебния кабинет, който я изпрати за съгласуване в европейската комисия. Това показва, че както екипът на Симеон Дянков, така и служебният финансов министър Калин Христов смятат рефинансиращите операции за най-удачен вариант, с който да се посрещнат предстоящите падежи.
Самото рефинансиране ще означава само временно нарастване на държавния дълг, например, ако предстои плащане по някоя от емисиите глобални облигации, заем ще се тегли в годината преди падежа, но с изплащането на стария дълг, държавата ще остане длъжник само по новия заем и нетният ефект за държавния дълг ще е нулев, ако се разглежда резултатът за две последователни години.
Кое е притеснителното
Държавен дълг за 5.9 милиарда лева ще падежира до края на 2017 г., а правителствата, които управляват в следващите четири години, ще имат трудната задача да осигурят обслужването му и да финансират планираните поне до 2016 г. бюджетни дефицити.
Справка с отчетите на финансовото министерство показва, че под формата на глобални правителствени облигации и на държавни ценни книжа е структуриран държавен дълг на стойност 7.56 милиарда лева и 78% от тях ще трябва да се платят до четири години. Друга справка показва, че предстоящите плащания съставляват 45% от консолидирания държавен дълг.
3 коментара
След мароканските скакалци от ГЕРБ остана погром в публичните финанси
И к'во точно има за приватизиране освен БЕХ.
Информацията на Капитал не е точна и е объркала данните.
Дългът е 15 млрд. - в ценни книги и облигации, а не 7-56 млрд.
Ето някои данни според Бюлетина за държавния дълг на МФ (последните данни са към 31 март)
=====7 255 550 300 лв - вътрешен дълг.
- 1 956 821 915.91 лв. с падеж до година (26,97%)
- 3 078 529 992.29 лв. с падеж от 1 до 5 години (42.43%)
=====4 004 500 000 евро - външен дълг
- 788 085 600 евро с падеж до 1 година (19,68%)
- 1 180 526 600 евро с падеж от 1 до 5 години (29,48%)
--------------------------------------------------
..................Равносметка в лв.................
** 3 498 183 374,96 - тези 3.5 млрд. милиарди са със срок на падеж
до 1 година! Това е 23.18% от общия държавен дълг. Т.е. за
година трябва да се задели 4.5% от БВП за плащания. Като
разход от приходите на конс. бюджет това са 11.36%,
като част от приходите на правителствения бюджет - 18.17% !!!!!
** 5 387 439 332,36 - тези 5,4 млрд. са с падеж от 1 до 5 години.
Те са 35.5% от общата сума на държавния дълг. Т. средногодишно
ще се погасяват главници за 1,347 млрд. по досегашния дълг,
без да се отчитат взетите нови заеми и новите емисии ДЦК.
** Става дума единствено за главници. Плащанията за лихви въобще
не са включени в тази сметка. Не са включени и евентуално
активирани държавни гаранции.
Личното ми мнение - ситуацията ни е като гръцката, а реално преструктуриране на остатъчния срок до падежите трудно ще има
и ако се постигне, ще е срещу висок лихвен разход и същата непосилна цена.