Половината държавен дълг падежира до 4 години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Половината държавен дълг падежира до 4 години

Министерство на финансите ще трябва да рефинансира почти половината от държавния дълг в следващите четири години, ако не промени политиката на бюджетни дефицити и не възобнови приватизационните сделки.

Половината държавен дълг падежира до 4 години

В условия на бюджетен дефицигт и спряна приватизация рефинансирането се очертава единствена опция

Стефан Антонов
7177 прочитания

Министерство на финансите ще трябва да рефинансира почти половината от държавния дълг в следващите четири години, ако не промени политиката на бюджетни дефицити и не възобнови приватизационните сделки.

© Николай Николов


Държавен дълг за 5.9 милиарда лева ще падежира до края на 2017 г., а правителствата, които управляват в следващите четири години, ще имат трудната задача да осигурят обслужването му и да финансират планираните поне до 2016 г. бюджетни дефицити.

Справка с отчетите на финансовото министерство показва, че под формата на глобални правителствени облигации и на държавни ценни книжа е структуриран държавен дълг на стойност 7.56 милиарда лева и 78% от тях ще трябва да се платят до четири години. Друга справка показва, че предстоящите плащания съставляват 45% от консолидирания държавен дълг.

Повод за внимание

Системата на публичните финанси в България е така устроена, че само лихвените плащания по държавния дълг се отчитат като бюджетен разход и за тях средства се осигуряват от текущите приходи в бюджета. Плащанията по главници обаче се извършват със средства от фискалния резерв, също както и тегленето на самите заеми не е приход за бюджета, а постъпление за резерва.

Размерът на фискалния резерв в началото на 2014 г. обаче се очаква да е под 5 милиарда лева, от които близо 3 милиарда са средства с целево предназначение и не могат да се използват за погашения по държавния дълг.

Така опциите за правителството са да запълни резерва с нови спестявания от бюджетни излишъци, с които да увеличи натрупванията в резерва или да приватизира държавни активи със същата цел. Има и трети вариант, който според експертите в министерството се очертава най-вероятен и предвижда падежиращите дългове да се финансират с нови заеми.

Рефинансирането е най-вероятна опция и според Конвергентната програма за периода 2013 - 2016 г. Тя бе подготвена от правителството на ГЕРБ, но завършен вид придоби по време на служебния кабинет, който я изпрати за съгласуване в европейската комисия. Това показва, че както екипът на Симеон Дянков, така и служебният финансов министър Калин Христов смятат рефинансиращите операции за най-удачен вариант, с който да се посрещнат предстоящите падежи.

Самото рефинансиране ще означава само временно нарастване на държавния дълг, например, ако предстои плащане по някоя от емисиите глобални облигации, заем ще се тегли в годината преди падежа, но с изплащането на стария дълг, държавата ще остане длъжник само по новия заем и нетният ефект за държавния дълг ще е нулев, ако се разглежда резултатът за две последователни години.

Кое е притеснителното

Държавен дълг за 5.9 милиарда лева ще падежира до края на 2017 г., а правителствата, които управляват в следващите четири години, ще имат трудната задача да осигурят обслужването му и да финансират планираните поне до 2016 г. бюджетни дефицити.

Справка с отчетите на финансовото министерство показва, че под формата на глобални правителствени облигации и на държавни ценни книжа е структуриран държавен дълг на стойност 7.56 милиарда лева и 78% от тях ще трябва да се платят до четири години. Друга справка показва, че предстоящите плащания съставляват 45% от консолидирания държавен дълг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    forumer avatar :-|
    forumer

    След мароканските скакалци от ГЕРБ остана погром в публичните финанси

  • 2
    calc avatar :-|
    calc

    И к'во точно има за приватизиране освен БЕХ.

  • 3
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    Информацията на Капитал не е точна и е объркала данните.
    Дългът е 15 млрд. - в ценни книги и облигации, а не 7-56 млрд.
    Ето някои данни според Бюлетина за държавния дълг на МФ (последните данни са към 31 март)
    =====7 255 550 300 лв - вътрешен дълг.
    - 1 956 821 915.91 лв. с падеж до година (26,97%)
    - 3 078 529 992.29 лв. с падеж от 1 до 5 години (42.43%)
    =====4 004 500 000 евро - външен дълг
    - 788 085 600 евро с падеж до 1 година (19,68%)
    - 1 180 526 600 евро с падеж от 1 до 5 години (29,48%)
    ------------------------------------------------------------------
    ..................Равносметка в лв.................
    ** 3 498 183 374,96 - тези 3.5 млрд. милиарди са със срок на падеж
    до 1 година! Това е 23.18% от общия държавен дълг. Т.е. за
    година трябва да се задели 4.5% от БВП за плащания. Като
    разход от приходите на конс. бюджет това са 11.36%,
    като част от приходите на правителствения бюджет - 18.17% !!!!!
    ** 5 387 439 332,36 - тези 5,4 млрд. са с падеж от 1 до 5 години.
    Те са 35.5% от общата сума на държавния дълг. Т. средногодишно
    ще се погасяват главници за 1,347 млрд. по досегашния дълг,
    без да се отчитат взетите нови заеми и новите емисии ДЦК.
    ** Става дума единствено за главници. Плащанията за лихви въобще
    не са включени в тази сметка. Не са включени и евентуално
    активирани държавни гаранции.
    Личното ми мнение - ситуацията ни е като гръцката, а реално преструктуриране на остатъчния срок до падежите трудно ще има
    и ако се постигне, ще е срещу висок лихвен разход и същата непосилна цена.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK