БСП в открита атака срещу държавните медии и регулатора

Депутати от БСП подложиха на масирана критика в четвъртък председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов и изразиха недоволството си от държавните БНТ и БНР, по-специално от телевизията. Близо два часа продължи дискусията по отчетите на медийния регулатор за 2012 г., които народните представители от левицата приеха "за сведение".

Обвиненията им се простряха от нарушеното право на информираност на гражданите до забавянето на цифровизацията. Свободата на словото беше сред основните теми наред с оценката за дейността на обществените БНТ и БНР и начина им на финансиране.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Брадясали, мухлясали, прашясали

Най-остра беше в нападките си Татяна Буруджиева, която определи дадената от СЕМ добра оценка на двете медии като неадекватна.

"Какво са постигнали те? Вие ми казвате, че са постигнали много? БНТ е на четвърто място според статистиката. Надявам се, че в следващия доклад на СЕМ ще видим как точно БНТ и БНР оправдават стотиците милиони, с които българските граждани ги издържат", заяви тя и продължи в гневна градация: "Методите за мониторинг, които Съветът за електронни медии упражнява, са брадясали, мухлясали и прашясали, а БНТ не оправдава стотиците милиони, с които българските граждани я издържат."



Мартин Захариев посочи, че обществената мисия на държавните медии "трябва да бъде предефинирана", и настоя за международен одит на БНТ и БНР.

Не сте разбрали какво искат хората

Буруджиева поиска следващият отчет на СЕМ да следва основната цел на регулатора - да постига резултати в демократизацията и отстояването на свободата на словото. "И тук разбирам свободата на словото на всеки гражданин, защото в комисията вие казахте, че за вас е приоритет свободата на словото само на журналистите", каза тя и обвини Лозанов, че неглижира правото на гражданите да бъдат информирани.

Михаил Миков пък отбеляза липсата на анализ за тенденциите в работата на медиите. "Вие не сте разбрали какво искат хората, включително от независимите регулатори", обясни той на председателя на СЕМ, който е медиен експерт и дългогодишен преподавател във факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски".

Лозанов му отговори, че шестмесечните отчети нямат такива функции и че при необходимост може да предостави анализи, които така или иначе са част от работата на регулатора.

Спорна компетентност

В нападките си Буруджиева стигна дотам, че обвини СЕМ и че не е изпълнил задълженията си да следи и регулира процеса по цифровизацията, който ще се забави с месеци, очевидно без да се е информирала, че съветът няма правомощия в този процес. Същото се отнася и за Мартин Захариев, който допълни, че с поведението си СЕМ сякаш "чака цифровизацията да се случи сама".

Той коментира и липсата на ефект от най-скъпата по думите му реклама, правена с държавни пари, при положение че БНТ е взела от рекламата на цифровизацията над десет пъти по-малко спрямо частните bTV, "Нова" и TV7.

"Давам си сметка, че това е политическа сцена, говори се от политически позиции, но да не забравяме, че свободата на словото означава ненамеса в медиите – от страна на СЕМ, от страна на политиците, в някакъв смисъл дори от страна на собствениците на медии",  каза Лозанов.
 

Георги Лозанов пред "Капитал Daily": За първи път натискът е от парламентарната трибуна Тъкмо нападките към СЕМ за забавянето на цифровизацията показва, че недоволствтото на управляващите предхожда аргументите му, които се търсят на принципа "в политиката всичко е позволено". А последното й забавяне с два месеца е пренебрежимо спрямо общото – с десетилетие, за което, ако политиците искат да търсят отговорност, трябва да започнат от себе си. Видя се също, че за българските политици, дори да са от гражданска квота, свободата на словото е синоним на това те да са доволни от медиите. В предишния мандат именно интимниченето на медиите с властта беше изтъквано като една от основните причини за падането на България по скалата на свободата на словото. В парламента се чувствах както навремето при директорката в гимназията, която ми се заканва: "Следващия път се изключваме." Изключван съм и от гимназията, и от регулатора – при това неведнъж, затова все първи мандат карам. Иначе най-изненадващ беше упрекът, че съм отстоявал свободата на словото на журналистите, а не на гражданите. Не знам някога да съм ги противопоставял в свободите им, но не знам и как може в съвременния свят да има свободата на словото на гражданите без свобода на словото на журналистите. Нали тъкмо вторите гарантират правото на информация на първите, от което започва свободата на словото. Всъщност имаше и други плашещи реплики като тази за преформулиране на мисията на обществените медии. Да оставим настрана, че в България тя не е конкретно формулирана, но със сигурност, ако се преформулира от политиците, мисията ще престане да бъде обществена. В медийната регулация съм от самото й начало, но май за първи път има такъв директен натиск върху регулатора от парламентарната трибуна. По закон СЕМ е независим орган и парламентът може да е един от входовете към него, но не и негов началник или поръчител.