С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
41 13 сеп 2013, 15:20, 11721 прочитания

Не сте добре дошли

Пет признака, че политиката на правителството към сирийските бежанци е неадекватна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


28 август. Сградата на Гранична полиция в Свиленград. Новият главен секретар на МВР е на посещение. В задушна стаичка на втория етаж полицаи не отлепят очи от гигантските монитори на бюрата си. На тях греят поля, картини от българско-турската граница. Внимават за хора, които преминават границата в нарушение на закона. Зад гърбовете им главният секретар дава изявление за медиите. А директорът на ГПУ-то настоява да се прожектира клип от нощна акция по залавяне на нелегално преминаващи. Българските журналисти са в действие. Първи въпрос: "Ще построим ли стена?" Втори въпрос: "Ще затворим ли границите?" Малко встрани репортерка мърка в ухото на друг началник на службата, че й трябва човешка история. "Нещо покъртително", уточнява желанието си тя.

Докато се разиграва тази мила сцена, са минали едва няколко дни, откакто светът за първи път е вперил ужасени очи в You Tube клиповете на сирийски деца, които умират в гърчове след употребата на химическо оръжие в гражданската война в страната. По това време потърсилите закрила в България сирийци са 1400 души. По-голямата част от тях - семейства с деца.


30 август. Заседава Съветът по сигурност към Министерския съвет. Темата е Сирия. Потокът от хора, които бягат от гражданската война, е определен като "най-сериозната заплаха" за България. Преброяват с изненада, че местата за настаняване са се изчерпали. План "Б" са изоставени сгради и стари казарми. И затягане на контрола по границата. Правят се прогнози за 10 хиляди бежанци до края на годината, които ще глътнат 10 милиона лева. И не щеш ли, България е пред хуманитарна криза. Защото трябва да се погрижи за 3000 души понастоящем. При това може да се облегне на щедрото рамо на ЕС, който е най-големият донор на хуманитарна помощ за сирийците във и извън Сирия. 

В следващите дни държавните мъже, които се упражняват по темата бежанци, или въобще не подбират думите си, или ги подбират съвсем целенасочено, така че да внушават едно - страх. Заплаха. Зараза. Тероризъм. Българските медии обичат тези думи. Обичат и безкритично да ги повтарят. Произволни заглавия от вестниците: "Бежанско цунами идва към нас", "Бежанската вълна носи малария и хепатит", "Алжирски бандити идват у нас като сирийски бежанци", "Бежанци завъртяха черна борса за адреси", "Бежанци от меката на СПИН-а въртят любов в цигански гета".

Никой, независимо в кой институционален костюм се е напъхал, не изрече думи на закрила, подкрепа, кураж към тези хора. Не заяви ясно и категорично, че България има а) хуманна и б) правна отговорност да им предостави убежище. Напротив, между редовете на изказванията и действията на институциите се чете: "Не сте добре дошли."



1. Проблемът с отношението

За правозащитните организации няма съмнение, че изказванията на управляващите (виж таймлайна), предприетите мерки, медийните публикации следват една логика, чиято идея е да демотивира бежанците да остават в страната. "Държавата не реагира адекватно и всячески се старае да превенира влизането на тези хора, търси начини да затегне границите, да въведе допълнителни административни пречки. Тук не става въпрос за обичайна бюрокрация, а за целенасочена политика", убедена е Илиана Савова, директор на правната програма за защита на бежанци и мигранти на Българския хелзинкски комитет. Дори документът с 11-те мерки, който беше разпространен след срещата на Съвета по сигурността към МС, се нарича не план за закрила, а "за ограничаване на миграционния натиск" към страната. 

Този стремеж не е ново явление и не е свързан конкретно със сирийците. Откакто България е член на ЕС и негова външна граница, тя има за задача да охранява достъпа на незаконна миграция. Това задължение обаче се схваща твърде буквално от българските власти, тъй като по правило не обхваща бежанците. "Те имат право да влязат на територията на ЕС и най-малкото да получат адекватна процедура, оценка на молбата си и преценка дали да получат статут", обръща внимание Илиана Савова. Тоест, ограничавайки достъпа до страната на хората, бягащи от въоръжен конфликт, България пропуква леда на нашето и европейското законодателство. А също и на международните ангажименти, които е поела, като спазването на Женевската конвенция. 

2. Проблемът с настаняването

Една възглавница. С това се сдобиват новопристигналите в регистрационно-приемателния център за бежанци в Пъстрогор. След което се изпращат сами да си търсят място в дома. Някои не успяват да се доредят дори до лукса да делят стая с още 17 човека. Спят по коридорите. Тази картина е чудесна илюстрация на умението на българските власти да планират. Бежанските потоци, резултат от ожесточена гражданска война, която се води вече две години на разстояние през една държава от нас, бяха толкова трудни да се предвидят, както първият сняг всяка година "изненадва" Столичната община, така както страната в паниката си, когато преминаващите границата на денонощие започнаха да прехвърлят 50 души. 

Още по-нелепа изглежда тази ситуация на фона на срещите на сирийската опозиция, които се случваха тук с любезното домакинство на министъра на външните работи от ГЕРБ Николай Младенов. Посланието на тази политика поне тогава звучеше така: България е ангажирана. Заповядайте. 

За последните четири години Държавната агенция за бежанците имаше възможност да използва средствата от Европейския бежански фонд, за да разшири и укрепи капацитета си. Директорът на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков (назначен по времето на ГЕРБ) се хвали пред медиите, че това е една от най-добре усвоените програми с около 80% усвояемост на средствата. С тези ресурси са били извършени предимно ремонти на съществуващата база и е разширен само РПЦ - София. В плана на агенцията за 2013 г. е заложено до края на тази година да функционира чисто нов център за настаняване с 400 места. Защо той не се е реализирал, не става ясно. (Вече трета седмица "Капитал" не получава отговор нито на въпросите си към агенцията, нито на заявката си за интервю с директора й)

Заради това качествено планиране сега спешно се търсят варианти. И за да е по-изгодно финансово на държавата, отпуснатият половин милион от кабинета за бежанците не се пренасочва за настаняване на хората на външни адреси, тоест частни квартири и жилища, а за "постягане" на изоставени държавни имоти и казарми, така че да се пригодят що-годе за обитаване. Тук само ще припомним, че през 2002 г. бежанската вълна от Афганистан надхвърля тази критична маса от 3000 души. Казусът е разрешен бързо и без истерия. Хората са настанени в частни квартири, разходите са поети от Държавната агенция за бежанците. По това време тя има още по-малък капацитет и не разполага с ресурсите на Европейския бежански фонд. 

По оценка на Илиана Савова от БХК България не посреща дори минималния стандарт на директивата за условията на приемане на бежанци - предоставяне на подслон и храна. Тук ще си помислите, че институциите ще са щастливи да впрегнат усилията на неправителствени организации и доброволци, за да компенсират собствените си пропуски в задоволяването на базисни нужди. Бъркате. Вместо да се насърчават и организират даренията от ангажирани граждани, бизнеси, организации, те се възпрепятстват. Агенцията за бежанците не допуска лично да занесеш дрехи, пари, храна на хората, които имат нужда от тях. Това могат да правят само нейни служители. Които, разбира се, са твърде заети за това в момента. Дарителите разчитат на това, че охраната на центровете за настаняване "ще си затвори очите" или на това да изкарат бежанци извън загражденията, за да могат да им предадат млякото и памперсите за децата. 

"Срещам страшно много хора, които имат и желание, и състрадание, и искат да помагат. Тази огромна човешка енергия в момента никой не я канализира. Всичко се прави на възрожденски начала", разказва Деница Сачева, собственик на PR агенция, която изпълнява редица проекти в подкрепа на бежанци и мигранти и се грижи за комуникацията на сирийската опозиция в България. "МВР вече не приема дарения. Гранична полиция няма нито възможност да изхранва хората, които задържа на границата, нито е подготвена да посреща и да се занимава с бебета. А ние не можем законно да извършим дарения и се чудим как да изведем хората отвъд заграженията, да им дадем храната", споделя още тя. 

На този фон заместник вътрешният министър Васил Маринов реши за уместно да направи публично бакалски сметки как един бежанец струва на държавата 1165 лева. Коректната сметка обаче е друга. До самия човек, който чака България да му предостави убежище, достигат 65 лева на месец. С тях той се храни, облича и си купува лекарства.

3. Проблемът с достъпа до здравна помощ 

Сирийските деца в с. Баня имат петна по кожата. Изглеждат като малки язви. Никой не знае от какво са причинени. В центъра за настаняване на бежанци там няма лекар. Има медицинска сестра, която е предписала някакво лечение. Но родителите на тези деца нито имат с какво да купят лекарства, нито имат откъде. Сред настанените в дома там има възрастни хора с кардиологични проблеми, жени с проблемна бременност, деца с вродени заболявания и тежки психологически травми, нанесени от войната. 

Законът казва, че чакащите за закрила чужденци имат здравноосигурителни права и право на безплатна медицинска помощ. На практика нямат достъп до такава. До болницата в близкия голям град стигат само тежките случаи и тези, които могат да си позволят такси дотам. 

В плана за действие на правителството беше разписано медицинското осигуряване и здравния контрол на приеманите в страната чужденци. Към момента обаче не е известно към центровете за настаняване да са тръгнали мобилни екипи от лекари, социални работници, психолози. Не е известно да е направен анализ на здравното състояние на бежанците и да са отпуснати директни мерки за закупуване на лекарства. На сайта на Министерството на здравеопазването липсват инструкции към българските лекари как да действат и как да се погрижат за хора, търсещи убежище. 

Деница Сачева разказва, че лични лекари рядко се съгласяват да записват бежанци, защото се притесняват от езиковата бариера, разликите в културата и в здравните системи. По същите причини има случаи на лекари, които отказват да ваксинират сирийски деца. Правозащитните организации алармират: търсят се спешно лекари доброволци. 

4. Проблемът със задържането 

В домовете за задържане на нелегални имигранти в Бусманци и Любимец сирийците гладуват в знак на протест. С този отчаян акт те казват: търсим закрила, а българската държава ни предлага затвор. И действително тези институции държат зад заключени врати десетки семейства и деца, които нямат работа там. По правило там влизат чужденци, които са нелегално в страната и има заповед за тяхната депортация. По правило там не попадат хора, които търсят убежище. 

Обяснението на властите е, че сирийските семейства стоят затворени по хуманни причини. Защото няма места в центровете за настаняване и иначе ще се озоват на улицата. В затвора поне са на топличко, казват. Никой не дава отговор на тези хора кога ще получат свободата си. Процедурата по получаване на статут (която продължава между 3 и 6 месеца по закон) започва да тече в момента, в който Държавната агенция за бежанците регистрира молбата за закрила. Между подаването на молбата и  регистрирането й могат да минат дни, месеци. В закона няма определен срок. Това се случва по усмотрение на служителите на ДАБ - според тяхната преценка, натовареност, желание. А те се задъхват в обработването на молбите. Защото също като с настаняването институциите не са счели за нужно да планират. Да подсилят административния капацитет от експерти, така щото процедурата да бъде по-бърза и ефективна. Сега разчитат на техническа помощ от ЕС. 

Според статистиката на БХК, цитирана и в годишния доклад на Европейския съвет за бежанци и изгнаници, през 2012 г. на 91% от новопристигналите търсещи убежище на практика им е отказана регистрация на молбата за закрила и са били задържани в центровете за нелегални имигранти.

5. Проблемът с осъждането

И накрая България не просто не осигурява подслон и храна на сирийските граждани. България съди сирийските граждани, които бягат от въоръжения конфликт в страната си. Районните съдилища в Елхово и Свиленград преливат от решения, в които сирийци са осъдени за незаконно преминаване на границата. Голяма част от тях са непълнолетни. Голяма част от тях дори не знаят, че са осъдени.  От Районна прокуратура - Елхово, заявиха пред "Дневник", че само от началото на август има образувани 117 дела за същото. Според държавното обвинение делата за нелегално преминаване на границата са се увеличили със 75% спрямо миналата година. 

Затова главният прокурор Сотир Цацаров реши да командирова още прокурори в пограничните райони да образуват дела срещу бежанци. Забележете, не да прекратяват производствата срещу тях, а да образуват повече по-бързо. Илиана Савова от БХК нарича това решение институционален цинизъм. С осъждането на бежанците не се постига никакъв ефект - нито е превантивна мярка, нито превъзпитателна, защото много хора не разбират, че са били осъдени. Но пък прокуратурата си осигурява прекрасен рейтинг на осъдителните присъди, отбелязва тя. "Вместо да командироват прокурори, които да прилагат максимално бързо прекратяване на преписките, те ги пращат там с идеята да проведат наказателното производство и да осъдят максимален брой хора", коментира Савова. 

"Международното право изрично казва, че бежанците не бива по никакъв начин да бъдат санкционирани за нелегално пресичане на границата, ако бягат от непосредствена заплаха за своя живот и сигурност. Наказателният кодекс изрично ги освобождава от наказателна отговорност", обяснява Валерия Иларева, координатор на Правната клиника за бежанци и имигранти. "Според европейската процедурна директива, която България е длъжна да спазва като член на ЕС, едно лице се разглежда като търсещо закрила в момента на подаване на молбата. А не от момента, когато Държавната агенция (ДАБ) успее, реши, прецени, че може да регистрира тази молба. Органите, които осъществяват наказателното преследване, неправилно правят разлика между двете и ако човекът не е регистриран в ДАБ, го считат за нелегален имигрант. Това не е правилно, защото законът освобождава от наказателна отговорност не тези, които са регистрирани в ДАБ, а тези, които са влезли да потърсят убежище", обръща внимание тя. 

Толкова по въпроса за българското гостоприемство. 
 
Отговорите на Държавната агенция за бежанците:

Обновено на 17 септември в 15:38 часа. След редакционното приключване на броя получихме отговори от ДАБ на въпросите на "Капитал". Публикуваме ги в оригиналния им вид. 

Какви конкретни мерки са предприети към момента за разширяване на капацитета за настаняване на търсещи закрила?

Подадени са от всички области и държавни ведомства сгради с отпаднала необходимост. В момента от екип на ДАБ проверява тези сгради на север от Стара планина. Необходимо е да се прецени кои от тях стават за бързо настаняване с най-малко средства. Тактически оперативният щаб в Хасково, с ръководител заместник председателя на ДАБ, проверява сградите на юг от Стара планина.

Предвижда ли се засилване на административния капацитет на ДАБ, така че молбите на търсещите закрила да се разглеждат по-бързо и ефективно? Ако да, как? Ако не, защо?

С оглед по-голяма ефективност и бързина в процеса на производството по предоставяне на закрила, в последните седмици ДАБ е наел на граждански договор 3 лица. Работи се по проект за решение на Министерски съвет за увеличаване щата на Агенцията – интервюисти, регистратори и юристи.

Обсъжда ли се възможността да се изпратят служебни адвокати в граничните райони, които да разясняват на търсещите закрила правата им, така че да не се оказват с присъди преди да успеят да подадат молби за убежище?

Граничните зони са от компетентността на ГД Гранична полиция. Принципно, когато чужденец , заловен на границата заяви, че желае закрила, лицето се пренасочва към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. Националната система за правна помощ е уредена в Закона за правната помощ. Законът предвижда предоставянето на правна помощ със средства от държавния бюджет предимно за разглеждането на делото в съда и не предвижда правна помощ или представителство при административни производства /каквото се явява процедурата по предоставяне на закрила/. В тази връзка, ДАБ, в качеството си на отговорен орган по Европейски бежански фонд след присъединяването на България към ЕС, залага в годишните си програми по ЕБФ безплатна правна помощ за търсещи закрила чужденци. Понастоящем във всичките си териториални поделения ДАБ има кабинети за безплатна правна помощ, която се предоставя по време или след регистрирането на молбата за убежище до вземане на решението в рамките на дъблинското производство, ускореното производство или това по общия ред. На непридружените непълнолетни се предоставя задължително правна помощ без каквито и да било произволни ограничения. На търсещите закрила с отрицателно решение по молбата също се предоставя задължително безплатна правна помощ.

Как е решен въпроса с търсещите закрила, които имат тежки здравословни проблеми или инфекциозни заболявания? Как е организирано лечението им?

По време на процедурата по предоставяне на международна закрила, търсещите закрила чужденци са здравно осигурени /осигуровките се заплащат от Държавната агенция за бежанците/. Чужденците са насочвани към лични лекари, а по отношение на необходимостта от болнична помощ чужденците се ползват от същите права, както и българските граждани. Във всяко териториално поделение на ДАБ има медицински кабинети, където настанените получават безплатна медицинска помощ. Също така, ДАБ залага в програмите си по Европейския бежански фонд дейности, свързани и със допълнителни здравни, психологически и стоматологични услуги на търсещите убежище и бежанци, като например осигуряване на скъпоструващи медицински и стоматологични услуги, психологически грижи и подкрепа за травматизирани бежанци, жертви на мъчения и сексуално насилие или такова по полов признак и др. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1480 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 1057 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Хронично болна здравна система

Стратегията на здравното министерство не дава надежда за по-добра медицинска услуга

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.