Хронично болна здравна система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хронично болна здравна система

Хронично болна здравна система

Стратегията на здравното министерство не дава надежда за по-добра медицинска услуга

Десислава Николова
15151 прочитания

Учителка по химия, лекувала се в клиниката по изгаряния на "Пирогов", пише писмо до президента Росен Плевнелиев, в което описва трагичното състояние на отделението, което не е ремонтирано от 1982 г., незатварящите се прозорци, счупените плочки и... невероятните хора, които работят там, и призовава спасяването на болницата да се превърне в кауза на България.

Президентът иска сведения, а здравното министерство препраща писмото до директора с резолюция – да се извърши проверка по компетентност. Проверката би могла да завърши със снимки, които просто да покажат, че това, което е написала пациентката, е самата истина – в отделението в мизерни условия работят невероятни специалисти. След проверката обаче няма да се случи нищо. И това съвсем не е единичен случай.

Вече повече от 10 години здравната реформа буксува в калта на политическата нерешителност, желанието за злоупотреби с публични средства и липсата на визия. Политиците изпитват ужас да направят каквато и да било стъпка в този сектор, за да не предизвикат недоволството на избирателите си. Скорошен пример е съдбата на общинската болница в Девин, която затвори заради натрупаните дългове и след протестите на хората държавата наля 2 млн. в нея и я отвори, този път като държавна. Въпреки тези хаотични действия цялата система все още не се е сринала както например "Спешна помощ" само заради отчаяните мерки, които понякога се взимат в последния момент, и личните усилия на лекарите и медицинските сестри.  

Дори и с добрите лекари обаче продължителността на живота в България е много по-ниска, отколкото в повечето европейски държави. Помислете си - ако всичко продължава по същия начин, ще живеете с няколко години по-малко заради политическата некомпетентност на няколко правителства.

Всяка нова власт, разбира се, обещава да подреди здравния сектор. Така е и с правителството на Орешарски. В момента на публично обсъждане се подлага проектът за стратегическа рамка в здравния сектор през следващите седем години. Тя обаче е прекалено обща, основната й идея е с нея да се получат 1 млрд. евро от Европейския съюз и не дава отговор на въпроса кой и как ще лекува болните през 2020 г., в какви лечебни заведения и колко ще струва това. Нито пък има перспектива как точно да се реформира системата, за да предлага по-качествена услуга.

Болестите на здравната система

На всеки от 2-та млн. пациенти и на техните близки, преминали през болница през последната година, е ясно от горчив опит, че състоянието на държавните и общинските клиники е плачевно. Нерегламентираните плащания и доплащания за какво ли не са задължителна част от рецептата за лечение на което и да било заболяване, че има болници, в които доброто отношение и луксозните хотелски условия се приемат за качествена медицинска услуга, че няма стандарти за качество и че медиците получават смешно малко пари. Частният преглед при професор обикновено струва колкото една прическа в козметичен салон или обяд за един човек в луксозен ресторант. Не достигат пари за линейки, за заплати на лекарите в Спешна помощ, докторите обикновено работят на по две или три места, за да получат прилични доходи. Няма направления за прегледи.

Доверието в здравната система е толкова сринато, че надеждите, че правителство ще промени нещо, се приемат доста скептично. И това е нормално – обикновено повечето управляващи получават допир до здравната система чрез Правителствена болница.

Дори това да не е така, то не личи в проекта за стратегическа рамка за здравния сектор 2014 - 2020 г. Дългосрочни стратегии за здравната система е правил всеки министър през последните години. Приемственост между тях няма, а в самите документи няма и последователни стъпки към подобряване на работата на системата и здравноосигурителния модел. На практика реформа в сектора няма от 2001 г. Затова следващата стратегия, с която правителството бърза с идеята да получи от Европейския съюз 1 млрд. евро за здравния сектор, не изненадва с това, че не се планират съществени движения.

В същото време Световната банка, която по време на целия преход е била основният извор на реформи и своеобразен донор на здравния сектор и подпомагаше промяната в системата на всичките й етапи – от линейки за Спешна помощ, през първите компютри за личните лекари до информационната система на здравната каса, в годишния си доклад "Диагноза на здравния сектор в България" отново настоява за конкретни стъпки за промяна в три посоки – повече профилактика, ясен план за намаляване на болниците и за оптимизиране на лекарствената политика.

Обсъждането по стратегията продължава, като всички заинтересовани представят своите виждания във ведомството. Документът обаче не предлага решаването на един основен въпрос – кой и по какъв начин ще финансира здравната система и как ще изглежда тя през 2020 г.

Повече от 12 години реформи

Реформите в здравния сектор спряха през 2001 г. Тогава вече беше изградена институцията личен лекар и беше реформирана системата на извънболнична помощ, старите поликлиники престанаха да работят, а здравната каса започна да плаща за част от лечението в болница. Очакваше се, че следващите стъпки ще бъдат приватизация на лечебните заведения, демонополизация на здравната каса и поява на частни здравни фондове, пълна болнична реформа и все по-добро и съвременно здравеопазване. Нищо от това обаче не се случи с няколко изключения – парите за медицински услуги и издръжка на здравните институции нарастваха всяка година и достигнаха 3.5 млрд. лв., подобен е и размерът на нерегламентираните доплащания за здраве.

Здравната каса плаща за всички видове лечение в болница, изследвания, прегледи и лекарства, но средствата, които акумулира от здравни вноски, са недостатъчни. Броят на клиниките, с които тя има договор да покрива операциите в тях, достигна 400. На теория здравната каса би трябвало да плаща за всичко, на практика обаче тя не покрива базови неща от типа на повечето медицински консумативи, импланти, високотехнологични изследвания, скъпи медикаменти, а оскъдният ресурс се разпределя между все повече участници на пазара, без да се плаща за качество. Всички получават от здравната каса еднаква сума пари независимо дали пациентът е прегледан и лекуван качествено, дали е бил тежък или лек случай и къде е бил лекуван.

"В момента имаме лечебни заведения, но много трудно вече може да се говори за система в здравеопазването. Имаме едно разпокъсано предлагане на медицински услуги, няма взаимна връзка между отделните елементи на здравната система. От една страна, има плащания на здравната каса, същевременно масово се доплаща за почти всичко - къде законно, къде незаконно. Има огромни регионални диспропорции, огромен брой лечебни заведения, концентрирани в столицата и в големите градове, и цели територии, където въобще няма никакви лечебни заведения за болнична помощ. Има цели общини, в които няма нито един лекар специалист", коментира д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Моментната снимка на здравния сектор е трагична. Още по-трагичен привкус дават тържествата по ремонта на отделения, които не са били обновявани от времената на социализма, на които министри се хвалят, че са инвестирали в държавните болници.

Не много оптимистичен е и резултатът от досегашното усвояване на средства от европейските фондове. Прост пример – в България има общо 40 ядрено-магнитни резонанса, те са разположени в държавни и частни болници и медицински центрове, но единствената спешна болница в държавата – "Пирогов", не притежава тази върхова апаратура. В клиниката има само един скенер, а болницата се бори и се опитва да докаже, че не би било държавна помощ да има втори скенер, защото когато апаратурата се повреди заради свръхнатоварване, това блокира работата. В същото време с пари от ЕС бяха купени скенери на болниците в Лом, Сандански, Самоков, Разлог. В това на пръв поглед няма нищо лошо, проблемът е, че специалистите, които работят с тази апаратура, са изключително малко и има много места, където тя бездейства. По същия начин стои въпросът и с покупката на десетина линейни ускорители. "Това са подаръци за болниците, от които те нямат нужда, защото те носят със себе си разходи за високоспециализиран персонал, ремонт, поддръжка. С парите за половината от тях можеше да се купи един гама-нож и българите да престанат да пътуват за операции до Турция. Но това са просто част от примерите защо държавата е лош стопанин и трябва да приватизира болниците", допълва д-р Кацаров.

В стратегията си МЗ преписва препоръките на Световната банка да закрива клиники. Ясно е, че България няма нужда от цели 400 болници. Неприятната част, с която нито едно правителство не се зае, е да изчисли точната себестойност на услугите, необходимостта от болници и да спре да издава лицензи за клиники без ясна стратегия от какви лечебни заведения има нужда. В момента държавата е в положение на нелоялен конкурент на частните болници, тъй като тя е собственик на 200 държавни и общински клиники, които субсидира за ремонти, апаратура, понякога за заплати или за покриване на задълженията. В същото време отново държавата определя медицинските стандарти, по които се работи, НЗОК пък определя лимитите за прием в болниците и в крайна сметка пак държавни институции - здравното министерство, агенцията по медицински одит и НЗОК, контролират работата на лекарите.

Кой плаща за здраве

По време на обсъждането на здравната стратегия станаха публично известни данните от приходната агенция за броя на неосигурените за здраве – към края на юни 2013 г. те са точно 2 млн. души. Отделно от това държавата плаща здравните вноски на общо 3.9 млн. души – държавни служители, пенсионери, деца, войници, студенти, безработни и социално слаби. Така излиза, че едва 1.4 млн. души се осигуряват за здраве, а от данъците, които плащат, държавата осигурява 3.9 млн. души, като при това тя не плаща пълна вноска за пенсионерите и децата, а една обща сума, която през последните години е точно 941 млн. лв.

"Ако неосигуряващите се плащат осигуровка поне върху минималната работна заплата, това би означавало още 600 млн. лв. да влязат в здравната система и приходите на здравната каса ще се увеличат с 25%. Отделно от това държавата нарушава закона години наред, като не осигурява безработните например с 8% от обезщетението, пенсионерите - с 8% от пенсията. Тя плаща средно по 20 лв. за хората, които осигурява, а само ако плащаще върху минималната работна заплата, трябваше да внася по поне 24 лв. вноска месечно", изчислява д-р Кацаров. Така се оказва, че всъщност няма никаква яснота за това дали здравната вноска е достатъчна, за да покрие необходимостите от медицински услуги или не.

Така мотивацията за тези, които плащат здравни вноски, е почти никаква. Част от тях – около 400 хил. души, се осигуряват допълнително за здраве в частни здравни фондове.

Така в момента системата функционира, без да е ясна колко реално струва лечението и каква сума се плаща за него, особено в най-скъпата част – лечението в болница.

"От друга страна, парите от здравните вноски са част от консолидирания държавен бюджет и се ползват и за други цели. Ето защо реалното остойностяване на медицинската дейност, на база на което да бъдат определени необходимите средства, е от изключителна важност. Ясно осъзнавам, че това е изключително труден процес, тъй като медицината не е проста математика и две и две не прави четири. Но да се даде максимално достоверна яснота за необходимите средства в здравеопазването със сигурност ще доведе до по-голям стимул да се заплащат здравните вноски, по-добро финансиране на лечението и ще намали доплащанията, които се налага да правят пациентите. Остойностянето на медицинските услуги е спешна мярка, която трябва да се предприеме, вместо да се лимитират дейности", смята д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница" и председател на Сдружението на частните болници в България.

Здравната стратегия не дава отговор и на въпроса ще се промени ли здравноосигурителният модел и ще могат ли осигурените да контролират парите си и да внасят част от осигуровката в частен фонд. Третият стълб на системата на практика беше закрит, тъй като от началото на август частните здравни фондове бяха преобразувани в застрахователи.

"Преди да се говори за дву- и тристълбов модел, би трябвало да се реализира цялата осигурителна система към НЗОК и тогава да се мисли за надграждане. Но това е политически въпрос. На този етап, при това финансово и икономическо състояние на държавата и липса на политическа воля това едва ли е възможно. Българският лекарски съюз обаче е категорично за надграждане на системата, което ще доведе до повишаване на качеството на медицинските услуги", отбелязва д-р Цветан Райчинов, председател на съсловната организация на лекарите.

Какво да се прави и колко ще струва

Това, което трябваше да се случи през последните 12 години, е да има ясна национална визия какво здравеопазване искаме, анализ на цените на медицинските услуги, яснота за заболеваемостта и тенденциите за застаряване и заболяване и след това конкретна стратегия за реформиране на здравната система. Изчисленията отпреди 10 години, че реформирането на системата ще струва около 1-2 млрд. лв. и затова е необходим резерв на здравната каса в БНБ, едва ли са актуални, а и резервът вече не съществува. Ясно е обаче, че приватизацията, консолидацията, истинската конкуренция и пазарът подминаха здравния сектор и е време да се настанят на него. Здравната каса е държавна и няма конкуренция. Ако осигуряващите се получат възможност да внасят част от вноската си в частен фонд и да не плащат нерегламентирано, пазарът сам ще намери баланс и на него ще останат най-добрите лекари. Промените могат да се случат само в рамките на една година, ако политическата класа прояви смелост и си припомни, че не затварянето на болница, а нелепите поражения върху здравето на избирателите в клиниката са вредни за политическото й дълголетие.

P.S. Според пресцентъра на Министерството на здравеопазването здравният министър д-р Таня Андреева и заместник-министрите й са "много заети" и затова и не намериха възможност, време и начин да коментират вижданията си за това как ще се развива здравната система и какви корекции смятат да нанесат в проекта за стратегическа рамка.

 

Диагноза на здравния сектор*

- Здравният статус в България се подобрява с по-бавни темпове, отколкото в други страни от ЕС, а броят на незаразните заболявания е много висок.

- Покриването на профилактичните и превантивните услуги е ниско, а българите са много по-често в болница от останалите европейци, което е знак, че системата не произвежда правилната комбинация от услуги.

- Българите са най-недоволни от здравната си система европейци.

- Общите разходи за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт са сравними със страните с подобни доходи, но нерегламентираните плащания са нараснали във времето и заемат дял, подобен на публичните плащания.

- В средносрочен и дългосрочен план публичните разходи за здраве ще продължат да нарастват, но всяко увеличение трябва да бъде придружено от подобряване на ефикасността и ефективността, за да се използват най-добре наличните ресурси и да се постигнат по-качествени резултати от лечението.

- Правителството трябва да се съсредоточи в решаващи и незабавни действия в три посоки – болници, амбулаторни грижи и лекарствена политика.

- За да се справи с предизвикателствата, породени от застаряването на населението и незаразните болести, и да отговори на нуждите и очакванията на населението, правителството трябва да създаде нови социални и здравноосигурителни модели, които да позволят пациентите да се лекуват по-добре извън болница.

- Сред новите страни членки България вече е страната с най-висок брой болнични легла за интензивна грижа на глава от населението и той продължава да расте, което е един от многото показатели, че предоставяните услуги са базирани предимно на предлагане на болнична помощ. Националната здравноосигурителна каса е задължена да сключи договор с всички нови участници в болничния пазар, което води до фрагментация на предоставянето на услуги. Беше направен опит да се ограничи броят на сключваните договори, като се въведоха минимални стандарти, на които болниците да отговарят. Това доведе до намаляване на броя на услугите, които предоставят по-малките болници, но не влияе върху броя на болниците.

- Извънболничната помощ в България не е развита. Тя получава средно 12% от плащанията за здраве в сравнение с 25-30% в ЕС-15. Насочването към специализирани грижи е високо: докато около 80% от случаите в ЕС се разрешават в първичната медицинска помощ, в България този процент е 70% или по-малко.

- Докато плащанията за лекарства в момента са в съответствие с другите нови страни - членки на ЕС, честите обществени спорове подкопават общественото доверие в системата. В България плащанията в брой за лекарства от пациентите са най-високи в ЕС.

- През 2010 г. общественото здраве представлява 3.7% от БВП и по-малко от 10% от общите публични разходи във всички сектори в България. И двете числа са доста по-ниски от европейските.стандарти. Обратно, личните разходи и плащанията в брой на домакинствата са с най-голям размер в ЕС. Ако нерегламентираните или допълнителните плащания за здраве надвишават 10% от разходите на домакинствата, това се счита за катастрофално състояние. В България те надвишават 20% от в сравнение само със 7% от в домакинствата в ЕС-15. Плащанията за здраве и лекарства са отговорни за увеличаване на бедността в България от 12 до 15.7%.

* Констатациите са от доклада на Световната банка за здравния сектор в България през 2013

 

Какво предлага здравното министерство в стратегията си

- Да не се увеличават здравните вноски до 2020 г.

- Процентът от БВП за здраве да намалее

- Евентуално да бъде въведен тристълбов модел на здравно осигуряване и да се демонополизира здравната каса (беше обещано от министъра, но не фигурира като текст в стратегията)

- Държавата ще подпомага държавни и общински болници и ще закрива част от болниците, но не е ясно кои, кога и по какви критерии

- Няма яснота как точно ще се финансират процесите, какво ще се прави със здравно неосигурените, как ще се осигурят достатъчно медицински специалисти; МЗ очаква 1 млрд. евро от европейските структурни фондове, с които да подпомогне целите си.

Стратегическата рамка има пет цели, които иска да постигне  - 20% снижаване на детската смъртност до 1-годишна възраст, сред децата от 1- до 9-годишна възраст, намаление на смъртността сред деца и юноши от 10- до 19-годишна възраст, сред лицата в икономически активна възрастова група от 20 до 65 години и съществено подобряване на здравословното състояние и осигуряване на активно стареене на хората на 65 и повече години (като целта е намаляване с 20% на хоспитализациите - от 452.8‰ през 2011 г. на 362.2‰ през 2020 г.).

Какво предлага Световната банка?

- Да се подготви и задвижи план за рационализация и консолидация на лечебните заведения за болнична помощ

- Селективно договаряне с лечебните заведения и в зависимост от случая - стратегически инвестиции в избрани клиники

- Насърчаване на консолидацията в райони с висока плътност на лечебни заведения чрез сливане на структури

- Въвеждане на заплащането чрез диагностично свързани групи

- Укрепване на качеството на извънболничната помощ с акцент за увеличаване на лечението и профилактиката на незаразните заболявания

- Увеличаване на заплащането на личните лекари за управлението на грижата за хронични заболявания и за активно откриване и лечение на незаразните

- Избор и прилагане на мерки във всички сектори за борба с рисковите фактори за заболяване

- Пълен и прозрачен одит на лекарствения списък, стратегия за подобряване на прозрачността на управление на лекарствената политика. Този процес трябва да се извърши от уважавани и независими експерти. Разработване и прилагане на политики за насърчаване на рационалното използване на медикаменти, включително генерични.

Учителка по химия, лекувала се в клиниката по изгаряния на "Пирогов", пише писмо до президента Росен Плевнелиев, в което описва трагичното състояние на отделението, което не е ремонтирано от 1982 г., незатварящите се прозорци, счупените плочки и... невероятните хора, които работят там, и призовава спасяването на болницата да се превърне в кауза на България.

Президентът иска сведения, а здравното министерство препраща писмото до директора с резолюция – да се извърши проверка по компетентност. Проверката би могла да завърши със снимки, които просто да покажат, че това, което е написала пациентката, е самата истина – в отделението в мизерни условия работят невероятни специалисти. След проверката обаче няма да се случи нищо. И това съвсем не е единичен случай.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    interrobang avatar :-|
    Питанка

    "Вече повече от 10 години здравната реформа буксува в калта на политическата нерешителност, желанието за злоупотреби с публични средства и липсата на визия."

    Ключова фраза - "желанието за злоупотреби с публични средства"

  • 2
    b.manchev avatar :-?
    b.manchev

    Има само един начин да се промени статуса на родното здравеопазване - плащаме си, за да ни убиват;
    И той е хората да се преборят със зависимостта от заинтересованите, това положение да продължава безкрайно - да проявят инициатива за бъдещето си, а да не чакат други да се погрижат вместо тях!

  • 3
    pbd avatar :-|
    pbd

    Анализа е много точен. Без остойностяване на медицинските дейности не може да се направи реален прогнозируем разчет на необходимите средства за покриване на здравните нужди. Канцеларските разчети не са точни без реални цени. Това води до промени в диагнозите и адаптация към по-близките до реалните цени диагнози , само и само да се покриват разходите вложени в реално извършени дейности.Недооценяването на работата води до загуба на интерес към нея, защото това е висококвалифициран труд , който ежедневно изисква поддържане на квалификация и отлива на специалисти към други държави е съвсем закономерен.Отделно политическата немощ да се дисциплинират гражданите , които задълително по закон трябва да се осигуряват, но не го правят, да се внасят задължителните осигуровки от държавните институции в бюджета за здравно осигуряване. Не е справедлив солидарния модел в който и некоректно плащащи и неплащащи ползват пълния пакет и вместо всичко за тези , които са изрядни се получава по-нещо за всички, което си е същия модел на потребление, както преди 2000 год. Само цифрите 1.4 млн реално самостоятелно осигуряващи се при 7.5 млн население и 2 млн неосигуряващи се е нещо несъвместимо с този осигурителен модел. Двама копат, десет гледат и лапат. Не става. Никак не става. Трябва да има лична индивидуална сметка и процент от осигурителната вноска в солидарния минимален пакет. Когата парите са в джоба на потребителя , той сам ще преценява колко да харчи , но това да става при наистина задължителна ежегодна профилактика , а не само фиктивно вписана като алинея от закона за здравното осигуряване за пълнота. Още вного може да се говори но толкоз. В крайна сметка без пари нищо не става.

  • 4
    demos20002000 avatar :-P
    demos20002000

    В България здравната система е създадена,за да бъде източвана. Затова и никое правителство не иска да я реформира. Парите не миришат ,а и са безпартйини :-)

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Колко лъскави клиники се направиха...

    Като начало трябва да се започне с единна здравна кредитна сметка за всеки гражданин в страната. От където да се плаща всяка една манипулация в болниците, даже и бърза помощ. След месец, здравната каса да връща парите в тая сметка според своя ценоразпис, ако разбира се човекът е осигурен, ако не - остават да се дължат, ако се е лекувал в скъпа болница може да остават също някакви пари, които в края на годината НАП да ги събира.

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Българската здравна система си е направо умряла, не само болна.

  • 7
    victor2 avatar :-|
    victor2

    Медицинската услуга рефлектира директно върху живота ни а тези безхаберници с години не могат да се справят.

  • 8
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#3] от "pbd":

    Нещо,което дълго се обяснява,не струва. Или този,който "обяснява" лъже.

  • 9
    yotata avatar :-|
    йотата

    Много информативен материал. Благодаря.
    Ако промяната на тази действителност беше поне един от фокусите на исканията от протестиращите, протестите можеше и да не увяхнат.

  • 10
    stefan_st avatar :-|
    Стефан Ст

    Поправете ме, ако греша, но нали болниците се финансират чрез здравни пътеки, при които се дават повече пари при повече извършени лечения? Тоест болниците ще печелят повече, ако има повече... болни. Само на мен ли ми се струва нелогично?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK