С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
46 13 сеп 2013, 15:24, 14883 прочитания

Хронично болна здравна система

Стратегията на здравното министерство не дава надежда за по-добра медицинска услуга

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Учителка по химия, лекувала се в клиниката по изгаряния на "Пирогов", пише писмо до президента Росен Плевнелиев, в което описва трагичното състояние на отделението, което не е ремонтирано от 1982 г., незатварящите се прозорци, счупените плочки и... невероятните хора, които работят там, и призовава спасяването на болницата да се превърне в кауза на България.

Президентът иска сведения, а здравното министерство препраща писмото до директора с резолюция – да се извърши проверка по компетентност. Проверката би могла да завърши със снимки, които просто да покажат, че това, което е написала пациентката, е самата истина – в отделението в мизерни условия работят невероятни специалисти. След проверката обаче няма да се случи нищо. И това съвсем не е единичен случай.


Вече повече от 10 години здравната реформа буксува в калта на политическата нерешителност, желанието за злоупотреби с публични средства и липсата на визия. Политиците изпитват ужас да направят каквато и да било стъпка в този сектор, за да не предизвикат недоволството на избирателите си. Скорошен пример е съдбата на общинската болница в Девин, която затвори заради натрупаните дългове и след протестите на хората държавата наля 2 млн. в нея и я отвори, този път като държавна. Въпреки тези хаотични действия цялата система все още не се е сринала както например "Спешна помощ" само заради отчаяните мерки, които понякога се взимат в последния момент, и личните усилия на лекарите и медицинските сестри.  

Дори и с добрите лекари обаче продължителността на живота в България е много по-ниска, отколкото в повечето европейски държави. Помислете си - ако всичко продължава по същия начин, ще живеете с няколко години по-малко заради политическата некомпетентност на няколко правителства.

Всяка нова власт, разбира се, обещава да подреди здравния сектор. Така е и с правителството на Орешарски. В момента на публично обсъждане се подлага проектът за стратегическа рамка в здравния сектор през следващите седем години. Тя обаче е прекалено обща, основната й идея е с нея да се получат 1 млрд. евро от Европейския съюз и не дава отговор на въпроса кой и как ще лекува болните през 2020 г., в какви лечебни заведения и колко ще струва това. Нито пък има перспектива как точно да се реформира системата, за да предлага по-качествена услуга.



Болестите на здравната система

На всеки от 2-та млн. пациенти и на техните близки, преминали през болница през последната година, е ясно от горчив опит, че състоянието на държавните и общинските клиники е плачевно. Нерегламентираните плащания и доплащания за какво ли не са задължителна част от рецептата за лечение на което и да било заболяване, че има болници, в които доброто отношение и луксозните хотелски условия се приемат за качествена медицинска услуга, че няма стандарти за качество и че медиците получават смешно малко пари. Частният преглед при професор обикновено струва колкото една прическа в козметичен салон или обяд за един човек в луксозен ресторант. Не достигат пари за линейки, за заплати на лекарите в Спешна помощ, докторите обикновено работят на по две или три места, за да получат прилични доходи. Няма направления за прегледи.

Доверието в здравната система е толкова сринато, че надеждите, че правителство ще промени нещо, се приемат доста скептично. И това е нормално – обикновено повечето управляващи получават допир до здравната система чрез Правителствена болница.

Дори това да не е така, то не личи в проекта за стратегическа рамка за здравния сектор 2014 - 2020 г. Дългосрочни стратегии за здравната система е правил всеки министър през последните години. Приемственост между тях няма, а в самите документи няма и последователни стъпки към подобряване на работата на системата и здравноосигурителния модел. На практика реформа в сектора няма от 2001 г. Затова следващата стратегия, с която правителството бърза с идеята да получи от Европейския съюз 1 млрд. евро за здравния сектор, не изненадва с това, че не се планират съществени движения.

В същото време Световната банка, която по време на целия преход е била основният извор на реформи и своеобразен донор на здравния сектор и подпомагаше промяната в системата на всичките й етапи – от линейки за Спешна помощ, през първите компютри за личните лекари до информационната система на здравната каса, в годишния си доклад "Диагноза на здравния сектор в България" отново настоява за конкретни стъпки за промяна в три посоки – повече профилактика, ясен план за намаляване на болниците и за оптимизиране на лекарствената политика.

Обсъждането по стратегията продължава, като всички заинтересовани представят своите виждания във ведомството. Документът обаче не предлага решаването на един основен въпрос – кой и по какъв начин ще финансира здравната система и как ще изглежда тя през 2020 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава

Към момента няма тенденции, които биха поставили паричния режим под натиск, твърди управителят на БНБ

20 фев 2020, 291 прочитания

Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София

И още: Депутатите приеха туристически данък за нощувките в Airbnb; Китай затяга мерките в Хубей; Еврозоната не изключва фискални стимули за борба с икономическия спад

19 фев 2020, 1710 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Грешна рецепта

Доц. Стоян Миланов, д-р Стойчо Кацаров и д-р Цветан Райчинов за новата стратегия на здравното министерство

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10