Грешна рецепта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Грешна рецепта

Грешна рецепта

Доц. Стоян Миланов, д-р Стойчо Кацаров и д-р Цветан Райчинов за новата стратегия на здравното министерство

3937 прочитания

доц. Стоян Миланов, изпълнителен директор на "Пирогов" - Здравеопазването не е чист пазар

Всеки, който погледне числата, би казал - вие влагате много в пациентите, защо ви е толкова висока себестойността на лечение? Това са реално разходваните средства, те са дадени за здраве, разликата между средствата, които получаваме от здравната каса и реалната себестойност, се покрива от хората, които работят тук, пряко им се отразява върху доходите.

Ако един мениджър погледне справката за работа на "Пирогов" ще види, че в първа хирургична клиника разликата между себестойност и сума, заплатена от НЗОК е минус 500 лв. на пациент. Какво трябва да направи? Затваря първа хирургична клиника. Детска травматология - клиника - разликата между себестойността и заплатеното по НЗОК е 75 лв., затваря детската траматология. Клиника по хирургия на ръката - разликата е плюс 223 лв. Оставяме хирургия на ръката, същото е положението и с инвазивната кардиология, оставяме гнойно-септична хирургия, клиниката по изгаряния. При нормални пазарни условия, така трябва да реши един мениджър. Е, някой трябва да каже това пазар ли е и имат ли нужда България, София, от клиника по детска травматология тука?

Само 25% от оперативните интервенции в тази болница са планови. 75% от пациентите са по спешност. С какво се характеризира спешният пациент - той е неясен, той е нерегулярен, той е скъп и е спешен от начало до край.

Нека да направим така, че ръководителите на лечебни заведения да бъдат стимулирани да поддържат спешни отделения, да получават коефициент за това, че работят по спешност, да се гордеят с това, че работят по спешност. Да си казват хората - той поддържа спешно отделение, значи зад него стои много сериозна структура, защото поддържането на спешен прием води до поддържане на допълнителни екипи, води до страхотна амортизация на техниката. В момента поддържането на спешността в Пирогов е свързано с поддържане на допълнителен персонал от 800 човека. Същевременно тази болница въобще не се различава по статут от всички останали университетски болници в България.

Санитарките са на минимална заплата от 310 лв. стартовата заплата на една медицинска сестра е 540 лв., на лекар е 700 лв., лекар със специалност – 770 лв., стратова заплата на професор, началник клиника с две специалности, доктор на медицинските науки е 950 лв. Да, бруто заплатите са по-високи от това, но те не надхвърлят плюс 70% от тези числа. Около 70% от лекарите тук работят и на второ място.

Ако Пирогов е необходим, трябва да се знае кой плаща сметката. Аз не обичам думата "уникални отделения", защото това поставя под съмнение компетентността на хиляди професионалисти в България.  Мога да кажа, че сме уникални с хората, които работят тук. Имаме отделения, които поемат патология от цяла България, хората, които работят там, са на ръба. Време няма, в следващата година ако не се направи нещо, всичко това ще се срине. Аз твърдя, че "Пирогов" е единствената ведомствена болница на Министерството на здравеопазването, от която то винаги е получавало опора и гръбнак и като такава на нея би трябвало да се гледа с друго око. Гледам от гледна точка на пациентите, аз много съм страдал заедно с тях и знам какво преживяват те, мисля и от гледна точка на целия екип – аз съм израсъл в тази болница, познавам 1500 души по две имена. Надявам се просто да не съм последният директор на фалиралия Пирогов, защото има и такава заплаха, при тези тенденции тя виси като дамоклев меч.

Как може да се промени болничната система? Да се поучим от добрия опит. Пред същия проблем са били болниците в Париж, които са направили следното – обединили са се в холдинги, в който си разменят дейностите, по които са компетентни. По същия начин тези холдинги могат да се направят на регионално ниво, без да се закриват болници, но с размяна на дейности, добре организиран транспорт между тях. Автоматично ще отпаднат грижите на държавата да поддържа болници като тази в Девин – остават базови специалности, другите дейности се вършат на други места с добре организиран транспорт.

Има и още една добра практика. Всеки лекар на частна практика в Аржентина е длъжен 20 часа на месец да работи в държавна болница. Кой на кого ще поддържа нивото няма значение. Всяка нова болница, която се създава, си откупува квота за това от държавата, а държавата веднага инвестира тези пари в най-големите си университетски болници. Защо квотите за газовете струват пари, а квотата за лечебно заведение не струва нищо?

Д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването: Само пазарът ще реформира системата

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Тази стратегия е писана за Брюксел. Вероятно Брюксел ще я хареса, защото експертите не познават в детайли състоянието и организацията на здравеопазването ни. Аз съм писал до Европейската комисия, че тук се раздават неправомерно държавни помощи с европейски пари, те ми отговориха, че това била социална система и е много хубаво, че държавата помагала на държавните болници. Така че това не е документ, който ще промени нашето здравеопазване.

В него липсват идеи за много съществени неща – няма отговор за степента на регулация, за ролята на държавата в системата и за отношението й към собствеността и въобще дали става дума за пазар на медицински услуги, или става дума за система за социално подпомагане. И без това разбиране всичко останало губи до голяма степен смисъл. Освен това целите не са коректно определени. Изброени са пет, които при внимателен прочит се свеждат до две - намаляване на смъртността при децата и по-младите хора и намаляване на хоспитализациите при по-възрастните. Това не са точно цели, а индикатори, че системата работи по-добре. Намаляването на детската смъртност е индикатор, че си подобрил детското здравеопазване, но сама по себе си не е цел. А да не говорим за намалената хоспитализация при по-възрастните хора – това пък въобще няма място в стратегическия документ, още повече пък издигнато в ранг на цел за седемгодишна стратегия. Те могат да бъдат намалени в рамките на шест месеца, не е трудно.

Има въпроси, които отсъстват в документа, и това е въпросът със състоянието на здравноосигурителната система. Ние сме изправени пред катастрофа - 2 млн. души не се осигуряват, а този въпрос там не е разискван. Става дума за нарушен основен принцип – за солидарност на този модел и за загуба на огромна сума пари. Един такъв стратегически документ не може да подминава такъв огромен въпрос без коментар. Нещата не са толкова сложни, ако си отговорим правилно на въпроса каква е ролята и мястото на държавата в тази система. Правилният отговор е, че това е пазар и държавата трябва да се стреми да поддържа честна конкуренция на него. Ако всички лечебни заведения се конкурират честно, без да даваш субсидии на едните за сметка на другите, без да толерираш, ако ги оставиш честно да се конкурират за избора на потребителя, системата ще се промени сама за една година. Когато министърът ми казва, че във Варна трябва да има високотехнологична болница, и в Плевен трябва да има, той ми казва, че трябва да се лекувам там, а аз твърдя, че пациентът трябва да реши къде да се лекува, когато е болен.

В допълнение нещата ще се преобърнат тогава, когато, преди да плати, моят осигурител иска да удостоверя дали съм доволен от проведеното лечение.

Парите за здравеопазване като цяло не са малко. В България за здравеопазване се разпределят около 8% от брутния продукт – половината публични, половината частни. Това е един от секторите в който има най-много пари в тази държава. Държавата разпределя 3 милиарда, обаче те не достигат и на практика другите 3 милиарда лева хората искат-не искат ги вадят от джоба си и ги плащат. Общата сума е определена от пазара и е ясна предвид търсенето и предлагането на медицински услуги. За мен важният въпрос е дали тези пари се харчат по най-ефективния начин, защото той е валиден, независимо дали е голяма или малка сумата. Ние като общество никога няма да можем да преценим дали тези пари са достатъчно, ако не се харчат ефективно и прозрачно.

д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС: Трябва да се увеличат публичните средства

Фотограф: Георги Кожухаров

Трябва да се увеличат публичните средства в сектора за сметка на частните плащания на българските граждани, защото в момента съотношението за лечение е 52% публични към 48% лични плащания. Във Франция например това съотношение е 75-80% публични към 20-25% частни (лични) плащания. БЛС настоява вече две години за въвеждане на лична електронна здравна карта, за да се гарантира връзка в реално време между лекарите и РЗОК, както и съобразен с реалностите основен  пакет от дейности.

Здравно неосигурените по различни данни са между 1.5 млн. и 1.9 млн. Трябва да се направи проучване на групите, които влизат в тази категория, защото тук има и хора, които не могат да плащат (трайно безработни), както и хора, които не желаят да  плащат. За първите ангажимент трябва да поеме държавата в лицето на социалното министерство. Не е работа на болниците да си търсят парите от здравно неосигурените за лечението, а на съответните компетентни държавни органи (НОИ), като се регламентира ясно, така че никоя група да не остава извън системата. Болниците би трябвало само да съобщават на НОИ. Но без електронна здравна карта хаосът ще продължи.

Всяка година расте броят на отказващите да плащат осигуровки, защото  "се заразяват" от другите, които не плащат. Затова държавата трябва да започне да изпълнява собствените си законови задължения, като внася пълния процент здравна осигуровка за категориите, за които тя плаща.

Българският лекарски съюз настоява от години за остойностяване на медицинските услуги. Когато Симеон Дянков беше назначен за министър на финансите, той гостува на събора на БЛС и обеща, че ще започне остойностяване в съвместна работна група.  След първата среща стана ясно, че на системата са нужни още между 1 млрд. и 1.5 млрд. лв. , а за внедряване на диагностично свързани групи – поне 2 млрд., и работата беше замразена.

Основните акценти в един проект за Национална здравна стратегия 2014 - 2020 трябва да бъдат:

На първо място планът за действие да бъде неразделна част от стратегията и е недопустимо и грешно обсъждането й без наличието на такъв план. Независимо от икономическата и финансова ситуация в страната е необходимо увеличаване на процента от БВП, заделян за здравеопазване и достигане на средния процент за страните от  ЕС - поне 6% от БВП.  Основен акцент в стратегията трябва да бъдат човешките ресурси, без които е невъзможно изпълнението на проекта. Тук е важна ролята на съсловната организация на лекарите, която е неглижирана в предложения проект. Необходимо е и по-конкретно разработване ролята на специализираната извънболнична помощ, както и на критериите за качество като инструмент за сключване на договори с лечебните заведения и при разпределение на финансовия ресурс между тях.

доц. Стоян Миланов, изпълнителен директор на "Пирогов" - Здравеопазването не е чист пазар


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    victor2 avatar :-|
    victor2

    От не регулирани отношения страдаме най вече пациентите а както се вижда от статията и персонала.

  • 2
    pavlov10 avatar :-|
    pavlov10

    Колеги накратко,защо българина като отиде да работи и живее извън
    България се адаптира за 24 4аса при новите условия?Ако си оговорите
    на този въпрос, той ще ви даде отговор и на вашите въпроси.Например
    как е в САЩ?Има две големи държавни програми Medicare и Medicaid,
    които покриват групите,като деца,пенсионери, и социално слаби.За
    4астния сектор са Blue Shield и Blue Cross,които покриват 4астния сектор.
    По отношение на диагнозите и остойностяването имат отделна дисциплина,която се занимава със финансовата 4аст в този процес.Тази
    дисциплина се казва Medical Billing and Coding,където се казва кое колко
    струва и всяка болница има такъв департамент, а също и всеки лекар
    с по голяма практика.За българите работещи в 4ужбина,ако направите
    удобен модул за плащане е вероятно,4е една 4аст могат да изяват желание да се осигуряват и при пътуване до България да бъдат застраховани и ако се наложи спокойно да ви посещават.

  • 3
    nana_56 avatar :-|
    Viliana Penovska

    До коментар [#2] от "pavlov10":

    Примера със американското здравеопазване е много неудачен. Там всичко е на база застраховане. Изключително скъпо удоволствие. Не всеки американец може да си позволи да плаща допълнителната застраховка. Кусурите в здравната система в Щатите са много, дори самите американци признават това. Ако не се лъжа, едно от предизборните обещания на Обама, преди първият му мандат, беше за реформи в здравеопазването. Така, че не ми хвали американският модел. Има много по-добри европейски практики.

  • 4
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    1. Към неосигурените трябва да се създаде обществена нетърпимост . 1.1.Медиите вм. да говорят глупости по адрес на болници и лекари трябва да бъдат отговорни .
    1.2.Имам 150 неосигурени ЗО пациенти ,знам всеки какви доходи има ,коли и т.н. Няколко примера.
    1.2.1.Юристи- няколко. Един от тях е юрист на федерация по...Колко пари получава, преди това бе кмет на известен курортен център в България но след отстраняването му не е внесъл и 1 бг лв. Друг...
    1.2.2.Спортисти-участва в световни турнири, получава хиляди Е от наградния фонд , не е внесла и 1 бг лв.
    1.2.3.Албанец , детето му от българка преглеждах от преди реформата.
    Сега държи кафене със съпругата си до известен хотел в голям град , съдят го в друг- Варна . Аз лично си мисля, че в кафето върти треви и "катерички" , но не мъжки. Преди години имаше проблем .Приемат го в болницата и 15 дни го лекуват без осигуровки .Естествено "Спешен" За да си вземе Болн. парите. Нямал право да внася, водел се с временно пребиваване в БГ . А, бе , ,Ора, наред ли сте ? че той в Албания не стои толкова,колкото в БГ . Я прочетете в сайта на НЗОК "Въпроси и отговори" , как е на Запад - спещното е 1 минута след пристигане на линейката, 1 час. И после,квитанция за 3 хиляди Евра И още примери : Мой пациент на бригада в САЩ- травма. Даже Рентген не му направили. Казали му "Другото си го прочети в Интера" -чичко Гугъл , де. И получи предизвестие за 3 ста Щатски $ =
    2.Уважаеми , " http://id.capital.bg/pavlov10 , ....защо българина като отиде да работи и живее извън България се адаптира за 24 4аса..."
    КАТО СИ СЕ АДАПТИРАЛ , защо киснеш в БГ пресата и даваш акъли.
    И като ви излезе там солено лечението, НЕ СЕ ВРЪЩАЙТЕ В БЪЛГАРИЯ .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK