В търсене на личния лекар

Г.П. се мъчи с дископатия и лекарите, които го преглеждат, му обясняват, че трябва да им донесе изследване с ядрено-магнитен резонанс. Нито един от специалистите обаче не изписва това изследване, защото то трябва да се разреши от здравната каса, процедурата е много сложна и дълга, направленията са ограничени. Ако иска да се лекува, пациентът просто трябва да си плати изследването или да влезе в болница.

И това е само една от причините официалната статистика да сочи, че поне 10% от преминалите през болница са там не за друго, а за изследвания, които извънболничната помощ не съумява да им осигури. Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването поне 20% от болните са в клиниката не за операция или интензивно лечение, а за прегледи и изследвания, които трябва да се случат в извънболничната помощ.

Другата причина за това личните лекари да не изпълняват ролята си на бариера пред скъпите услуги е липсата на доверие. Голяма част от младите пациенти не познават личния си лекар или изобщо нямат такъв. Това, което ги спира, е огромната опашка пред вратата. Другото ограничение е работното време – личните лекари не са денонощно на разположение и това е логично. Защо, когато пациентът има макар и леко неразположение, отива в болница? Обикновено, защото не може да открие личния си лекар, не вярва особено в неговата способност да се справи със ситуацията или е краят на месеца и е ясно, че направленията за преглед при специалист са свършили.

"В рамките на София може би 40% от спешните случаи минават през "Пирогов". От амбулаторните пациенти, които са само за преглед, загубите са огромни – разликата между нашата себестойност на преглед на спешен пациент и парите, които плаща здравното министерство, е 200%. Освен това има и контингент неосигурени пациенти. Независимо кой е дошъл като спешен пациент, преглед и лечение не се отказва. Върволиците пациенти са огромни, особено вечер, в почивните дни, по празниците. Болниците се оказват длъжни да са буферът на недостатъците на здравната система като цяло", коментира доц. Стоян Миланов, изпълнителен директор на "Пирогов".

"Ако достъпът на пациента до специалист е ограничен, той не може да стигне и до стационарно лечение, което е и причина болниците да поемат голяма част от дейността на извънболничната помощ. Иначе пациентът отлага лечението си до момента, в който може да бъде насочен към  специалист или общопрактикуващ лекар, което води до редица усложнения и много по-трудно възстановяване", допълва д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница" и председател на сдружението на частните болници в България.

Каква е нужната промяна?

Определено стимулите за лекарите в доболничната помощ не са много големи. Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов в стратегията на правителството трябва да бъдат записани няколко стъпки, които да подпомогнат окончателното реформиране на извънболничната помощ.

Първата от тях е да се довърши приватизацията на лечебните заведения за доболнична помощ и те да престанат да тежат като издръжка на общините. "Освен това дейности от болничната помощ, които биха могли да се извършват в доболничната, трябва да се изнесат там и да спестят финанси. Такъв пример е еднодневната хирургия -  артроскопия, малка хирургическа манипулация, прекъсване на бременност и др. Такава е практиката в много страни. За това са нужни нормативни разпоредби докъде и какво може да се върши в доболничната помощ. При сегашното лимитиране на доболничното лечение, където е невъзможно да се лекува в пълен обем – преглед, диагностика и терапия, в много от случаите болните се насочват към значително по-скъпото болнично лечение. В същото време няма болници за долекуване, хосписи и т.н.", отбелязва д-р Райчинов.