Болници на всеки километър

Мизерията все още е първото усещане при прием в болница

Болници на всеки километър

Или как броят на лечебните заведения може да намалее

Десислава Николова
5044 прочитания

Мизерията все още е първото усещане при прием в болница

© Надежда Чипева


Вътрешното отделение на клиниката в Гулянци, Плевенско, е показателно за това защо лечението в болница струва много скъпо. И за некадърността на държавата да управлява сектора.

За да може да съществува болницата, там трябва да работят няколко лекари със специалност вътрешни болести, още двама ендокринолози, нефролози, анестезиолог, патолог, хирурзи и т.н. Така се оказва, че на 15 легла в Гулянци се падат 10 лекари. 

Всичко това е заради изискването за апаратура и персонал в болниците, наложени от здравното министерство. Това изискване е повод и за огромната заетост на специалистите – повечето работят или се водят на поне две-три места. От една страна, за да попълнят мизерните си доходи, от друга – за да запълнят задължителната щатна бройка за специалисти.

Единственият начин болницата да продължи да съществува, да посрещне тези нараснали изкуствено разходи, да покрие увеличаващите се осигурителни прагове за персонала, при положение че цената на клиничната пътека (методът, по който й плаща здравната каса) е фиксирана, е да увеличи броя на пациентите, които приема, или да увеличи допълнителните средства, които събира от тях. Иначе възпроизводството на медицинската услуга спира.

Затова не е учудващо, че почти всички пациенти получават веднага възможност да се лекуват в болница и да ползват най-скъпата услуга в здравната система – престой и операция в клиника.

Болниците са странен хибрид – те са търговски дружества по Търговския закон, но от друга страна са лечебни заведения по едноименния закон. На практика те успяват да натрупат огромни дългове (към момента държавните и общинските болници дължат 400 млн. лв. на доставчиците си), без да фалират и без да си плащат навреме, тъй като повечето от тях са държавна и общинска собственост и собствениците им правят компромис с навременното издължаване. Около 90% от приходите на болниците са от здравната каса, която плаща еднакво на всички за определен вид лечение без значение от крайния резултат и качество. Заради това, че ползват публичен ресурс, клиниките са длъжни да обявяват обществени поръчки за всичко – от храната, през консумативите до доставчика на облекло за лекарите в операционната. Най-големият възложител обаче е частна болница. През миналата година "Токуда болница" например е провела над 1000 процедури по Закона за обществените поръчки - много повече от държавните болници.

В същото време и възможността да получават подкрепа от държавата не е еднаква за всички клиники и вероятно зависи от политическата конюнктура и от това дали директорът е приятен на министерството.

Така например през февруари директорът на "Пирогов" трябвало да направи особен вид анализ. "Срам и позор, но беше нужно доказателство за това, че средствата, които евентуално биха били отпуснати за закупуване на апаратура за детска реанимация и детска операционна, няма да бъдат държавна помощ към губещо предприятие", припомня си доц. Стоян Миланов. 

Въпросът дали болниците да останат толкова, кой да се погрижи те да не бъдат в плачевно състояние и как да се промени ситуацията с невъобразимо големия им брой няма отговор в стратегията. От нея става ясно, че държавата ще затваря клиники, но не е ясно кои и кога.

Според д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз, отговорът на тези въпроси е в съставянето на здравна карта. Тя трябва да се базира на нуждите на населението и на брой легла, а не на брой болници, а заради застаряващото население трябва да бъдат отворени клиники за долекуване и хосписи.

"Болниците трябва да се конкурират за достъп до публични средства, а не касата да сключва договор с всички – която предложи по-добри условия по съответни критерии, с нея да се сключва договор. Проблем са не многото болници или легла, тъй като и лекарите, и населението намаляват. Така че бъдещата здравна карта трябва да се основава само на броя обслужвано население, съответно по заболеваемост, смъртност и други показатели. Примерно  при 10 хил. население трябва да има вътрешно отделение, при 20 хил. – и неврология, при 30 хил. - и педиатрия, тъй като това е най-често срещаната патология. Лечебните заведения трябва да се конкурират по оборудване, по квалификация и достатъчност на кадрите, мнението на пациентите и други обективни показатели, а не по формата на собственост. Държавната помощ за болниците е оправдана само в трудно достъпни населени места", смята д-р Райчинов.

В търсене на личния лекар

Г.П. се мъчи с дископатия и лекарите, които го преглеждат, му обясняват, че трябва да им донесе изследване с ядрено-магнитен резонанс. Нито един от специалистите обаче не изписва това изследване, защото то трябва да се разреши от здравната каса, процедурата е много сложна и дълга, направленията са ограничени. Ако иска да се лекува, пациентът просто трябва да си плати изследването или да влезе в болница.

И това е само една от причините официалната статистика да сочи, че поне 10% от преминалите през болница са там не за друго, а за изследвания, които извънболничната помощ не съумява да им осигури. Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването поне 20% от болните са в клиниката не за операция или интензивно лечение, а за прегледи и изследвания, които трябва да се случат в извънболничната помощ.

Другата причина за това личните лекари да не изпълняват ролята си на бариера пред скъпите услуги е липсата на доверие. Голяма част от младите пациенти не познават личния си лекар или изобщо нямат такъв. Това, което ги спира, е огромната опашка пред вратата. Другото ограничение е работното време – личните лекари не са денонощно на разположение и това е логично. Защо, когато пациентът има макар и леко неразположение, отива в болница? Обикновено, защото не може да открие личния си лекар, не вярва особено в неговата способност да се справи със ситуацията или е краят на месеца и е ясно, че направленията за преглед при специалист са свършили.

"В рамките на София може би 40% от спешните случаи минават през "Пирогов". От амбулаторните пациенти, които са само за преглед, загубите са огромни – разликата между нашата себестойност на преглед на спешен пациент и парите, които плаща здравното министерство, е 200%. Освен това има и контингент неосигурени пациенти. Независимо кой е дошъл като спешен пациент, преглед и лечение не се отказва. Върволиците пациенти са огромни, особено вечер, в почивните дни, по празниците. Болниците се оказват длъжни да са буферът на недостатъците на здравната система като цяло", коментира доц. Стоян Миланов, изпълнителен директор на "Пирогов".

"Ако достъпът на пациента до специалист е ограничен, той не може да стигне и до стационарно лечение, което е и причина болниците да поемат голяма част от дейността на извънболничната помощ. Иначе пациентът отлага лечението си до момента, в който може да бъде насочен към  специалист или общопрактикуващ лекар, което води до редица усложнения и много по-трудно възстановяване", допълва д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда болница" и председател на сдружението на частните болници в България.

Каква е нужната промяна?

Определено стимулите за лекарите в доболничната помощ не са много големи. Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов в стратегията на правителството трябва да бъдат записани няколко стъпки, които да подпомогнат окончателното реформиране на извънболничната помощ.

Първата от тях е да се довърши приватизацията на лечебните заведения за доболнична помощ и те да престанат да тежат като издръжка на общините. "Освен това дейности от болничната помощ, които биха могли да се извършват в доболничната, трябва да се изнесат там и да спестят финанси. Такъв пример е еднодневната хирургия -  артроскопия, малка хирургическа манипулация, прекъсване на бременност и др. Такава е практиката в много страни. За това са нужни нормативни разпоредби докъде и какво може да се върши в доболничната помощ. При сегашното лимитиране на доболничното лечение, където е невъзможно да се лекува в пълен обем – преглед, диагностика и терапия, в много от случаите болните се насочват към значително по-скъпото болнично лечение. В същото време няма болници за долекуване, хосписи и т.н.", отбелязва д-р Райчинов.

Вътрешното отделение на клиниката в Гулянци, Плевенско, е показателно за това защо лечението в болница струва много скъпо. И за некадърността на държавата да управлява сектора.

За да може да съществува болницата, там трябва да работят няколко лекари със специалност вътрешни болести, още двама ендокринолози, нефролози, анестезиолог, патолог, хирурзи и т.н. Така се оказва, че на 15 легла в Гулянци се падат 10 лекари. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    1."...да се довърши приватизацията на ЛЗ за доболнична помощ ".
    Крайно време е , защото и несигурността не ни позволява да дадем пари , за да станат кабинетите ни по-приветливи . А и наемател няма право на капитални ремонти. И т.н.
    2."Ако иска да се лекува, пациентът просто трябва да си плати изследването или да влезе в болница."
    2.1.Пациентът има нужда от ЯМР само ако ще се оперира . Преди 30 г. се оплаках на един неврохирург .Каза-ясен си ми, медианна дискова. И макар,че направленията са в ръката ми и съм лекар ,не съм си направил ЯМР . Пия си хаповете и т.н.
    2.2.В повечето случаи практиката показва , че се прави ЯМР , заради парите , които някой получава , а утехата на пациента е "За да знам какво ми е искам ЯМР " Мой братовчед ,50 + години , понякога нередовно ЗО , както в момента и поне едната му дъщеря, има пари , не се спира и когато е в криза , му уредихме ЯМР .Искаше, защото брат му си направил . Сега пак имал болки и да отидел на специалист с ново направление. Какво павече ще му каже специалистът ,освен- покой, НСПВ , ЛФК, бани, вкл. кални ......."Кални се правят "за да свикнем с пръстта "
    "Направления има за всички , стига да можеш да си поискаш " - поведение в практиката ми. Но когато по тел. се обади и : "Приготви ми 1 направление за ....., да ми го подадеш само ..., че много бързам ".......

  • 2
    adenauer avatar :-|
    adenauer

    Всички ,които се сменяха на този пост са комунистически глупаци и некадърници.Друго оправдание за разгула в здравната система няма.Сменят се едни и същи тъпунгери с единственото оправдание ,че били медици.Те толкова са лекари,колкото агент Боко или Буда е д-р на милиционерските науки .И сега пак напират за кокала същите хаховци ,които ги наблюдаваме четвърт век.Разпредилили са си благите местенца и се менкат един друг.Като си слаб ученик и то ва си го доказал в участие многократно във власта се маххай и да идва специалист знаещ и можещ от ГГермания или от някоя друга държава.Защото угундурите и чукондурите от България за нищо не стават ,освен за крадци на едро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход