НЕКадърно политическо управление

Националната електрическа компания се превърна в баластна цистерна, в която се изсипват проблеми или се изсмукват резерви

"Вие съсипахте НЕК", е едно от най-често подмятаните обвинения между БСП и ГЕРБ. "Управлението на ГЕРБ и служебното правителство носят огромна отговорност [за състоянието на НЕК]", казва преди месец министърът на икономиката Драгомир Стойнев. "Ако не бяха "Белене" и "Цанков камък", по сметката на НЕК щеше да има 600 милиона лева депозит", отвърна предшественикът му Делян Добрев.

Тези взаимни обвинения обикновено стигат до кресчендо - "енергетиката е в колапс". През седмицата размяната на "съсипващи" аргументи позатихна, макар че всъщност тя е много по-важна от популистките обяснения за цените на електроенергията. Националната електрическа компания (НЕК) е нещо като баластна цистерна не само за енергетиката и за цялата икономика на страната. В отделни случаи състоянието на компанията се оцветява в розово, за да могат да се изтеглят средства от нея, или обратно, когато нещата тръгнат на зле, в нея се прехвърлят загуби или пък се източват малкото останали резерви. В резултат на това НЕК все повече и повече затъва - от 2007 г. насам общите й пасиви са скочили двойно, докато приходите й са нараснали с 66%. Въпросът обаче е кой точно и с колко е увеличил пасивите.

Тройното потапяне

Първият и очевиден факт е, че пасивите на НЕК нарастват с 59% само за две години между началото на 2007 и края на 2009 г. Задълженията по банкови заеми - дългосрочни и краткосрочни, скачат от 2006 до 2009 г. със 170%. Задълженията към свързани лица (т.е. собственика на капитала - Българския енергиен холдинг, както и към електропроизводители като АЕЦ "Козлодуй") скачат със 165%.

Нарастването на задлъжнялостта на НЕК естествено се обяснява със старта на проектите АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък". За тях НЕК взима заеми в размер на близо 630 млн. лв. Това би било нормална бизнес логика, ако държавната компания успява да генерира достатъчно приходи, а инвестициите й донесат допълнителни средства в бъдеще. На пръв поглед това се случва. Приходите за три години - между 2006 и 2008 г. скачат с 36%. Оказва се обаче, че те се основават на глинени крака. През 2009 г. се разразява световната икономическа криза и износът на електроенергия пада рязко - не само като обем, но и като цени (те падат с около 30% и оттогава не са се възстановили). В същото време се взима решение за поредното увеличение на цените на електроенергията от топлофикационните централи, която НЕК е длъжна да изкупува. Поради оскъпяването на проекта "Цанков камък" все по-често НЕК започва да отделя оборотни средства за разплащане на строителството. Всички това бързо потапя държавната компания, която излиза на загуба (по консолидирания си годишен отчет). И за да не е толкова просто, с влошаването на финансовите показатели на НЕК се задейства клауза в договора с BNP (отпуснала мостовото финансиране за АЕЦ "Белене"), която постановява предоговаряне на заема и скок на лихвения процент по него.

Картината щеше да бъде още по-мрачна, ако през 2008 и 2009 г. държавата не финансираше щедро НЕК - в нея се вливат над 400 млн. лв. както пряко от държавния бюджет, така и като трансформиране на заеми от БЕХ в капитал на държавната компания. С тях основно се финансира плащанията по изграждането на АЕЦ "Белене". На практика се получава така, че едновременно компанията задлъжнява, спадат приходите й, а данъкоплатецът губи милиони в икономически неизгодни проекти.

Така описаната ситуация показва тотална липса на корпоративно управление в НЕК - дали под политически натиск за осъществяването на мащабните проекти, дали поради собствен интерес в ръководство на компанията.

ГЕРБова марка

2010 г. изглежда като ренесанс за НЕК, поне от гледна точка на финансовите резултати. Печалбата на компанията достига непознати висоти, заемите към банките започват да се свиват, а паричните наличности в дружеството започват бавно да вървят нагоре. Първата видима причина за тази тенденция е скокът в износа на електроенергия. 2010 г. остава рекордна за експортната позиция на българската енергетика, което увеличава приходите на НЕК с близо 300 млн. лв. По-невидимата причина обаче е свиването на оперативните разходи на държавната енергийна компания с близо 30%.

Всичко това изглежда много добре и една от причините е прекратяването на плащанията по капиталовите разходи за АЕЦ "Белене" (но разходите по консултантите и част работите на площадката продължават да текат). Скрито обаче остава постепенното нарастване на задлъжнялостта към енергопроизводителите, което води до подобряването на финансовото състояние на НЕК. Само към АЕЦ "Козлодуй" дълговете на Националната електрическа компания скачат с 80 млн. лв. (скок от 60%).

Тогава започват да се формират и първите дефицити в резултат на въведения година по-рано нов модел на ценообразуване. С него НЕК е задължен да изкупува цялата енергия от възобновяемите енергийни източници и когенерации, а разходите му за това се компенсират със специални добавки в цената, които се заплащат от всички потребители. Проблемът при този модел обаче е, че НЕК и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да предвидят разходите на енергийната компания за зелена и кафява енергия предварително, така че добавките да ги покрият. Това е почти невъзможно - още в първата година на действие на тази система НЕК започва да трупа дефицити, които се покриват от добавките през следващата година. За 2012 г. дефицитът достига 70 млн. лв., и то само защото голяма част от него е прехвърлена от втората половина на годината на електроразпределителните дружества. Към "зелените" загуби също така трябва да се прибавят и "кафявите", както и липсата на средства за покриване на плащанията към двата ТЕЦ-а с дългосрочни договори - "АES Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3". По-голямата конкуренция на пазара на електроенергия (екипът на министър Трайчо Трайков въведе търгове при продажбите на свободния пазар от АЕЦ "Козлодуй") пък свиха износа и продажбите на НЕК за големите индустриални потребители.

През критичната 2012 г. комбинацията от всички тези фактори, както и от изкуственото задържане на цените в предходните периоди доведоха до най-тежката загуба на НЕК и свързаните с нея компании като ЕСО (Електроенергийния системен оператор).

Трупаните дефицити в НЕК по време на управлението на ГЕРБ могат да се разделят на две групи. Едната е чисто регулаторната - неспособността (или отказът) на ДКЕВР да намери работещ модел на пазара на ВЕИ. Факт е, че от управляващите идваха доста сигнали за охлаждане на пазара, но не и ефективни законодателни предложения. Нещо повече, опитите за ограничения всъщност бяха и една от причините за втурването "като за последно" на пазара на фотоволтаични централи, който остана облагодетелстван след април 2011 г. Политиката в областта на ВЕИ доведе и до блокирането на износа на електроенергия, тъй като през 2012 г. ДКЕВР отказа да се вслуша в предупрежденията на търговците, че предлаганите такси за пренос ще направят българското електропроизводство неконкурентно в чужбина.

Друга причина за влошаването на състоянието на НЕК обаче беше опитът за поддържане на изкуствено високи печалби. На хартия държавните компании печелеха милиони (макар че не се разплащаха една на друга), от които трябваше да плащат дивиденти на държавата. А от края на 2011 г. те бяха задължени да разпределят и цялата си "неразпределена печалба" (която също се формира на хартия) към държавата. Това завъртя поредното колело на взаимно неплащане, този път довело до това, че дълговете на НЕК към другите държавни дружества стигнаха към края на 2012 г. близо милиард лева.

Простият извод от сравнението на ефекта на управлението на тройната коалиция и ГЕРБ върху НЕК е, че съдбата на държавното дружество е пряко зависима от политическите намерения на управляващите. Колкото и да критикува настоящият министър на икономиката Драгомир Стойнев предшествениците си, нито състоянието на НЕК, нито на енергетиката ще се промени, ако се запази този модел. Сега, отново с цел смъкване на цените на електроенергията, един от основните потърпевши ще бъде НЕК - той ще изкупува електроенергията на ВЕИ централите на пълните им преференциални цени, но ще се наложи да я продава на по-ниски, надявайки се разликата да бъде компенсирана с други инструменти - продажбата на въглеродни квоти. Приходите от тях обаче бяха силно надценени, за да излезе сметката за понижение на цените с 5%. НЕК ще трябва да купува и скъпа енергия от заводски и топлофикационни централи, което ще направи опитите му да изнася електроенергия не много успешни.

Така че вече се трупат аргументите за следващия министър, който ще обвинява "бившите".