Това може да задвижи и приемането на подготвените още миналата зима изменения в Закона за професионалното образование и обучение, което би било един малък пробив, като се има предвид, че именно нуждата от законови промени досега се изтъкваше като непреодолима пречка пред реформата в системата.

Промяната обаче няма да се случи изведнъж. Поне няколко години ще минат, преди колелото да се завърти и от професионалните училища да започнат да излизат точно такива кадри, каквито бизнесът търси. Остава и големият проблем с нежеланието на младите хора да учат занаят, чието решение изисква визия, по-дългосрочна от един мандат.

Модел с недостатъци

Моделът за партньорство между професионалните гимназии и предприятията, който образователното министерство представи в началото на годината, бе разчетен да тръгне още от тази учебна година. Той бе близък до дуалната система, но в компромисен вариант, така че да се избегнат законови промени, които биха забавили процеса. За целта водещата роля на училището се запазваше, т.е. учениците си оставаха ученици, за разлика от германския модел, при който предприятието, което назначава младежите на работа, има водещата роля.

Оттук нататък обаче основната тежест падаше върху бизнеса, за който бе предвидена ролята да финансира за своя сметка редица дейности като модернизирането на работилниците и кабинетите в училището и осъвременяването на квалификацията на учителите, както и да плаща стипендии на учениците в продължение на четири или пет години, докато приключат обучението си. Срещу това фирмите получаваха ангажимент завършилите ученици да работят при тях за срок от шест години.

Очаквано компаниите не разчетоха в модела предложение за равностойно партньорство.

От машиностроителната камара тогава коментираха, че бизнесът и без това отделя достатъчно средства под формата на данъци за бюджета. Така моделът на практика замръзна на етап идея и за момента е "на разположение на всички заинтересовани страни за мнение и бележки", посочиха от Министерството на образованието за "Капитал Daily".

Пилотен проект

С наближаването на учебната година проблемът отново стана актуален, но този път се заговори за истинско дуално обучение и законови промени, които да го направят възможно. Министърът на образованието Анелия Клисарова коментира наскоро, че средните професионални училища трябва да си сътрудничат както с бизнеса, така и с университетите със сходни специалности, а подкрепа за дуалната система даде и икономическият министър Драгомир Стойнев.

Той обяви, че предстои да се подпише споразумение между министерствата на икономиката, образованието и труда и социалната политика, така че младите хора половината време да учат, а другата половина да работят.

"Искаме да направим няколко пилотни проекта, така че българският бизнес веднага да има достъп до подготвени кадри", каза той. Такъв пилотен проект в момента се подготвя по българо-швейцарската програма за сътрудничество, в който ще бъдат включени професионални училища, които подготвят ученици за работа в сектори с водещо значение за икономиката.

Дългият път към реформата

Първата важна стъпка в тази посока са подготвяните промени в Закона за професионалното образование и обучение. Според тях училищата ще могат да провеждат обучение чрез работа, а работодателите ще участват при определянето на броя на часовете и учениците. Въвежда се и изискването минимум две трети от часовете за професионална подготовка (извън общообразователните предмети) да са за практика.

Чрез измененията в този закон се предлагат и промени в Кодекса на труда.

"В промените наистина е предвидено въвеждането на дуално обучение", каза председателят на машиностроителната камара Илия Келешев. По думите му това е много важно, защото така подготовката на завършващите ще е по-близко до производството. Друг съществен елемент е, че законовите промени въвеждат понятието "защитена професия". Това са ключови за индустрията професии, където има недостиг на кадри. Те ще се определят от Министерския съвет всяка година. Според Келешев в момента машиностроителните предприятия изпитват глад за редица специалисти като заварчици, настройчици на машини с централно програмно управление и др.

Дали обаче реформата реално ще се случи е под въпрос. "На този етап промените още са деклариране на добри намерения, но няма готовност да се мине към практическото им изпълнение", коментира Келешев. Той очаква и налагането на образователен модел, съобразен с нуждите на бизнеса, да отнеме поне три-четири години, преди да заработи.

Междувременно все повече професионални гимназии се ориентират към по-привлекателни за младежите специалности като мениджмънт и икономика, защото държавното им финансиране зависи от броя на привлечените ученици, а ръчният труд не се смята за перспективен нито от младежите, нито от родителите им.

Да вземеш нещата в свои ръце

Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост ще се опита да промени представата, че специализираният ръчен труд не е перспективен, с кампания за популяризиране на професионалното образование. "Всички искат да бъдат бизнесмени, а не знаят, че всъщност един занаят или професия могат да им донесат доста повече плюсове в професионален аспект", казва Елица Ненчева от камарата. Кампанията е плод на специално създадената за целта работна комисия с представители на бизнеса, висшите училища и професионалните гимназии, макар че подобна инициатива е по-логично да дойде от държавата.

Камарата планира да организира посещения на деца от 4-ти, 5-и и 6-и клас в мебелни предприятия, за да провокира интереса им. "Смятаме, че ще бъдат заинтригувани да видят как се прави един стол, една маса и да изградим у тях някакво усещане за занаят като цяло", каза Ненчева. Посещенията ще бъдат организирани по региони, където мебелното производство е най-широко разпространено, а за подкрепа ще се разчита на общините.

От камарата предвиждат и награден фонд за най-добрите ученици от професионалните гимназии и студенти от Лесотехническия университет, за да им покажат, че бизнесът има грижа за тях и оценява усилията им. Като краткосрочна задача от бранша са си поставили създаването на карта за търсенето и предлагането на кадри в мебелната индустрия. Тя трябва да покаже колко ученици излизат от професионалните гимназии и от колко има нужда бизнесът. "Ще предоставим тази информация на Министерството на образованието и се надяваме да провокираме и техния интерес", обясни Ненчева.

Така за пореден път, докато държавата се чуди как да подобри връзката между образование и производство, бизнесът поема нещата в свои ръце. Такива примери вече има и в няколко предприятия, които създадоха свои собствени центрове за професионално обучение.