Разходите за труд растат по-бавно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разходите за труд растат по-бавно

По-голямата част на ръста на разходите за труд през второто тримесечие на годината идва не от увеличение на заплатите, а от разходите за осигуровки и обезщетения.

Разходите за труд растат по-бавно

Производителността е отбелязала спад през второто тримесечие на годината

2661 прочитания

По-голямата част на ръста на разходите за труд през второто тримесечие на годината идва не от увеличение на заплатите, а от разходите за осигуровки и обезщетения.

© Мария Съботинова


Разходите за труд на работодателите са забавили ход през периода април - юни тази година. Те са нараснали с 3.4% през второто тримесечие, докато през последните няколко се движеха нагоре с между 7 и 9%, показват данните Националният статистически институт.

Промяната в тенденцията може да означава, че пазарът на труда започва да се съживява след дългия период, в който фирмите произвеждаха същите обеми продукция с по-малко служители в отговор на икономическата криза, а пазарът на труда се свиваше с по 200 хил. заети годишно. Така през 2011 г. възнагражденията и ефективността на хората се увеличаваха (виж графиката) за сметка на закритите работни места. Другата причина може да е отшумяващ ефект от увеличението на минималната работна заплата през миналата и началото на тази година, както и на ръста на минималните осигурителни прагове.

Заплатите с по-малко увеличение

Възнагражденията обаче растат по-малко, отколкото разходите, които се изискват по закон (обезщетения, социални и здравни осигуровки). Заплатите се увеличават с 3.2%, докато другите плащания, които работодателите правят за труд - с 4.7%.

По сектори също има сериозни разлики. В услугите например увеличението на показателя е под 2% (виж графиката), докато работодателите в строителството са плащали на годишна база почти 5% повече за труд, а в индустрията - с 3.8% повече спрямо същия период на 2012 г.

По-ниска ефективност

През второто тримесечие се обръща и още една тенденция - има спад на производителността на труда (измерена чрез брутен вътрешен продукт, изработен за един час). През този период обаче работните места се увеличиха с почти 30 хил. и е вероятно това да е едно от обясненията и за по-лошите резултати при този показател. Едва ли е единственото, тъй като ефективността на работниците спадна с почти процент на годишна база при ръстове от 2 до 4% преди това.

Изкуствен ръст

В началото на следващата година разходите на работодателите отново ще нараснат и заради увеличението на нормативно определяни тавани като минималните осигурителни прагове и минимална работна заплата. Праговете по икономически сектори всяка година се определят със споразумения между работодателските и синдикалните организации. Тази година  беше постигнат консенсус за 44 бранша, като от тях за 10 са се споразумели за нулев ръст. Така средното увеличение догодина ще е 4.1%.

За останалите 41 сектора до 85 пък министърът на труда и социалната политика трябва да вземе решение дали да разпростре увеличението административно, защото няма договорка. Миналата година бившият социален министър Тотю Младенов не увеличи административно праговете в браншовете, в които работодатели и синдикати не постигнаха консенсус. Тази година Министерството на финансите вече публикува анализ, според който повишаването на минималните осигурителни доходи, а не на минималната работна заплата, потиска заетостта. Такава е и препоръката на Европейската комисия към България - "да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи".

Според анализаторите пък основен проблем е, че праговете не са диференцирани по региони. Така в Северозападна България например, където безработицата е много висока и възнагражденията - по-ниски, работодателите трябва да се съобразяват със същите осигурителни прагове, както и колегите им в столицата, където заплащането така или иначе надминава административната граница.

Автор: Капитал Daily
Преглед на оригинала

Разходите за труд на работодателите са забавили ход през периода април - юни тази година. Те са нараснали с 3.4% през второто тримесечие, докато през последните няколко се движеха нагоре с между 7 и 9%, показват данните Националният статистически институт.

Промяната в тенденцията може да означава, че пазарът на труда започва да се съживява след дългия период, в който фирмите произвеждаха същите обеми продукция с по-малко служители в отговор на икономическата криза, а пазарът на труда се свиваше с по 200 хил. заети годишно. Така през 2011 г. възнагражденията и ефективността на хората се увеличаваха (виж графиката) за сметка на закритите работни места. Другата причина може да е отшумяващ ефект от увеличението на минималната работна заплата през миналата и началото на тази година, както и на ръста на минималните осигурителни прагове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK