Общините получават част от плоския данък през 2015 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Общините получават част от плоския данък през 2015 г.

Един от проблемните моменти е, че мярката няма да разпредели равномерно средствата между отделните населени места.

Общините получават част от плоския данък през 2015 г.

В замяна местните власти ще бъдат натоварени с нови отговорности

Стефан Антонов
6148 прочитания

Един от проблемните моменти е, че мярката няма да разпредели равномерно средствата между отделните населени места.

© Юлия Лазарова


Преотстъпване на част от данъка върху доходите на физически лица може да получат общините от 2015 г. Мярката се обсъжда активно от представители на правителството и Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), като споровете са какви допълнителни отговорности да се прехвърлят на местните власти заедно с допълнителното финансиране.

"Поискахме от премиера Пламен Орешарски до 30% от приходите, които осигурява плоският данък на бюджета, да се отстъпят на общините, където живеят лицата, които го плащат. Министър-председателят прие аргументите ни и сега работим по цялостната реформа във финансирането на общините", каза Емил Савов, заместник-председател на НСОРБ. По думите му сегашният модел за определяне на изравнителна субсидия, с която републиканският бюджет покрива дефицитите в бюджетите на общините, ще се промени напълно.

От Министерството на финансите пък обясниха, че поговорка още не е постигната, а срещу отстъпването на част от приходите кметствата ще трябва да поемат и част от отговорностите на централното правителство. В момента дебатът между местна и централна власт е в посока какви задачи да се прехвърлят на първата заедно с отстъпването на част от приходоизточника.

Какво ще се промени

Данъкът върху доходите на физическите лица ще остане 10%, както и досега. Три процентни пункта от него обаче ще осигуряват приходи за общините, а останалите седем ще останат приход на републиканския бюджет. Националната агенция за приходите ще продължи да събира данъка, като след това ще превежда отчисленията на общините.

След актуализацията на бюджета за тази година се очаква от лични подоходни данъци държавата да събере 2.46 млрд. лв., което означава, че всеки процентен пункт от действащата ставка носи 246 млн. лв. С други думи, ако общините получаваха 3 процентни пункта от данъка тази година, в републиканския бюджет щеше да влязат 738 млн. лв. по-малко приходи, или близо 1% от брутния вътрешен продукт.

Също през тази година е предвидено общините да получат субсидии от републиканския бюджет за общо 2.28 млрд. лв. Това са пари, които централното правителство дава на местните власти, за да се грижат за училищата, спешната медицинска помощ и други дейности на своята територия. Средствата покриват също част от разходите за инвестиции, поддръжка и ремонт на пътища и общински сгради.

Полицейските управления и противопожарните служби пък остават отговорност на вътрешното министерство, а различни услуги за частния сектор се оказват от териториални поделения на министерства и правителствени агенции. Отстъпването на част от плоския данък като приход на общините или ще намали модела за субсидиране на местните власти, или ще доведе до прехвърляне на отговорности от правителството към общините.

Кога може да се случи

Според източници от Министерството на финансите реформата на общинските бюджети ще приключи през следващата година. Ако се постигне споразумение, финансовото ведомство ще изготви тригодишна бюджетна прогноза и конвергентна програма, в която изчисленията ще са на база децентрализацията. Реално обаче промените ще влязат в сила най-рано от 2015 година.

Недостатъци

Един от проблемните моменти е, че мярката няма да разпредели равномерно средствата между отделните населени места. През 2011 г. например правителството на ГЕРБ се отказа да я прилага, защото повече от половината подоходни данъци се събират от живеещите в големи градове, където се концентрира голяма част от икономическата активност.

В малките населени места пък, където има висока безработица и застаряващо население, отстъпването на подобен приход може почти да не промени финансовото им състояние и тези общини ще продължат да зависят от изравнителните субсидии, които им дава централната власт.

Преотстъпване на част от данъка върху доходите на физически лица може да получат общините от 2015 г. Мярката се обсъжда активно от представители на правителството и Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), като споровете са какви допълнителни отговорности да се прехвърлят на местните власти заедно с допълнителното финансиране.

"Поискахме от премиера Пламен Орешарски до 30% от приходите, които осигурява плоският данък на бюджета, да се отстъпят на общините, където живеят лицата, които го плащат. Министър-председателят прие аргументите ни и сега работим по цялостната реформа във финансирането на общините", каза Емил Савов, заместник-председател на НСОРБ. По думите му сегашният модел за определяне на изравнителна субсидия, с която републиканският бюджет покрива дефицитите в бюджетите на общините, ще се промени напълно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Мхммм, няма лошо. Представям си в момента Община "Козлодуй" как потриват ръчички :-)

  • 2
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Г-н Антонов, незнам дали е коректен цитата от Емил Савов, но може би трябва да се поуточни, че става дума за ЗДДФЛ - "данък общ доход". Защото и ЗКПО е от "плоският данък", а там не пипат :-)
    А предложенията им наистина са интересни :-)
    http://www.namrb.org/doc13/mrr-decentralization.pdf

  • 3
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Мисля, че в това отношение е по-добре да се смъкне данъка от 10 на 7% и да има един общински данък, който да се администрира от НАП(поне в началото). По този начин ще се даде свобода на местните власти да влияят по-силно върху процесите в общината, примерно, София може да сложи данък 10%, с което да ограничи миграция към нея, а Враца, да го намали до 1-2, с което да привлича работна рака и инвеститори, за които е важна стойността на труда. Единственият проблем, е че в тази ситуация, държавата трябва да има много стриктни правила как ще подпомага обшините, нещо което е необходимо и сега, но просто го няма.

  • 4
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    До коментар [#3] от "ivanko77":

    Предполагам си наясно, че данък общ доход се плаща не по местоживеенето на работниците, а по адреса на регистрация на фирмата :-)))))
    Или, да го кажа по друг начин - фирма с адрес на управление - квартал Дъбника, може да има 3 цеха за бланширане на картофи в Младост, Люлин и Орландовци, пък да си плаща данъка в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, а от там да ги превеждат кинтите към общинския бюджет.
    На практика, ако се въведе това, ще падне борбата между общините коя повече "данъчни субекти" да събере на нейна територия, нищо че офиса им може да е произволна адвокатска кантора или пощенска кутия

  • 5
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    До коментар [#4] от "Федор Венедиктович Езерский":

    Не претендирам за изчерпателност, просто казвам, че трябва да се даде известна свобода на общини по отношение на данъчната политика, за да може да се извършва някаква политика на местно ниво(не смятам, че сегашното влияние на МДТ е кой знае какво).

  • 6
    izabell avatar :-|
    izabell

    Ако може да се обвърже и с работните места и заетостта,която осигурява съответната община получаваща тези проценти.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#4:"Федор Венедиктович Езерский"]На практика, ако се въведе това, ще падне борбата между общините коя повече "данъчни субекти" да събере на нейна територия, нищо че офиса им може да е произволна адвокатска кантора или пощенска кутия[/quote]Което ще е хубаво нещо. Сега много общини не им пука за данъчните субекти. Разкарват за глупости инвеститорите и ги правят на маймуни. Сега вече ще имат стимул да започнат да ги ценят и да им помагат.

  • 8
    l.popov avatar :-|
    Любомир Попов

    До коментар [#1] от "Федор Венедиктович Езерский":


    До коментар [#3] от "ivanko77":


    До коментар [#6] от "xalikarans":


    До коментар [#7] от "Nikolay UK":


    Предложението с преотстъпването на данък е абсурдно. Този филм се игра до 2008 година, а не както неправилно е написано в статията, че е отменено през 2011 година. Орешарски точно премахна тази неразбория. През 2010 имаше напъни това отново да се върне, през актуализираната Стратегия за децентрализация и Програма за изпълнението на Стратегията за децентрализация 2010-2013 г., но без успех. И правилно. Тогава Владислав Горанов отстоя на натиска. Козлодуй и преди са потривали ръце, но в крайна сметка получаваха толкова, колкото им се полагаше за делегираните от държавата дейности, а тяхната горница, заедно с тази на София и още 20 общини(ако не ме лъже паметта за бройката) се разпределяше върху останалите. През годината се правеха "изравнения", а след края на годната се додаваше преизпълнение, ако има. Беше пълна боза. Никой не можеше да си планира точно разходите, като не си знае приходите. като се премахна порочната система се въведоха стандартите за делегираните от държавата дейности и така общината знае във всеки един момент на какви пари може да разчита. В крайна сметка общините имат своите данъци и такси. Ако искат да стимулират бизнеса, да му намалят местните данъци и такси. Ако искат да се върнат хората в по-малките населени места да им намалят данъците и таксите. Един от стимулите за бизнеса може да е да плаща по-малко такса смет. Отделен е въпросът, че стандартите не покриват изцяло делегираните от държавата дейности и се налага общините да ги дофинансират. Ако се мисли в някоя посока, то това трябва да е в посока стандартите да са реални, за да не са налага дофинансиране. Относно изравнителната субсидия също има в каква посока да се мисли и може би една от тях е да се определи определен пакет местни дейности (който да се остойности), като в случай, че общината няма достатъчно капацитет, да бъдат осигурени чрез тази субсидия. Това според мен е по-правилното в контекста на децентрализацията, която се надявам в скоро време отново да се задвижи, след 3 годишно прекъсване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK