Рискова дългова стъпка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рискова дългова стъпка

Финансовият министър Петър Чобанов коментира, че в момента нагласите на българските банки са да отпускат краткосрочен дълг

Рискова дългова стъпка

Правителството смята да изтегли синдикиран заем, вместо да пласира облигации на вътрешния или външния пазар

Стефан Антонов
4881 прочитания

Финансовият министър Петър Чобанов коментира, че в момента нагласите на българските банки са да отпускат краткосрочен дълг

© Красимир Юскеселиев


След като си прокара актуализация на бюджета с увеличение на дефицита с половин милиард лева, сега пред правителството стои задачата да го финансира. На пръв поглед тя не изглежда сложна - в момента рисковата премия на България е сравнително ниска и инвеститорите (както местни, така и чужди) са склонни да финансират страната на едни от най-ниските нива в най-новата й история.

Въпреки това кабинетът смята да предприеме една доста противоречива и според анализатори - рискова стъпка. В парламента финансовият министър Петър Чобанов заяви, че вместо емисия книжа на вътрешния или на международните пазари, до края на годината може да се изтегли синдикиран заем от чуждестранни банкови институции за до 360 млн. евро, или 700 млн. лв. Това число е и практически таванът, тъй като от позволените след актуализацията 3 млрд. лв. държавата вече е пласирала над 1.85 млрд. лв. и е заявила още 450 млн. лв. емисии на вътрешния пазар.

Два източника - един от правителството и един от пазара, потвърдиха, че синдикираният заем е най-вероятният вариант, а аргументите са, че търсената сума е сравнително малка за структуриране на емисия навън, сравнително голяма за пласиране вътре (без да изтегли много ресурс, с който банките биха могли да кредитират реалния сектор), и че ще стане по-бързо. Планира се заемът да е десетгодишен, очакваната доходност е около 4.2%, като се обсъжда вариант и сумата да е по-малка.

Наред с тези малки плюсове обаче, загърбването на пазара в полза на частно пласиране носи и опасности. То се приема за по-непрозрачен подход, характерен по-скоро за страни, чийто достъп до пазара е отрязан. Не е изключено инвеститорите да го разтълкуват и като страх от реалната оценка на пазара.

Къде е разликата

Ако правителството реши да изтегли синдикирания заем, ще се избегне оценката на пазара и ще изтегли заем от кредитори, с които лихвата и други условия са договорени в дискретна атмосфера от банка посредник, избрана с конкурс. Този вид заем се отпуска от група институционални инвеститори, но не е структуриран в търгуеми финансови инструменти. Така кредиторите, които отпуснат заем на кабинета, по-трудно могат да продадат вземането си, каквато възможност има при държавните ценни книжа и при правителствените облигации. А това обикновено се отчита от банките и те искат премия за липсата на ликвидност.

Предварителните оценки на финансовото министерство са, че в момента подобен десетгодишен заем може да се изтегли при лихва около 4.2%. Това е малко под доходността от 4.43%, която правителството на ГЕРБ постигна при пласирането на петгодишни глобални облигации, но по време, когато опасенията около Гърция и еврозоната бяха доста по-силни. Тази цена на финансиране се приема за приемлива. На вътрешния пазар дестгодишни ДЦК от началото на годината са пласирани при 3.26-3.63% доходност, но те са за по-малки обеми, а и чуждите пазари традиционно са по-предпазливи.

Анализатор в чуждестранна банка потвърди реалистичността на тези очаквания. "По българските облигации с падеж 2017 г. добавката е 175% над доходността по германските бундове със същата срочност. Нормално е да се очаква към този момент добавка от 250 базисни точки (2.5 процентни пункта) по евентуална 10-годишна емисия. При положение че 10-годишните германски облигации се търгуват с доходност 1.75%, може да се очаква, че към този момент българското правителство ще може да получи около 4.2% доходност при 10-годишен заем", пресмята експертът.

Аргумент в полза на синдикирания заем изтъкна и финансовият министър Петър Чобанов. В парламента той коментира, че в момента нагласите на българските банки са да отпускат краткосрочен дълг. За дългосрочни инвестиции в държавен дълг обаче институциите предпочитали да изчакат, за да видят какво повишаване на лихвите ще предизвика затягането на монетарната политика в еврозоната и САЩ, което се очаква за края на годината или началото на следващата. От екипа на финансовия министър обясниха, че заради струпването на падежи за близо 6 млрд. лв. до края на 2017 г. всяка следваща емисия на значителен държавен дълг ще трябва да е дългосрочна.

Оценката на пазара

Двама независими представители на финансовия сектор, пожелали анонимност, коментираха че подобна стъпка показва притеснения държавата да потърси заем с облигационна емисия. Те произтичат от евентуално покачване на доходността по новоемитирания дълг, което ще означава по-висока цена за ресурса и още един повод за политически нападки срещу правителството.

"Към тази мярка се прибягва, когато си отрязан от пазара на еврооблигации – заради очакван висок доход или заради липса на търсене. Примерно напоследък Македония се финансира с такива заеми от големи международни банки. Това също така е и доста непрозрачен начин на финансиране, тъй като всички договорки с банките освен основните остават в тайна, тъй като са частни и в тях се поемат какви ли не странични ангажименти – хеджинг, управление на рейтинга и подобни, които струват доста пари. По този начин обаче номиналната лихва по този заем може да изглежда ниска, което да се отчете в публичното пространство като плюс. Ако въобще ще се тегли заем – защо не изтеглят от МВФ? Ще е доста по-евтино да кажем", каза финансист, пожелал анонимност.

При решението трябва да се прецени внимателно и дали не може за целта да се прибегне до вътрешния пазар. Аргументът на Чобанов е, че не иска да измества корпоративния сектор за заемния ресурс на банките, но, така или иначе, финансовите институции се хвалят със свръхликвидност и според последния икономически преглед на БНБ хронично поддържат свръхрезерви над минималните 10% изисквани от нея.

Ръководителят на трежъри отдела в една от големите български банки твърди, че идеята на правителството е "много находчива". "Така ще се реши проблемът с финансирането за тази година и няма да се позволи на инвеститорите да извиват ръце, с искания за по-висока лихва. В същото време правителството ще си спечели време, да се подготви за голяма облигационна емисия догодина, без каквато не мисля, че ще можем да минем", коментира банкерът. Според него българското правителство няма да си навлече репутационен проблем и това няма да повиши доходността по глобалните облигации на България, които се котират в момента.

Според анализатор от международна институция обаче това не е толкова сигурно, като дава скорошен пример със синдикирания заем на Кения. Скоро след изтеглянето му държавата  излязла на международните пазари, което се е възприело зле от пазарите. Те го изтълкували като зле премерен акт, тоест, че Кения е изтеглила кратките пари за дългосрочен проект или за дейности, които не носят възвращаемост, и така й се е наложило пак да търси заем. "Въпреки това като цяло пазарите не приемат тегленето на синдикиран заем на ниво държава като събитие, което да доведе до понижаване на рейтига им. По-скоро е с неутрален ефект", коментира анализаторът.

Разнопосочните оценки показват, че подобен заем, макар да не е непременно грешка стъпка, вкарва притеснение сред инвеститорите и до нея трябва да се прибягва внимателно. Дори правителството да договори изгодни условия, то ще трябва да разсее всякакви съмнения, че срещу това не е поело скрити ангажименти. Защото ако веднъж се тръгне по непрозрачния път, може да е доста трудно да се върне на пазарния. И догодина задачата по финансиране на дефицита може да стане с повишена сложност.

След като си прокара актуализация на бюджета с увеличение на дефицита с половин милиард лева, сега пред правителството стои задачата да го финансира. На пръв поглед тя не изглежда сложна - в момента рисковата премия на България е сравнително ниска и инвеститорите (както местни, така и чужди) са склонни да финансират страната на едни от най-ниските нива в най-новата й история.

Въпреки това кабинетът смята да предприеме една доста противоречива и според анализатори - рискова стъпка. В парламента финансовият министър Петър Чобанов заяви, че вместо емисия книжа на вътрешния или на международните пазари, до края на годината може да се изтегли синдикиран заем от чуждестранни банкови институции за до 360 млн. евро, или 700 млн. лв. Това число е и практически таванът, тъй като от позволените след актуализацията 3 млрд. лв. държавата вече е пласирала над 1.85 млрд. лв. и е заявила още 450 млн. лв. емисии на вътрешния пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    при синдикирания заем и комисионната за банката мениджър е по-висока от тази при облигационни емисии - да видим коя ще е - дойче?
    Освен че много договорни условия по заема остават в тайна ...

  • 2
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    А и идеята, че с такъв заем не се взема ресурс от вътрешния пазар е леко нелепа. Отдавна няма само вътрешен или само външен пазар.
    Нищо не пречи банките в българия да си купуват от този заем на вторичен пазар или чрез своите майки в ЕС. Пенсионните фондове ще са по-затруднени, но пък за тях в последствие мениджърът на заема или някой голям държател ще емитира credit linked note листната на някоя борса като Люкембург или Дъблин.
    Така само ще се генерира изкуствена печалба за ограничеия кръг кредитори първоначало записали заема ...

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#2] от "krastitel":

    добре е понякога да четеш законите и ще видиш, че пенсионните фондове могат да придобиват единствено активи, които са борсово търгуеми.
    А това с комисионната ще се види, ще има договор за ратификация и ще се разбере

  • 4
    qik23308261 avatar :-(
    Elena_Trajanova

    Повишиха дефицита и дълга и сега започват усвояването на ресурса ...
    След време ще ни представят и сметката да плащаме, отварт!

  • 5
    forumer avatar :-|
    forumer

    Министърът ви хвърли малко прах в очите и вие тичешком ревнахте в хор. Ще излезе по-находчив отколкото изглежда

  • 6
    pogled avatar :-|
    Григор Лилов

    10-годишен заем при тресящо се правителство, външнополитическа изолация, предсказвана дълговременна политическа нестабилност и мрачни оценки от аналитичните центрове по света за бъдещето на страната?! При относително нисък държавен дълг, но ужасно висок с плащанията, понеже над половината е краткосрочен.
    Няма луди. Дори Китай наскоро им отказа въпреки молбите на Орешарски.
    Следователно отиват на заем от червените пари в чужбина, които ще претакат през някоя чужда банка. После държателите им ще си продадат перфектно вземанията у нас - например като обезпечения по кредитите им. А след това не е необходимо да се обяснява какво ще стане - вече сме го виждали.

  • 7
    mentor avatar :-|
    Ментор

    няма нищо учудващо, че са се спрели на най-непрозрачната възможна процедура. Която има и големия допълнителен плюс да скрие за още известно време растящото недоверие на пазарите към българското 'правителство'.
    Както и да е, всички тия въпроси са вторични. Все още не е ясно за какво ще се похарчат тия пари, и каква цел се преследва с това. За това, поради липса на по-добро обяснение, остава да приемем целта по подразбиране - кражба.

  • 8
    freakecon avatar :-|
    FvH

    Идеята на чобанина е доста тъпа, но сумата е прекалено малка за външна емисия и прекалено голяма за вътрешния пазар. Просто няма смисъл да се пускат емисии под 1 млрд евро. Затова дилърите очакваха по-скоро да се преотвори БГ17, но ги хвана страх да не би случайно да им търсят по-висока доходност. (което нямаше да стане но плъхчо е доста страхливо човече)Та сега ще изтеглим едно заемче срещу една комисионничка, а догодина вече 1-2 млрд външна еи така да има за харчене

  • 9
    plf avatar :-|
    plf

    Работата е ясно - с един куршум 2 заека:

    1. Бягаме от пазарна оценка и така не се излагаме на нови удари по и без това омазаната физиономия на кабинета;
    2. Такъв вид частни договорки гарантират и едни други частни неща от типа на комисионни (недоказуеми);

    Честито отново на печелившите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK