С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 20 сеп 2013, 13:56, 4704 прочитания

Рискова дългова стъпка

Правителството смята да изтегли синдикиран заем, вместо да пласира облигации на вътрешния или външния пазар

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като си прокара актуализация на бюджета с увеличение на дефицита с половин милиард лева, сега пред правителството стои задачата да го финансира. На пръв поглед тя не изглежда сложна - в момента рисковата премия на България е сравнително ниска и инвеститорите (както местни, така и чужди) са склонни да финансират страната на едни от най-ниските нива в най-новата й история.
Въпреки това кабинетът смята да предприеме една доста противоречива и според анализатори - рискова стъпка. В парламента финансовият министър Петър Чобанов заяви, че вместо емисия книжа на вътрешния или на международните пазари, до края на годината може да се изтегли синдикиран заем от чуждестранни банкови институции за до 360 млн. евро, или 700 млн. лв. Това число е и практически таванът, тъй като от позволените след актуализацията 3 млрд. лв. държавата вече е пласирала над 1.85 млрд. лв. и е заявила още 450 млн. лв. емисии на вътрешния пазар.

Два източника - един от правителството и един от пазара, потвърдиха, че синдикираният заем е най-вероятният вариант, а аргументите са, че търсената сума е сравнително малка за структуриране на емисия навън, сравнително голяма за пласиране вътре (без да изтегли много ресурс, с който банките биха могли да кредитират реалния сектор), и че ще стане по-бързо. Планира се заемът да е десетгодишен, очакваната доходност е около 4.2%, като се обсъжда вариант и сумата да е по-малка.


Наред с тези малки плюсове обаче, загърбването на пазара в полза на частно пласиране носи и опасности. То се приема за по-непрозрачен подход, характерен по-скоро за страни, чийто достъп до пазара е отрязан. Не е изключено инвеститорите да го разтълкуват и като страх от реалната оценка на пазара.

Къде е разликата

Ако правителството реши да изтегли синдикирания заем, ще се избегне оценката на пазара и ще изтегли заем от кредитори, с които лихвата и други условия са договорени в дискретна атмосфера от банка посредник, избрана с конкурс. Този вид заем се отпуска от група институционални инвеститори, но не е структуриран в търгуеми финансови инструменти. Така кредиторите, които отпуснат заем на кабинета, по-трудно могат да продадат вземането си, каквато възможност има при държавните ценни книжа и при правителствените облигации. А това обикновено се отчита от банките и те искат премия за липсата на ликвидност.



Предварителните оценки на финансовото министерство са, че в момента подобен десетгодишен заем може да се изтегли при лихва около 4.2%. Това е малко под доходността от 4.43%, която правителството на ГЕРБ постигна при пласирането на петгодишни глобални облигации, но по време, когато опасенията около Гърция и еврозоната бяха доста по-силни. Тази цена на финансиране се приема за приемлива. На вътрешния пазар дестгодишни ДЦК от началото на годината са пласирани при 3.26-3.63% доходност, но те са за по-малки обеми, а и чуждите пазари традиционно са по-предпазливи.

Анализатор в чуждестранна банка потвърди реалистичността на тези очаквания. "По българските облигации с падеж 2017 г. добавката е 175% над доходността по германските бундове със същата срочност. Нормално е да се очаква към този момент добавка от 250 базисни точки (2.5 процентни пункта) по евентуална 10-годишна емисия. При положение че 10-годишните германски облигации се търгуват с доходност 1.75%, може да се очаква, че към този момент българското правителство ще може да получи около 4.2% доходност при 10-годишен заем", пресмята експертът.

Аргумент в полза на синдикирания заем изтъкна и финансовият министър Петър Чобанов. В парламента той коментира, че в момента нагласите на българските банки са да отпускат краткосрочен дълг. За дългосрочни инвестиции в държавен дълг обаче институциите предпочитали да изчакат, за да видят какво повишаване на лихвите ще предизвика затягането на монетарната политика в еврозоната и САЩ, което се очаква за края на годината или началото на следващата. От екипа на финансовия министър обясниха, че заради струпването на падежи за близо 6 млрд. лв. до края на 2017 г. всяка следваща емисия на значителен държавен дълг ще трябва да е дългосрочна.

Оценката на пазара

Двама независими представители на финансовия сектор, пожелали анонимност, коментираха че подобна стъпка показва притеснения държавата да потърси заем с облигационна емисия. Те произтичат от евентуално покачване на доходността по новоемитирания дълг, което ще означава по-висока цена за ресурса и още един повод за политически нападки срещу правителството.

"Към тази мярка се прибягва, когато си отрязан от пазара на еврооблигации – заради очакван висок доход или заради липса на търсене. Примерно напоследък Македония се финансира с такива заеми от големи международни банки. Това също така е и доста непрозрачен начин на финансиране, тъй като всички договорки с банките освен основните остават в тайна, тъй като са частни и в тях се поемат какви ли не странични ангажименти – хеджинг, управление на рейтинга и подобни, които струват доста пари. По този начин обаче номиналната лихва по този заем може да изглежда ниска, което да се отчете в публичното пространство като плюс. Ако въобще ще се тегли заем – защо не изтеглят от МВФ? Ще е доста по-евтино да кажем", каза финансист, пожелал анонимност.

При решението трябва да се прецени внимателно и дали не може за целта да се прибегне до вътрешния пазар. Аргументът на Чобанов е, че не иска да измества корпоративния сектор за заемния ресурс на банките, но, така или иначе, финансовите институции се хвалят със свръхликвидност и според последния икономически преглед на БНБ хронично поддържат свръхрезерви над минималните 10% изисквани от нея.

Ръководителят на трежъри отдела в една от големите български банки твърди, че идеята на правителството е "много находчива". "Така ще се реши проблемът с финансирането за тази година и няма да се позволи на инвеститорите да извиват ръце, с искания за по-висока лихва. В същото време правителството ще си спечели време, да се подготви за голяма облигационна емисия догодина, без каквато не мисля, че ще можем да минем", коментира банкерът. Според него българското правителство няма да си навлече репутационен проблем и това няма да повиши доходността по глобалните облигации на България, които се котират в момента.

Според анализатор от международна институция обаче това не е толкова сигурно, като дава скорошен пример със синдикирания заем на Кения. Скоро след изтеглянето му държавата  излязла на международните пазари, което се е възприело зле от пазарите. Те го изтълкували като зле премерен акт, тоест, че Кения е изтеглила кратките пари за дългосрочен проект или за дейности, които не носят възвращаемост, и така й се е наложило пак да търси заем. "Въпреки това като цяло пазарите не приемат тегленето на синдикиран заем на ниво държава като събитие, което да доведе до понижаване на рейтига им. По-скоро е с неутрален ефект", коментира анализаторът.

Разнопосочните оценки показват, че подобен заем, макар да не е непременно грешка стъпка, вкарва притеснение сред инвеститорите и до нея трябва да се прибягва внимателно. Дори правителството да договори изгодни условия, то ще трябва да разсее всякакви съмнения, че срещу това не е поело скрити ангажименти. Защото ако веднъж се тръгне по непрозрачния път, може да е доста трудно да се върне на пазарния. И догодина задачата по финансиране на дефицита може да стане с повишена сложност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС

Работодателите са заделили средно с 12.3% повече за персонал през първото тримесечие спрямо година по-рано

18 юни 2019, 284 прочитания

България се завръща на пазара на дълг с емисии ДЦК за 400 млн. лв. България се завръща на пазара на дълг с емисии ДЦК за 400 млн. лв.

Министерството на финансите изненадващо обяви два аукциона за дългосрочни облигации след година и половина пауза

18 юни 2019, 990 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Броим до 100 и продължаваме...

В какво успя протестът, в какво не и какво ще зависи от него оттук насетне

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

Ами ако утре и Amazon пусне пари?

Моделите на разплащане и средствата за това ще се променят и то благодарение на компании извън банковия сектор

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет