Броим до 100 и продължаваме...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Броим до 100 и продължаваме...

Броим до 100 и продължаваме...

В какво успя протестът, в какво не и какво ще зависи от него оттук насетне

Зорница Стоилова
17215 прочитания

Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа Рисърч":

"Най-сериозният проблем на този кабинет е неговата тясна социална база. Това му създава изключително тесен периметър за действие, а също така и големи рискове всяко негово решение да бъде посрещано с протести. Сегашният опит за отказ от някои обещани социални мерки ще стесни още повече базата на този кабинет. Но това естествено не води автоматично до оставки - това не е въпрос на обществено мнение."

Стоте дни на протеста се събират във всяка изкрещяна или нарисувана на асфалта "Оставка". А също и във всеки един път, когато лидерите на управляващото мнозинство се препъват в отговора на простия въпрос: "Кой предложи Делян Пеевски?" Стоте дни протест са стихия, която обърна местата на нещата, каквито ги познавахме. За пръв път упоритостта на гражданите да отстояват позиции се оказа равностояща на хватката за власт, на размаха за овладяването на ресурсите. И така сто дни игра на нерви до изтощение. При невиждана мобилизация на пропагандната машина за лъжи и манипулации срещу площада. Хората там имаха само моралното право на своя страна - да настояват за "Оставка" до следващо правителство, което може да докаже, че работи в обществен интерес. Сто дни, а всичко едва сега започва.

Какво постигна протестът дотук?

1. Пеевски е аут.

Протестът отбеляза първата си и най-важна победа три дни след като започна. Делян Пеевски се оттегли от позицията председател на ДАНС. И още нещо - и ДПС, и БСП си признаха, че присъствието му на публична позиция е проблем. Кой го номинира за директор на службите и поръча законът да се преправи по негова мярка и до ден днешен обаче не е ясно. И макар човекът, символ на задкулисното управление, да го няма, проблемът остава. Въпросът "Кой предложи Пеевски" е все още важен и актуален за ужас на управляващите, които все повече се оплитат във версиите си. Защото в него се съдържа по-големият въпрос - кой взима решенията? Кой всъщност управлява?

2. Гражданин се пише с голяма буква

"Най-големият успех на протеста и същевременно най-големият гаф на това правителство е, че позволиха на хората да се събудят. Истинската им грешка е, че предизвикаха протестът да се случи", казва Георги Илиев, един от десетките активисти на "Протестна мрежа". Хилядите на площада най-сетне оформиха физиономията на гражданско общество. Очертаха рамката на обществения договор, който смятат за приемлив, по сполучливото определение на друг член на Мрежата Радина Ралчева. И доказаха, че са по-ефективна и легитимна опозиция на властта от тази в парламента.

3. Политиката пак е важна

20 години мантрическо повтаряне "всички са маскари". И също толкова внимателно отглеждано отвращение от политическото, което да осигурява едно възпроизвеждането на още от същото и второ комфорт на всяка власт. Така че в системата да оцеляват само негодниците. Протестът измете тези вредни навици. Хората пак започнаха да се интересуват от политика. Да следят внимателно какво се случва. Да изискват отчетност. И да подлагат на своеобразен референдум всяко решение. Създателят на "Зелени Балкани" и активен протестиращ Тома Белев счита, че успех за обществото сам по себе си е увеличението с 20% на желаещите да гласуват и очертаването на границите на обществената непоносимост. Протестът се оказа и катализатор на обединението на няколко партии в Реформаторски блок със заявката за по-голямо гражданско участие в политиката. Инициатива, засега непрегърната от други партии и институции.   

4. Замразяване на спорните решения

Управляващите само си дават вид, че не чуват площада. Всъщност го слушат внимателно и се опитват да подредят картите си така, че да предизвикат възможно най-малки обществени сътресения. Така преосмислиха някои откровено нагли назначения, а други спорни инициативи като отмяната на забраната на тютюнопушенето отпаднаха от дневния ред. "Управляващите започват да свикват да вземат предвид мнението на гражданите, изразено по един публичен и категоричен начин", казва политическият антрополог Васил Гарнизов. Но прави уговорката, че макар протестът да направи управляващите по-внимателни да не настъпват границите, те все още "отстъпват на парче".

Защо му се изплъзва "Оставката"?

1. Бетонирането на власт. На всяка цена. 

Основната причина протестът да не е постигнал главната си цел - да свали от власт коалицията между БСП, ДПС и "Атака" и да се организират предсрочни избори, е категоричното решение на кабинет и мнозинство да бранят временния си достъп до властта на всяка цена. С аргумента, че са легитимно посочени от народа да управляват. Което дори не е вярно, ако си припомним резултатите от изборите на 12 май. В такава ситуация не е възможно рационално управление. Няма реформи без обществен консенсус. Тази стратегия политологът Даниел Смилов нарича "правителствен сървайвър". А Радина Ралчева от "Протестна мрежа" вижда така: "Властта не разполага със себе си, т.е, подчинява се на интереси, които са скрити, непрозрачни и очевидно много силни. Властта не се интересува от народа, от държавата и обществения интерес, а продължава да съществува само за да изпълни ангажиментите си към онези, от които е зависима."

А когато това поведение на правителството срещне упоритостта на гражданите от площада, се върви към "окопна война" по Васил Гарнизов, която ще има нужда от повече време за постигане на целите си, отколкото се смяташе първоначално. 

"За мен ключовата причина за липсата на оставка е тайното, но окончателно превръщане на БСП от вътрешно демократична в лидерска партия", казва Тома Белев. "Виждаме как лидери и на БСП, ДПС и "Атака" са готови да оставят партиите им да загубят в дългосрочен план само и само да удължат периода, в който са на власт. И ако за ДПС и "Атака" това не е новина, превръщането на БСП в лидерска партия, без вътрешни системи за саниране на лидерските грешки, за мен е изненада."

2. Пропагандата, уви, работи

"Ние сме по-силни. Истината е на наша страна", казва съвсем искрено Теодор Михайлов от "Протестна мрежа". "Те имат всичко останало. Цялата пропагандна машина. Всички пари и оръжия (в метафоричен смисъл - бел.ред.) са при тях."

И наистина, за 100 дни властта успя да съчини и продаде на публиката през близките си медии всякакви митове - за платените протестиращи, за режисьорите и спонсори на протеста, за воюващи кръгове и елипси. Опита се да му пришие партийни пагони. Да етикетизира. Да внедрява провокатори. Да търси нарочна ескалация на напрежението. Да злоупотребява с думите и социологията, за да разделя обществото. И вероятно успя да обърка умовете на едни, да разколебае други, да изолира трети. Протестът не може да мобилизира стотици хиляди всеки ден. Не успя да събуди страната. Не беше разбран навсякъде. Но пък властта се провали в това да успокои, да опитоми протеста, като се опита да се договори с хората. По начина, по който подмени облика на февруарските протестиращи и се заобгради с граждански организации, клакьори на правителството. Атаката на пропагандната машина си остана разфокусирана. Едно на едно.

Както отбелязва Димитър Бечев, директор на Европейския съвет за външна политика: "Обяснявайки политиката като борба на олигархични мрежи, а не като принципен сблъсък, на практика правителството непрекъснато признава пред обществото своя морален банкрут и зависимост. Правителствената пропаганда в стил "и онези са олигарси" всъщност вещае скорошния край на кабинета."

3. Слабостта на алтернативите

Политологът Даниел Смилов вижда друга причина за непостигането на целта - оставка и предсрочни избори - в слабостта на възможните политически алтернативи. От една страна, Реформаторският блок и ГЕРБ - първата не прави достатъчно, за да разшири подкрепата си, а втората губи влияние, все пак манталитетът й е сходен с този на сегашната власт. Кукловодите са същите. От другата страна са процесите вляво. "Протестите дадоха възможност на така нареченото ново ляво да се заяви като по-модерна алтернатива на БСП. Вместо да се възползват от нея обаче, неговите говорители предпочетоха да припознаят протестиращите като класов враг и да започнат да громят морала и естетиката им. Ефектът от този "приятелски" огън върху протеста беше минимален, но все пак недостатъчно интелигентният прочит на ситуацията от новото ляво даде един категоричен резултат – неговата поява като социално значим феномен се отложи за неопределеното бъдеще. Дотогава то ще остане да битува катакомбено в кръжоци, както и във фалцета на малки ядки от радиоводещи и блогъри", обяснява Смилов. 

Ще зависи ли нещо от протестите оттук насетне? 

След равносметката на 100-те дни е ясно - протестът продължава. Ще затихва, но може би ще избухва отново със следващият голям гаф на властта. Ако Конституционният съд върне Пеевски в парламента например. Колкото и да внимават управляващите да не настъпят отново мина, следващият голям скандал е неизбежен, защото дневният ред на кабинета не съвпада с обществения. Никой не може да предвиди кога и какво ще предизвика нов голям взрив на обществено недоволство. И в това е основният коз на протеста пред правителствения апарат. Кабинетът може да преметне очевидното - да насочи публичен ресурс към преодоляването на зимата, така че да приспи съзнанието на социално уязвимите групи. Другото е непредвидимо. Социологът от "Риск монитор" Стефан Попов казва, че тази неопределеност има своя смисъл: Защото "една нумерически неголяма група може да обърне страната в резултат на усета си за погнуса. Следващата вълна може да се подпали от някаква наглед дреболия. И това прави правителството не власт, а някаква административна подробност. Орешарски не е премиер. Той е спомен за премиер, като хербаризиран."

Потенциалът за протест и причините за него все още са налице - с оттеглянето на Пеевски това управление не промени същността си. Междувременно схемата БСП, ДПС и "Атака" може да започне сама да се пропуква (виж възможните сценарии тук).

Затова, ако попитате останалите на площада, оставката е неизбежна. А протестът ще се променя, ще еволюира, ще се развива. "Протестът е много адаптивен и жив. Виждате, че започва да оказва натиск  по-концентрирано, да показва друга динамика, да се самоорганизира. Протестът вече има позиции, говори по важни теми. Ще запази чувството си за хумор и мирния си характер и мисля, че ще става по-хаплив и по-таргетиран в конкретни точки или хора", казва Радина Ралчева от "Протестна мрежа". За Тома Белев важното оттук насетне е да се осветява всяка грешка, всяко лобистко действие. "Да се посочват материалните изражения и последствия на етичните проблеми. Всяка кражба на обществен ресурс е важен инструмент, за да могат да се убедят повече граждани до какво водят моралните дефицити", уточнява той. 

"100 дни протести за нашите земи е нечувано упорство", отбелязва Васил Гарнизов. "Протестът стана по-малоброен, обаче стои като една постоянна поддържана инфекция, която отслабва имунитета на правителството. Всеки ден на протест ерозира още един пласт недоверие спрямо властта. Колкото по-дълго стои протестът, толкова по-дълго ще расте недоверието към властта. Защото тя, първо, не дава отговорите, които обществото търси, второ, не успява да реши проблема."

По темата работиха и Люба Йорданова и Йово Николов

 
Владислав Тодоров, писател и културолог:

"Оставка" вече не работи

Каква е оценката ви за първите 100 дни на протеста?

Едно нещо. Гражданите станаха вътрешнополитическа новина номер едно в страната. И продължават да бъдат. Гражданите накараха властта да се поправя, но не и да се засрами. Властта е по условие безсрамна, била червена или синя. Това половинчато се припомня. Има една опасност обаче. Медиите обичат гражданите. Те им създават образа. Те го развалят. Това е парадокса на медийното гражданско общество. Гражданите като прожекция. Можеш да я загасиш.

Защо продължава да му се изплъзва основната цел - оставка на кабинета и предсрочни избори?

Протестът е политически неефективен. Лансира се в публичното око като нежна лайф стайл революция в компанията на домашни любимци. Протестът се е амбицирал да възроди бунта на 60те. Онова време роди скандална контра-култура, която реално разтърси буржоазния начин на живот. Нащият протест лансира мейнстриим лайфстаил. Има някакво преднамерено възгордяване на протестиращия човек. Той се любува на себе си. Вместо заразителна страст - колективен авто-еротизъм. Протестиращият човек се издига в собствените си очи с помощта на крик – крикът на самомнението. Търси да се състои по законите на журналната прелест. Той не ангажира мнозинството, което не иска и не може да чества външния си вид, защото този вид не е за лъскави корици. Красотата препарира този протест. Превръща го в кунст-камерно събитие.

Как ще се развива протестът според вас с навлизането в активния политически сезон?

"Оставка" не работи. Оставка вече е банално. Оставка е бездарен стил. Необходима е радикализация на говоренето и поведението по дневния ред на общественото недоволство. Ако този протест олицетвори свирепото настроение на мнозинството, той ще се състои извън медиите. Ще си набави социална реалност.

Какви начини виждате за тактическо надмощие на протеста над втърдяването на правителството?

Протестът е инструмент за граждански натиск. Трябва лост и опорна точка, за да се откърти това правителство от властта. Трябва организация и морален авторитет. Тях ги няма.

Какво може да се случи през следващите месеци, което може да доведе до падане на правителството?

Това, което държи това правителство на власт е демографския състав на активно гласуващите, представени в протеста и контра-протеста. Ако този състав не бъде разколебан и балансът променен чрез привличане на нови гласове, това правителство ще си изкара мандата. Необходима е остра социална криза или алтернативна политическа сила, която да наложи промяна. Реформаторският блок няма тази сила. Това е спартакиада на живите мъртви. Пирамида на слабосилните и безтегловните. Тя ще грохне. Въпрос на време.
Хората преброиха до 100, не получиха "Оставка" и продължават...
Фотограф: Анелия Николова
Автор: Антония Тилева
Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа Рисърч":

"Най-сериозният проблем на този кабинет е неговата тясна социална база. Това му създава изключително тесен периметър за действие, а също така и големи рискове всяко негово решение да бъде посрещано с протести. Сегашният опит за отказ от някои обещани социални мерки ще стесни още повече базата на този кабинет. Но това естествено не води автоматично до оставки - това не е въпрос на обществено мнение."

Стоте дни на протеста се събират във всяка изкрещяна или нарисувана на асфалта "Оставка". А също и във всеки един път, когато лидерите на управляващото мнозинство се препъват в отговора на простия въпрос: "Кой предложи Делян Пеевски?" Стоте дни протест са стихия, която обърна местата на нещата, каквито ги познавахме. За пръв път упоритостта на гражданите да отстояват позиции се оказа равностояща на хватката за власт, на размаха за овладяването на ресурсите. И така сто дни игра на нерви до изтощение. При невиждана мобилизация на пропагандната машина за лъжи и манипулации срещу площада. Хората там имаха само моралното право на своя страна - да настояват за "Оставка" до следващо правителство, което може да докаже, че работи в обществен интерес. Сто дни, а всичко едва сега започва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

49 коментара
  • 1
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Много добра статия. Петоколонниците просто ще откачат от злоба.

  • 2
    azaza avatar :-|
    azaza

    Има и бавен, но по-сигурен начин. Референдум: https://www.facebook.com/referendumostavka

  • 3
    amodomio avatar :-|
    AModoMio

    Хората са казали, че тихата вода най-много носи, така и с протеста - затихна, но при най-малкия повод ще избухне силно.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Мераци, мераци, но не вреди Правителството не трябва да се отпуска, поне до следващото лято!!! Идва зима и трябва да се стягат и да работят яко под натиск!!!

  • 5
    b.manchev avatar :-|
    b.manchev

    От този патетичен материал ни става ясно, че по стара традиция у нас, и "победителите" и провалилите в протеста са спечелели едновременно!

    Истината е, че е късно вече за промяна, поне с инструментите на плурализма и демокрацията. Остава възможността за такава под външен натиск или поради настъпил катаклизъм от природен или обществен характер.

    За пореден път Доган доказа, че той разпределя порциите и, че е безалтернативен!

  • 6
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Някои броят до сто, други само до две - Терминал 2.

  • 7
    daaam avatar :-|
    daam

    Протестите не са успели все още в основното - оставка на правителството

  • 8
    dagama avatar :-P
    da_gama

    Даааа, правителството не трябва да се отпуска...защото ще поеме зимъска големият, народният......................................гняв! :)
    Глупаци - отрязаха млади семейства от минималното предимство да не платят една годишна вноска от безумните си ипотеки - защото били само 5000! Ще вдигат данъците на произведените ни през миналият век таратайки! Това са само две нещица..а колко още имаааа - Авгиевите обори приличат на китна градинка с грамадата БОКЛУЦИ натрупана у нас!
    Марш в публичният дом, сган мръсна! :)

  • 9
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    От Февруари България не е същата.Февруарските протести повдигнаха много сериозно въпросът кой чии сметки плаща.Усещането че ГЕРБ е създадена и методично инсталирана във властта с основна цел мнозинството от българските граждани да платят сметките на някакво малцинство,наричано от едни "задкулисие",от други "олигархия",се появи още в началото на мандата им и се затвърди от серията про-кризисни мерки,които предприеха.В този смисъл чест и почитания на хората,които излезнаха през януари и февруари на протести!
    Сегашните протести поддържат някакъв страх у управляващите и ги карат да бъдат по-внимателни и предпазливи в действията си,като същевременно настройват хората едни срещу други по доста унизителен начин.

  • 10
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    Изходът е през Главния вход


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK