Министерство на икономиката, енергетиката и проверките

Ушите на главния прокурор Сотир Цацаров сигурно са писнали от шума на папките, с които се замерват политиците в областта на енергетиката. Сигналите станаха толкова много, че Цацаров възкликна, че прокуратурата не е читалня и че "ако изпратилият ги орган, министър, председател на държавна агенция има твърдения за извършени престъпления, да бъде така добър да ги посочи, а не просто да представя материали за четене на прокурорите".

От днес той ще трябва да се справя и с уменията на ДАНС за икономически разследвания, след като служители на агенцията нахлуха в офисите на "Риск инженеринг" и WorleyParsons - консултантите на НЕК за АЕЦ "Белене". Обвинението са за плащанията по строителния надзор към двете компании, въпреки че проектът за ядрената централа беше замразен още през миналата година.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Още при една от първите си изява министърът на икономиката Драгомир Стойнев обяви, че служебното правителство неправомерно е подписало фактури за 2 млн. евро за тази дейност. По-късно прокуратурата се самосезира и сумата набъбна на 18 млн. евро (вероятно става въпрос за по-дълг период).

Това е третата подобна акция за седмицата, след като в началото и започна с два сигнала към прокуратурата. Първият беше сигналът от страна на министъра на икономиката за източване на 230 млн. лв. за неправомерно заплатен студен резерв по време на правителството на ГЕРБ и служебното правителство. Това е четвъртият сигнал към прокуратурата от настоящото правителство, т.е. има още доста за наваксване до шестте сигнала на ГЕРБ. Бившите управляващи от своя страна изпратиха поредното си писмо към обвинителите, този път за бездействие от страна на правителството по отношение на арбитража между НЕК и "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене".

Цялата бутафория се състои в това, че политиците представят на публиката входирането на сигнал в прокуратурата като присъда за вина, а не начало на обикновена проверка. Иначе двата сигнала и нахлуването на ДАНС в офисите на "Риск инженеринг" от тази седмица освен безсмисления черен PR разкриват няколко проблема в политиката на настоящия кабинет в областта на енергетиката.



А вие защо биете...
Разпространеното от депутати от ГЕРБ писмо е от адвокатската кантора White&Case, която защитава НЕК по казуса с АЕЦ "Белене" и спора и с "Атомстройекспорт". В него се изразява притеснение от мудните процедури в държавната енергийна компания за одобряването на свидетели и експерти за арбитража и липсата на реакция от страна на министъра на икономиката Драгомир Стойнев. "Продължително забавяне при решаването на този въпрос рискува да навреди на позицията на НЕК и в крайна сметка да стане причина НЕК да загуби този арбитраж за 1 млрд. евро с последиците, които може да има за НЕК и българската държава", се казва в писмо от Кристофър Сепала, адвокат в White&Case. То е изпратено на 2 септември, за да напомни за друго писмо от 23 август, което пък се позовава на среща, проведена на 9 август. Резолюцията за "спешно становище и предложения" върху публикуваната кореспонденция пък е написана осем дни след входирането й в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).

Цялото това забавяне и липса на комуникация явно са изнервили адвокатите, които очевидно подозират политически мотиви. "Този арбитраж не касае защита или атака срещу политиките нито на правителството на г-н Станишев, нито на г-н Борисов, свързани с проекта "Белене", нито е вид референдум за ядрената енергия в България... единствената цел на нашата защита... е ограничаване на финансовото излагане на НЕК в интерес на НЕК и потенциално на българските данъкоплатци."

Цялата драма може да се е развила заради парализата в НЕК, където има поне няколко случая на отказ за поемане на отговорност, тъй като мениджмънтът се опасява да не бъде обвинен с лека ръка за нарушаване на финансовия интерес на държавната компания. Адвокатите искат вероятно НЕК да одобри разходи за наемане на независими експерти за арбитража, което струва не малко средства. Това само по себе си е много притеснително. Ситуацията обаче стана по-притеснителна от отговора на Стойнев. Първо, той каза, че политически мотиви няма, защото, ако имаше, изобщо нямало да има арбитраж. И контраатакува с аргумента, че всъщност той е спасил делото, тъй като е разпоредил да се плати хонорарът на адвокатите, който не е бил изплащан между февруари и май, като намекваше, че за това са виновни ГЕРБ и служебното правителство. "Неплащането на фактури е много по-голям проблем от това писмо, което беше показано днес", каза той. 

В случая обаче е видно, че White&Case нямат проблем със заплащането си, а с липсата на комуникация, както бързо отбеляза говорителят на служебното правителство Ивет Добромирова. Служебният министър Асен Василев също коментира за "Капитал", че не си спомня адвокатите изобщо да са повдигали подобен въпрос. Забавяне на плащането наистина може да е имало, тъй като през април НЕК беше изпаднала в поредната си ликвидна криза, свързана с падежа на заема към BNP (взет през 2006 г. за финансиране началото на стоежа на АЕЦ "Белене"). По това време прокуратурата започна и проверка за наемането на самите White&Case...

Случаят с "Риск инженеринг" и WorleyParsons също е свързан с адвокатската сага. Двете компании са основни свидетели на НЕК по делото срещу АСЕ, тъй като само те могат да дадат детайлна инженерна информация. По съвет и на адвокатите НЕК освен това не е прекратила всички дейности на площадката на АЕЦ "Белене". "Не мога да разбера защо сегашното правителство прави същите циркове като предишното", каза Богомил Манчев за "Капитал". Той каза, че винаги може да бъде намерен и е безсмислено да го търсят със следователи. 

Като не могат могат, да влязат прокурорите
Другият прокурорски сюжет е изпращането на сигнала за злоупотреби със студения резерв в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за 230 млн. лв. Обвинението е, че ЕСО е плащал на едни за сметка на други централи. Още през юли стана ясно, че между двете държавни компании - ЕСО и НЕК - има скандал за 207 млн. лв. Става дума за плащания към AES "Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3", които НЕК твърди, че ЕСО трябва да покрие. Системният оператор отказва да приеме фактурите. Всъщност финансовата тежест се е получила заради ограниченията на работата на централите от началото на годината, когато нямаше износ. Дългосрочните договори на двете централи обаче изискват техните фиксирани разходи (или разполагаемост) да се покриват, независимо дали работят. Поради спадналите продажби НЕК няма как да плати тази разполагаемост и ако я осчетоводи (в баланса на дружеството тя се води вземане), държавната електрическа компания би изпаднала в най-тежката си загуба, откакто публикува годишни отчети. В ЕСО обаче няма предвидени за това приходи, а и операторът има договори за студения си резерв от т.нар. централи с дерогация (като ТЕЦ "Варна", "Бобов дол" и "Русе"), които имат ограничения за работа и затова предоставят ниски цени. Впоследствие БЕХ преведе пари на НЕК, с които тя се разплати с двата ТЕЦ-а. Тоест това е икономически и регулаторен проблем, върху който прокурорите ще си блъскат главата с месеци, а след още толкова дълго време ще открият, че вероятно няма състав на престъпление.

Тези три случая показват няколко неща за МИЕ. Ако няма умисъл за проваляне на арбитража за АЕЦ "Белене" от това правителство (за което има много съмнения - премиерът Пламен Орешарски каза още с встъпването си в длъжност, че НЕК може да загуби делото и че може да е по-изгодно да се възобнови строежът на ядрената централа, както и че се атакува в най-неподходящия момент един от свидетелите на НЕК), това означава, че в министерството цари хаос. Не само че няма кой да определя енергийната политика на страната, която се люшка между поредното предложение за намаление на цените с 5% и обещания за големи разкрития, но и че на оперативно ниво нещата куцат сериозно. Другият извод е, че всъщност няма кой да идентифицира реалните проблеми и на всяка критика се отговаря с нелепо контраобвинение (както в случая с White&Case) или с изпращане на преписка в прокуратурата.

В същото време хвалбите за новия ценови модел, който намалил цените на електроенергията (основно за сметка на АЕЦ "Козлодуй" и прехвърляне на приходите от продажбата на държавните въглеродни квоти, с които да се заплащат преференциалните тарифи на зелените централи), звучат все по-кухо.