С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 23 сеп 2013, 23:21, 6136 прочитания

Държавата не пуска ВЕИ инвеститорите да си ходят

НЕК и ЕСО отказват да прекратят договорите на проекти за над 300 мегавата нови зелени централи, защото трябва да върнат гаранции за над 15 млн. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Повече от една година след като Националната електрическа компания (НЕК) обяви, че до 2016 г. няма да има свободен капацитет за нови присъединявания на мощности за производство на ВЕИ и това доведе до желание на много инвеститори да се откажат от проектите си, държавата не им дава тази възможност. Така се стига до абсурдната ситуация, при която, от една страна, политическата воля е категорично за преустановяване строежа на нови зелени централи, но в същото време НЕК и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) отказват прекратяването на договорите за присъединяване на неизградените проекти и връщането на паричните гаранции по тях. Става въпрос за проектен обем от мощности от минимум 300 мегавата, а вероятно и доста повече, но колко са точно количествата е трудно да се каже, защото от НЕК отказват да предоставят тази информация.

Проблемът


Причината за странното поведение на НЕК не е желанието проектите да се осъществят. По-скоро проблемът са гаранциите, които държавната компания е прибрала за изпълнението на тези проекти и които при прекратяването на договорите ще трябва да бъдат върнати обратно на инвеститорите. Като се има предвид, че за централи с над 5 мегавата мощност са събирани гаранции от 50 хил. лв. на мегават, става ясно, че в дъното на проблема стоят минимум 15 млн. лв., с които изпадналата в тежка финансова криза НЕК не иска да се раздели лесно. Или пък в настоящата ситуация на постоянни нападки никой не иска да поеме отговорност за нещо, за което после може да бъде обвинен, че е предизвикал щета за държавната компания - въпреки че в случая именно тя е неизрядната страна.

Преди решението на НЕК да отложи през миналата година присъединяването на нови ВЕИ мощности, само вятърните проекти бяха за между 500 и 700 мегавата. Въпреки бума на новоприсъединени соларни мощности през първата половина на 2012 г. много проекти за слънчеви централи също бяха отложени за присъединяване след пет години и инвеститорите им се отказаха от тях. Мотивация за това бе и намаляването на преференциалната цена за нови мощности, която от тази година е 12 стотинки на киловатчас, и според бранша на практика вече не е преференциална.

Фотоволтаиците като цяло нямат проблем и успяват да си приберат гаранциите от електроразпределителните дружества (ЕРП), към които е трябвало да бъдат присъединени. От ЕВН, където има най-много отложени проекти, заявиха, че нямат случаи на невърнати пари, когато инвеститорите са прекратявали договорите си независимо дали ЕРП-то е правило някакви инвестиции по присъединяването им. При централи под 5 мегавата гаранциите са по 25 хил. лв. за мегават.



Гаранционно затъмнение

Какво е точното количество на отложените мощности не може да се каже, тъй като все още не е обявен графикът за потвърждаване на гаранциите, които са платени. Още в края на миналата година от ЕСО трябваше да го публикува на сайта си, но и до днес това все още не е направено. Затова и няма как да се разбере колко инвеститора реално са потвърдили гаранциите си и колко ще се оттеглят. От Българската фотоволтаична асоциация например са правили опит да изискат тези данни по Закона за достъп до обществена информация, но НЕК е отказала да ги даде. НЕК също така не отговори и на въпросите на "Капитал Daily" въпреки уверенията на пресслужбата им, че ще предоставят информацията. Така не става ясно колко от инвеститорите са потвърдили гаранциите си и колко не, както и дали всички от непотвърдилите са получили обратно парите си. Не е ясно и колко от блокираните от НЕК пари са под формата на банкови гаранции и колко са депозити в полза на компанията.

По-интересен е обаче случаят с онези, които са потвърдили гаранциите си, но впоследствие са решили да се откажат изцяло от инвестициите си, тъй като проектите масово са прехвърлени за 2017-2018 г. Със сигурност инвеститори с проекти за минимум 300 мегавата в момента се опитват да си приберат гаранциите. Сред тях са световни компании като Iberdola, Mitsubishi и SWEG.

Удобен нормативен пропуск

Дупка в закона в момента позволява положението на тези инвеститори да стои висящо, тъй като в норматива не е уточнено какво се става, ако нито мрежата е изградена, нито строителството на ВЕИ реално ще стартира. Енергийният регулатор на практика отказа да коментира този казус. Становището на браншовите асоциации е, че е редно да се позволи на инвеститорите да се изтеглят по нормален начин от пазара, при положение че държавата драстично променя политиката си за развитие в този сектор, т.е. тя е нарушила договорите за присъединяване. Добре ще е поне в известна степен да се съхрани имиджът на България, тъй като специално в сектора на ВЕИ той е унищожен, коментира за "Капитал Daily" ситуацията Марияна Янева от Българската ветроенергийна асоциация. Според нея едва ли в близките няколко години ще има сериозен инвеститорски интерес в тази област.

Проблемът обаче едва ли е само правен, тъй като и сега действащият закон позволява добронамерено тълкуване, чрез което да се решат нещата. Всъщност такова тълкуване е правено по изключение за отделни проекти, за които се твърди, че са получили гаранциите си обратно. Не е ясно обаче на какъв принцип НЕК прави преценка на кого да върне парите и на кого да ги задържи.
 
Законодателна светлина в тунела

Законодателен шанс за разрешаването на казуса могат да дадат промени в Закона за енергетиката. В петък парламентарната комисия по енергетика внесе пакета от изменения в закона, които трябва да защитят правата на потребителите пред естествените монополи, но заедно с тях ще бъде гласуван и текст в преходните разпоредби, който предлага изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Той ще запълни законодателната празнина, която според НЕК и ЕСО е проблем пред прекратяването на договорите с желаещите да се оттеглят инвеститори. След промяната гаранциите ще остават в полза на оператора само ако има разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване или централата не е изградена в срок.

Тези промени са повече от навременни, е мнението на Костадин Сирлещов от CMS Cameron McKenna LLP. Според юриста упражняването на правата на НЕК по банковите гаранции на инвеститорите при условие на липса или съвсем незначителни инвестиции за присъединяването, извършени от НЕК, попада в хипотезата на неоснователно обогатяване. В коментара си за "Капитал Daily" Сирлещов отбеляза, че инвеститорите имат притеснения във връзка със законопроекта, тъй като последният е свързан с промените в Закона за енергетиката, които не се приемат еднозначно, и това може да доведе до забавянето, а дори и до неприемането им. Затова и засегнатите инвеститори предлагат промените в ЗЕВИ да бъдат приети отделно и приоритетно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: ВЕИ ЕСО НЕК

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 1841 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 3 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 1921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Конституционният съд покани официално Пеевски на изслушване

Делото за депутатския статут на сина на Ирена Кръстева ще се реши след две седмици

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10