Европейски катран в български мед
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейски катран в български мед

Изкупната цена на едро на меда е почти двойно по-ниска от тази на дребно

Европейски катран в български мед

За следващите три години парите за пчеларство ще се отпускат по критерии, от които по-малките в сектора не са доволни

Весела Николаева
9284 прочитания

Изкупната цена на едро на меда е почти двойно по-ниска от тази на дребно

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


3.6

млн. евро са парите от ЕС по националната програма за пчеларство за 2014 - 2016 г. - сума доста по-малка от предходният двугодишен бюджет

 

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Земеделие и

бизнес".

Попарени надежди – това виждат засега повечето пчелари в плановете на Европейския съюз (ЕС) за новия програмен период, в който субсидиите за сектора се очертават силно намалени. Допълнително смъртността през миналия зимен сезон е била висока, добивите на мед за тази година на места са много ниски, броят на пчелните семейства и пчеларите намалява и май единственото положително нещо е забраната на няколко опасни пестицида.

Недоволството на пчеларите е по-скоро свързано с новите критерии и начини за отпускане на парите и административните спънки, свързани с това. Вече е ясно, че парите от ЕС по националната програма за пчеларство за 2014 - 2016 г. ще са малко над 3.6 млн. евро. За сравнение – от 2011 до 2013 г. бюджетът беше около 5 млн. евро. Отделно от тези пари има и съфинансиране от държавата. Разпределянето на европейските пари вече е договорено и решено, като за целия ЕС бюджетът е близо 100 млн. евро. Още когато стана ясно намалението на парите (а те са по-малко за всяка държава от съюза), очаквано българските пчелари бяха недоволни.

Повече хоби, по-малко статистика

Заради множеството нерегистрирани пчелини броят им по официална статистика е доста по-нисък от реалния. Регистрация на до 100 кошера струва 20 лв., но масово малките пчелини не се водят в никаква статистика. Това означава, че собствениците им не могат да разчитат на финансова помощ, не могат да продават легално, защото на етикета на меда трябва да се изпише регистрационният номер на пчелина. Според последните данни на Министерството на земеделието и храните през миналата година броят на пчелните семейства в България е бил под 530 хил., което е 3.4% по-малко за година. По официалната статистика през миналата година са загинали 66 хил. семейства, но в началото на август от Съюза на българските пчелари обявиха, че истинският им брой е много повече.

На отделни места по поречието на Дунав и в Странджа смъртността надминава 50%, обясниха от организацията. Традиционно това са и двата региона с най-високи добиви на мед.

"Големият проблем на програмите за пчеларство е много сложната и тромава процедура. Ако искаш да кандидатстваш, трябва да си земеделски производител, т.е. да плащаш осигуровки. Ако гледаш по-малко кошери, просто не е оправдано", коментира пчелар, който помоли да не цитираме името му. Според него има и голямо недоверие дали направените инвестиции в пчелините ще могат да бъдат възстановени. Той е на мнение, че трябва да има пропорционален принцип на разпределяне на парите, а не да се дава предимство на по-големите стопанства за сметка на по-малките.

Избутване на малките

Недоволството на организацията на пчеларите е свързано и с критериите, по които ще се отпускат новите субсидии – изискванията се завишават, а получателят трябва да има поне три години стаж като пчелар и 1 година като земеделски производител, обясниха от Съюза на пчеларите. Те критикуваха условията няколко дни преди откриването на изложението за пчелни продукти, което се проведе през август в София. "Най-неприятното е, че програмата в този си вид ще облагодетелства големи пчелари, а няма да стигне масово до стопаните", смята д-р Йордан Христов от браншовата организация.

Според програмата за периода 2014 - 2016 г. за финансиране за покупка на нови кошери, майки и роеве могат да кандидатстват стопани с поне 20 пчелни семейства. Това изключва голяма част от пчеларите в България – според статистиката на МЗХ 40% от стопанствата в страната имат до 9 семейства. Тенденцията е делът им да намалява за сметка на по-големите. Недоволни пчелари има и заради точковата система, по която ще се отпускат средствата за подновяване на кошерите – например три години опит като пчелар дават 10 точки, толкова се получават и ако средствата са насочени към инвестиции за Северозападна България. Последното е направено с цел подпомагане на най-бедния регион в ЕС и, от друга страна, пчеларите там могат да са доволни.

Като цяло новата програма е силно насочена към финансиране на нови рояци и семейства, както и към борба с един от най-големите виновници за смъртността при пчелите – болестта вароатоза, предизвиквана от кърлеж. По новите планове стопаните ще получават част от парите за покупка на препарати за третирането на пчелите.

Ножицата на пазара

Разминаването между пазара на мед на едро и този на дребно става все по-голямо, показват коментари на пчелари. През миналата година произведеният мед е намалял с над 4% до малко над 9 хил. тона. Данните за предходната година се публикуват през месец май, а яснота какви количества са добити излизат към края на септември, когато приключи ваденето на мед от последните кошери. От Съюза на пчеларите предупреждават, че цената на дребно е с тенденция да се покачва за разлика от тази на едро – тя се движи от около 4 лв. на килограм до 4.80 лв. за продукт като акациевия например, отделни прекупвачи, най-често изкупуващи за гръцкия пазар, плащат и по 5 лв. В същото време на дребно цените стават приблизително двойни.

От множество разговори с пчелари може да се направи изводът, че за тях самите продажбата на дребно на големи количества е много трудна, те могат да пласират единствено на близки и познати, по пазари и в малки магазинчета. В същото време над 70% от българския мед се изнася – а продажба зад граница се организира трудно от по-малък производител. Като член на ЕС пчеларите от България нямат пречки да продават където си искат в общността, друг е въпросът дали количествата продукция оправдават разходите по търсенето на такива пазари. За сдружения на няколко пчелари все още е трудно да се говори.

Макар по европейските фондове да се заделят пари за популяризиране на меда, масово българският продукт се използва в чужбина не за директна продажба, а за смесването му с мед, добит в други държави, с цел подобряване на качеството му.На фона на толкова проблеми не е изненада, че всяка година пчелари се отказват или след оттеглянето на по-възрастните никой не наследява стопанствата им. А отглеждането на полезните насекоми, толкова важни за екосистемата, отдавна е повече хоби, отколкото възможност за изкарване на основен доход. И това няма да се промени нито от субсидиите, нито от писането на програми. Даваме няколко идеи, без претенция да са изчерпателни.

 
Как може да се подобри ситуацията в пчеларството:

- Сдружаване на стопаните във форма на кооперативи, които да договорят по-високи изкупни цени на меда, да преговарят директно с големи магазини, включително и за износ, да участват в изложения. Те могат да правят редовно изследвания на продавания мед, за да се гарантира чистотата му и да си въведат вътрешни стандарт

- Държавната подкрепа може да бъде по-скоро към популяризиране на качествата на българския мед, реклама на уникални продукти като мановия мед от Странджа, помощ (дори да е само организационна) за участие в изложения и представяне зад граница

- Намаляване на административната тежест и изискванията за регистрации

- По-строг контрол върху използването на пестициди в земеделието. В момента той е повече на хартия, отколкото реален

- Насърчаване под различни форми на развитието на пчеларството в планински и полупланински райони. Там добивите са по-ниски, но липсата на интензивно земеделие може да е от полза за медоносните насекоми, а високата безработица на хората да бъде поне малко намалена с пчелините
3.6

млн. евро са парите от ЕС по националната програма за пчеларство за 2014 - 2016 г. - сума доста по-малка от предходният двугодишен бюджет

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    monny78 avatar :-|
    Моника

    Така е, предимно възрастни хора се занимават с пчеларство, младите не са големи ентусиасти и постепенно и този бизнес ще замре и ще си остане просто хоби за ограничен кръг хора.

  • 2
    nach avatar :-|
    Nach

    Както всичко, държавата убива лека полека и този бизнес на хората, какво да коментирам просто. Вместо нещата да се улесняват, те се усложняват, така, че бедния човек, да няма никакви възможности да изплува.

  • 3
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    [quote#1:"Моника"]Така е, предимно възрастни хора се занимават с пчеларство, младите не са големи ентусиасти[/quote]
    Дядо ми се занимаваше навремето.
    Абе неблагодарна работа-ти се грижиш за тях, те те жилят!
    Поне като си пасеш овчицата или кравичката те са ти благодарни и ти се умилкват даже!

  • 4
    gost22 avatar :-|
    gost22

    Заради помощите около пчелите, куцо и сакато тана "пчелар" и "изкрънка нЕкой лев". Сега следва катарзис в бранша, което е напълно в реда на нещата. Интересното ще дойде, когато вече няма да има щедра субсидия, и ще се види реалното развитие в сектора. Дали ще се обединят в някаква форма на кооперация за да са конкурентни, дали всеки ще се спасява сам...

  • 5
    loyola avatar :-?
    loyola

    "Известна е мисълта на Алберт Айщайн: „Ако пчелите измрат до една, на човечеството ще му останат само четири години живот“. През последните пет години милиарди пчели умират без видима причина. Ако техният брой продължи да намалява, това ще доведе до драстични последствия за хората – производството на повече от една трета от хранителните продукти, които консумираме, зависи от растения, опрашвани от пчелите, така че съдбата на пчелните популации е тясно обвързана с човешкото оцеляване." - в този смисъл това е сектор, който е доста по-важен от колкото повечето хора си имат представа, за да се действа и говори с "лека ръка". Гледайте филма "More than honey".

  • 6
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    Ако не си голям трудно вадиш пари за комисионната на чиновника и стоящата зад него групировка, пардон партия, а и по-лесно можеш да се разприказваш - по-ясно обяснение защо програмата е структурирана така няма, другото е алабала.

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    [quote#4:"gost22"]Заради помощите около пчелите, куцо и сакато тана "пчелар" и "изкрънка нЕкой лев". [/quote]
    Това е нищо. Що пчелар се навъди по татовото пчеларско постановление да вземе парцел. Около нас в околностите на София имаме цял квартал пчелари.

  • 8
    comandante avatar :-|

    Какъв е проблема в немските бакалии е пълно с "мед" ...
    Един от проблемите е че , сдружението пряко трябва да участва в законодателство което да преследва във веригите глюзните сиропи които те продават а сдружените да декларират ,че не продават там мед !

  • 9
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Защо изобщо има субсидии? Къде отиде "търсенето" и "предлагането","инициативата нахората" и другите дрънканици от лекциите по Макроикономика?

  • 10
    joanikij avatar :-(
    Йоаникий

    Безкрайно просташко заглавие, сякаш човек чете комунистическите "Кооперативно село", или "Земеделско знаме"....
    Докато противопоставяме Европа на България, нищо добро не ни чака....
    Аз познавам няколко пчелари, които заработват по 40-50, а някои и повече хиляди годишно, без да чакат европейски "катран" и прочее простотии...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK