С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 26 сеп 2013, 9:23, 3995 прочитания

Лабораторно земеделие

Европейските директиви имат широки граници и оставят решенията по-скоро в полето на националните законодателства с уклон ГМО храните да се разрешат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Земеделие и
бизнес".
Европейският съюз (ЕС) остави широки граници за регулацията на генно модифицираните (ГМО) растения. Въпреки рестриктивното законодателство в много държави лобисти продължават да изтъкват предимствата на този вид посеви.

Ябълка, която има хранителна стойност колкото менюто за едно цяло хранене и няма нужда от скъпи препарати, за да расте без болести и вредители.


Земя, изцяло във властта на няколко огромни корпорации, без чиито химически коктейли и обработени семена никакво растение вече не може да поникне.

Между тези две крайности се люшкат защитниците и противниците на ГМО. Все още сме далеч и от едната, и от другата, но периодично аргументи "за" и "против" този вид растения се разменят на всякакво ниво. И Европейският съюз не остава встрани от спора, като засега посоката на повечето държави е сериозна законова рестрикция при отглеждането и разпространението на ГМО. Поне на хартия. В началото на тази година се появи сериозна вероятност ЕС да последва САЩ поне отчасти и генетично променените растения да се отглеждат свободно на територията му.

Решете си сами



Всъщност европейските директиви имат широки граници и оставят решенията по-скоро в полето на националните законодателства с уклон ГМО храните да се разрешат. В началото на годината няколко държави от ЕС обявиха, че забраняват отглеждането на модифицирани растения на територията си. Сред тях е и България наред с Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Унгария, Гърция и Полша. Всъщност българското законодателство е толкова рестриктивно поне като документи, че отглеждането на ГМО растения на практика е почти невъзможно. Пълна забрана и за отглеждане, и за освобождаване в околната среда има за всички защитени природни територии и до 30 км отвъд техните граници, около пчелините, площите с бионасаждения, както и сред територии, използвани за обикновено земеделие, което не е ГМО. Освен това законът забранява да се отглеждат, разпространяват и продават модифицирани тютюн, маслодайна роза, пшеница, всички зеленчуци и овошки.

На европейско ниво пълна забрана няма – ЕС и в момента е разрешил отглеждането на царевица MON810, предлагана от американската корпорация "Монсанто", както и на картофи "Амфлора" на германската BASF (към които интересът е слаб). В средата на януари Европейската комисия обяви, че няма да отпуска нови разрешителни за ГМО до приключването на мандата й през 2014 г., което включва и обновяване на сегашните. През това време царевицата може да продължи да се отглежда, ако страните членки не го забраняват.

Семена от лабораторията

Нека обърнем внимание на нещо друго – производителите на ГМО семена са химически компании – и "Монсанто", и BASF, и много други имат за основна дейност производството на различни препарати много преди да започнат да продават семена. Това не е случайно – ГМО семената са обработени по начин, който позволява доста по-различно третиране с пестициди, фунгициди и изкуствени торове.

Първо обаче да започнем от ядрото на ядрото – двойната спирала, дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), смятана за основен носител на наследствеността. Дори след хиляди години селекция и приспособяване към различни условия растенията си остават уязвими от много външни фактори като суша, влага, болести, гризачи, гъбички... През XX век развитието на науката химия и на цялата индустрия около нея позволява третирането на големи площи с препарати, които помагат много за повишаване на добивите. Паралелно с това намалява значително вероятността отровни плевели и плесени да поразят голяма част от реколтата, като я направят неизползваема или вредна.

Коктейл от гени

Какво ще кажете за семена, при които още в зародиш много от тези проблеми са елиминирани? Звучи като фантастика, но в началото на 70-те години опитите започват да дават резултат. Така в идващите десетилетия генетиката на модифицирането се развива като лавина, създавайки непознати до момента растения. Това не е крачка напред в еволюцията, това е буквално революционен скок към намеса в природата. Технологията постепенно се развива, но най-общо тя представлява замяна на едни гени с други, премахване на нежеланите и добавянето на желаните. Ако дотогава комбинацията между растения от един вид (кръстосване, хибридни семена) е била единственият възможен начин за среща между видовете от едно семейство, сега ГМО позволява "брак" между коренно различно родове.

Така например в модифициран домат може да се вгради ген на топлоустойчиво растение, което да увеличи силно добивите при суша и да намали нуждата от поливане. Царевицата може да се направи с по-голямо съдържание на скорбяла, динята може да няма семки, ябълките да са по-едри, а соята – по-лесна за обработка. Как става "вграждането" на гена? Най-общо това може да се случи с използването на носител на гена, който има свойството да прониква в клетките и да се размножава с тях - като вируса например. Такъв организъм може да се създаде чрез изкуствено сливане на клетки, привнасянето на новия ген с вещества като златни частици... Особеност на новите семена е, че те не могат да се размножават и не може просто да ги съберете от плодовете на растението, използвайки ги за засяване идната година. Такъв тип семена могат да се създават само лабораторно.

Химия на ръба

Доста от тях са химически обработени и намаляват изискванията за пръскане с различни препарати. Същевременно обработката им още при създаването може да доведе и до доста главоболия. Сред най-известните примери е пръскането с препарата Round Up, който унищожава всички растения извън ГМО семената. Зависимостта на този вид посеви от определени препарати е една от главните критики към генетично променените растения. Според някои проучвания е много възможно напръсканото с тях поле за поне няколко години да пречи при отглеждането на обикновени култури. Освен това, както установиха преди години в Индия, ГМО семената на памука не дават за дълго време много по-висока реколта, отколкото обикновеният.

В същото време защитниците на ГМО културите смятат, че с тяхното отглеждане се щади природата – защото с използването на по-малко количество препарат за обработка на семената и в околната среда попадат по-малко изкуствени пестициди и торове. Освен това чрез обработката на семената се постига и по-ефикасно третиране, защото всяко носи в себе си пестицида. Как обаче това влияе на останалата част от околната среда? Дори върху готовия плод или зърно да няма никакви следи, това не го прави безопасен. Пчелари от райони с големи ГМО насаждения предупреждават, че обработените семена са опасни за пчелите. Засега няма 100% сигурно доказателство, но по техни наблюдения събирането на мед от подобни площи крие сериозен риск за живота на насекомите. А настъпление на повече растения, които пречат на пчелите, би имало катастрофални последици върху земеделието по целия свят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Държавата скоростно избра ПСТ да строи скоростен път към Видин за 300 млн. лв. Държавата скоростно избра ПСТ да строи скоростен път към Видин за 300 млн. лв.

До тук за трасето от Ботевград до Дунав АПИ е договорила да плати 682 млн. лв. за 63 км или 110 млн. лв. над предвиденото за пътя Ботевград-Видин

18 сеп 2019, 149 прочитания

Падна забраната обвиняеми и подсъдими да са митничари 1 Падна забраната обвиняеми и подсъдими да са митничари

За втори път Конституционният съд ревизира промените в Закона за митниците от 2018 г., даващи нови основания за уволнение

17 сеп 2019, 1218 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Автомобилна администрация най-накрая има нов изпълнителен директор

Димитър Ганев вече е управлявал агенцията в миналото

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език