Напред със значително закъснение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Напред със значително закъснение

В следващия програмен период ще има тематична подпрограма за малкия бизнес, която ще гарантира и подкрепа за уязвими сектори като тютюнопроизводство, животновъдство, зеленчукопроизводство и др.

Напред със значително закъснение

Фирмите ще могат да кандидатстват по новата програма за развитие на селските райони най-рано през май 2014 г.

Деница Ватева
3697 прочитания

В следващия програмен период ще има тематична подпрограма за малкия бизнес, която ще гарантира и подкрепа за уязвими сектори като тютюнопроизводство, животновъдство, зеленчукопроизводство и др.

© ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА


Когато през есента на 2011 г. Европейската комисия (ЕК) предложи план за промени в бъдещата обща селскостопанска политика, повечето държави членки започнаха да работят и по приоритетите си по следващите програми за развитие на селските райони. Сега, няколко месеца преди старта на новия програмен период, част от тях са на финалната права с готови предложения и течащите обсъждания със заинтересовани страни.

В България обаче ситуацията съвсем не е същата. Едната лоша новина за фермерите е, че в следващия програмен период ще разполагат с по-малко средства в програмата - сегашният бюджет от 3.2 млрд. евро ще бъде орязан с около 360 млн. евро. Другата е, че става все по-вероятно стартът на програмата да закъснее, като според актуалния план на земеделското министерство приемът на проекти трябва да започне през май следващата година. Причината е, че цялостната работа по писането на програмата закъснява и макар да има известно забързване през последните седмици, пропуснатото досега едва ли може да бъде наваксано.

Планът за действие

Първоначалният срок, който си беше заложило предходното правителство, е да представи проект на бъдещата програма през януари. Това не се случи, като бяха пропуснати и другите заложени срокове - март, април, юни.

В момента земеделското министерство си е поставило за цел до края на септември да изготви проекта и да го изпрати за съгласуване в Европейската комисия. Зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев пък обясни, че планът е в следващите месеци да се извърши цялата подготовка и през май 2014 г. да бъде отворен прием на проекти. Сред големите браншови сдружения в земеделието обаче има съмнения, че този срок може да бъде спазен, като прогнозите на техни представители са, че програмата ще закъснее с около година по подобие на настоящата, която тръгна едва през 2008 г. вместо с присъединяването на България към евросъюза година по-рано.

Модернизация и иновации

Очакванията са в следващата програма отново най-атрактивните схеми за кандидатстване да бъдат свързани с възможностите за технологична модернизация. По предварителния план възможностите за такъв тип вложения ще бъдат обединени в една обща мярка - инвестиции във физически активи, където ще се обединяват схемите за модернизиране на стопанства и на преработвателни предприятия. Ще се даде възможност и за колективни инвестиции, правени от няколко фирми едновременно, които са в един регион. Инвестициите в модернизация могат да получат 50% финансиране от европрограмата, като делът на европейските средства е възможно да расте с различни добавки. Така например такива може да бъдат давани, ако фирмата работи в необлагодетелстван район, ако е малка, ако се правят интегрирани проекти, включващи различни дейности. Максималната помощ по този тип мерки заедно с добавките може да достигне 90 на сто от стойността на проекта.

В програмата ще бъдат заложени още схеми за подпомагане на горския сектор, както и за инвестиции в неземеделски бизнес на територията на селата, който да се развива и от фирми в селското стопанство като начин за разнообразяване на дейността или от други.

Един от приоритетите на ЕС в следващия програмен период е свързан с внедряване на иновации в реалния сектор. За целта държавите членки трябва да заложат мерки за такъв тип инвестиции.

Малките с предимство

В следващия програмен период за пръв път ще има създадена тематична подпрограма за малкия бизнес. Това ще гарантира отделни бюджети на най-малките фирми в земеделието, както и подкрепа за уязвими сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство и др. Мотивите на земеделското министерство да създаде подобна програма са, че най-малките фирми трудно биха били конкурентни спрямо големите при кандидатстването за средствата.

Отделно ще продължи схемата за подпомагане на млади фермери до 40 години, които ще имат възможност да кандидатстват по опростена схема за инвестиции. Европейските регламенти позволяват такава схема да бъде заложена и за неземеделски бизнес, развиван в селата, като на този етап не е ясно дали България ще се възползва от тази възможност.

Околната среда и борбата с климатичните промени

В следващия програмен период всички държави членки трябва да заложат мерки за опазване на околната среда. Друг важен приоритет е и борбата с климатичните промени и ефективно използване на ресурсите. Освен подкрепа за производителите на биологична продукция се очаква в българската програма да има мерки за опазване на почвите и на водите, както и намаляване на замърсяването от земеделска дейност.

За пръв път се предвижда да бъде отделен ресурс и за модернизация на поливната инфраструктура в страната с цел по-ефективното използване на водните ресурси. Поне 30 на сто от парите по цялата програма трябва да бъдат заложени за околна среда и биологично производство, като те ще бъдат разпределени в различни мерки. В настоящия програмен период проблемите с усвояването на този ресурс са най-сериозни, а очакванията са да бъдат изгубени част от парите за екология до финала на програмата.

Ще бъде запазен и подходът ЛИДЕР, който подпомага дейности на малки инициативни групи в селата.

Нови финансови инструменти

В следващата програма се предвижда и създаването на нови финансови инструменти -  гаранционен и спомагателен фонд за земеделския бизнес (виж другия текст). Те ще бъдат заложени още при старта на програмата, като неусвоеният от тях ресурс към края на програмата ще бъде пренасочен към други схеми.

В програмата ще бъдат заложени и средства за общински инвестиции, включително подобряване на средата в населените места, ремонти на инфраструктура, обществени сгради и др. Земеделското министерство планира и да отдели ресурс за мрежа за широколентов интернет в селата.

Земеделските организации се надяват в следващия програмен период работата по програмата да бъде улеснена. Предложенията на бизнеса са за децентрализация на работата във фонд "Земеделие" (областните дирекции на фонда да разглеждат проектите при част от по-малките схеми за кандидатстване), както и да се намали бюрокрацията чрез подаване на документи по интернет, включително и при искане от страната на институцията на допълнителни документи или пък отстраняване на дребни грешки.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Земеделие и бизнес".

Когато през есента на 2011 г. Европейската комисия (ЕК) предложи план за промени в бъдещата обща селскостопанска политика, повечето държави членки започнаха да работят и по приоритетите си по следващите програми за развитие на селските райони. Сега, няколко месеца преди старта на новия програмен период, част от тях са на финалната права с готови предложения и течащите обсъждания със заинтересовани страни.

В България обаче ситуацията съвсем не е същата. Едната лоша новина за фермерите е, че в следващия програмен период ще разполагат с по-малко средства в програмата - сегашният бюджет от 3.2 млрд. евро ще бъде орязан с около 360 млн. евро. Другата е, че става все по-вероятно стартът на програмата да закъснее, като според актуалния план на земеделското министерство приемът на проекти трябва да започне през май следващата година. Причината е, че цялостната работа по писането на програмата закъснява и макар да има известно забързване през последните седмици, пропуснатото досега едва ли може да бъде наваксано.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK