Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 27 сеп 2013, 7:30, 5042 прочитания

Изцяло обновен агропарк - след 30 години

Средната възраст на земеделските машини в страната е 18 - 20 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Земеделците продължават да работят със стари машини - обновени са само 2% от комбайните, а средната възраст на техниката е 18 - 20 години. По-добре изглежда паркът с колесни трактори – броят на десетгодишните спада с 10% за последните три години. Така изглежда машинното въоръжение на стопаните. По данни на Българската асоциация на търговците на агротехника – БАТА АГРО, през 2009 г. на повече от 10 години са били 80% от комбайните и 82% от тракторите в страната.

Старо/ново


"Преди 1989 г. в страната са влизали всяка година по 1000 нови комбайна и над 5000 трактора – разбира се, с други параметри, с по-малко конски сили в сравнение с днешните машини. Сега обновяването на агропарка върви мудно", обобщава Веселин Генев, председател на БАТА АГРО и собственик на фирма "Оптиком". Според него, ако темпове се запазят, за пълната модернизация на агротехниката ще са нужни 30 години.

"Оптималният срок за подмяна на агротехника е шест-седем години", твърди Тодор Николов, член на управителния съвет на асоциацията и председател на съвета на директорите на "Ванто трейд ауто". "Дори агротехниката, внесена по предприсъединителната програма САПАРД, вече е амортизирана. Има машини, които са навъртели по 15 - 20 хил. часа работа, зад тях стоят по над 20 000 декара земя", предупреждава Николов. Той смята, че "българският пазар се нуждае от около 2500 - 3000 нови трактора и от 400 - 500 комбайна на година". Това ще гарантира машини, които винаги са в добро състояние и няма да се стига до ситуация, при която разходите за поддръжката са по-високи от стойността на нова техника.

На същото мнение е и Георги Богоев, член на управителния съвет на БАТА АГРО и съдружник във фирма "Рапид". "Не бива да се заблуждаваме – 80% от тракторите и също толкова от комбайните са с изтекъл амортизационен срок. А това означава, че пилеят зърно, че харчат много за гориво и резервни части и че са неефективни за собствениците си", обобщава Богоев.



"До 2009 г. агротехническият парк в страната се обновяваше бързо и ние отчитахме ежегодно ръст на регистрираната нова техника на възраст до две години. След това обаче този темп на модернизиране се загуби. Това съвпадна със спирането на възможността да се кандидатства с проекти за покупка на нова техника, финансирани безвъзмездно по Програмата за развитие на селските райони ", коментира Иван Стоянов, началник на отдел "Регистрация" в Контролно-техническата инспекция към земеделското министерство.

По-добре, по-зле

До юли тази година в страната са продадени 877 нови трактора. Резултатът е по-добър в сравнение с полугодието на миналата година, но през август има известно забавяне, отчита Веселин Генев. При комбайните се отчита определено спад в продажбите за първото полугодие (продадени са 189), но по правило резултатите са най-показателни в края на септември, уточнява Генев.

"Тенденцията на ръст при регистрацията на агротехника през първите шест месеца на годината засега е слабо изразена. Напредъкът не е шокиращ, но е наличен", обобщава Иван Стоянов. Според него причината за този тренд са финансиращите програми на фонд "Земеделие" и гъвкавостта на лизинговите компании.

Със/без сервиз

Всички най-големи световни фирми за агротехника имат представителства в страната. Налице са и достатъчно български производители. "Електрониката навлезе масово при земеделската техника - имаме машини с GPS, с производителност 100 тона на час при царевицата и 60 - 80 тона при пшеницата", отбелязва Георги Богоев.

Според него обаче на пазара се нанасят сериозни щети от фирми, които само внасят техника, но не се грижат за вече продадените машини и не осигуряват поддръжката им. "Един комбайн струва от 250 хил. до 600 хил. лв. Ако не получи необходимия сервиз, той носи огромни загуби за собственика си. От 80 хил. до 100 хил. лв. са годишните разходи за софтуера, с помощта на който вносителят може веднага да определи къде е повредата в един комбайн. Много често ние работим на полето, за да решим проблема", казва Георги Богоев. И уточнява, че пазарът е свободен. "Не можем да забраним продажби, но земеделските стопани трябва да внимават и да не се подлъгват от малко по-ниски цени. А продавачите трябва да бъдат лоялни към клиентите си", обобщава Богоев.

Със/без евросубсидии

Както е известно, субсидиите за земеделска техника по Програмата за развитие на селските райони бяха изчерпани в първите две години след отварянето й. Бюджетът на най-търсена мярка от програмата (121), която финансираше модернизацията на земеделски стопанства, свърши бързо. Фирмите, членуващи в БАТА АГРО, смятат, че изчерпването на средствата за обновяване на агропарка е резултат от лошо планиране и са убедени, че субсидиите е трябвало да "стигнат" за целия 4-годишен период от действието на програмата.

Но, оказва се, продажбите на агромашини не са замрели заради липсата на еврофинансиране. "В последните две години пазарът на трактори расте, а на комбайни се задържа. И всичко това е без лев субсидии. Като цяло делът на обновената с евросредства техника е около 10%, а останалите покупки са направени чрез нормални пазарни средства", обобщава Веселин Генев.

"Вярно е, че пазарът върви по-добре с евросубсидии, но е факт, че не спира, когато те липсват. Пазарът спира, когато има фалшива информация, че "от утре ще се раздават пари", когато се обещават средства по-рано от възможното. Това обърква хората, те отлагат покупките за неопределено време. А когато е ясно, че няма да има субсидии, те си планират по друг начин инвестициите и бъдещето", обобщава Тодор Николов.

Вносителите предлагат различни схеми за финансиране, а и купувачите на агротехника като цяло са с ясни финансови показатели, добре приети и от банките, и от лизинговите дружества. За да улеснят земеделските производители, доставчиците на техника предлагат и други екстри. "Ние водим наши клиенти на изложения в чужбина и на посещения при производители. Провеждаме семинари и обучения за операторите на машини, организираме месечни демонстрации във всички региони и предлагаме всеки месец промоции", обобщава Диляна Иванова, изпълнителен директор на "Тайтън машинъри България" (компанията е с най-голям пазарен дял сред вносителите на агротехника).

А утре?

Това, което пречи на бизнеса, е "липсата на яснота за бизнес средата, както и за следващата Програма за развитие на селските райони", казва Веселин Генев. И припомня, че хората си обмислят инвестициите година напред, за да могат да си получат машините за сезона, в който са им необходими.

"В момента заради ниските изкупни цени на зърното производителите изчакват с продажбите му, а това ги лишава от свежи пари. Засега земеделските стопани насочват свободните си парични потоци основно в закупуването на земя и окрупняване на стопанствата. Но с очакваното повишение на изкупните цени на продукцията ще се пренасочват и средства за машини, предназначени основно за следващата пролетна кампания", коментира Диляна Иванова. Според нея, ако новият програмен период стартира нормално, сътресения няма да има. "Така се случиха нещата в началото на кризисните 2007-2008, но благодарение на европейските фондове секторът почти не се повлия", припомня Диляна Иванова.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Земеделие и бизнес".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БДЖ търси да наеме 10 локомотива за 3 години за 25.6 млн. лв. 1 БДЖ търси да наеме 10 локомотива за 3 години за 25.6 млн. лв.

Компанията изпитва силен недостиг на подвижен състав, като при предишната поръчка успя да наеме само един

6 апр 2020, 547 прочитания

Министър Сачева отговаря на въпроси за схемата 60/40 и как ще се рестартира икономиката Министър Сачева отговаря на въпроси за схемата 60/40 и как ще се рестартира икономиката

"Капитал" организира уебинар на живо със социалния министър, в рамките на който ще бъдат обсъдени мерките на правителството за справяне с кризата

6 апр 2020, 559 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Време за сеитба

Финансови проблеми и суша определят спецификата на тазгодишната кампания

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10