Митовете и истините за комасацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Митовете и истините за комасацията

Митовете и истините за комасацията

В момента се работи по няколко проекта, а още 150 се обсъждат. По-едрите парцели дават много предимства и най-вече повече предвидимост за дългосрочни инвестиции

Весела Николаева
16529 прочитания

© Капитал


Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Земеделие и

бизнес".

 

25-40

лв. на декар е разходът за комасация, но цената на земята след това може да се повиши и два-три пъти

По времето на социализма България е била държавата с най-уедрена обработваема земя на човек от населението. Истината сигурно е била някъде по средата между мита и ефекта от  колективизацията, но е ясно, че до 1989 г. земеделската земя в страната беше разделена за обработка най-вече на големи площи, а връщането й "в реални граници" през 90-те години буквално я разби на малки парчета. В нещо като геометрична прогресия това делене продължава и до днес – след всяко наследяване имотите се разделят, а ако наследниците са се преместили далеч и не се интересуват какво се случва, и комасацията става много по-трудна.

Данните на земеделското министерство показват, че средният размер земеделски имот в България е 5.5 дка. Според проучвания от Австрия и Германия най-малки са разходите при обработка на масиви от 40-50 дка, като над тази площ разходите спират да намаляват.

Трудното начало

Събирането на много хора за общ проект в България никога не е лесно, а това е условието, за да се случи комасация. И все пак няколко проекта вече са завършени, няколко са в процес, а други са наскоро започнати и засега обещават да са успешни. Комасацията на земеделски земи в България започва преди повече от десет години, скоро след като големите бивши ТКЗС комплекси са ликвидирани, а земята от тях е върната на наследниците й. Няколко години след това земеделската земя е трудно продаваем актив, огромни масиви стоят необработвани, а земеделието се смята за непечеливша, тежка и трудна работа.

Д-р Кирил Стоянов, началник на отдел "Държавен поземлен фонд и комасация" в земеделското министерство, разказа как през 2000 г. е написан проектозакон за комасацията, но той така и не е бил приет. Две години по-късно обаче с помощта на програми на холандското правителство започват пилотни проекти и единият от тях в силистренското с. Голеш приключва успешно с комасирането на 2000 дка с активното включване на държавни землища. Другият, в Ломци, област Търговище, е спрян по-късно. През 2006 г. е началото на по-сериозното партньорство с Холандия, която помага с експерти и съвети за добри практики и така година по-късно се появява и Стратегията за комасация за България, чиято крайна дата за приключване изтича в края на тази година. По план дотогава трябва да има започнати или завършени 40 проекта.

Доброволно уедряване

С помощта на холандските експерти се набелязват проблемите и пречките и през 2007 г. със законодателни промени плановете за уедряване вече се правят за сметка на собствениците, които искат комасация, и всичко се случва изцяло на доброволна основа, обясни Кирил Стоянов.  Първият и вече приключен проект е в ловешкото с. Катунец, като в него участва дружеството със специална инвестиционна цел "Адванс терафонд", местни земеделци и по-големи собственици на имоти от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Стоянов разказва, че при проекта са срещнали немалко пречки, но местната власт им е помагала активно.

Освен зърнопроизводители от комасацията са се възползвали и собственици на трайни насаждения – производител е увеличил масивите си в Угърчин до 4600 дка, а с помощта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е направен и план за капковото им напояване. След първите успешни проекти през 2010 г. са избрани още 5 и на следващата година започва и работата по тях. Те са в с. Студена, до Свиленград, с. Раздел, Ямболско, с. Момина църква в Бургаско, и шуменските с. Друмево и гр. Смядово. По думите на Стоянов сега проектите са на етап изготвяне на схеми на желания. През тази година са започнати процедури и за още 15 землища, по информация от БАСЗЗ те са за общо над 71 хил. дка. Членове на БАСЗЗ планират иницииране на още двадесет проекта до края на годината.

Проблемите

"Със сигурност в плановете на всички членове на БАСЗЗ са залегнали още доста комасационни проекти. На редовните заседания, които провеждаме, се коментира възможността за участие в нови 150 проекта", коментира Борислав Петков, председател на организацията. По думите му на този етап пречките пред комасацията са законови заради липсата на нормативен акт и на ясни правила по много от въпросите, които възникват по време на работата.Кирил Стоянов допълва проблемите с тези, които възникват с малките собственици и особено наследниците, които отдавна са се преместили или в далечен град, или в чужбина. "Може би трябва да се направи законова промяна заради миграцията и един човек да може да представлява няколко наследника", предлага той.

По изчисления от досегашните проекти разходите за комасиране са 25-40 лв. на декар, но цената на земята след уедряването може да се повиши и два-три пъти.Като цяло разходите за обработка на парцела се намаляват, посочи Борислав Петков. Пести се от горива, от икономия на време за обработка. Важно предимство по думите му е възможността на арендатора да кандидатства за еврофинансиране по агроекологичните мерки, където има изискване да се ползва една и съща земя в продължение на 5 последователни години. "Кандидатстването по мярка 214 "Агроекологични плащания", и изпълнението на заложените изисквания води до допълнителни субсидии за стопанина, което във време на финансова криза не е за пренебрегване", каза още Петков.

Предимствата

Стоянов очерта няколко предимства на комасирането по собственост – възможност да се правят дългосрочни планове за инвестиции, да се предвижда използването на земите, а с това да се получава и европейско финансиране. В следващия програмен период се очаква да бъдат заделени значителни средства за напоителни системи и пътища в земеделските земи, а подобни инвестиции се правят само ако земеделецът знае, че ще ползва имота си дълго време. Затова и според Стоянов ежегодното договаряне за уедрено ползване и обработка на земята е "вид патерица, която дава временно решение на проблема".Сигурността за ползвателя е основното предимство на комасацията по собственост, която Борислав Петков изтъква. "Това от своя страна води до възможността да се прави дългосрочно планиране на разходите – за семена, за торове, за препарати, както и на дългосрочни инвестиции примерно в поливни системи", обясни той.

Иначе в началото на всяка стопанска година има споразумения за комасиране по ползване, а нормативно е позволено те да са и по-дългосрочни, добави Петков. По думите му те не се получават на практика, защото собствениците не желаят подписването на дългосрочни договори за аренда.

Как протича един проект на комасиране:

1. Собственици на земи се договарят, че ще уедряват имотите си, и излъчват свои представители в местен комитет, като изпращат плановете си до МЗХ.

2. МЗХ помага с експерти, координиращи и контролиращи процеса. Подготвят се примерни скици на желанията, които представляват план как ще се разпределят терените след комасирането. Изготвя се кадастрална карта на землището.
3. Участниците наемат консултанти, които изготвят планове за пътища и инфраструктура, включително напоителна, анализи на почвата, мерки за опазването и възстановяването й, ако е необходимо, експертни и екологични оценки. Сроковете за приключване зависят изцяло от инициаторите на проекта.

4. След одобряването на плановете за разпределяне на терените и за използването им общинската служба по земеделие издава безплатно новите документи за собственост, които се отразяват в кадастрална карта.

Въпроси и отговори за комасацията

Думата, която се повтаря повече от десет години в земеделския сектор, е комасация. За жалост тя си остава повече пожелание и по-малко приключени проекти. Освен това много хора разбират комасацията просто като уедряване на земи в полза на земеделци, които да вземат повече субсидии. Други пък повтарят идеята като някаква мантра, с която могат да се решат едва ли не всички затлачени проблеми в земеделието. И двете залитания не са много правилни и сега ще опитаме в няколко точки да обясним защо.

Какво точно е комасация?

Едната част от процеса е уедряване на земя. За целта собственици и/или производители, които я обработват, се договарят да съберат масивите си и правят план как да ги разделят. Целта е, ако някой има например три разпръснати ниви, той да замени две от тях и да получи земя, съседна на неговата. Освен разпределянето на земята при проекти за комасация се правят планове за управление на водните ресурси в землището, изграждане на системи за напояване, инфраструктура, опазване на околната среда, запазване на почвите. Такива проекти се правят задължително за комасацията по собственост. Има и друга - по обработка, но тя е по-близка до простото уедряване на земя за ползване и там няма дългосрочни планове.

Кой може да участва в процеса?

Всеки, който има земя и/или иска да купи допълнително. Достатъчно е да се съберат собственици на земи от едно землище и да се договорят, че искат да се случи такова нещо.

Как помага държавата

Най-общо казано, помощта е експертна. След като желаещите си изберат представители, подават документи в Министерството на земеделието и храните, което осигурява експерти за съвети и помощ в процедурите. Сроковете, изборът на проектанти и начинът на разпределяне на земите са изцяло в ръцете на инициаторите. Към към края на процеса новите документи за собственост на земите се издават безплатно от общинските служби по земеделие.

Комасацията не е ли в полза само на големите фондове и зърнопроизводители?

Не, макар засега те да са активно участващите. Няма пречка в подобни проекти да се включват производители на зеленчуци, предприемачи с трайни насаждения, по-малки земеделци. Те също имат полза от възможността да обработват по-големи терени, събрани на едно място, вместо няколко разпръснати.

Комасация = големи субсидии?

Да, напълно е възможно да се увеличат и субсидиите и като цяло приходите на производителите. Не става въпрос за плащанията на декар, а за възможността да се получават европейски и национални схеми за инвестиции в земята – в инфраструктура, напояване, опазване на почвите... Разходите при обработка на големи масиви са по-малки, а изработването на дългосрочни проекти позволява планиране за години напред, включително и на субсидиите и плащанията.

Процесът е лош, защото дава предимство на големи собственици, които няма да опазват околната среда.

Няма гаранция, че не може да се случи и това. Но, от друга страна, комасацията по собственост означава, че земеделецът ще иска да я ползва за години напред и няма полза да окислява почвата с нискокачествени торове и да я замърсява. Ако се дава под аренда, собственикът също не би искал това да се случва, защото следващата година няма да може да договори отдаването й на по-висока цена.

Ако по-голяма част от земите не се комасират, българското земеделие няма да може да е конкурентно колкото европейското.

И такива мнения се чуват, но подобно твърдение е много относително – конкурентоспособността зависи от ефективност на работата, инвестиции в техника, семена и препарати, субсидии, тежест на административните разходи... Но е факт, че обработката на малки, разпръснати парчета земя, прави производството по-скъпо.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Земеделие и

бизнес".

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    fortunes avatar :-|
    fortunes

    Връщането на земята в "реални граници" запрати най-продуктивния сектор на икономиката в БГ в средновековието. Този акт беше една от май-големите глупости, които политиците от ранния преход успяха да сътворят! БГ наистина страда от абсолютната некомпетемтност на своите политически "лидери"...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    pruch avatar :-|
    pruch

    До коментар [#1] от "fortunes":

    Комунистите първи започнаха с големите глупости уедрявайки земята без грам мисъл.До тук по-добро от частната собственост не съм чул да е измислено и въпреки ,че съм съгласен с твърдението Ви ,че процесите след 10.11.1989 бяха абсолютна глупост смея да твърдя ,че точно в часта си връщане на земята в реални граници всичко си беше наред.

  • 3
    fortunes avatar :-|
    fortunes

    До коментар [#2] от "pruch":

    Съгласен съм за първата част от мнението Ви. Правенето на каквото и да било "без грам мисъл" води до огромни грешки и тежки последици. Връщането на земята в "реални граници", както вече споменах, според мен, беше еквивалентен процес - "без грам мисъл". Изглежда не всичко е било наред, ако съдим дори по горната статия, която коментираме. А за ниската продуктивност на българското земеделие след прехода, според мен, трудно може да се спори. Ние в момента внасяме голяма част от храната си...

  • 4
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    Обработката на земя е комасирана отдавна, дори смея да твърдя, че земята никога не е била раздробявана , комунистите измислиха този мит за да плюят по СДС и за да подържат мита за ТКЗС . Това което беше раздробено е собствеността, но това не е било никакъв проблем като цяло за сектора , имаше отделни инциденти , но те бяха изключение, обаче в последните 5 години и този проблем беше решен .

  • 5
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    Забавното е, че в медиите се пишат тотални глупости колко била раздробена е земята, а когато пътувам в провинцията особенно в плодородните райони-Добруджа, Плевенско, Тракия не да се види по малък парцел от няколкостотин декара, а обикновенно са по над хиляда декара. Още по забвно е, че не малка част от местните вярват на мита за раздробената земя, вместо да се огледат около себе си, има и проглднали, които вече забелязват прекалена комасация, но те това го разбраха късно, когато видяха порастналите възможности на някои от бедните до скоро земеделци.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "fortunes":

    Няма как да няма проблеми в земеделието като "реформата" се прави от двокати от трети колектив София....

  • 7
    fortunes avatar :-|
    fortunes

    До коментар [#4] от "Harvey Specter/ маркирай 15 номер от бюлетината/":

    Увеличаване на продуктивността в земеделието изисква инвестициите в иригационни съоражения, сервизни пътни мрежи, засаждане на трайни насъждения и експериментиране с култури с висока добавена стойност. Тези инвестиции могат да бъдат направени само ако има комасация на собственост! Кой ще реши да прави такива скъпи инвестиции ако няма гаранция върху собствеността на достатъчно голяма окрупнена площ земя, която в крайна сметка да направи тази инвестиция печеливша? Та нали след като направи тези скъпи инвестиции върху тази площ, законните собственици веднага ще почнат да го изнудват! Това че на някои места има неформални решения за комасация за обработка, изобщо не решава този проблем! Затова и на тези места се сеят основно жито и технически култури и се правят доста малко инвстиции в сервизни пътища и иригация...
    Самият факт, че премията за окрупнена земя е толкова голяма (3 пъти се увеличава пазарната стойност според статията) трябва да ви говори, че има доста висока добваена стойност към окрупнени парцели, върху които има законна совбственост!

  • 8
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    [quote#7:"fortunes"]Увеличаване на продуктивността в земеделието изисква инвестициите в иригационни съоражения, сервизни пътни мрежи, засаждане на трайни насъждения и експериментиране с култури с висока добавена стойност. [/quote]

    Всичко това го има и сега, ама щом ги пишеш тези работи явно си много далеч от сектора и не познаваш реалностите. Проблемите са при поливните съоръжения , но това няма нищо общо с комасацията , а с битовата престъпност и кражбите, ако се реши този проблем, за 3-5 години този проблем ще е в миналото.

  • 9
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    [quote#7:"fortunes"]Самият факт, че премията за окрупнена земя е толкова голяма (3 пъти се увеличава пазарната стойност според статията) трябва да ви говори, че има доста висока добваена стойност към окрупнени парцели, върху които има законна совбственост! [/quote]

    Това не е вярно, тези имат далавера да хвърлят подобни числа и затова го правят.

  • 10
    fortunes avatar :-|
    fortunes

    До коментар [#8] от "Harvey Specter/ маркирай 15 номер от бюлетината/":
    До коментар [#9] от "Harvey Specter/ маркирай 15 номер от бюлетината/":

    То може и да го има, но се обзалагам, че е върху окрупнени парцели с един законен собственик или върху парцели обработвани от разни кооперативи с дългосрочни договори със собствениците на земя. За други ситуации няма икономическа логика. Просто инвестиращата страна трябва да има сигурност на инвестицията си под някаква форма.
    Да, не съм запознат с областта обстойно, но и Вашите наблюдения на полетатаа в Добруджа, Тракия и т.н. ми звучат доста повърхностни...
    А отностно премията за океупнена земя, смея да твърдя, че тя си е реално съществуваща и е голяма!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK