Три важни промени в Изборния кодекс...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три важни промени в Изборния кодекс...

Мая Манолова доведе до абсурдност "гражданската" дискусия за правилата в изборния кодекс<br>

Три важни промени в Изборния кодекс...

...и три теми, които трябваше да са засегнати, но (засега) не са

Елена Старидолска
5756 прочитания

Мая Манолова доведе до абсурдност "гражданската" дискусия за правилата в изборния кодекс<br>

© Надежда Чипева


"Аз също като вас някъде другаде трябва да си изкарвам заплатата, не жертвайте моето време, това е моят апел. Това, което ще кажете, аз го знам, ако имате нещо да кажете, което аз не знам или колегите не знаят, споделете го." С тези думи политологът и математик, един от малкото специалисти в България по избори Димитър Димитров се включи преди десетина дни в т.нар. обществен съвет към комисията в парламента, която подготвя нов Изборен кодекс.

Апелът му не е случаен. От повече от три месеца председателят й Мая Манолова (БСП) е отворила широко вратите на Народното събрание за всякакви неправителствени организации, експерти, детективи, борци за национална справедливост, представители на пенсионери и граждани, които искат да се изкажат, формално за изборните правила, на практика - за всичко. Предложенията им са събрани в томче от повече от 200 страници, което общественият съвет трябваше да прегледа и оцени в началото на седмицата, като подчертае това, което смята за важно, а после комисията да изготви проекта и да го внесе в парламента. Този четвъртък обаче в зала "Запад" на Народното събрание се върнахме отначало - "Който е гласувал, трябва да има документален знак, че е участвал в избирателния процес, за да е правно основание да протестира. Не може протестиращите да нагнетяват хаос. Лица, които протестират срещу социалната отговорност, която правителството е поело към суверена, скандализират обществото - да направят списъци и да бъдат лишени от социални права. Да има и ценз за гласуване - държавата е предоставила през институциите правото на средно образование - който го няма, няма да гласува, защото няма право да подвежда хората в България." Очите светят гневно, следва скороговорка "Нина Георгиева сдружение Национално обединение за граждански контрол върху институциите, регистрирано през 2001 година". Димитър Димитров се държи за главата, дори Цецка Цачева от ГЕРБ леко се подхилква.

"В България сме царе да измисляме как нещата да не се случат - ако 2% от хората предлагат как нещо да стане, 98% търсят начини да не се случи. Мая Манолова е довела до съвършенство уменията на тези 98%", коментира той пред "Капитал".

Обяснението за прекалената отвореност за предложения е в подозрението, че тя иска да постигне две цели - да отпуши социалното напрежение като демонстрира загриженост за общественото мнение, и да отложи чрез усложнение приемането на нов кодекс, за да печели време срещу евентуални предсрочни избори. Срещата с хората е запазена мярка за Мая Манолова, на която трябва да й се признае че е един малкото депутати в БСП, готови да чуят директно упреците на уличните протестиращи. Това, което прави в комисията за кодекса, обаче е по-скоро имитация на разговори с граждани. Не всичко, което се чува там, е близко да здравия разум, да не говорим за някаква представителност, и е лицемерно да се твърди, че това искат хората. По-скоро под претекст, че са се натрупали много предложения за промени, БСП и ДПС най-вероятно ще бавят топката, ще пипнат тук-там нещо, колкото да симулират промяна, но ще държат достатъчно дълго законопроекта на трупчета, за да използват неприключилия ремонт за отлагане на деня, в който ще трябва да предадат ключовете на къщата. В хаоса все пак вече се очертават някои от предложенията, които БСП и ДПС са готови да приемат, и други, които сякаш не искат да чуят.

Мажоритарност под условие

Това е може би "най-голямата" революция в подготвяния проект. От различни коментари на Манолова става ясно, че въпреки заявките, че е възможно от 100-процентово въвеждане на мажоритарни избори до модифициране на германската система (половината депутати да се избират мажоритарно, половината - пропорционално) става ясно, че персонализираният вот ще се изрази в т.нар. преференция. Това е възможността гласоподавателят да отбележи в бюлетината предпочитание за някой от кандидатите, предложени в съответния район от дадена партия. Този, който събере харесвания над определен праг от всички гласували за формацията, застава най-отпред на листата. Най-вероятно този праг ще бъде 5% (каквато е и препоръката на Михаил Константинов за максимален праг), което е сравнително постижимо, за разлика от експеримента с пропорционалния вот за европейските избори през 2007 г., когато беше 15%. БСП и ДПС обаче най-вероятно няма да се съгласят преференцията да е задължителна, а само по желание на избирателя. Според Димитър Димитров това прави промяната половинчата - "възможно е някой партиен посредник да тръгне да убеждава избирателите на ДПС например, че отбелязването е глупаво и няма нужда се занимават." Ако е задължително, това не изключва възможността да се подкрепи водачът например, всеки избирател и всеки кандидат ще е равнопоставен. Общественият съвет дори предлага да няма праг, т.е. който събере най-много преференции, застава начело на листата.

Има и обратната логика според математика и член на Централната избирателна комисия (ЦИК) Красимир Калинов. Пред www.dnevnik.bg той каза, че може да се мисли прагът да е 95%, защото, ако е 5%, означава, че малцинството взема превес над останалите 95%, които не подкрепят или нямат отношение към съответния кандидат.

Сигурен вот, но само експериментално

По настояване на БСП се очаква експериментално още на изборите за Европейски парламент през май 2014 г. да се гласува с машини. Това ще означава, че в някои секции ще има апарати, чрез които гласоподавателите ще отбелязват предпочитаната листа, но за всеки случай ще пускат и бюлетина. В предишни състави на парламента поддръжник на машинното гласуване беше и СДС. Неофициално социалисти твърдят, че една машинка ще струва около 400 долара. Според проф. Калинов обаче, който се е срещал с представители на различни фирми, които се занимават с тези технологии, ще са необходими поне по 2000 долара на машина. Ако се стигне до въвеждането им навсякъде, това прави около 24 млн. долара. Това ще е еднократен разход, но ще има и поддръжка. Общественият съвет към комисията обаче предполага, че дори експериментално трябва да се въведе машинното гласуване без бюлетини, защото в противен случай може да се стигне до хаос. Според тях данните от машините отиват директно в районните комисии, а оттам - в ЦИК, докато секционните комисии ще броят хартиените бюлетини и няма да могат да засекат информацията и да приключат изборния ден. Мая Манолова обаче твърди, че конституционният съд на Германия е отменил машинното гласуване заради невъзможността да има повторно броене на гласовете, подадени през устройствата под формата на бюлетини например. Тя обещава да има информация и в секционните комисии. През 2009 г. България похарчи около 120 000 лв. за експериментално гласуване с машини в пет секции в София, но ефектът не беше отчетен. 

Допълнителни финанси за медиите

Заради един от сериозните проблеми на последните няколко парламентарни вота - с финансирането на кампаниите на нови, досега не попадали в парламента партии, нямаше как тази тема от кодекса да не бъде засегната. Отчетите показват, че повече от половината от похарчените средства в предизборния период са за медийно отразяване. Идеята сега е държавата да дава на регистрираните участници в изборите, които не получават държавна субсидия, ваучери на определена стойност, с които те да мога да си закупуват медийно време за агитация в частни телевизии например. Пропагандата по обществените радио и телевизия ще е безплатна. Общественият съвет отива по-далеч и предлага държавата да поема изцяло кампаниите на всички участници в изборите (включително и инициативните комитети), като се забрани допълнителното финансиране, за да има равнопоставеност. Предложението беше представено от зам.-председателя му Владимир Брезоев, макар и не като консенсусно решение, но със заявката, че "отсега се настройват да се обединят около това предложение" на следващо заседание.

Борба срещу фантомите е фантастика

Една от най-големите възможности за манипулация по време на изборите е през т.нар. мъртви души или фантоми в списъците. Това са хора с избирателни права, които или трайно живеят в чужбина и не участват във вотовете от десетилетия, или малък на брой починали български граждани, но неотписани от регистрите. Според Михаил Константинов са около 800 000 души. Наличието им списъка се дължи на факта, че имат постоянен адрес в страната, а съмнението за злоупотреба с тях е, че някой може да гласува от тяхно име, особено в по-малките секции. Този проблем може да се реши чрез активна регистрация, както предлага математикът, или чрез избирателни регистри, както предлага колегата му Димитър Димитров. Идеята му е първоначално да се създаде база данни на българите с избирателни права по настоящ, а не по постоянен адрес, както е досега. Това веднага би отделило живеещите в чужбина. Втората стъпка е да им се даде срок от няколко месеца преди вота да потвърдят участието си в него. Тези от тях, които не го направят, няма да могат да гласуват до следващите избори. Ако се натрупат пет поредни вота или пет поредни години без участие, ако искат да се включат на следващия, да трябва да се регистрират, т.е. да проявят активност. Според Димитров, ако това се приеме в рамките на месец, може да се въведе за европейските избори през май догодина -  регистърът може да е готов през февруари и до десет дни преди вота да стои отворен. Той прогнозира, че около 350 000 българи в чужбина ще се появят в списъците и още толкова ще променят гласуването си от постоянен на настоящ адрес. Мая Манолова обаче е уклончива. "Големият въпрос е дали в регистъра да се включат хората с постоянен адрес в страната или тези, които реално живеят тук", каза тя, което е и изходната позиция по темата.  

Колко са българите в чужбина

Гласуването на българите в чужбина обикновено предизвиква най-разгорещените спорове не само заради силното колебание в подкрепата за ДПС в Турция - движението събира от 20 000 до 90 000 гласа в различни години. В България често се чуват гласове, че трайно установилите се сънародници в чужбина нямат право да гласуват само защото имат постоянен адрес тук, тъй като са скъсали връзките си с националната политика. "Правото на глас на българските граждани има божествено-административен произход - веднъж като влезеш в книгите на кмета, никога не можеш да се откажеш, докато не дойде някой с бележка, че си починал", коментира Димитър Димитров.

Факт е, че като изключим Турция, активността в другите държави, дори с предполагаемо немалки диаспори, не е много голяма. От друга страна, България организира гласуването навън през пръсти - винаги има проблеми при отварянето на секции, съдействието на дипломатическите мисии, образуването на секции и т.н. Дори законодателството ги ощетява, защото за разлика от вота в страната, който е разделен по райони, гласовете зад граница просто се "изсипват" в общия кюп. Избирателите не гласуват за конкретни личности от листа, а за партии. Когато и ако се въведе преференцията, те няма да имат възможност да се възползват от нея. Общественият съвет е категоричен, че трябва да има отделен район за българите в чужбина, което означава пренареждане на мандатите по районите в страната ни, но след като не е ясно колко живеят извън границите на България, не може да се определи и броят на депутатските места, отделени за тях.

Граждански листи - прекалена свобода

Досега в България няма успешен кандидат за депутат, издигнат от инициативен комитет, и една от целите на промените в изборните правила беше да се улесни участието на хора, около които са се обединили група граждани, а не непременно партийни клики. На-вероятно част от условията пред инициативните комитети ще бъдат облекчени - може би няма да заплащат депозит или ще бъде намален броят на подписите, които трябва да бъдат събрани. Въпреки това най-вероятно БСП и ДПС няма да допуснат участието на цели листи, издигнати от комитети, каквато идея например имаше Институтът за модерна политика. Модификацията й предвижда един комитет да номинира хора в различни райони. Мая Манолова обаче твърди, че партиите имат сериозни възражения. Димитров е скептик към идеята. Според него подобно нещо има само в Естония. "На три места по 100 000 гласа не е същото като на едно място 150 000 гласа. Винаги една гражданска листа ще събере колкото една малка партия, не повече."

"Аз също като вас някъде другаде трябва да си изкарвам заплатата, не жертвайте моето време, това е моят апел. Това, което ще кажете, аз го знам, ако имате нещо да кажете, което аз не знам или колегите не знаят, споделете го." С тези думи политологът и математик, един от малкото специалисти в България по избори Димитър Димитров се включи преди десетина дни в т.нар. обществен съвет към комисията в парламента, която подготвя нов Изборен кодекс.

Апелът му не е случаен. От повече от три месеца председателят й Мая Манолова (БСП) е отворила широко вратите на Народното събрание за всякакви неправителствени организации, експерти, детективи, борци за национална справедливост, представители на пенсионери и граждани, които искат да се изкажат, формално за изборните правила, на практика - за всичко. Предложенията им са събрани в томче от повече от 200 страници, което общественият съвет трябваше да прегледа и оцени в началото на седмицата, като подчертае това, което смята за важно, а после комисията да изготви проекта и да го внесе в парламента. Този четвъртък обаче в зала "Запад" на Народното събрание се върнахме отначало - "Който е гласувал, трябва да има документален знак, че е участвал в избирателния процес, за да е правно основание да протестира. Не може протестиращите да нагнетяват хаос. Лица, които протестират срещу социалната отговорност, която правителството е поело към суверена, скандализират обществото - да направят списъци и да бъдат лишени от социални права. Да има и ценз за гласуване - държавата е предоставила през институциите правото на средно образование - който го няма, няма да гласува, защото няма право да подвежда хората в България." Очите светят гневно, следва скороговорка "Нина Георгиева сдружение Национално обединение за граждански контрол върху институциите, регистрирано през 2001 година". Димитър Димитров се държи за главата, дори Цецка Цачева от ГЕРБ леко се подхилква.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Наблюдател (в България 1991, в БиХ, Гана, Малави и Сиера Леоне), член на комисия (в посолството ни в БиХ за изборите за президент в БГ 2001), отговорник за избори в 50 общини (БиХ 2002).
    1. Изборните правила малко влияят на резултатите - винаги са "съгласувани" с реалните власт-имащи. Както и да променят правилата във футбола (златен гол, видео-корекции и т.н., Барселона, Байерн и Манчестър все ще са сред най-силните.)
    2. Как избираме НС е едно, как се формира МС и как се контролират/ управляват институциите ежедневно е съвсем друго.
    3. АКО все пак целта е да се даде максимален избор на гласоподавателя - две най-реални опции. А) Преференциална листа с много нисък праг - 2-3, максимум 5%; Б) Алтернативно мажоритарно гласуване - подреждам 1-ви, 2-ри, 3-и и т.н. кандидати (така се избира президент в Ирландия); В) В моя район с 5 кандидата мога да дам глас за 5 кандидата от 5 различни партии. (Има три вида хора - тези, които могат да броят и тези, които не могат да броят!)

  • 2
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Алтернативен вот - http://www.electoral-reform.org.uk/alternative-vote/
    На сайта има описание и на другите видове системи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK