Проекти за 900 млн. лева в ОП "Околна среда" са пред провал

Остават точно три месеца, в които ще стане ясно дали Оперативна програма "Околна среда" ще бъде пълен провал или ще спаси част от парите там. 838 млн. лв за пречиствателни станции и за подобряване качеството на въздуха трябва да бъдат договорени или ще бъдат загубени. 59 млн. лв за системата за отпадъци на Велико Търново пък са под въпрос, тъй като все още няма сключен договор. Това съобщи екоминистърът Искра Михайлова при отчета за дейността си през първите сто дни на власт.

Въпреки позволеното наддоговаряне по програмата до 162% от ресурса й (1.8 млрд. евро), както и прехвърлянето на средства към проекти за закупуване на тролеи и автобуси за градския транспорт, влакчета за метрото и пожарни, изпълнението на програмата е отчайващо, стана ясно от отчета на министър Михайлова.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според министъра, Европейската комисия например е възстановила плащания за едва 15.39% (542 млн. лева) от средствата по програмата. Това е различно число от официално съобщеното на eufunds.bg обаче, където последната справка за август месец сочи, че изплатените пари са 30%, а възстановените - 23%. Според Михайлова, вината за малкото сертифицирани пари не е на общините заради некачествено проектиране и бавно договаряне, а на Управляващия орган по програмата, който одобрява извършените плащания и ги придвижва към Брюксел.

Където е текло..

Най-много изостава изпълнението на Приоритетна ос 1, по която се финансират пречиствателни станции и проекти за подобряване на качеството на въздуха. Именно по тази ос има риск от загуба (т.е. неусвояване) на 840 млн. лева.



Без сключени договори за изграждане на пречиствателни станции и канализация са 23 от общо 85 градски агломерации с над 10 хил. души. Агломерациите с 2 до 10 хиляди жители са 273, като новите пречиствателните станции и канализация за по-голяма част от тях не са стигнали дори етап проектиране. За тях обаче е предвиден следващият програмен период.

Основен проблем е бавното договаряне на общините, както и в някои случаи недобре проведени процедури. Най-същественото забавяне обаче в последно време се дължи на масовото обжалване, което се случва по поръчките за всички водни проекти. ОПОС обаче отчита засилване на плащанията, като според отчета в последните 4 месеца са се случили повече плащания, от цялата 2012 г. - 317 млн.лв, от които 196 млн. лв са авансови плащания по проекти, а 121 млн. лв - възстановени пари на бизнеса. Това се дължи на засилената работа преди края на периода. 

Бавят се и договорите за закупуване на тролеи и автобуси за общините.

Провал при изграждането на депата

По приоритетна ос 2, по която се финансират проекти за депа за твърди отпадъци, също има реална опасност от загуба на средства. 24 от регионалните депа в страната все още не са изградени, а при 9, за които има готови проекти, може да не се стигне до строителство заради жалби на граждани. Най-сериозни са проблемите със Самоков, Ямбол, Разлог и Добрич. За останалите пет - Своге, Провадия, Пазарджик, Дупница и Благоевград, ще бъдат осигурени средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

Модерните регионални депа трябваше да бъдат изградени до лятото на 2009 г. Държавата обаче закъснява, като това е последната възможност такива депа да се изградят с европари. През следващия период няма да има средства за изграждане на депа, а само за тяхното надграждане като системи за сепариране и оползотворяване на отпадъците. Строителството ще трябва да се прави със средства от бюджета, като в противен случай България може да подлежи на наказателни процедури.

Пари, както обикновено, няма

МОСВ има недостиг от 210 млн. лева за покриването на плащания по европроекти само за 2013 г., каза министър Михайлова. Причината за това, според нея е, че се очаква възстановяването им от Брюксел към държавния бюджет и оттам към министерството. Тя обясни, че липсата на средства е основният проблем. "Парите за капиталови разходи за тази година са 44 млн. лева, което е крайно недостатъчно", каза Михайлова. Тя сравни сумата с тази за образователното министерство, която е 400 млн. лева или 10 пъти повече. Сравнението обаче не е особено коректно, защото през бюджета на МОН минават парите за над 2 хил. училища в страната, както и на университетите.

За 2014 г. Михайлова ще поиска увеличение на разходния таван с 10 млн. лева. Михайлова разчита на финансовото министерство и за изчистването на дългове от 25 млн. лева за довършването и разплащането на стари проекти по ИСПА като водните цикли на Сливен, Търговище, Кюстендил и Видин. За някои от проектите просрочието на държавата към изпълнителите е 450 дни, каза Михайлова.