Още държавна щедрост към зърнения бизнес
Правителството обеща нови милионни субсидии в земеделието
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Тричасовата среща на премиера със зърнопроизводителите ще струва на данъкоплатците нови 74 млн. лв. За няколко часа фермерите получиха: 60 млн. лв. бонус държавна субсидия на площ и 14 млн. лв. още отстъпен акциз върху горивата. От двата нови подаръка в най-голяма доза ще се възползват едрите зърнопроизводители. Няма мотивация защо е нужна добавката към евросредствата от над 1.1 млрд. лв. годишно, след като 2 поредни години нямаше национални доплащания и никой не фалира.
Новите средства се обясняват от представители на сектора като компенсация за предстоящото въвеждане на обратно начисляване на ДДС. Новият механизъм трябва да противодейства на данъчните измами, но в бранша не го харесват. Освен сумите фермерите получиха и обещание - режимът да действа тестово за период от 2 години.
Получените обещания идват след няколкомесечните преговори между асоциацията на зърнопроизводителите и кабинета "Орешарски", които завършиха във вторник. Единственото отстъпление на зърнопроизводителите е, че вече не настояват за аванс на евросубсидиите от около 200 млн. лв. до края на годината - сегашният компромис е за цялата сума през януари 2014 г.
В бюджета вероятно ще бъдат заложени и още агросубсидии - за животновъдите и за производителите на плодове, зеленчуци и тютюн, каквито също бяха обещани от управляващите, но сумата все още не е ясна.
Милиардът - пак през януари
Заради ниските цени на пшеницата и ечемика по международните пазари тази година асоциацията на зърнопроизводителите отправи през лятото искане за изплащане на евросубсидиите за площ през есента и дори заплаши с протести. Първоначално от земеделското министерство съобщаваха, че това ще се случи, но само за част от сумата. Предвиждаше се до края на годината да бъдат преведени 200 млн. лв. субсидии на площ, а останалите пари бяха обещани до март-април. Това щеше да е трудно постижимо защото бюджетът и без екстраразхода е на голям дефицит.
Вчера след среща на асоциацията на зърнопроизводителите с премиера Пламен Орешарски и земеделския министър обаче стана ясно, че планът е променен. Предварително субсидии няма да бъдат превеждани тази година. Което е добре. Но ще се плащат през тежкия за бюджета януари. Правителството вероятно ще трябва да направи като предшествениците и да емитира дълг или да посегне по-дълбоко във фискалния резерв. Сумата от 1.1 млрд. лв. ще бъде възстановена от Брюксел в срок от 45 дни след плащането.
Първи подарък - държавна субсидия
До вчера зърнопроизводителите не бяха обявявали публично, че искат допълнителна държавна субсидия към европейската. Затова решението от бюджета следващия януари да бъдат отделени около 60 млн. лв. съфинансиране по схемата на площ е неочаквано. Това ще увеличи субсидията за всеки декар с 2 лв., което изглежда нищожно, но общата сума за данъкоплатците стои внушителна.
Не стана ясно поради каква причина се дават тези пари през настоящата кампания, но според зърнопроизводители те са предвидени като компенсация за планираното въвеждане на обратно начисляване на ДДС в сектора.
"С оглед на тежестта, която поемат българските зърнопроизводители с ДДС-то, и която тежест по наше настояване ще настъпи след 1 януари, след всички промени се разбрахме тази тежест да бъде компенсирана с 60 милиона лева, което ще бъде около 2 лева на декар, като тези средства ще бъдат заложени в бюджета за 2014 г.", обясни по-късно пред "Фокус" и Ангел Вукодинов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите.
Националните доплащания не са забранени - Брюксел само слага лимит (около 300 млн. лв за 2014 г. ). През последните две години обаче такива нямаше заради решението на кабинета на ГЕРБ да се правят икономии в бюджета.
В бюджета трябва да бъдат предвидени и още държавни субсидии. Земеделското министерство вече обеща да поиска за поредна година разрешение за изплащане на помощи и на тютюнопроизводителите (73 млн. лв.). Средства трябва да има и за животновъдите по схемите за плащане на субсидии за глава животно, както и за производителите на плодове и зеленчуци. През миналата година те бяха за малко над 160 млн. лв.
ДДС компромис
Заради съмненията за данъчни измами по веригата зърно - брашно - хляб още предходното правителство имаше идея за въвеждане на обратно начисляване на ДДС в зърнения сектор, която обаче така и не бе реализирана. При идването на кабинета "Орешарски" бе обявено, че това все пак ще се случи, но зърнопроизводителите се обявиха против. Мотивите им бяха, че въвеждането на обратно начисляване на данъка само за този сектор ще намали оборотните средства на производителите в отрасъла, а същевременно данъчните измами ще се "преместят" преди зърнопроизводството и след хлебопроизводството по веригата.
Данъчни консултанти обаче обясниха, че твърдението на зърнопроизводителите е неоснователно. Те дори ще си връщат данъчен кредит за консумативи по облекчен режим само за месец, а не за 3, както е в момента. Методът вече се прилага успешно в сектора на металите и отричането му само поставя съмнения за мотивите на зърнопроизводителите.
Вчера дори стана ясно, че новият ДДС режим ще бъде въведено от януари 2014 г., а не още от този ноември, какъвто беше първоначалният план на управляващите. Земеделският министър Димитър Греков съобщи, че той ще бъде "с прогнозен период от две години", през които ще се следи какъв ще бъде ефектът от мярката. Първо идеята беше тестовият период да е четири години.
Втори подарък - повече спестен акциз
През лятото зърнопроизводителите поискаха, а правителството им обеща и намалена ставка на акциза за горивата, използвани при селскостопанската техника. Преди около месец Греков съобщи, че преференцията се планира да бъде за около 70 млн. лв. Вчера обаче обяви "увеличение от 20%", казвайки, че сумата на облекчението е вече 86 млн. лв. В момента се изчаква разрешение от ЕС за въвеждането на такава държавна помощ, но едва ли ще има затруднения с получаването й, тъй като намален акциз за горивата се прилага във всички други държави членки. Такава помощ съществуваше и в България до 2009 г., но правителството на ГЕРБ взе решение да я премахне.
Все по-влиятелни зърнопроизводители
Така първото искане за получаване на ранни субсидии се трансформира в повече държавно финансиране за зърнопроизводството. "Очевидно сме свидетели на политическа договорка, която се подготвяше от повече от месец насам. Сделката е за пари от бюджета срещу политически комфорт", коментира икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика, който следи селското стопанство. По думите му решението за отпускане на държавно съфинансиране към субсидиите "създава предпоставки за допълнителен натиск за национални доплащания и в бюджета за 2015 г.", защото земеделците бяха свикнали с мисълта, че национални доплащания повече няма да има.
"Ако правителството продължи така, то се създават предпоставки за нови бюджетни разходи от до 140 млн. лв. през 2015 г., колкото е позволеният таван на доплащанията", допълни още Вълканов.
Очевидно такива искания от страна на земеделците ще има, тъй като два пъти различни правителства - на ГЕРБ и Орешарски, се съгласяват с желанията на сектора под заплахата от протести. Силата на сектора дойде, след като субсидиите направиха няколко десетки зърнопроизводителя достатъчно големи, че всеки политик да се съобразява с тях.


25 коментара
Тази работа със зърно/зеленчуко производителите е сбъркана. Тука няма никаква пазарна икономика. Какво ще рече това "цените били ниски и затова ще има компенсации"??? Ми те цените винаги ще са ниски тогава. Погазват се елементарните основи на пазарната икономика. И като се добави и характерното за България картелиране, спекулиране и прочие злоупотреби и хляба пак е 1-но левче. И до сега той не е поевтинявал, въпреки увеличаващите се компенсации. И даже по-зле, почти всяка година трябва да до-внасяме пшеница щото по някое време загадъчно свършва...
Какво става в момента - зърнопроизводителите си получават бонусите и благодарение на тях ние купуваме евтин или по-точно "евтин" хляб. Да обаче тези компенсации от къде идват? От нашите данъци или от данъците на германците. Или можеби в случая с тези кредити - от данъците на нашите деца, внуци, ако изобщо остане някой дето да работи тука след някоя друга година.
А ако няма компенсации, маляките ни заливат с дини за 15 стинки килото и нашите фермери умират.
Сбъркана е цялата тази работа в целият ЕУ.
Те и за тутуна субсидиите бяха "само" 70 млн. на година, но като се търкалят година за година вече 15 години, се насъбра сума колкото за две магистрали "Хемус", дето си скубем косите как парите от ЕС нямало да стигнат, а свои нямало откъде да извадим....
В зърнения сектор скокът на субсидията от 2 на 25 лева/дка доведе дотук до скок на рентите в за земя в почти същия размер, лично при мен от 6 на 25 лева рента/дка. Другото пазарно изкривяване, обширно коментирано по заведенията, в които се събират "оперативно интересни лица", е това че за приходите от рента на земя няма данък общ доход. Така мутрите се светнаха, че едно е да даваш апартаменти под наем, държавтата да ти прибира 10% ДОД върху 90% от дохода, а общината - по 500 лева местни данъци и такси. Друго е да даваш земя под аренда и държавата да не ти прибира нито едното от двете, защото "това е елемент от борбата с пустеещите ниви" или някое друго извинение. Във всеки случай, имаме вече няколко хиляди лица с по над 1000 декара земя, раздадена на аренда, от които държавата не събира данък НИТО СТОТИНКА.
Като гледам, и при това правителство ще продължи да работи максимата, че България е бедна не заради нямане, а заради потресаващо пилеене във всяка държавна сфера....
Бе знаете ли, че от три месеца целенасочено го търся тоя хляб, дето бил 1 лв. килограма.
Досега не мога да намеря нищо дето да не е поне 1.20 лева за 700 грама хляб, т.е. ако смятам правилно: 1,71 лв./1 кг. хляб.
Може ли някой да ме насочи към правилния магазин, предварително много благодаря, че иде сезона на порното и тока.
ПС. Като цяло, подареният доход за определен икономически или частен субект води до пренасянето му като разход до мястото във веригата, където се опира до нетъргуема или бавноликвидна стока. Малко примери:
- скача субсидията за декар -> но земята е ограничена, скачат рентите
- в Германия премахната субсидията за собствен дом -> цените на парцелите паднаха веданга, т.е. за "подпомагания" през всичките 40 години наличие на такава субсидия ефектът е бил неутрален
- 2 години нямаше субсидия за тютюн -> изкупните цени скочиха с размера на липсващата субсидия, дори повече от нея. 20 години пълним гушите на световните тютюневи монополи, като ги уреждаме да купуват на субсидирана цена
Със зърното е същата работа, но досега поне парите идваха от ЕС, а ето че меракът им се разпали да посягат вече и на паницата на опърпания местен данъкоплатец....
До коментар [#5] от "sha16312238":
Стига псува ТИМ...!
Българското селско стопанство получава много ниска добавъчна стойност спрямо количеството земя. Зърнопроизводството е необходимо. Няма спор. Но за увеличаване на ефективността на селското стопанство е необходимо увеличаване на зеленчукопроизводство и овощарството, производство на месо и млечни продукти. Сегашната система на дотации не стимулира много производствата извън на зърно и слънчоглед.
Но по-важното в случая е друго. Ще може ли държавата в началото на годината да осигури тези средства без да се правят нови заеми, при положение, че текущите разходи ще си останат? Това е безотговорна постъпка, ако няма да има подходящо решение на проблема в бюджета за 2014 г.
Тя и 2013 г. в момента върви с голямо напрежение в приходната си част.
До коментар [#7] от "Миша":
На същия акъл като теб е цяла Севена и Южна Европа, поради което месо, мляко, зарзават, овошки се субсидират поголовно със суми, каквито ние не можем да извадим. Сегашната система на екстензивен зърнодобив е добра с това, че се качиха рентите и поскъпнаха земите, а по няколко декара нива на село е останала на всяко семейство. Или ще взема рента, или ще я продаде на добра цена. Така субсидията, изплатена на декар, пълни джоба на много повече хора.
[quote#7:"Миша"]Зърнопроизводството е необходимо. Няма спор.[/quote]
И в този размер? Изнасяме половината от произведеното и по този начин субсидираме чуждите потребители.
Истината е проста: зърнопроизводителите са едри и малко на брой, т.е. олигарси. Имат необходимата икономическа мощ за да си купят когото трябва и същевременно партиите имат интерес да им дават субсидии за да се върне нещо обратно при тях под масата.
Същевременно земеделските производители на зеленчуци и месо са много на брой и дребни, те няма как да бъдат издоени и субсидията не се отплаща за партиите. Партиите дават на олигархичният капитал и те си връщат дългът с подкупи, това е механизма.
Решението: Субсидия за не по-голяма от определен размер земя. След като е голям по размер значи има необходимите финансови средства да се издържа сам.
Как няма да е така ,след като,големите зърнопроизводители са основни спонсори на Столетницата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.