Депата им пречат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Депата им пречат

Депата им пречат

Четири депа за отпадъци вече загубиха шансовете си да бъдат финансирани с евросредства. Още 4 вървят по стъпките им

Калина Горанова
4154 прочитания

© Юлия Лазарова


За новото регионалното депо на Ямбол, където ще се депонират отпадъците на още 4 общини - Тунджа, Нова Загора, Сливен и Стралджа, отдавна има избрано място. То е точно до старото сметище на Ямбол, намиращо се на 10 км от града, на територията на община Тунджа. Проектът предвижда при изграждането на новата модерна клетка старото сметище, което работи от 40 години и почти е изчерпало капацитета си, да бъде рекултивирано. Почти всичко по подготовката на строителството му е готово - има избран строител и надзор. И въпреки това регионалното депо попадна в списъка на рисковите проекти по оперативна програма "Околна среда", които могат да останат без финансиране.

Причината е, че гражданско сдружение обжалва всеки акт на общината, регионалната екоинспекция и т.нар. свързани с депото, обясниха от кметската администрация. Интригата се заплита още повече, тъй като по думите на представители на общината председателят на движението има къща в близост до сега действащото депо, която е построил доста след като то вече е действало като такова. От община Ямбол имат сериозни съмнения около законността на имота, но не получават нужното съдействие от община Тунджа за разплитането на казуса. Финалът е ясен: регионалното депо не може да започне, докато не приключи съдебната сага около него. Тогава обаче може да е твърде късно, за да се възползва от средствата, предвидени за него по ОПОС.

Примерът с Ямбол не е единичен. Нерешените проблеми между отделните общини, гражданското недоволство поради екологични (или понякога лични) подбуди, поставят няколко риска. Първо, ако не успеят да финансират проектите си за депа в настоящия програмен период, общините ще трябва да намерят алтернативни източници. Гражданите ще плащат все по-висока такса смет за това, че общините продължават да ползват старите си сметища. За държавата нереализирането на проектите означава загубата на средствата по програмата, но най-вече неизпълняване на целите, за които те са били отпуснати. От средата на 2009 г. България вече системно нарушава ангажиментите си да изгради модерни депа на регионален принцип (няколко общини депонират в едно депо, като една от тях е водеща по проекта). Все още липсват 24. Някои от тях вече загубиха шанса си за еврофинасиране. Друга група са рискови, а третите са в ход в една или в друга степен. 

Някои вече плачат

Ако във водния сектор общините ще имат шанс да получат финансиране и през следващия програмен период, средства за строителство на депа няма след 2013 г. Това, което ще се финансира, ще са други, по-съвременни начини за третиране на отпадъците или за системи, които надграждат депонирането, като сепариращи инсталации например. Това, изглежда, не е достатъчен стимул за общините, тъй като от началото на оперативната програма са изградени само две нови регионални депа - на Ботевград и това на Столичната община (общо за страната регионалните депа са малко под 60, но част от тях са изградени със средства по предприсъединителните програми или с национално финансиране).

Проектите, които вече отпаднаха от програмата, са на Провадия, Пазарджик и Благоевград и Дупница. Общото между тях са проблемите с площадката. "При Провадия имаше проблем с провеждането на ОВОС и се наложи да сменят площадки и проучванията се върнаха на нулево ниво. При Пазарджик пак имаше проблем с площадката", обяснява Малина Крумова, директор на дирекция "Кохезионна политика за околна среда" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Проектите на Благоевград и Дупница пък до 2011 г. се движат като един, известен като регионалното депо в Кочериново. Там 11 общини трябваше да изхвърлят отпадъците си. Няколко години след началото на проекта обаче се стига до заключението, че той е икономически неизгоден. "Трябваше да извозваме отпадъка си на 65 км по завои", обяснява Петър Паунов, кмет на Кюстендил. Накрая общините се разделят на две групи и нещата започват отначало. За тези 4 проекта ще се търси финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

Към групата на вече отпадналите има риск да се присъединят още 4 проекта за регионални депа. Това са проектите на Разлог, Ямбол, Добрич и Самоков. Общото при тях е недоволството на местно население срещу проектите. "Хубавото при депата е, че за разлика от пречиствателните станции тези проекти по принцип се изпълняват по-бързо след първоначалното отнемане на земна маса. Недоволството на местното население обаче не е нещо, което можем да прогнозираме", коментира Малина Крумова.

Депониране на загуби

Загубите от забавянето на проектите също са нещо, което ще се калкулира в бъдеще. След разделянето на проекта в Кочериново проблемите на общините продължават. Първоначалното предложение на Дупница за терен среща съпротивата на жителите на село Джерман. "Сега останалите пет общини седим и гледаме отстрани и очакваме Дупница да предложи терен", коментира кметът на Кюстендил. Общината се е надявала да получи средства по оперативната програма за сепариращи и компостиращи съоръжения, но той също остава на трупчета, тъй като е част от по-големия проект или ще трябва да се търси публично-частно партньорство. Междувременно общината ще трябва да плаща отчисления за всеки тон заради това, че депонира отпадъците си на старото си депо.

Аналогична е ситуацията и в другите общини без нови депа. "За тази година за тези отчисления плащаме 800 хил. лв. в повече, или по 15 лв. на тон. За следващата наказателната такса ще бъде 35 лв., или план-сметката ни се увеличава с 1.8 млн. лв. Миналата година вдигнахме такса смет. Сега ще я вдигнем с още", коментират от община Ямбол.

Оттам пресмятат, че ако проектът продължава да се бави, това може да доведе до проблем с отпадъците на около 200-300 хил. жители от петте общини. Умножено по всички забавени проекти, бройката изглежда далеч по внушителна.

Биоразнообразие

Тази последна ос на ОПОС даде 95 млн. лв. на трите национални парка - Рила, Пирин и Централен балкан за различни зелени проекти и за изготвяне на новите планове за управлението им. Пари за проекти в резерватите получиха и 16-те регионални екоинспекции, които отговарят за тях. Една от първите задачи на министър Искра Михайлова беше да уволни директорите на националните паркове и на екоинспекциите. Основен мотив беше именно забавянето на проектите по ОПОС, като по думите на министъра има риск около 90% от тях да не се осъществят. Очакванията на управляващия орган са малко по-оптимистични, или нещата ще се случат около 50%. Сега най-голям интерес предизвикват поръчките за новите планове за управление на парковете. КЗК отмени поръчката на Рила заради ограничителни условия, а тази за Пирин беше блокирана от обжалвания. Това даде мотив на концесионера на ски зоната в Банско да иска актуализация на сегашния план.

За новото регионалното депо на Ямбол, където ще се депонират отпадъците на още 4 общини - Тунджа, Нова Загора, Сливен и Стралджа, отдавна има избрано място. То е точно до старото сметище на Ямбол, намиращо се на 10 км от града, на територията на община Тунджа. Проектът предвижда при изграждането на новата модерна клетка старото сметище, което работи от 40 години и почти е изчерпало капацитета си, да бъде рекултивирано. Почти всичко по подготовката на строителството му е готово - има избран строител и надзор. И въпреки това регионалното депо попадна в списъка на рисковите проекти по оперативна програма "Околна среда", които могат да останат без финансиране.

Причината е, че гражданско сдружение обжалва всеки акт на общината, регионалната екоинспекция и т.нар. свързани с депото, обясниха от кметската администрация. Интригата се заплита още повече, тъй като по думите на представители на общината председателят на движението има къща в близост до сега действащото депо, която е построил доста след като то вече е действало като такова. От община Ямбол имат сериозни съмнения около законността на имота, но не получават нужното съдействие от община Тунджа за разплитането на казуса. Финалът е ясен: регионалното депо не може да започне, докато не приключи съдебната сага около него. Тогава обаче може да е твърде късно, за да се възползва от средствата, предвидени за него по ОПОС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK