Напред, компютърът е слънце

Видео вместо хартия

В нуждата от промяна е убеден и Дарин Маджаров, който създава сайта за видеоуроци "Уча.се". Те представят учебния материал в анимирани клипове по разбираем начин и на близък до учениците език. Най-трудните моменти са обяснени стъпка по стъпка с много силна визуализация. Учениците могат да задават въпроси и да дават предложения за нови видеоуроци. Учителите могат да използват клиповете като база за дискусия в часа или да ги препоръчат за гледане вкъщи. Спестяват и време на родителите, ако искат да обяснят даден урок на децата си. Подобни платформи са изключително полезни, ако учениците отсъстват от часове или въобще не могат да присъстват в училище.

Статистиката за посещенията в "Уча.се" ясно показва, че има търсене на подобен продукт - за година и половина, без да се инвестират средства в реклама, са изгледани над 3 милиона урока, 90 хиляди души месечно ползват "Уча.се", а на ден се гледат 20 хиляди урока.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Уча.се" се разпространява от уста на уста и учениците и учителите сами търсят платформата. "Учителите искат да направят всичко възможно, за да привлекат вниманието на учениците. И голяма част от тях, вместо да обвиняват системата, се опитват да търсят нови методи", смята Дарин Маджаров. Например преподавателят по химия от Националната Априловска гимназия в Габрово Мария Николова, която случайно попада на няколко видеа от "Уча.се", започва да ги използва в часовете си, а впоследствие се присъединява и към екипа и работи по нови клипове. Тя вярва, че учителите са свободни да разнообразяват начините си на преподаване, "стига да не ги мързи" и да не зависят от т.нар. автоцензура - "щом не е разрешено от МОН, няма да го ползвам".

"Промяната ще дойде", убеден е и Иван Господинов, създател на екипа на "Кан академия България" в България ("Кан академия" се заражда през 2004 г. в САЩ и се превръща в един от най-успешните проекти за образователни видеоуроци.). Въпросът за него е как потребителите ще възприемат новите образователни продукти  - дали отделни учители ще ги въвеждат в собствените си класни стаи, или цели училища ще правят пилотни проекти, или пък издателите просто ще добавят повече функционалност към продуктите, които вече предлагат на училищата, и те ще станат общодостъпни.

А потенциалът на новите форми е огромен. В "Кан академия" например използват т.нар. карта на знанието, както и визуализация на компетентности на всеки потребител. Така той може да види пропуските си. Вече се обсъжда и как платформата може да бъде в помощ за кариерно ориентиране - например да има карти на знанията за различните специалности и ученикът да се ориентира какво трябва да знае, ако иска да се развива в тази посока. "Големите компании биха могли да признават тежестта на платформите, както в момента се признават изпити като Toefl, GMAT и т.н.", отива още по-далече Иван.



Според него електронното образование в българските училища се развива, но го бавят от чисто административни причини. "Структурите на образователната система не са адаптивни и това е причината да се бави. За сметка на това в домовете е-образованието отдавна е почукало на вратата", коментира Иван. И дава прост пример за разликите между учебниците и новите технологии - в учебника ученикът заварва разписана задача, докато във видеоурока или в платформата за упражнения той става свидетел на нейното поетапно решаване: "Представете си, че авторът на учебника пише учебника пред вас и ви обяснява заедно с това защо го пише по този начин."

• 1
• 2
• 3
• 4
• Следваща страница » "Краят на учебната бумащина"