Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Монополът на тетрадката

Какво пречи на училищата да разчупят преподаването и програмата

Люба Йорданова
11333 прочитания

© Инна Павлова


На хартиен носител, аудио- или видеокасета. Това в момента (2013 г.) са вариантите държавните образователни органи да признаят ново учебно помагало. Не, че си измислят. Просто такъв е законът. В него електронната учебна форма е нещо толкова непознато, колкото са интегралите за отегчен от математиката дванайсетокласник. Комбинацията от сложни административни процедури, стриктно разписани учебни часове и програма, намръщени държавни експерти и липса на достатъчно техника в училище може да откаже и иначе отворени към новото учители да разнообразят преподаването си. Стига се дотам директорите да имат ресурси за онлайн платформа например, но да не я използват, "защото не е разрешена". Или учител да прояви сам инициатива да изпитва учениците си онлайн и две седмици по-късно да го проверяват от инспектората. Липсата на ясна политика в сферата на образованието и воля за промяна пък спъва всякакви по-съществени реформи. Така по-голямата част от училищата застиват на мястото, на което са били преди години, а в много случаи и понижават резултатите си. А една малка група новатори, които осъзнават новите изисквания на средата, се бори за промяна, но често удря на камък. Какво пречи?

1. Администрацията

Сферата на образованието е толкова тромава и централизирана, че на практика всяко решение на директорите и учителите трябва да е съгласувано, разрешено, разписано от държавните контролни органи. Като започнем от учебниците, които се одобряват по сложна процедура първо от министерството, а после от учителите. Преподавателите имат право да посочат не повече и не по-малко от три учебника по съответния предмет, всеки от които получава по една точка. Накрая държавата класира тези, събрали най-много точки. Не става ясно защо учителите не могат да изберат сами в кой клас по кой учебник да преподават според характеристиките на учениците си. "В момента учебникът трябва хем да бъде добър за детето от английската гимназия, хем за това от ломското село", дава пример Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи. И най-важното - да бъде на хартия. Освен това министерството определя и имената на темите за учебниците по някои предмети, като история например, както и изискванията кое понятие кога се учи. "Авторите след това отнасят критика, че натоварват учениците, но ако не го направиш, учебникът няма да бъде одобрен, защото се гледа присъствието на тези текстове, а не на присъствието на методиката на обяснение", допълва Цветански, който е автор на учебници по история.

Силната централизация пречи и на директорите да управляват свободно училищата. Въпреки че разполагат с делегирани бюджети, те трябва да се вписват в точно определени рамки и механично да го разпределят. Целта е средствата да стигнат или в най-добрия случай да се спестят за следващата зима например. А не да се увеличат и инвестират в развитие на училището и педагогическия състав.

2. Негъвкавият учебен план

В тесни рамки работят и учителите. Министерството определя точно по колко часове трябва да се отделят на всяка учебна тема и по какъв план да се движи учителят. За всеки час преподавателите попълват в дебела книга в учителската стая какво точно ще преподават днес. "Не може просто да влезеш да си изпееш урока, защото в книгата трябва да напишеш това, което си планирал. Понякога беседваме на човешка тема, защото например някой се е сбил преди часа", дава пример преподавателят по география и икономика в 19 СОУ Илияна Борисова. 

"Тези часове по 45 минути и дължината на учебния ден са такива, че пълният изискван от държавата обем предавани знания може да се достигне само с фронтални методи." Така програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова обяснява връзката между строгите планове и липсата на интерактивни методи на преподаване. И добавя: "Активните методи изискват повече време заради участието на учещите и много по-гъвкаво разписание. Активната дидактика също така е по-скъпа - по-голямо разнообразие от дейности и материали, повече време общо, повече полезно време на работа учител - ученик означават повече необходими ресурси."

Друг основен проблем според Мария Донкова е това, че националното външно оценяване всяка година проверява фактически знания и много малко умения. Тоест, за да подготви учениците за шест на матурата, учителят трябва да ги накара да научат наизуст характеристиките на символизма като литературно направление, а не да организира дискусия по теми от творчеството на Яворов например. Оценяването на знанията и уменията зависи и от държавните образователни изисквания за това какво въобще очакваме от учениците накрая на всяка учебна година. Засега отговорът е по-скоро запаметено съдържание, отколкото компетенции за справяне в живота.

3. Недостатъчният достъп до технологии

"Започвали сме оттам да обучаваме учителите как да използват мишката", разказва Кирил Русев от "Нимеро" за впечатленията си от разпространението на Envision и Jumpido. Според него първата задължителна стъпка към навлизането на новите технологии в училищата е всеки учител да има компютър. В момента това е факт само в по-напредналите учебни заведения, докато в останалите всички учители си делят един лаптоп и един проектор. Така, за да проведеш урок с помощта на електронни инструменти, трябва да го заявиш седмица по-рано в поредната дебела книга с твърди корици.

Според Иван Господинов от "Кан академия" българското училище само се ограничава, като не дава достъп на учениците до интернет или им забранява смартфоните в час. "Истината е, че просто трябва да се "впрегнат" технологиите в полза на ученика, а не да се стигматизират заради страха, че с тях може да се злоупотребява - злоупотребява се само защото в момента няма други начини да използваш телефона или таблета си в час", смята той. Ключът тук е както учениците, така и учителите, да се научат да използват новите технологии по предназначение.

"Електронното образование може и трябва да започне да се случва във всяка класна стая в училище, както и на двора, в парка, вкъщи, т.е. навсякъде и по всяко време", коментира Илиян Узунов от "Сирма медия", която от много години се опитва да внедрява практики, съдържание и инфраструктура за е-образование. Според него осъвременяването на компютърните кабинети в училище не е решение, защото ограничава електронното образование да се случва само в тях, а не мобилно и интерактивно навсякъде. 4. Подготовката на учителите

Узунов е категоричен също, че навлизането на модерните образователни методи не може да мине и без адекватна и постоянна квалификация на учителите за ефективна работа с електронно съдържание, технологични инструменти и съвременни методики за преподаване, като например проектно базирано обучение, прилагане на изследователски подходи в обучението и критично мислене. "Независимо от факта, че в момента се изпълнява голям проект по ОП "Развитие на човешките ресурси" за квалификация на учителите, по който МОН е директен бенефициент, почти никоя от гореспоменатите съвременни методики за преподаване не е сериозно заложена в обхвата на обученията, които се извършват по проекта", допълва Илиян Узунов.

Всъщност подготовката на учителите е изостанала още в университета, където се преподават архаични педагогически практики.

5. Липсата на визия за образованието 

Всички пречки от по-горе могат да бъдат премахнати само с една решителна стъпка - ясен план какво искаме да произведе образователната система и как да го направи. Опитите за нов закон за училищното образование през последните години се опитаха да дадат някакво начало, но стана ясно, че управляващите (които и да са те) нямат воля дори за започнат. Въпреки че описваше на близо 400 страница всяка малка училищна подробност, последният публично представен проектозакон отново приравняваше учебниците с хартиени книги, а електронното образование беше дадено само като форма за дистанционно обучение, ако ученикът не може да присъства в училище.

Още по-големият проблем е в неясната визия за образованието въобще. Или както добре го обяснява Мария Донкова: "Понеже не сме в състояние като общество да имаме ясен отговор на въпроса "защо учим децата на България и на какво ги учим", машината училищно образование работи като заразен с вируси компютър - извършва операции, но не каквито е предназначението  - да образова деца."


10 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Нашето Образование трябва да се консултира с Европейските университети щото то е ясно, оттам ще се вземат Магистърските степени.Успех:))

  • 2
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    Чудесен материал!
    Писах и под друга статия, че още от първи клас детето се сблъсква с нова проблем - чужда и враждебна среда, коренно различна от детската градина. Добрата новина е че, децата са любознателни и любопитни по природа и повечето лесно понасят промяната. Но...
    Учебниците и помагалата са неграмотно написани, със сложни думи, сякаш ще ги ползват професори!!!
    Уж учебниците са безплатни, ама към всеки има поне по едно помагало, което се купува от родителите. От втори клас нататък, помагалата стават по две, три към учебниците и така не им се вижда края. Децата в малките класове носят раници по над 5 кг. на гърбовете си. Кога да се научат да пишат грамотно и да мислят върху текстове, като учителите препускат по материала, защото така бил разпределен от министерството!!!
    Никаква мисъл на министерско ниво не протича! Само "оптимизации", които за нищо не стават. Редно е чиновниците от министерството да влязат в крак с времето в което живеят децата! Нека имат препоръчителна литература от български и чужди автори, които са им интересни и могат да грабнат вниманието им и да ги научат да мислят. Нека използват таблети и мултимедия при провеждане на часовете... все пак живеев в 21 век!

  • 3
    veselpatilancho avatar :-P
    патиуанчо

    Преди да ни занимавате с глупости като това колко хубаво нещо са таблетите, по-добре ни кажете нещо полезно за тетрадките изобщо.

    В частност, що в България тетрадките струват малко по-скъпо, отколкото колкото в скъпа държава в Европа дори след като махне човек ДДС-то, с дребната разлика, че качеството е един-два порядъка по-зле.

  • 4
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    "Какво пречи на училищата да разчупят преподаването и програмата?"
    ретроградното министерство на образованието, което има де факто монопол върху средното образование, липсата на мотивация от страна учителите (оправданието с ниските заплати вече на важи) и липсата на ангажираност от страна на родителите. модерно и ефективно образование в България може да имаме само с помоща на просветители, будители, родители, дарители, да разчитаме на бюрократите в министерството на образованието и на депутатите в парламента за това е обречена кауза.
    особено при това ретроградно правителство, реформа не можем да очакваме в нито една сфера. нещо повече, опитите за частна инициатива в средното образование ще бъдат затруднени като отменят решението за държавно финансиране на учениците в частните училища.

  • 5
    sulio_parvi avatar :-P
    sulio_parvi

    Силно едностранчива статия,в която по стар Капиталски обичай не е дадена думата на другата страна,а само на приятелчета и съуискници (идва от уиски) на т.нар. редактори.

  • 6
    arri avatar :-|
    ARRI

    По-принцип у България образованието е скапано....Създава неграмотници.....Моя племенник учи в най-скъпото училище, заедно с децата на дипломатите и министрите....Ся и малката щерка на цвъ.цвъ. се обучава там с/у ''скромните'' 23 000 Э на година....
    Преди няколко дни са имали урок за първата психиатрия у Лайпциг....или нещо подобно беше....99% от децата са написали Лайпциг, кой с Х накрая, кой с К ....... Естествено имаше спешна родителско-учителско-ученическо-директорска среща......Само министъра на образованието не извикаха.....И това в скъпо училище, а какво е у държавните, можем да гадаем.....
    Само за справка, племенникът ми е у 10 клас......И не само той се оказа неграмотен, а почти всички....

  • 7
    tyrnokop avatar :-|
    На комунист доверие да нямаш

    В България монополът на тефтерчето води до всички останали монополи, вкл. и монопола на тетрадката.
    Орешко, покажи си тефтерчето!

  • 8
    hm avatar :-|
    хм

    за да е още по-бюрократично, министерството определя чрез една крайно непрозрачна (за участвалите в нея си е направо корупционна) процедура само ТРИ учебника по предмет, а регионалните инспекторати се грижат да няма преподаватели, ползващи нещо различно.

    резултатите са налице - 10г чужд език в даскало, а после знание като за сервитьори. няма сертификат, няма нищо.

  • 9
    peshi665rov avatar :-|
    dedo pepo

    До коментар [#5] от "sulio_parvi":
    Добре!

  • 10
    marinellam avatar :-|
    marinellam

    До коментар [#6] от "ARRI":
    Каква е тази безумна такса от 23 000€?! Че то в Американския колеж таксата е в пъти по-ниска. Кое е това училище?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK