С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 6 окт 2013, 16:44, 4778 прочитания

Институтът за пазарна икономика: Субсидираната заетост не създава трайни работни места

Необходимо е да се изгради благоприятна бизнес среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

От години предпочитаните от управляващите мерки на пазара на труда са субсидии за създаване на временна заетост. Но е доказано, че по този начин не се създават устойчиви работни места. По дял на разходите за директно създаване на работни места от общите средства за политики на пазара на труда България е сред първенците в ЕС - около 70% от всички изхарчени средства за заетост. Естония пък харчи около процент за субсидирана заетост.

Това е заключението на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в анализ за държавните мерки за заетост. Той е изготвен по повод приетата от Националния съвет за тристранно сътрудничество през миналата седмица Актуализирана стратегия по заетостта 2013 - 2020 г. Тя предвижда за периода да бъдат отделени 3 млрд. лв. за заетост, от които половината ще бъдат европейски средства по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", а останалите ще дойдат от държавния бюджет. Така всяка година правителството ще трябва да заделя по около 180 млн. лв. за мерки на пазара на труда.


Анализът на неправителствената организация показва, че политически популярните мерки за създаване на субсидирана заетост всъщност не водят след себе си трайни работни места.

Ниска успеваемост

Докато в дългосрочен план (за периода 2015 - 2020 г.) сред заложените цели на стратегията е осигуряване на значително по-висока и устойчива производителна заетост, то дотогава от Министерството на труда и социалната политика ще разчитат основно на насърчаване на разкриването на нови работни места, т.е. на субсидирана заетост, става ясно от проекта на стратегията. За да се изпълни заложеният план до 2020 г. - коефициентът на заетост на хората между 20 и 64 години да достигне 76% (виж графиката), трябва да бъдат създавани по 100 хил. работни места годишно, стана ясно след заседанието на тристранката миналата седмица. Според анализа на ИПИ обаче запазването на всички тези работни места до 2020 г. е нереално.



"Дори в пика си през 2004 - 2006 г. резултатите от най-голямата програма за активна политика "От социални помощи към осигуряване на заетост" показват, че едва 0.27% (800 души) от участвалите са намерили трайна заетост и това е струвало на данъкоплатците 350 млн. лв., или по почти половин милион лева на зает", пишат от института, като се позовават на одит на Сметната палата.

Фокус - бизнеса

"Частният сектор е този, който създава трайна и ефективна заетост, а всяка програма за субсидирана заетост е харчене на огромен ресурс срещу незадоволителни и краткотрайни резултати", пишат от ИПИ. Затова усилията на държавата трябва да са насочени към първоизточника на безработицата, смятат от неправителствената организация. Мерките, които те предлагат, са намаляване на облагането на труда, повишаване на гъвкавостта на пазара, облекчаване на процедурите по наемане и освобождаване на работници, намаляване на регулациите за работно време, минимално заплащане и минимални осигурителни прагове, както и провеждане на мерки в областта на образованието с ясни индикатори на успех.
Още социални разходи?

Допълнителни средства в размер на над 2 млрд. лв. от бюджета за догодина са поискали от социалното министерство и още три ведомства, пише вестник "Преса". Приходно-разходната част е трябвало да бъде готова до 4 октомври. От Министерството на труда и социалната политика са поискали 143 млн. лв. за борба с безработицата догодина, което е двойно повече от тазгодишната сума, пише "Преса". Регионалното, здравното и образователното ведомство са другите три министерства, които са заявили още средства.

Разпределянето на разходите по министерства всяка година протича по подобен начин. Тази година обаче се забавя и бюджетът на държавното обществено осигуряване. Причината е, че в социалното министерство експерти все още обсъждат увеличението на пенсиите, замразяването на възрастта за излизане от пазара на труда и пенсионната реформа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 2 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 1754 прочитания

Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г. Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г.

Според агенцията страната може да използва еврото като национална валута най-рано през 2023 г.

24 авг 2019, 1768 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мирослав Мазнев поема пътните проекти в регионалното министерство

Новият зам.-министър е с дълъг опит в сектора

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците