Фермери на опашка за държавни помощи
Животновъди поискаха от правителството кредитни и данъчни преференции, както и по-ранни субсидии
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Дни след като управляващите проявиха небивала щедрост към зърнения бизнес, на опашката за още помощи и преференции се наредиха още представители на аграрния сектор. Животновъдите поискаха от държавата по-ранни субсидии, данъчни преференции, опрощаване на кредити и още, и още... За трикратно по-големи субсидии вече настояват и производителите на картофи. Формулата е ясна - иска се среща с премиера Орешарски, а оръжието е известно, макар засега да не е извадено - заплаха с потенциален протест. Цената на желанията засега е неизвестна, но е сигурно, че тя ще се плати от данъкоплатците.
Какво искат животновъдите
Първи бяха тютюнопроизводителите, които при актуализацията на бюджета им предвидиха допълнителни 11.5 млн. лв. После бяха зърнопроизводителите, които след среща с премиера Пламен Орешарски и земеделския министър Димитър Греков получиха два бонуса - допълнителни 60 млн. лв. национални доплащания (над европейските за 1.1 млрд. лв.), както и повече отстъпен акциз за горивата. Логично, сега и други сектори искат допълнителна подкрепа от държавата. Животновъдни организации изпратиха своите искания до премиера в петък. От националното браншово сдружение на месо- и млекопроизводителите съобщават в писмо до премиера, че настояващ за спешна среща с него "по възможност до 10 октомври".
От набора искания най-много са във финансовата част - разсрочване на главницата и лихвите по кредити, получени от животновъдите за закупуване на фураж до края на 2014 г., както и "търсене на начини за тяхното опрощаване". Тези заеми са нисколихвени (между 3 и 6%) и се отпускат от фонд "Земеделие" като държавна помощ. Обикновено всяка година става въпрос за кредити от около 20 млн. лв., като често има забавяния при връщането им от фермерите.
Животновъдите искат още по-ранно изплащане на субсидиите за сектора. Това са средства от бюджета, а не от Брюксел, и годишно са около 150 млн. лв. Разделени са на две - на глава животно и свързани с производството (например на мляко). Сега за първия вид се иска получаване на 16 октомври, а за втория - 20 декември. Планът досега беше тези пари да бъдат платени след Нова година, т.е. от следващия бюджет. В предходни години част от субсидиите са получавани през декември, но по-често в началото на пролетта.
Сред предложенията има и идеи за по-ниски данъци. "На земеделските производители физически лица, които не водят счетоводство, да бъдат признавани присъщи разходи от 90%, а върху останалите 10% да се начислява дължимият данък", се казва в искането. В момента признатите разходи са 60%, т.е. претенцията е за трикратно намаляване на данъчната основа, при положение че секторът ползва един от най-облекчените режими.
Организацията настоява още да се удължи срокът, в който фермите трябва да покрият изискванията по т.нар. нитратна директива, въвеждаща изисквания за съхранение на отпадъците в стопанствата, до 2020 г. Първоначално той бе 2010 г., но бе поискана отсрочка, която изтича в края на тази година. В животновъдството на този етап не се обсъждат протести, но от сектора настояват за среща с правителството.
И още, и още
Междувременно стана ясно и че други отрасли ще искат още субсидии. Така например от асоциацията на картофопроизводителите предлагат 500 лв. плащане на декар. Пред в. "Труд" председателят на сдружението Венцислав Каймаканов съобщава, че средствата са необходими за закупуване на качествени семена и засяване на повече площи. В момента този подсектор годишно получава от бюджета между 1.5 и 2 млн. лв. Субсидията е 180 лв. на декар, т.е. искането е за почти трикратно увеличение.
На този етап не е ясно дали ще започнат преговори на управляващите с животновъдите и картофопроизводителите. В сектора предстоят и преговори за националните субсидии за зеленчуци и тютюнопроизводство, които също са от порядъка на 100 млн. лева. Но при щедрото начало със зърнопроизводителите преговорите отсега изглеждат "скъпи".
16 коментара
Вдигне ли си кучката веднъж опашката, песовете я намирисват чак от съседната махала...........
"Щедростта" към зърнопроизводителите е вливане на финанси в първият от редицата, отговорна за ценообразуването на хляба. Хлябът е един от основните продукти, чиято цена пряко влияе върху гражданското спокойствие. Така ефективно и с цената на най-малко усилия, централизирано се регулира основен параметър. За съжаление тази мярка цели единствено сравнително по-ниска цена на хляба, като проблемът с качеството (достатъчна продължителност на втасване на тестото) остава непокътнат.
Колкото и да се даде на животновъдството винаги ще е недостатъчно. Този сектор доскоро беше загинал и тепърва ще се развива... дано!
Поради ниската степен на механизация добивите от картофи в полупланинските местности е един тон от декар. Именно поради това вече отглеждането е преместено в равнината, където добивът вече е... два тона. Капацитетът на производство при високо ниво на агротехника и стриктна технология е 7-8 тона, което при нашите условия е невъзможно, при положение, че се запази агро-екологичната насока на производство. Ето защо картофопроизводителите изискват трикратно по-големи субсидии - екологичната продукция в цял свят е по-скъпа.
Проблемът е, че това се решава от пазара, а у нас се регулира чрез правителствени действия и предварително се заплаща от данъкоплатците. Това е един вид защита на родното чисто производство.
Проблемът в тютюневият сектор се състои в дилемата дали да се поддържа единственият поминък или да се обезлюдят определени райони. Първоначалното становище на EU за редукция на сектора изглежда е поело по нова линия поради забавянето ни в прилагане на алтернативи на тези площи (лимец, спелта).
Тази година (валежи) фуражът няма да е вносен, което заедно с по-големите данъчни облекчения цели по-ниски цени на продукцията в близко бъдеще. Изглежда се е получило забавяне в този регулатор поради започналото поскъпване на млечните произведения. Изглежда срещата с правителството цели по-ефективен диалог, който да омекоти подобни поскъпвания.
Намаляването на преките данъци, комбинирано с преките продажби (без посредник) директно от фермите ще предизвика намаляване на крайните цени, което на този етап (дъно преди оттласкване) при консервативен растеж е ефективно решение. Така във фермите остават повече финанси, което ще ги класира за европейски проекти по изграждане на хранилища за торова течност - начин за намаляване на нитратните емисии.
Не ме интересува как се формира цената на хляба. Интересува ме разни мазни бизнесмени да не си купуват нови С-класи през 6 месеца, защото тези милиони, за които пише в статията не стигат до баба Пена на село.
Субсидиите са важни, но ми се струва, че даже още по-важно е да се въведат мерки за поощряване на родното производство - от намаляване на различните такси за родните производители до осигуряване на гарантиран (доколкото е възможно) пласмент на продукцията в търговската мрежа
Пълни глупости, изобщо трябва да се спрат всякакви субсидии, и пак ще има животновъди и зърнопроизводители. Просто им дават едни милиони за да си платят спокойствието, да не се изтупат с тракторите пред парламента, и да не плашат гражданите и селяните с цените на хляба и месото.
До коментар [#6] от "today":
Вуйчо, по цял свят има субсидии в земеделието, за да може цените да остават ниски и да има храна за масите, защото иначе цените ще се вдигнат, от което най-бързо ще се стигне и до световна война, ама такива като теб не увират за това. Друг е въпроса, че тук в Европа (и още повече при нас) системата е малко сбъркана и толерира едни за сметка на други.
До коментар [#7] от "radovel":
ОК. Зърнопроизводителите са едни от най-големите получатели на субсидии, но цената на хляба все е нагоре. Ето тази година пшеницата се търгуваше по-евтино от миналата година, тока е надолу 12% - /7% подарък от ББ и 5% от другаря Станишев/ субсидиите трябва да държат цените ниски,
До коментар [#7] от "radovel":
В момента има субсидии по 30 лева на декар, а прибират грубо по стотина лева печалба (в което няма лошо, но прави субсидията излишна, и натоварва данъкоплатците). Принципно идеята на субсидиите е да подкрепят нови продукти и технологии до степен, в която цената да стане приемлива за да се наложи на пазарите. Примерно разработваш нов метод за производство на нещо, в началото те подпомагат за да не фалираш, после, благодарение на внедрените нови технологии, произвеждаш по-качествено и по-евтино. Специално за случая - зърно и животни се отглеждат от хиляди години, и държавната намеса може само и единствено да изкриви пазара.
Да добавя и нещо друго - типичен пример как субсидиите стават не само излишни, но и вредни за обществения интерес, е подписването на дългосрочни договори за изкупуване на енергия от фотоволтаици на висока цена. Въпреки излишъците на инсталирана мощност, въпреки поевтиняването на ресурса (панелите) в пъти. В момента какво правят? Обработваш някакви декари, сееш, жънеш (или поне така си декларирал), и получаваш едни пари. Защо?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.