Фермери на опашка за държавни помощи

"Щедростта" към зърнопроизводителите е вливане на финанси в първият от редицата, отговорна за ценообразуването на хляба. Хлябът е един от основните продукти, чиято цена пряко влияе върху гражданското спокойствие. Така ефективно и с цената на най-малко усилия, централизирано се регулира основен параметър. За съжаление тази мярка цели единствено сравнително по-ниска цена на хляба, като проблемът с качеството (достатъчна продължителност на втасване на тестото) остава непокътнат.

Колкото и да се даде на животновъдството винаги ще е недостатъчно. Този сектор доскоро беше загинал и тепърва ще се развива... дано!


Поради ниската степен на механизация добивите от картофи в полупланинските местности е един тон от декар. Именно поради това вече отглеждането е преместено в равнината, където добивът вече е... два тона. Капацитетът на производство при високо ниво на агротехника и стриктна технология е 7-8 тона, което при нашите условия е невъзможно, при положение, че се запази агро-екологичната насока на производство. Ето защо картофопроизводителите изискват трикратно по-големи субсидии - екологичната продукция в цял свят е по-скъпа.
Проблемът е, че това се решава от пазара, а у нас се регулира чрез правителствени действия и предварително се заплаща от данъкоплатците. Това е един вид защита на родното чисто производство.

Проблемът в тютюневият сектор се състои в дилемата дали да се поддържа единственият поминък или да се обезлюдят определени райони. Първоначалното становище на EU за редукция на сектора изглежда е поело по нова линия поради забавянето ни в прилагане на алтернативи на тези площи (лимец, спелта).

Тази година (валежи) фуражът няма да е вносен, което заедно с по-големите данъчни облекчения цели по-ниски цени на продукцията в близко бъдеще. Изглежда се е получило забавяне в този регулатор поради започналото поскъпване на млечните произведения. Изглежда срещата с правителството цели по-ефективен диалог, който да омекоти подобни поскъпвания.

Намаляването на преките данъци, комбинирано с преките продажби (без посредник) директно от фермите ще предизвика намаляване на крайните цени, което на този етап (дъно преди оттласкване) при консервативен растеж е ефективно решение. Така във фермите остават повече финанси, което ще ги класира за европейски проекти по изграждане на хранилища за торова течност - начин за намаляване на нитратните емисии.

Субсидиите са важни, но ми се струва, че даже още по-важно е да се въведат мерки за поощряване на родното производство - от намаляване на различните такси за родните производители до осигуряване на гарантиран (доколкото е възможно) пласмент на продукцията в търговската мрежа

Пълни глупости, изобщо трябва да се спрат всякакви субсидии, и пак ще има животновъди и зърнопроизводители. Просто им дават едни милиони за да си платят спокойствието, да не се изтупат с тракторите пред парламента, и да не плашат гражданите и селяните с цените на хляба и месото.

До коментар [#6] от "today":

Вуйчо, по цял свят има субсидии в земеделието, за да може цените да остават ниски и да има храна за масите, защото иначе цените ще се вдигнат, от което най-бързо ще се стигне и до световна война, ама такива като теб не увират за това. Друг е въпроса, че тук в Европа (и още повече при нас) системата е малко сбъркана и толерира едни за сметка на други.

До коментар [#7] от "radovel":

ОК. Зърнопроизводителите са едни от най-големите получатели на субсидии, но цената на хляба все е нагоре. Ето тази година пшеницата се търгуваше по-евтино от миналата година, тока е надолу 12% - /7% подарък от ББ и 5% от другаря Станишев/ субсидиите трябва да държат цените ниски,

До коментар [#7] от "radovel":

В момента има субсидии по 30 лева на декар, а прибират грубо по стотина лева печалба (в което няма лошо, но прави субсидията излишна, и натоварва данъкоплатците). Принципно идеята на субсидиите е да подкрепят нови продукти и технологии до степен, в която цената да стане приемлива за да се наложи на пазарите. Примерно разработваш нов метод за производство на нещо, в началото те подпомагат за да не фалираш, после, благодарение на внедрените нови технологии, произвеждаш по-качествено и по-евтино. Специално за случая - зърно и животни се отглеждат от хиляди години, и държавната намеса може само и единствено да изкриви пазара.

Да добавя и нещо друго - типичен пример как субсидиите стават не само излишни, но и вредни за обществения интерес, е подписването на дългосрочни договори за изкупуване на енергия от фотоволтаици на висока цена. Въпреки излишъците на инсталирана мощност, въпреки поевтиняването на ресурса (панелите) в пъти. В момента какво правят? Обработваш някакви декари, сееш, жънеш (или поне така си декларирал), и получаваш едни пари. Защо?