Червени амбиции

Всъщност най-голямата заплаха догодина изглежда политическа и идва от левите редици. Ако се съберат всички искания за повече социални разходи, сигурно ще са стотици. Това е като бройка, а като сума ще се мери в милиарди. Отделно трябва да се има предвид, че всяко решение за увеличение на плащания като пенсии или майчински води до системно натоварване на разходната част на бюджета. Така при равни други условия – ако ръстът на икономиката продължава да е нисък, това води по-голям дефицит, свиване на разходи за други системи (за да могат да се плащат увеличаващите се социални) или увеличаване на данъците. Последното би оставило икономиката на точката на замръзване. 

Друг проблем според Георги Ангелов от "Отворено общество" е желанието да се решат проблемите на държавните мастодонти по най-неефективния начин - чрез субсидии през бюджета. "Ясно е, че при това управление проблемите на неефективните държавни предприятия ще се замазват. Въпросът е след ВМЗ - Сопот, да не стане практика държавата да излива милиони в губещи държавни фирми без резултат", казва икономистът.

Логично, исканията от левите редици са дефицитът и догодина да е като тази, т.е. 2% от БВП, приходите да се напрегнат с още 1.2 млрд. лв., т.е. да се осигури поле за повече разходи.

"Растежът на данъчните приходи сериозно се забавя през периода юни - август. Ако не могат да съберат приходите тази година, въпросът е как другата бюджетът ще издържи с още по-натоварена приходна и разходна част. Затова събираемостта и растежът на икономиката догодина ще са ключови", допълва Георги Ангелов.

Очакванията на правителството са за 1.8% ръст на БВП догодина, движен по равно от съживените инвестиции и потребление. Прогнозата е малко по-оптимистична от тази на Международния валутен фонд (1.6%) и е в синхрон с очакванията за глобално раздвижване на икономиката. Външната среда обаче си остава крайно непредвидима и остава рискът (както тази година) очакванията да се окажат нереалистични. Така че до голяма степен догодина ще е важно дали правителството ще спомогне за задвижване на стопанската активност, или пък ще я потопи.

"Сега се предприемат стъпки за стабилизиране на бизнес средата – мерки като разплащането с бизнеса и връщането на задържания ДДС биха добавили според мен около 0.3 пункта към икономическия растеж. Така че е важно рисковете - политически и икономически, да се управляват добре", е мнението на Любомир Дацов, който беше зам. финансов министър в две правителства.

Подготовка за още дълг

Колкото и на БСП да им се иска да бъдат леви и социални, все пак ще трябва да се съобразят с още една особеност – догодина държавата ще трябва да излезе на пазара на дълг. В началото на 2015 г. падежират глобалните доларови облигации на стойност 1.2 млрд. долара, емитирани, когато финансов министър беше Милен Велчев. А и догодина бюджетът отново ще е на дефицит, който при спряла приватизация и малък фискален резерв също ще трябва да се финансира с дълг (виж другия текст).

"През следващите три години нужното финансиране на дефицита ще е за около 3 млрд. лв. От друга страна, за да има стабилност, фискалният резерв би трябвало да е на нива от около 6.5 млрд. лв. Така нужният ресурс, който държавата ще трябва да привлече, нараства минимум до 5 млрд. лв.", пресмята Дацов.

За да може държавата да набере ресурс на приемлива цена обаче, ще трябва да покаже, че е в добра финансова форма. Тоест показателите за дълг, бюджетен дефицит, перспектива за развитие, стабилност на банковия сектор и т.н. са важни.

"Бюджетът догодина е от изключително значение предвид предстоящите дългови емисии, което означава, че приоритетите му, а и самата фискална политика – рестриктивна или не, ще окажат сериозно влияние върху привличането на финансов ресурс. От тази гледна точка планираният дефицит през следващата година трябва да е по-нисък в сравнение с тази и това трябва да се постигне не като се увеличават данъци или се налагат нови, а като се свиват разходи", обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

От направените от управляващите анонси към момента е ясно, че заложеният дефицит за 2014 г. ще бъде 1.8% от БВП. "Според мен реалният ще е по-малък – 1.2-1.3% от БВП. Така правителството може да покаже, че е добър мениджър", казва Дацов. И допълва, че вече няколко години бюджетът е на структурен дефицит и е логично в един момент да се предприемат мерки за неговото постепенно свиване.

Ефективност, моля

Държавата може да провежда политики и чрез разходната част на бюджета – когато пренасочва средства към един или друг сектор. Въпреки че по принцип подобен подход е със сгрешена логика, финансовият министър дори може да изисква реформи чрез натиск през разходите. Рискът, при такъв прийом е хронично недофинансираните сектори да генерират допълнително недоволство (което и без това вече все по-често намира отдушник чрез протести), а в един момент хронично недофинансираните сектори тотално да колабират и да има нужда от много по-сериозни инвестиции в съживяването им.

"Според мен най-важното, което трябва да се направи в бюджет 2014 г., е структурата му да не остане такава, каквато беше през 2013 г. и каквато е от 2008 г. насам. През последните пет години икономиката на страната претърпя значителни промени. Системите за социално и здравно осигуряване плачат за реформа от години и постоянният ръст на отделяните за тях средства е достатъчно красноречив за тази нужда", обяснява Калоян Стайков. Той добавя, че другата сериозна тежест за бюджета е бъркането на държавата в икономическите дейности на страната чрез всевъзможни субсидии, държавни кредити и гаранции и др. "Ако това не беше проблем до 2008 г., то последните години със сигурност се превърна в такъв. Бюджетът трябва да се приспособи към новата икономическа реалност по същия начин, по който частният сектор и домакинствата го правят – като си постави приоритети, защото не разполага с неограничен финансов ресурс."

Виждането на Любомир Дацов е малко по-различно. "Основно правило е, че да правиш политика трябва да имаш възможност да преструктурираш разходи в бюджета. Не виждам как в момента може да се пренасочат разходи от една сфера към друга, без преди това да бъдат направени структурни реформи в публичния сектор – основно в образование, здравеопазване и МВР. Друг е въпросът, че свиването на разходи спира да работи и става безсмислено, има цели системи, които са критично недофинансирани спрямо структурата си. Нито е ефективно, нито е устойчиво", казва той.

Освен как да похарчи най-ефективно разходите финансовият министър трябва да предвиди и буфери в бюджета догодина. Ангелов дава пример с европроекти, за които Брюксел не пожелае да  възстанови средствата предвид края на програмния период. Тогава това ще е за сметка на бюджета.

Ако има нещо, за което икономистите са единодушни, то е, че и да има съкращения на разходи, това не трябва да се прави механично. Както и че са нужни (едва ли ще ви изненадаме) реформи. За тях обаче този кабинет ще има много по-малко търпимост от предходните.