Малко по-ляв бюджет

Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

Критиките на опозицията към финансовата политика на управляващите обикновено приличат на наставленията на минувачи към опитваща да паркира успоредно млада девойка: "Не така. Дай пълен наляво. Айде, слез аз да го направя."

В този жанр доскоро умело се упражняваше и БСП, като използваше богат арсенал – от хумористични листовки до идеологически нападки. Сега, вече начело на държавата, БСП и ДПС са поставени в подобна ситуация – криза е (все още), приходите не достигат, а очакванията към държавата растат всеки ден. Или накратко мястото е тясно и екипът на финансовия министър Петър Чобанов ще трябва с доста маневри да намести бюджета, така че да не удари икономиката. Както и да не допуска някои от грешките на ГЕРБ – задържане на пари на бизнеса, изливане на средства в нереформирани сектори и влошаване на бизнес средата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бюджетът е един от най-важните механизми, чрез които властта провежда своите политики и с едно погрешно решение може да замрази или пък да подкрепи икономическата активност. Бюджет 2014 ще е първият самостоятелно изготвен от правителството на "Орешарски", съответно ще се гледа много внимателно - от една страна, дали се изпълняват щедрите предизборни обещания на управляващото мнозинство за повече социални разходи, а от друга, дали кабинетът няма да се отпусне твърде много и (под политически натиск) да вкара държавата в опасна спирала дълг - дефицит - растящи лихви. Това вероятно зависи и от оценката на управляващите за хоризонта на техния мандат. Ако си дават по-малко живот, най-вероятно и популистките и грешни решения в проектобюджет 2014 ще са повече. Логиката е проста – ако си начело на държавата и ти е за последно, ще искаш и да харчиш така. А единственото гарантирано нещо е, че пак ще има по-скоро подигравателни, отколкото конструктивни съвети от опозицията в лицето на ГЕРБ.

Червени амбиции

Всъщност най-голямата заплаха догодина изглежда политическа и идва от левите редици. Ако се съберат всички искания за повече социални разходи, сигурно ще са стотици. Това е като бройка, а като сума ще се мери в милиарди. Отделно трябва да се има предвид, че всяко решение за увеличение на плащания като пенсии или майчински води до системно натоварване на разходната част на бюджета. Така при равни други условия – ако ръстът на икономиката продължава да е нисък, това води по-голям дефицит, свиване на разходи за други системи (за да могат да се плащат увеличаващите се социални) или увеличаване на данъците. Последното би оставило икономиката на точката на замръзване. 



Друг проблем според Георги Ангелов от "Отворено общество" е желанието да се решат проблемите на държавните мастодонти по най-неефективния начин - чрез субсидии през бюджета. "Ясно е, че при това управление проблемите на неефективните държавни предприятия ще се замазват. Въпросът е след ВМЗ - Сопот, да не стане практика държавата да излива милиони в губещи държавни фирми без резултат", казва икономистът.

Логично, исканията от левите редици са дефицитът и догодина да е като тази, т.е. 2% от БВП, приходите да се напрегнат с още 1.2 млрд. лв., т.е. да се осигури поле за повече разходи.

"Растежът на данъчните приходи сериозно се забавя през периода юни - август. Ако не могат да съберат приходите тази година, въпросът е как другата бюджетът ще издържи с още по-натоварена приходна и разходна част. Затова събираемостта и растежът на икономиката догодина ще са ключови", допълва Георги Ангелов.
Очакванията на правителството са за 1.8% ръст на БВП догодина, движен по равно от съживените инвестиции и потребление. Прогнозата е малко по-оптимистична от тази на Международния валутен фонд (1.6%) и е в синхрон с очакванията за глобално раздвижване на икономиката. Външната среда обаче си остава крайно непредвидима и остава рискът (както тази година) очакванията да се окажат нереалистични. Така че до голяма степен догодина ще е важно дали правителството ще спомогне за задвижване на стопанската активност, или пък ще я потопи.

"Сега се предприемат стъпки за стабилизиране на бизнес средата – мерки като разплащането с бизнеса и връщането на задържания ДДС биха добавили според мен около 0.3 пункта към икономическия растеж. Така че е важно рисковете - политически и икономически, да се управляват добре", е мнението на Любомир Дацов, който беше зам. финансов министър в две правителства.

Подготовка за още дълг

Колкото и на БСП да им се иска да бъдат леви и социални, все пак ще трябва да се съобразят с още една особеност – догодина държавата ще трябва да излезе на пазара на дълг. В началото на 2015 г. падежират глобалните доларови облигации на стойност 1.2 млрд. долара, емитирани, когато финансов министър беше Милен Велчев. А и догодина бюджетът отново ще е на дефицит, който при спряла приватизация и малък фискален резерв също ще трябва да се финансира с дълг (виж другия текст).
"През следващите три години нужното финансиране на дефицита ще е за около 3 млрд. лв. От друга страна, за да има стабилност, фискалният резерв би трябвало да е на нива от около 6.5 млрд. лв. Така нужният ресурс, който държавата ще трябва да привлече, нараства минимум до 5 млрд. лв.", пресмята Дацов.

За да може държавата да набере ресурс на приемлива цена обаче, ще трябва да покаже, че е в добра финансова форма. Тоест показателите за дълг, бюджетен дефицит, перспектива за развитие, стабилност на банковия сектор и т.н. са важни.

"Бюджетът догодина е от изключително значение предвид предстоящите дългови емисии, което означава, че приоритетите му, а и самата фискална политика – рестриктивна или не, ще окажат сериозно влияние върху привличането на финансов ресурс. От тази гледна точка планираният дефицит през следващата година трябва да е по-нисък в сравнение с тази и това трябва да се постигне не като се увеличават данъци или се налагат нови, а като се свиват разходи", обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

От направените от управляващите анонси към момента е ясно, че заложеният дефицит за 2014 г. ще бъде 1.8% от БВП. "Според мен реалният ще е по-малък – 1.2-1.3% от БВП. Така правителството може да покаже, че е добър мениджър", казва Дацов. И допълва, че вече няколко години бюджетът е на структурен дефицит и е логично в един момент да се предприемат мерки за неговото постепенно свиване.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Ефективност, моля"