Малко по-ляв бюджет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малко по-ляв бюджет

Малко по-ляв бюджет

Как (не) трябва да изглеждат държавните финанси през 2014, за да върви икономиката

Вера Денизова
8125 прочитания

© shutterstock


Критиките на опозицията към финансовата политика на управляващите обикновено приличат на наставленията на минувачи към опитваща да паркира успоредно млада девойка: "Не така. Дай пълен наляво. Айде, слез аз да го направя."

В този жанр доскоро умело се упражняваше и БСП, като използваше богат арсенал – от хумористични листовки до идеологически нападки. Сега, вече начело на държавата, БСП и ДПС са поставени в подобна ситуация – криза е (все още), приходите не достигат, а очакванията към държавата растат всеки ден. Или накратко мястото е тясно и екипът на финансовия министър Петър Чобанов ще трябва с доста маневри да намести бюджета, така че да не удари икономиката. Както и да не допуска някои от грешките на ГЕРБ – задържане на пари на бизнеса, изливане на средства в нереформирани сектори и влошаване на бизнес средата.

Бюджетът е един от най-важните механизми, чрез които властта провежда своите политики и с едно погрешно решение може да замрази или пък да подкрепи икономическата активност. Бюджет 2014 ще е първият самостоятелно изготвен от правителството на "Орешарски", съответно ще се гледа много внимателно - от една страна, дали се изпълняват щедрите предизборни обещания на управляващото мнозинство за повече социални разходи, а от друга, дали кабинетът няма да се отпусне твърде много и (под политически натиск) да вкара държавата в опасна спирала дълг - дефицит - растящи лихви. Това вероятно зависи и от оценката на управляващите за хоризонта на техния мандат. Ако си дават по-малко живот, най-вероятно и популистките и грешни решения в проектобюджет 2014 ще са повече. Логиката е проста – ако си начело на държавата и ти е за последно, ще искаш и да харчиш така. А единственото гарантирано нещо е, че пак ще има по-скоро подигравателни, отколкото конструктивни съвети от опозицията в лицето на ГЕРБ.

Червени амбиции

Всъщност най-голямата заплаха догодина изглежда политическа и идва от левите редици. Ако се съберат всички искания за повече социални разходи, сигурно ще са стотици. Това е като бройка, а като сума ще се мери в милиарди. Отделно трябва да се има предвид, че всяко решение за увеличение на плащания като пенсии или майчински води до системно натоварване на разходната част на бюджета. Така при равни други условия – ако ръстът на икономиката продължава да е нисък, това води по-голям дефицит, свиване на разходи за други системи (за да могат да се плащат увеличаващите се социални) или увеличаване на данъците. Последното би оставило икономиката на точката на замръзване. 

Друг проблем според Георги Ангелов от "Отворено общество" е желанието да се решат проблемите на държавните мастодонти по най-неефективния начин - чрез субсидии през бюджета. "Ясно е, че при това управление проблемите на неефективните държавни предприятия ще се замазват. Въпросът е след ВМЗ - Сопот, да не стане практика държавата да излива милиони в губещи държавни фирми без резултат", казва икономистът.

Логично, исканията от левите редици са дефицитът и догодина да е като тази, т.е. 2% от БВП, приходите да се напрегнат с още 1.2 млрд. лв., т.е. да се осигури поле за повече разходи.

"Растежът на данъчните приходи сериозно се забавя през периода юни - август. Ако не могат да съберат приходите тази година, въпросът е как другата бюджетът ще издържи с още по-натоварена приходна и разходна част. Затова събираемостта и растежът на икономиката догодина ще са ключови", допълва Георги Ангелов.

Очакванията на правителството са за 1.8% ръст на БВП догодина, движен по равно от съживените инвестиции и потребление. Прогнозата е малко по-оптимистична от тази на Международния валутен фонд (1.6%) и е в синхрон с очакванията за глобално раздвижване на икономиката. Външната среда обаче си остава крайно непредвидима и остава рискът (както тази година) очакванията да се окажат нереалистични. Така че до голяма степен догодина ще е важно дали правителството ще спомогне за задвижване на стопанската активност, или пък ще я потопи.

"Сега се предприемат стъпки за стабилизиране на бизнес средата – мерки като разплащането с бизнеса и връщането на задържания ДДС биха добавили според мен около 0.3 пункта към икономическия растеж. Така че е важно рисковете - политически и икономически, да се управляват добре", е мнението на Любомир Дацов, който беше зам. финансов министър в две правителства.

Подготовка за още дълг

Колкото и на БСП да им се иска да бъдат леви и социални, все пак ще трябва да се съобразят с още една особеност – догодина държавата ще трябва да излезе на пазара на дълг. В началото на 2015 г. падежират глобалните доларови облигации на стойност 1.2 млрд. долара, емитирани, когато финансов министър беше Милен Велчев. А и догодина бюджетът отново ще е на дефицит, който при спряла приватизация и малък фискален резерв също ще трябва да се финансира с дълг (виж другия текст).

"През следващите три години нужното финансиране на дефицита ще е за около 3 млрд. лв. От друга страна, за да има стабилност, фискалният резерв би трябвало да е на нива от около 6.5 млрд. лв. Така нужният ресурс, който държавата ще трябва да привлече, нараства минимум до 5 млрд. лв.", пресмята Дацов.

За да може държавата да набере ресурс на приемлива цена обаче, ще трябва да покаже, че е в добра финансова форма. Тоест показателите за дълг, бюджетен дефицит, перспектива за развитие, стабилност на банковия сектор и т.н. са важни.

"Бюджетът догодина е от изключително значение предвид предстоящите дългови емисии, което означава, че приоритетите му, а и самата фискална политика – рестриктивна или не, ще окажат сериозно влияние върху привличането на финансов ресурс. От тази гледна точка планираният дефицит през следващата година трябва да е по-нисък в сравнение с тази и това трябва да се постигне не като се увеличават данъци или се налагат нови, а като се свиват разходи", обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

От направените от управляващите анонси към момента е ясно, че заложеният дефицит за 2014 г. ще бъде 1.8% от БВП. "Според мен реалният ще е по-малък – 1.2-1.3% от БВП. Така правителството може да покаже, че е добър мениджър", казва Дацов. И допълва, че вече няколко години бюджетът е на структурен дефицит и е логично в един момент да се предприемат мерки за неговото постепенно свиване.

Ефективност, моля

Държавата може да провежда политики и чрез разходната част на бюджета – когато пренасочва средства към един или друг сектор. Въпреки че по принцип подобен подход е със сгрешена логика, финансовият министър дори може да изисква реформи чрез натиск през разходите. Рискът, при такъв прийом е хронично недофинансираните сектори да генерират допълнително недоволство (което и без това вече все по-често намира отдушник чрез протести), а в един момент хронично недофинансираните сектори тотално да колабират и да има нужда от много по-сериозни инвестиции в съживяването им.

"Според мен най-важното, което трябва да се направи в бюджет 2014 г., е структурата му да не остане такава, каквато беше през 2013 г. и каквато е от 2008 г. насам. През последните пет години икономиката на страната претърпя значителни промени. Системите за социално и здравно осигуряване плачат за реформа от години и постоянният ръст на отделяните за тях средства е достатъчно красноречив за тази нужда", обяснява Калоян Стайков. Той добавя, че другата сериозна тежест за бюджета е бъркането на държавата в икономическите дейности на страната чрез всевъзможни субсидии, държавни кредити и гаранции и др. "Ако това не беше проблем до 2008 г., то последните години със сигурност се превърна в такъв. Бюджетът трябва да се приспособи към новата икономическа реалност по същия начин, по който частният сектор и домакинствата го правят – като си постави приоритети, защото не разполага с неограничен финансов ресурс."

Виждането на Любомир Дацов е малко по-различно. "Основно правило е, че да правиш политика трябва да имаш възможност да преструктурираш разходи в бюджета. Не виждам как в момента може да се пренасочат разходи от една сфера към друга, без преди това да бъдат направени структурни реформи в публичния сектор – основно в образование, здравеопазване и МВР. Друг е въпросът, че свиването на разходи спира да работи и става безсмислено, има цели системи, които са критично недофинансирани спрямо структурата си. Нито е ефективно, нито е устойчиво", казва той.

Освен как да похарчи най-ефективно разходите финансовият министър трябва да предвиди и буфери в бюджета догодина. Ангелов дава пример с европроекти, за които Брюксел не пожелае да  възстанови средствата предвид края на програмния период. Тогава това ще е за сметка на бюджета.

Ако има нещо, за което икономистите са единодушни, то е, че и да има съкращения на разходи, това не трябва да се прави механично. Както и че са нужни (едва ли ще ви изненадаме) реформи. За тях обаче този кабинет ще има много по-малко търпимост от предходните. 

Бюджет в аванс

Работата по бюджета за следващата година е на финалната права и в момента е на етап съгласуване на парите по ведомства. От изтеклата до момента информация става ясно, че финансовото министерство подхожда умерено консервативно. В сравнение с тази година бюджетният дефицит се свива леко - на 1.8% от БВП (2% в бюджет 2013 след актуализацията). В същото време се прави опит и за ограничаване на разходите за администрация. В писмо до всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, с което "Капитал" разполага, финансовият министър изисква разчетите за разходите за заплати за 2014 г. да бъдат изготвени при 10% съкращение на числеността на персонала. А това най-вероятно означава и че правителството има желание да проведе някакъв вид административна реформа. Ведомството, което ще получи повече средства (но не за административни разходи), ще е образователното – с 80 млн. лв. повече.

Въвежда се и още едно ограничение – на ангажиментите за разходи, които всяко ведомство ще може да поема през 2014 г. То е свързано с новия закон за публичните финанси, който беше приет от ГЕРБ, но влиза в сила от догодина. Така реално ще има отчетност и прогнозируемост не само на това какво се харчи текущо през съответната година, но и на финансовите потоци и поетите от всяко ведомство нови задължения. Идеята е, че така би трябвало да се избегне сценарият на скритите по чекмеджетата многомилионни договори, с които всяка стара власт посреща новата. А тя съответно да използва това като оправдание да раздува дефицита в бюджета.

Друг нов момент в проекта за догодина е пакетът от социални разходи. Те се очаква да са 650 млн. лв. повече в сравнение с тази година и ще са за пенсии, социални помощи и други разходи в този сектор, по думите на социалния министър Хасан Адемов. Въпреки възраженията на бизнеса догодина минималната заплата (МРЗ) се увеличава от 310 на 340 лв., максималният осигурителен доход се качва от 2200 на 2400 лв. Така максималната пенсия за възраст и стаж също расте – до 840 лв., или 35% от максималния осигурителен доход. Друг е въпросът, че ново увеличение на административно определяните от държавата прагове като МРЗ, минималните и максималният осигурителен праг всъщност може да имат обратен на търсения ефект. "Винаги идеята е била, че чрез увеличаване на минималните прагове се намалява сивата икономика, т.е. увеличават се приходите в бюджета. В кризата обаче се случи нещо друго – увеличаването на минималните прагове и други тежести върху пазара на труда доведе до много по-дълга и продължителна загуба на работни места отколкото в други страни, ударени от кризата", обяснява Георги Ангелов.

Критиките на опозицията към финансовата политика на управляващите обикновено приличат на наставленията на минувачи към опитваща да паркира успоредно млада девойка: "Не така. Дай пълен наляво. Айде, слез аз да го направя."

В този жанр доскоро умело се упражняваше и БСП, като използваше богат арсенал – от хумористични листовки до идеологически нападки. Сега, вече начело на държавата, БСП и ДПС са поставени в подобна ситуация – криза е (все още), приходите не достигат, а очакванията към държавата растат всеки ден. Или накратко мястото е тясно и екипът на финансовия министър Петър Чобанов ще трябва с доста маневри да намести бюджета, така че да не удари икономиката. Както и да не допуска някои от грешките на ГЕРБ – задържане на пари на бизнеса, изливане на средства в нереформирани сектори и влошаване на бизнес средата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    ще следим внимателно !

  • 2
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    Жоро Ангелов продължава да манипулира и да говори за неизпълнение на приходите, сякаш през летните месеци нямаше ударно възстановяване на ДДС и то не повлия на нетните резултати. Всички останали забавяния бяха видими още в края на първото тримесечие, когато кормилото на финансите се държеше от приятелчето му Дянков

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    "През следващите три години нужното финансиране на дефицита ще е за около 3 млрд. лв. От друга страна, за да има стабилност, фискалният резерв би трябвало да е на нива от около 6.5 млрд. лв. Така нужният ресурс, който държавата ще трябва да привлече, нараства минимум до 5 млрд. лв.", пресмята Дацов. Хубаво е да се каже, че резервът е много под тази стойност и ще трябват пари за рефинансиране на дълга, заради нисколихвеното ударно теглене на Дянков и съсредоточаването на падежи за 2015 година, също от Дянков.
    Не за друго, а защото тези плащания са естествени спирачки пред политиката на това правителство и то не може да бъде винено, за заварената ситуация.

  • 4
    yotata avatar :-|
    йотата

    А не е ли отдавна време управленските решения да се вземат от управленци тип мениджъри, а не под диктата на финансисти тип счетоводители?

  • 5
    fez_deffender avatar :-|
    Фес Deffender

    Горби, нямам представа кой лъже, но поне можеш да дадеш малко цифри в подкрепа на твърдението си.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#5] от "Че`бурашка":

    На сайта на финансовото министерство - отвори месечните бюлетини за изпълнение на бюджета и ще видиш, че още в първото тримесечие се виждаше,ч е приходите не вървят по план.
    Отвори новините и справките от август и септември и при тях ще видиш как се възстановява ДДС през летните месеци.

  • 8
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Аз не виждам на този етап нещата които ме интересуват - намаляване на бюджетите на МНО и МВР и увеличение на разходите за наука, образование и култура. Балансирането на бюджета е важно, но също важна е неговата насоченост към интересите и целите на страната. За сега виждаме насоченост към раздаване на пари на БСП феновете - пенсионери, роми и т.н.

  • 9
    fve avatar :-?
    Федор Езерский

    @Вера, имате ли я черновата на бюджета на хартия? Много ще ми е любопитно да я прочета сурова... Някак на ИПИ преразказите никога нямам доверие...

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    България е бедна не заради нямане, а заради пилеене. Ако с няколко радикални реформи се запушат поне 10-тината най-големи
    ями и схеми на разсипия, за максимум 10 години догонваме Централна Европа и почваме да гоним Западна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK