С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
75 11 окт 2013, 15:28, 15374 прочитания

"Враждебна" България

Кризата с приема на бежанци от Сирия е поредното доказателство за неспособността на държавата да предотвратява проблемите и да реагира адекватно за решаването им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Абу Камал не спира да говори по няколко телефона. Често почти едновременно. В офиса му, стаичка с размерите на маршрутка, всеки ден има повече посетители, отколкото в чакалнята на омбудсмана. 

Не бизнесът му обаче - веригата от заведения за бързо хранене "Мимас", създава на Абу Камал толкова грижи и ангажименти. От повече от година той се е посветил на това да помага на сирийците, които бягат от конфликта в родината му и търсят убежище в България. От също толкова време той и съмишлениците му от Асоциацията за свободна Сирия обикалят по всички български институции и предупреждават, че обстановката в Сирия се влошава и много семейства ще търсят спасение към Европа и нашата страна. Никаква реакция. Тогава молбите за закрила са между 1000 и 1500 на година. От началото на 2013 г. до сега вече са 6500. 


Тук, в офиса на Абу Камал на ул. "Любен Каравелов", е истинският кризисен щаб по посрещането на сирийските бежанци, не в Министерски съвет. На вратата те посреща надпис, прикрепен с кабърчета към стената - "Благодаря, България! От сирийския народ." На имейлa, по телефона, от хората, които влизат и излизат тече информация къде, какво, с кого се случва в центровете за настаняване. Абу Камал е в постоянен контакт с министри, кметове, администрация. Търси лекари, които да разрешават спешни и тежки случаи на боледуващи в лагерите. Общува с организации, дарители, фирми, които изпращат храна, пари, дрехи, посуда. С него се свързват работодатели, готови да наемат сирийци с получен статут. Хора, готови да отворят домовете си за самотни майки с деца. До вратата му достигат и семейства, озовали се на улицата след получаване на документи. 

Абу Камал, разбира се, не прави всичко това сам. В асоциацията, а и сред цялата сирийска общност има още много хора, които се опитват да откликнат на всяка нужда на търсещите закрила в България. Не по-маловажни са усилията на още куп неправителствени организации, Facebook групи, компании приятели или отделни хора, които се опитват да окажат подкрепа с дарения, свободно време, добра дума. Макар разпиляна и неорганизирана, има огромна гражданска енергия в помощ на сирийските бежанци. Тя може да запуши някои зейнали дупки. Да нахрани гладните. Да усмихне децата. Но не може да носи отговорността за липсата на адекватни и подготвени институции. Не може да компенсира отсъствието на държавата.

Кризата с посрещането, настаняването и предоставянето на закрила на сирийските бежанци, в която сме свидетели и участници през последните два месеца, много напомня на проблема със sms кампаниите за лечението на тежко болни хора. В условията на пробито здравеопазване, здравето на ужасно много хора е за сметка на дарителите, а животът им зависи от това колко sms-a са успели да съберат. Дали сирийците в центровете за настаняване ще ядат днес зависи от това дали ще се появят добри хора с торби с лютеница и хляб на оградата. Звучи цинично, но е факт. 



Защото независимо дали става дума за приемането на бежанци от такъв мащаб, за скъсаната язовирна стена на село Бисер, за загиналите миньори в "Ораново", проблемът е един и същ - неспособността на българските институции да предвиждат проблемите, да действат превантивно, да реагират уместно при кризи и да работят в синхрон за изход от тях. За сирийците това е един особено болезнен парадокс - да избягат от държава в руини, за да се озоват в държава-разграден двор.

Защо има криза 

Месец и половина след първия съвет за сигурност към Министерския съвет с тема Сирия, който доведе до създаването на национален кризисен щаб, има някакви наченки на организация. Добър знак беше смяната на ръководството на Държавната агенция за бежанците. Работи се по привличането на допълнителни средства и експертна и техническа помощ от ЕС. Увеличен беше капацитетът за приемане на хора. Разкрити бяха още центрове за настаняване. Започна наемането на служители за по-бързо обработване на молбите за убежище. Разкри се и център за обработка на данните в Елхово. Всяко министерство започна да проучва ангажиментите си по обгрижването на тези 6500 души (към момента) и да предоставя пред парламента и медиите актуална информация за обстановката. Мобилизацията на институциите се отбелязва и приветства от Върховния комисариат на бежанците към ООН. "Наблюдаваме отговорно отношение на правителството, както и повишена координация между България и Европейския съюз", отбелязва представителят на организацията за България Борис Чеширков. 

Независимо от това обаче усещането за хаос, несигурност и несправяне с проблема остава. Правозащитната организация Български хелзинкски комитет поиска оставката на правителството тази седмица заради нечовешкото и унизително третиране на търсещите закрила от Сирия - от това, че бежанци биват задържани в центровете за нелегални имигранти, през това, че биват съдени по бързата процедура в районните съдилища, до неприемливо лошите условия, в които се настаняват семейства с малки деца. Липсва институционален отговор на базисни нужди на хората - в новооткритите центрове в София "Враждебна" и "Военна рампа" няма храна, канализация и топла вода. Няма лекар, нито дори служител на Държавната агенция за бежанците. На сериозен риск са изложени животът и здравето на стотици хора. Да припомним, България има не просто хуманна, а правна отговорност да приеме и да се погрижи за бежанци, жертви на тежък въоръжен конфликт.  

В същото време проучване на обществените нагласи на "Алфа рисърч" през септември показа, че 83% от българите изразяват опасения, че нарастващият брой бежанци крие рискове за сигурността на страната. Това схващане е тъкмо резултат от първоначалния институционален шок. Социолозите отбелязват, че в каква посока ще се развият обществените нагласи зависи от реакцията и мерките на институциите. "Докато техните действия са половинчати, а информацията, която предоставят, недостатъчна, обществото ще продължава да проявява своите притеснения и поляризирано отношение", се казва още в изследването.  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 8 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 2243 прочитания

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 1201 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
На границата на бездействието

Още преди година съвета за сигурност е заседавал заради бежанците от Сирия, но никой не е взел мерки

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10