С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
75 11 окт 2013, 15:28, 15410 прочитания

"Враждебна" България

Кризата с приема на бежанци от Сирия е поредното доказателство за неспособността на държавата да предотвратява проблемите и да реагира адекватно за решаването им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едва ли някой се е вслушал в тези съвети

, защото изказванията на ангажираните министри и зам.-министри често са съвсем разнопосочни. Едни говорят, че се обсъжда затваряне на границата или изграждане на стена (мерки, които не отговарят на международните ангажименти на страната по един куп конвенции и които категорично се отхвърлят от българския еврокомисар Кристалина Георгиева - вижте интервюто). Други ги опровергават часове по-късно. Недопустимо е при наличието на кризисен щаб, всекидневни срещи и обсъждания месец и половина по-късно да няма единна позиция на институциите. Както и консенсусен отговор на въпроса какво правим за тези хора днес, утре или след няколко месеца.

Тази институционална шизофрения не само тревожи обществото, защото създава впечатлението, че държавата няма контрол над проблема, но е и поредният удар върху и без това сринатото доверие в правителството. На дневен ред вече идва и въпросът дали самите управляващи си вярват, че могат да се справят с управлението на тази криза.


Кризата със сирийските бежанци не беше предизвикана заради липсата на средства. Напротив, проблем е на планиране и организация. Ако България беше прогнозирала правилно засилването на потока, можеше да усвои и съответните средства, които ЕС предвижда за такива ситуации. Те и в момента са на разположение на страната ни (вижте колко средства са ни необходими, за да посрещнем бежанците).

Гладуват ли наистина бежанците 

На входа на бежанския лагер във "Военна рампа" има стара бариера, зад която достъпът е забранен. (Освен за БЧК и още няколко НПО.) Зад нея живеят около 700 души. Отпред на паркинга обикновено се боричкат и играят деца, които първи се подреждат пред спиращите с дарения коли. Торбите с храна изчезват за броени минути.



Държавната агенция за бежанците не допуска журналисти вътре в самите центрове за настаняване. От една страна, това е разбираемо, защото не бива да се усилва травмата на търсещите закрила с камери и неуместни въпроси. От друга обаче по този начин ДАБ си спестява улавянето от медиите на много неудобни за тях гледки. От разкази и снимки на правозащитни и дарителски организации, доброволци и изтеклите кадри от скрита камера сглобяваме следната картина за условията на живот в новооткритите центрове във "Враждебна" и "Военна рампа". 

Една голяма част от настанените там още не са регистрирани в бежанска процедура и нямат достъп до 65 лева, с които да си осигурят храна. Една баня, при това в окаяно състояние, се полага на 100 души. Няма топла вода на всеки етаж. Тоалетните са запушени, мръсни, от тръбите текат фекалии. Няма отопление. Електрическата инсталация е неизправна. Няма сметоизвозване. Леглата са походни. Някои спят на дюшеци. Семействата си заграждат лично пространство с провесени през помещенията чаршафи. Не всички имат одеяла. Няма условия за приготвяне и съхранение на храна. Всички тези хора нямат достъп до лекар, а са с остра нужда от медицинско обслужване. Много деца са с висока температура.

Във "Враждебна" и "Военна рампа" няма служители на ДАБ. Никой, който да говори и изслушва хората. Да им дава информация по процедурата им. Да помага при спешни случаи. Да състави списък на нуждите им и да внася ред при раздаването на дарения. Директорът на бежанската програма на Българския червен кръст Мариана Стоянова смята това за недопустимо. Тя разказва, че хората са страшно изнервени от неизвестността и от притеснение за здравето на децата си. В безпомощността си се случва да изразяват гнева си към дарителите, които им носят храна, дрехи и санитарни материали.

Така например първата акция на Българската хранителна банка (БХБ) за доставяне на кисели млека в лагерите се проваля, защото лидерите на групата отказват да приемат храната в знак на протест срещу лошите условия на живот. "Някой преди нас беше минал и беше оставил индивидуални пакети, в които имаше сухари, маргарин, лютеница и консерва. Не знам дали това е помощта от ДАБ или от частен дарител, но тази храна беше непокътната", спомня си Цанка Миланова, изпълнителен директор на БХБ. Казва, че тя, уви, само е можела да изслуша исканията им и да алармира институциите, тъй като представител на ДАБ отново няма. Втория път успяват да доставят храната успешно благодарение и на съдействието на БЧК. Стъписват се, когато виждат децата да гребат киселото мляко с ръце, защото нямат лъжици на разположение.

Според Мария Черешева, която от месец се занимава активно с доброволчески акции за набиране на помощи за бежанците, хаосът с хуманитарната помощ и осигуряването на най-базовите нужди на бежанците, скоро ще бъде овладян. Вече има признаци на подобрение, твърди тя, като например по-свободния достъп до приютите и това, че помощите вече не се раздават в храстите. Остава обаче проблемът със счупената комуникация между институциите. Липсата на гъвкавост в агенцията за бежанците, БЧК, общините е толкова голяма, че отказват помощ на готово и без пари от преводачи например, преподаватели, хора, които да помагат с организацията на целия процес. Обикновени хора и фирми с възможности предпочитат да се обърнат към Мария и други доброволци, ако имат желание да помогнат на бежанците, отколкото към институциите, просто защото не им вярват. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1556 прочитания

Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти

Секретарят на Венецианската комисия пред "Капитал"

13 дек 2019, 1397 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
На границата на бездействието

Още преди година съвета за сигурност е заседавал заради бежанците от Сирия, но никой не е взел мерки

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10