Магистратите в съда се разделиха на три групи. Шестима конституционни съдии - председателят проф. Димитър Токушев (назначен от Георги Първанов), доц. Пламен Киров (назначен от Георги Първанов), доц. Красен Стойчев (назначен от мнозинството на тройната коалиция), бившият зам.-председател на Върховния административен съд Стефка Стоева и проф. Борис Велчев (назначен от Росен Плевнелиев) отхвърлиха искането. Техният мотив беше, че несъвместимост има, но тя е била за кратко и от нея не са произлезли вреди. За да аргументират тезата си, те приеха, че КС е "обвързан от разпоредбите на конституцията и на законите, а не от съдебната практика". И още, че "членството на Република България в Европейския съюз наложи" приемането на Закона за конфликт на интереси, който въвеждал срокове, които давали възможност на назначените на държавни постове да прекратят несъвместимостта си.

Петима съдии от КС застават на противоположна позиция. Това са избраните от съдийската квота Румен Ненков, Благовест Пунев и Георги Ангелов, бившият зам.-председател на парламента и депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов (избран от парламента) и бившата върховна съдийка Кети Маркова, която беше назначена от президента Росен Плевнелиев. Според тях, "когато народен представител приема да заеме друга държавна длъжност освен министър, той поема и евентуалната неблагоприятна последица при освобождаване от длъжността да не може да бъде възстановен като народен представител". Съдията Цанка Цанкова (избраната от парламентарното мнозинство на ГЕРБ) е на мнението, че искането на депутатите е недопустимо, защото Делян Пеевски е престанал да бъде депутат още с избора му за председател на ДАНС и следователно няма как да се иска установяването на несъвместимост. Тъй като решенията в КС се взимат с най-малко седем гласа, искането за прекратяване на депутатския имунитет беше отхвърлено.

"Има два ясни и очевидни въпроса, на които Конституционният съд трябва да отговори, за да вземе решение по казуса - кога Делян Пеевски спира да е народен представител и кога започва да е председател на ДАНС. Шестимата конституционни съдии обаче вместо отговор на тези прости въпроси дават една правна абракадабра, лишена от логика", коментира казуса веднага след произнасянето адвокат Йонко Грозев. Според него тезата на шестимата конституционни съдии е създала три правни абсурда, които позволяват: обикновен закон да измени конституцията; някой сам да може да избира дали да е депутат, шеф на ДАНС или и двете, въпреки че е подал оставка като едното и е положил клетва като другото. И последно - Народното събрание да отменя свои актове въпреки закона.

Колкото случилото се да изглежда като юридически алабализъм, задачата е изпълнена. Усуканите юридическите фрази в решението са сполучлив пример за това как, вместо да се придържа към реализма на здравия разум, конституционното квазимнозинство цели да постигне предварително уговорен резултат. "Винаги в конституционната юриспруденция има дела, които разделят мненията", коментира Даниел Смилов, програмен директор политически и правни изследвания в Центъра за либерални стратегии. Според него обаче решението "Пеевски" не е от тези, зад които стоят дълбоки морални проблеми – "съдът не тълкува дали конституцията забранява или не абортите например". Смилов смята, че в случая става дума за техническо аргументиране на една позиция, която е в откровен интерес на определен човек със силни позиции в политиката. "Излиза се с решение, чиято основна логика е да е в полза на определена личност. По пътя на това решение се използват такива аргументи, които в много малка степен са убедителни. Когато става дума за юристи с много високо качество, тогава възникват съмнения какви точно са целите", коментира още той.

Според Даниел Смилов решението граничи с абсурда: "Председателят на парламента Михаил Миков каза, че един депутат е там, където е тялото му, а шестимата конституционни съдии отидоха по-далече, като приеха, че тялото може и да е отишло в ДАНС, но някъде вътре в себе си Пеевски остава депутат." Ден след решението на КС по казуса "Пеевски" докладчикът по делото – бившият зам.-председател на ВКС Румен Ненков, излезе със смразяващото заключение: "Досегашният начин на взимане на решения в Конституционния съд не ме е убедил, че той действа като действително независим съдебен орган."

"Съдебните решения не се коментират"

Според преподавателя по конституционно право във Философския факултет на Софийският университет "Св. Климент Охридски" д-р Атанас Славов проблемите на КС идват от непрозрачната процедура за номиниране и избор на конституционните съдии и последващото непублично функциониране както на съда, така и на присъствието на членовете му в обществото. Именно това превръща съдиите в удобен инструмент за постигане на политически и неполитически цели, както се случи и при последното решение. "Сигурно в Европа няма по-непубличен конституционен съд от българския", коментира още Славов, като уточнява, че за това допринася фактът, че няма възможност той да бъде сезиран с индивидуална жалба от граждани.

Освен че се избират непрозрачно, самите съдии изпитват неохота да са публични като личности и публично да обявяват позициите си - не толкова по конкретни дела, колкото да присъстват в обществения дебат. Той рисува следната картина: "Съдиите седят там като мъдреци и полубогове и от време на време излизат с някое решение. А трябва да е ясно, че това са хора, които са облечени с изключително много власт, те на практика са semi-founding fathers. Те са над учредените власти, извън институционалния политически контрол и това налага да бъдат контролирани с максимална публичност."

Контрапункт на това е например Върховният съд на САЩ, където всяко решение се анализира в детайли - коментират се аргументите за, доводите против, прави се анализ за това кой как е гласувал по предишни решения, кой съдия от кой президент е номиниран и т.н. България попада точно в другата крайност. В продължение на цяла седмица удовлетворените от развитието на казуса, сякаш инструктирани предварително, бягаха от дебата с клишираното "съдебните решения не се коментират". Последното в контекста на юридическото словоблудство, с което са облечени решенията на КС, съвсем убива шансовете на обществото да разбере волята на тези, които би следвало да отсъждат в негова полза.

"Не е вярно, че в една работеща демокрация решенията на съда не се коментират", опонира на горния постулат адвокат Йонко Грозев. "Решенията на съда се изпълняват, но и се коментират и това е ключово за правилното функциониране на една демокрация. Съдът трябва да подлежи на публичен контрол", допълва той.

Защо е възможно това? Казусът "Пеевски" е ярко доказателство за състоянието, в което се намира КС. Той не е прецедент – от въпроси като застрояването на Черноморието, през лустрационни текстове до реформата на съдебната система в КС през последните десет години винаги е било възможно формирането на мнозинство, което да решава конюнктурно.

Чисто исторически разместването на силите в съда става видимо след промяната на политическия модел в България в началото на този век - това е мнението на Даниел Смилов. "Ако след 1989 г. имаше ясно партизиция в съда и се знаеше кой от кои е, то нещата се промениха осезаемо след 2001 г., когато първата партийна система се развали и се появи НДСВ. Тогава ситуацията стана много динамична, тази ясна пропартийна организация изчезна", смята Смилов.

"Не съм сигурен, че това е добрият сценарий обаче. Защото, както виждаме, в съда влизат хора, за които единственото, което е ясно, е, че се поддават на влияние, което идва неясно откъде", казва още Смилов. През 2003 г. например избраният година по-рано президент Георги Първанов изпраща в КС председателя и зам.-председателя на правния му съвет – проф. Евгени Танчев и проф. Лазар Груев. Същата година по искане на главния прокурор Никола Филчев КС излиза с тълкувателно решение и приема, че изваждането на една или друга структура от съдебната власт (прокуратурата) в изпълнителната представлява промяна на формата на държавно управление и може да бъде направена само от Велико народно събрание. По този начин съдът до голяма степен "връзва" ръцете за истинска реформа на съдебната система.

Въпросното решение има ясен ефект, или както обяснява тогавашният председател на съда Румен Янков в особеното си мнение (когато част от съдебния състав не е съгласен с доводите на мнозинството, той изразява своите мотиви под формата на "особено мнение"): "Ако съдът тълкува сега, последицата ще е очевидна - да внушава как и в какъв състав да действа Народното събрание, ако реши да извърши промени в конституцията. Но подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите - въпросите да се решават не от гласуването в тъмната стая и там от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционна юрисдикция, която да определя априори правилата им за поведение. Оказва се така, че Конституционният съд в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво."

През 2006 г. Георги Първанов премества още двама от своите кадри в КС – това са председателят на Комисията по предоставяне на убежище в президентството проф. Димитър Токушев и председателят на правния му съвет съвет Красен Стойчев. Така в съда се формира стабилно мнозинство – на бившите Първанови президентски съветници, подкрепени от съдиите, назначени от тройната коалиция.

Балансът в КС обаче постепенно се чупи и съдът започва да произвежда странни решения - легализира практиката да се "дописват" закони между Народното събрание и печатницата на Държавен вестник, изпълнителната власт получава индулгенция да променя закони с министерско постановление, а парламентът – да приема законодателни промени само на едно четене, и т.н. и т.н. Ако видим "персоналната" статистика на съдиите, ще установим, че в много редки случаи се налагало на бившите президентски съветници да се окажат в малцинство - Димитър Токушев, Евгени Танчев, Пламен Киров и Красен Стойчев имат общо 21 особени мнения и становища, а Румен Янков и Благовест Пунев – 82. С уточнението, че е в КС от година, бившият главен прокурор Борис Велчев е единственият съдия в историята на КС (засега) без особено мнение по нито едно решение.

Атанас Славов посочва и друг остър проблем около честата промяна на практиката на КС по аналогични казуси: "През 3-4 години в зависимост от конюнктурата КС решава различно." Той дава пример с делата за царските имоти, за репресивните закони по време на комунистическия режим, за действието на международните договори като част от вътрешното законодателство, по делата за регистрацията на политическите партии ДПС и ОМО "Илинден".

Навсякъде по света конституционните съдилища променят практиката си, но това става през по-дълги периоди, когато е налице промяна на обществените отношения. Тук промяната идва поради конюнктурни съображения и в зависимост от това кои са страните по делото и кой кого е назначил. Тезата индиректно подкрепя и Даниел Смилов: "Когато се стига до такъв тип абсурди, хората остават с впечатлението, че конституцията става инструмент за обслужване на други цели. Прекрояваш правилата за всеки случай наново. Това създава усещането за деинституционализация, на което сме свидетели и в момента." Повратливата практика на КС явно е проблем за всички останали, но не и за самия КС, който, за да легитимира връщането на Пеевски в парламента, прие тази седмица, че... не е обвързан с досегашната си практика.

Кой, кой, кой?

Според Атанас Славов основният проблем около зависимостта на КС идва от липсата на публичност при номинирането на неговите членове. Именно тя позволява формирането на лобита, които не задължително са мотивирани с материални или кариерни стимули, а действат, водени от установени през годините лоялности. Той дава пример с "професорите" в КС, за които почти няма случай да не гласуват ан блок: "Това са лоялности от университета, а преплитането им е голям проблем. Вземете например бивши и настоящи съдии като Лазар Груев, Борис Велчев, Снежана Начева, Пламен Киров, Евгени Танчев, които уважавам, които бяха първо в президентството по времето на Първанов, а после бяха назначени по различно време за съдии в КС." Подобно групиране има и при магистратите, избирани от общото събрание на двете върховни съдилища.

Решението на проблема според Атанас Славов е гарантиране на публичен избор чрез промяна в Закона за КС. Той даде пример с последните избори на конституционни съдии, когато е имало опит за такава процедура, но тя не е постигнала целите си: "Президентът инициира публичност при избора на Кети Маркова, но това не се случи там, където имаше най-много въпроси - при Борис Велчев."

Публичността обаче не значи непременно прозрачност. Пример за това е изборът на Венета Марковска миналата година. Тя беше "прокарана" през публична процедура в парламента, която беше модерирана от тогавашния председател на правната комисия в парламента Искра Фидосова така, че на Марковска не беше зададен нито един от съществените въпроси около моралните й качества...

В този контекст е важно да се отбележи, че през 2015 г. изтича мандатът на четирима конституционни съдии. Добра новина ще бъде, ако тазседмичното проглеждане на обществото за състоянието на КС издържи дотогава. Хубаво би било, ако през 2015 г. обществото зададе вече клиширания въпрос: Кой? Кой искаме да правораздава в КС?