...и една добра новина

Колкото и странно да звучи, има нещо позитивно около решението на Конституционния съд (КС), с което той върна в парламента детето чудо на българската политика и неуспял кандидат за директор на ДАНС Делян Пеевски. След като дълги години интересът към този тих, но изключително важен пристан за послушни юридически апаратчици беше предимно в правните среди, конституционните магистрати най-накрая попаднаха във фокуса на общественото внимание. Хората научиха, че КС заседава в сградата на Министерския съвет, разбраха кой е председателят му и кои са неговите членове, кой от коя квота е бил излъчен, какво е съотношението на силите.

Най-важният ефект обаче е, че делото за депутатския статут на Делян Пеевски показа на обществото истинското лице на институцията, която има върховната власт да прилага основния закон и чиято практика би трябвало да е задължителна за всички (освен, както разбрахме, за самите за конституционни съдии). Обществото получи видимо доказателство, че решенията на КС не са продукт на високите хоризонти на правото - здрав разум в духа и буквата на закона, а на политическата конюнктура.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми.

Какво ни каза КС във вторник

Малко след злополучния избор на Делян Пеевски депутати от ГЕРБ сезираха Конституционния съд и поискаха той да установи, че неуспелият кандидат за директор на ДАНС няма право да бъде отново депутат, и да прекрати на това основание мандата му.

Магистратите в съда се разделиха на три групи. Шестима конституционни съдии - председателят проф. Димитър Токушев (назначен от Георги Първанов), доц. Пламен Киров (назначен от Георги Първанов), доц. Красен Стойчев (назначен от мнозинството на тройната коалиция), бившият зам.-председател на Върховния административен съд Стефка Стоева и проф. Борис Велчев (назначен от Росен Плевнелиев) отхвърлиха искането. Техният мотив беше, че несъвместимост има, но тя е била за кратко и от нея не са произлезли вреди. За да аргументират тезата си, те приеха, че КС е "обвързан от разпоредбите на конституцията и на законите, а не от съдебната практика". И още, че "членството на Република България в Европейския съюз наложи" приемането на Закона за конфликт на интереси, който въвеждал срокове, които давали възможност на назначените на държавни постове да прекратят несъвместимостта си.

Петима съдии от КС застават на противоположна позиция. Това са избраните от съдийската квота Румен Ненков, Благовест Пунев и Георги Ангелов, бившият зам.-председател на парламента и депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов (избран от парламента) и бившата върховна съдийка Кети Маркова, която беше назначена от президента Росен Плевнелиев. Според тях, "когато народен представител приема да заеме друга държавна длъжност освен министър, той поема и евентуалната неблагоприятна последица при освобождаване от длъжността да не може да бъде възстановен като народен представител". Съдията Цанка Цанкова (избраната от парламентарното мнозинство на ГЕРБ) е на мнението, че искането на депутатите е недопустимо, защото Делян Пеевски е престанал да бъде депутат още с избора му за председател на ДАНС и следователно няма как да се иска установяването на несъвместимост. Тъй като решенията в КС се взимат с най-малко седем гласа, искането за прекратяване на депутатския имунитет беше отхвърлено.



"Има два ясни и очевидни въпроса, на които Конституционният съд трябва да отговори, за да вземе решение по казуса - кога Делян Пеевски спира да е народен представител и кога започва да е председател на ДАНС. Шестимата конституционни съдии обаче вместо отговор на тези прости въпроси дават една правна абракадабра, лишена от логика", коментира казуса веднага след произнасянето адвокат Йонко Грозев. Според него тезата на шестимата конституционни съдии е създала три правни абсурда, които позволяват: обикновен закон да измени конституцията; някой сам да може да избира дали да е депутат, шеф на ДАНС или и двете, въпреки че е подал оставка като едното и е положил клетва като другото. И последно - Народното събрание да отменя свои актове въпреки закона.

Колкото случилото се да изглежда като юридически алабализъм, задачата е изпълнена. Усуканите юридическите фрази в решението са сполучлив пример за това как, вместо да се придържа към реализма на здравия разум, конституционното квазимнозинство цели да постигне предварително уговорен резултат. "Винаги в конституционната юриспруденция има дела, които разделят мненията", коментира Даниел Смилов, програмен директор политически и правни изследвания в Центъра за либерални стратегии. Според него обаче решението "Пеевски" не е от тези, зад които стоят дълбоки морални проблеми – "съдът не тълкува дали конституцията забранява или не абортите например". Смилов смята, че в случая става дума за техническо аргументиране на една позиция, която е в откровен интерес на определен човек със силни позиции в политиката. "Излиза се с решение, чиято основна логика е да е в полза на определена личност. По пътя на това решение се използват такива аргументи, които в много малка степен са убедителни. Когато става дума за юристи с много високо качество, тогава възникват съмнения какви точно са целите", коментира още той.

Според Даниел Смилов решението граничи с абсурда: "Председателят на парламента Михаил Миков каза, че един депутат е там, където е тялото му, а шестимата конституционни съдии отидоха по-далече, като приеха, че тялото може и да е отишло в ДАНС, но някъде вътре в себе си Пеевски остава депутат." Ден след решението на КС по казуса "Пеевски" докладчикът по делото – бившият зам.-председател на ВКС Румен Ненков, излезе със смразяващото заключение: "Досегашният начин на взимане на решения в Конституционния съд не ме е убедил, че той действа като действително независим съдебен орган."

• 1
• 2
• Следваща страница » ""Съдебните решения не се коментират""