Колко да е дефицитът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко да е дефицитът

"В проектобюджета до този момент сме съкратили разходите за текуща издръжка с приблизително 10%, за да останат средства за други политики", заяви през уикенда премиерът Пламен Орешарски.

Колко да е дефицитът

В бюджет 2014 правителството трябва да избере между повече социални разходи и финансова дисциплина

4832 прочитания

"В проектобюджета до този момент сме съкратили разходите за текуща издръжка с приблизително 10%, за да останат средства за други политики", заяви през уикенда премиерът Пламен Орешарски.

© Красимир Юскеселиев


И през следващата година държавният бюджет може да бъде обтегнат докрай. Това означава дефицитът отново да е на тавана от 2% от БВП, подобно на тази година след актуализацията. Макрорамката на бюджет 2014 все още се уточнява. Ако се изготви при дефицит от 2%, ще може да бъде удовлетворено искането на БСП за повече социални разходи. Така обаче България рискува да получи мъмрене от Брюксел, защото страната ни е обещала постепенно да започне да свива дупката в държавните финанси и тя да е 1.8% от БВП догодина. Това беше и огласеното пред седмици число от финансовия министър Петър Чобанов. Според източници на "Капитал Daily" в макрорамката ще е записан дефицт за 2015 г. от 1.5%, а през 2016 - 1.1% от БВП.

Според експерти планирането на максималния възможен дефицит в бюджет 2014 може и да изиграе лоша шега на управляващите и по друга причина - все още икономическото възстановяване е несигурно, т.е. има риск от неизпълнение на приходите, ако те са заложени твърде оптимистично. Очакванията на Министерството на финансите са догодина ръстът на БВП да е 1.8% и номинално да достигне 81.56 млрд. лв.

По тънък лед

Планирането на бюджета при все още слаба икономика е малко като ходене по тънък лед. Още повече че Международният валутен фонд понижи очакванията си за българския БВП в есенната си прогноза. Вместо 1.2% за тази година се залага икономиката да нарасне с едва половин процент. За догодина ревизираната прогноза на международната организация също е по-ниска от тази на правителството. От МВФ очакват 1.6% (ревизията е с 0.7 пункта надолу). Икономисти твърдят, че не трябва да се изключва и още по-песимистичен вариант, при който ръстът е не повече от 1%.

Въпреки това, явно с цел да угоди на исканията за повече разходи, правителството планира да обтегне параметрите на бюджета оптимално. Според "24 часа" в приходната част са предвидени 1.1 млрд. лв. повече. Ако изчислението е правено на база на актуализирания бюджет за тази година, това означава общо 31.4 млрд. лв. постъпления догодина.

Според експерти по публични финанси все още е рано да се правят кардинални заключения, защото не е ясно откъде се очаква да дойдат допълнителните приходи. От увеличаването на максималния осигурителен доход с 200 лв. до 2400 лв. са планирани 100 млн. лв. повече. Допълнителни постъпления може да има и заради готвеното увеличение на минималните осигурителни прагове, както и на минималната работна заплата. Но те едва ли ще стигнат до милиард. Така че засега не е ясно дали управляващите ще разчитат на мерки за увеличаване на събираемостта, на по-висока инфлация и ДДС от внос или на по-силен икономически ръст.

"Принципно няма проблем и дефицитът да е 2%, ако в бюджета има достатъчно буфери, които да поемат евентуални извънредни разходи. Но все още всичко е в сферата на спекулациите", твърди финансист.

Има ли буфери

В търсене на резерви управляващите ще заложат и на свиване на разходите на ведомствата, или поне такива са сигналите засега. "В проектобюджета до този момент сме съкратили разходите за текуща издръжка с приблизително 10%, за да останат средства за други политики", заяви през уикенда премиерът Пламен Орешарски. Вече стана ясно и че финансовият министър Петър Чобанов е изпратил писмо до 49 държавни ведомства с инструкция да изготвят бюджетите си за догодина на база 10% съкращение на числеността на персонала си. Това вероятно ще спести на бюджета около 200 млн. лв. Не е ясно доколко тази мярка ще бъде приложена - след като новината започна да циркулира в общественото пространство, управляващите започнаха да говорят по-меко за съкращенията.

Според в. "24 часа" догодина повече средства ще има за образование - около 100 млн. лв.

Повече за социални разходи

Разходната част в бюджет 2014 пък трябва да набъбне с между 800 млн. и 1.2 млрд. лв. (според различни източници), или малко над 33 млрд. лв., ако сметките са на база актуализирания бюджет за тази година. По-голямата част от увеличението ще отиде в социалната сфера. Миналата седмица социалният министър Хасан Адемов каза, че ръстът на средства там ще е с 650 млн. лв. От тях 370 млн. лв. са предназначени за пенсии. Увеличаването на доходите за старост по швейцарското правило догодина ще струва 120 млн. лв. от 1 юли. Ако увеличението е от април, както иска БСП, ще са нужни още пари.

Още 45 млн. лв. ще трябват за замразяването на възрастта и стажа за пенсиониране. С между 5 и 12 лв. се планира да се увеличат детските. В момента размерът им е 35 лв. месечно. Един от вариантите, залегнали в бюджета, е освен увеличаване на сумата да се преразгледа и подоходният критерий, като е много вероятно право на детски да получат семейства с доход от 500 лв. на човек, пише "24 часа". Може да има и индексиране на бюджетните заплати с 10-12%.

Автор: Капитал Daily

И през следващата година държавният бюджет може да бъде обтегнат докрай. Това означава дефицитът отново да е на тавана от 2% от БВП, подобно на тази година след актуализацията. Макрорамката на бюджет 2014 все още се уточнява. Ако се изготви при дефицит от 2%, ще може да бъде удовлетворено искането на БСП за повече социални разходи. Така обаче България рискува да получи мъмрене от Брюксел, защото страната ни е обещала постепенно да започне да свива дупката в държавните финанси и тя да е 1.8% от БВП догодина. Това беше и огласеното пред седмици число от финансовия министър Петър Чобанов. Според източници на "Капитал Daily" в макрорамката ще е записан дефицт за 2015 г. от 1.5%, а през 2016 - 1.1% от БВП.

Според експерти планирането на максималния възможен дефицит в бюджет 2014 може и да изиграе лоша шега на управляващите и по друга причина - все още икономическото възстановяване е несигурно, т.е. има риск от неизпълнение на приходите, ако те са заложени твърде оптимистично. Очакванията на Министерството на финансите са догодина ръстът на БВП да е 1.8% и номинално да достигне 81.56 млрд. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    Пак си говорим, че Брюксел щял да ни мъмри, но не се търси отговор на въпроса: "Коя е оптималната фискална позиция спрямо икономическия цикъл".

  • 2
    yotata avatar :-|
    йотата

    Е само толкоз ли? Ма половината население живее в тежки лишения? Егати и солидарната държава.
    Тя даже и социална не е, пфуу.
    Макар конституцията уж изрично да вменява (още в началото!!!) грижата за ближния. Всичкия български ближен и имигриращия такъв.

  • 3
    yotata avatar :-(
    йотата

    А тия дето са ми шибнали минусите - те и православни христиене не са!
    НЕ СА!!!

  • 4
    today avatar :-|
    today

    Разходи ще има, но няма да са социални, а в посока "обръчи от фирми". Самия Доган си го каза преди време в едно интервю - няма партия без обръчи от фирми. А на един предизборен митинг каза "Аз разпределям парите в тази държава".
    И за съжаление е прав. Станишев, за да се направи на велик, поднесе на тепсия държавното управление на Доган и обръчите.

  • 5
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Като латерна магика аз пак да кажа:
    В разходната част ако на МВР и МНО им намалят бюджетите с 5-10% няма и да забележат. Дори има опсаност да се опитат да станат по-ефективни. :-) НСО също има неуместно голям бюджет! Такива примери много.
    В приходната част има все още много дупки (ДДС измами, контрабанда и т.н.). Но има и място за нови и справедливи данъци, например данък "необработваема селскостопанска земя" който все се обсъжда, но все не влиза.

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Да избира финансова дисциплина!

  • 7
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Авторката напоследък се изживява като специалист по финансиите , на щат при Иво Прокопиев. Основното и занимание е манипулацията на реалните данни и интерпретирането им срещу правителството.
    Изборът противопоставянето или-или е неин. Добрите финансисти , спазвайки финансовата дисциплина , ще осигурят и по-добри социални разходи. Правилният избор е съчетаването им.

  • 8
    merkel avatar :-|
    merkel

    ЕКСЛУЗИВНО! СЕКРЕТНА СПРАВКА ВАДИ НА ПОКАЗ КАКЪВ НАТИСК Е БИЛ УПРАЖНЯВАН ВЪРХУ БИЗНЕСА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ И КАК СА БИЛИ ИЗВИВАНИ РЪЦЕТЕ НА ПЕЕВСКИ.

    От няколко месеца в България се водят политически и обществени дебати – „За” или „Против” изграждането на АЕЦ „Белене”. Малко известно е , че Горанов е лицето водило тайните преговори( договорки) с Богомил Манчев в хотел в град Банско за определяне на финансовите параметри за протекции от страна на Премиера… На прословутата среща между Пеевски и Горанов, засечена от журналисти, е воден следният разговор: Горанов препредава волята на Премиера Цветанов и Пеевски да стратират изкупуването на електронни издания , сайтове и провинциални вестници. На въпроса на Дилян Пеевски –„Защо да го правим?”, Горанов е отговорил –„ За да не изтеглим държавните пари”… Не по различно е и отношението към братя Бобокови, Миньо Стайков,”ЧЕЗ”, „ЕнергоПро” и др.

    http://afera.bg/razsledvania/50496.html

  • 10
    nuzzo avatar :-|

    С какво ще се покрие дефицитът е въпросът ?
    1.Занижени ,предварително, приходни постъпления, които в края на годината да изненадат електоратът, бизнесът и ...статистиката ?!??!
    2.Извънредни приходни постъпления от неоткрито до този момент сравнително търговско предимство на България и българският бизнес в частност ?!?
    3. Смъкване границата на на фискалният резерв с размера на дефицита?!??!
    4. Заем ?!?
    5. Прехвърляне плащания за следващият бюджетен период, в размера на дефицита ?!?!

    Най-лесно изпълнимата и предвидимата е точка 4 Заем.
    Посоката е ...Гърция.

    п.п.Ако нещо съм пропуснал, като вариант, моля да бъде извинен. Все пак ако знаех всичко щях да съм ........ Министър председател. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK