Офшорна димка

Дългообещаваният ред за ограничаване на офшорките вече е факт. Председателят на бюджетната комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев представи проекта си във вторник. Става въпрос за бъдещ закон за икономическите и финансовите взаимоотношения, който предстои да бъде внесен в парламента. Той най-общо донесе две новини. Първо, офшорките на хартия ще са изключени от някои дейности, но на практика ограничението ще е лесно за заобикаляне. И второ, неуспелият шеф на ДАНС и отскоро пак депутат от ДПС Делян Пеевски има първата си законодателна инициатива - той лично е подписал проекта като съвносител, а Цонев дори натърти, че по негова инициатива медиите са вкарани в новата регулация. Нищо, че майка му е голям издател.

Конкретните предложения

С проекта се забранява пряко и косвено на офшорни дружества да получават лиценз за банка, застрахователно, пенсионно и здравноосигурително дружество. В списъка са включени и инвестиционните посредници, дружествата със специална инвестиционна цел, както и собствениците на акцизни складове.  Компаниите с офшорни собственици в структурата си няма да могат да бъдат концесионери на находища с полезни изкопаеми, ВиК оператори, няма да получават лиценз за енергийни оператори, както и компании за организиране на хазартни игри и производство и търговия с оръжия.

Дружествата с офшорна собственост няма да имат право да участват в обществени поръчки, приватизационни сделки, търгове за покупка на държавно или общинско имущество, да имат участие в професионален спортен клуб, лицензиран от съответната федерация, да имат дял в мобилен оператор.
Има и още забрани - за получаване на концесия за сметосъбиране и обработване на битови отпадъци, както и на сертификат за приоритетен инвестиционен проект. Конкретно за медийния сектор ограничението е офшорка да не е собственик на радио, телевизия или печатно издание.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Офшорките в законопроекта са наречени "дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим". От текстовете става ясно, че това са основно Карибските и тихоокеански острови, както и държави, с които страната ни няма сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и в които корпоративният и подоходните данъци са с повече от 60% по-ниски от тези в България. Така от обхвата се изключват държави, които не са класически офшорки, но предлагат редица данъчни облекчения, най-вече за дружества от холдингов тип, за производствени предприятия и за сделки с интелектуална собственост. Подобен е статутът например на Холандия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Малта, донякъде и Австрия и Великобритания.

Първите изключения

Законопроектът предвижда и някои изключения. Ограниченията за офшорна собственост няма да се прилагат, когато акциите на дружеството се търгуват на борсата в България или ЕС. Това е логично, защото няма как да се контролира кой придобива книжата.



Инвестиционни фондове (в България няма изрична дефиниция за такъв тип дружества), както и такива за дялови инвестиции, регистрирани в офшорна зона, също няма да имат проблем, ако дружеството майка е регистрирано в "бяла" държава.

Има и трето изключение - за офшорки, част от икономическа група с майка българска фирма, чиито собственици – физически лица, са известни. Например бизнесът на Красимир Гергов е центриран в България, участието му в bTV е чрез офшорка, но това в случая няма да е проблем. Групата около "Химимпорт", която е собственик на банка, застрахователно и пенсионносигурително дружество, също няма да срещне затруднения, въпреки че част от собствеността е скрита зад офшорни компании.

Кои са слабостите

Първите критики към проекта вече са факт, като те са както редакционни, така и смислови.
"Проектът оставя много възможности за заобикаляне. Например всеки ще регистрира българско дружество, което да е пряк собственик, а неговият капитал ще се държи от офшорна компания", каза Георги Биволарски, който е специализирал в офшорната материя. Така законът не води до нищо и отново няма да има прозрачност на собствеността. Макар в закона да пише "пряко или косвено", никъде не е обяснено какво означава косвено, като такава дефиниция липсва и в други близки нормативни актове, обясни адвокат.
Умишлено или не, но точно за вестниците не е посочено последствие, ако собствеността не бъде приведена в съответствие със закона.
В проекта има и други неточности. Например пенсионните дружества са наречени фондове, а посочените здравни осигурители вече не съществуват, защото от август са застрахователи.

Медийният казус

Обявяването на Делян Пеевски като автор на текстовете за медиите предизвика изненада не защото ще е първата му законодателна инициатива като депутат, а защото пише регулации за бизнес, в който участва. Досега той официално е признавал в първото си и единствено до момента интервю като току-що избран председател на ДАНС (на 14 юни), че семейството му има медии (майка му Ирена Кръстева - бел. ред.). Неофициално е ясно, че десетки печатни и онлайн издания са контролирани от него и бизнес партньора му Цветан Василев. Пеевски доскоро беше председател и на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания, в каквато роля преди време той влезе в управителния съвет на Българския медиен съюз. Той напусна поста заради възстановяването му като следовател през пролетта.

ДПС винаги се опитва да отговори на подозрения и обвинения с конкретни действия. Така Цонев обясни пред "Нова телевизия" на въпрос за кръга медии, върху които партията има влияние и които са с неясна собственост.

В коментар на това дали Пеевски не е в конфликт на интереси, след като пише закон за собствеността на медиите, а майка му Ирена Кръстева е собственик на "Нова българска медийна група", издател на вестниците "Монитор", "Телеграф" и други, по-късно във вторник лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че "никой не може да отнеме правото на народните представители за законодателна инициатива".

Или ако обобщим - популистката цел е постигната, защото избирателите са уведомени, че управляващите се борят с офшорките. Де факто обаче последствие освен малко повече бумащина и работа за адвокати едва ли ще има. А иначе в България офшорка може да продължи да бъде мръсна дума. Защото подобен тип юрисдикции са удобно прикритие за капитали с неясен произход. Факт е обаче, че държавите с преференциални данъчни режими се използват от бизнеса по цял свят и немалко инвестиции, направени от известни международни корпорации в България, също влизат по този начин. Причината е, че оперирането през "данъчен рай" е легитимен начин за оптимизация на разходите им за правене на бизнес.

Първи реакции: Васил Георгиев, адвокат Предложенията противоречат на правото на ЕС Разпоредбите на предложения законопроект в голямата си част могат да се окажат несъвместими с правилата на вътрешния пазар на ЕС (чл. 26 от Договора за функциониране на Европейския съюз - ДФЕС), доколкото създават пречки пред дейността на компании, които осъществяват дейност в съюза. От друга страна, голяма част от предложенията противоречат на чл. 18, ал.2 от конституцията, който постановява изискването законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България": Ограничението няма да е проблем за нас Първо, би трябвало в текста на проекта да не се употребява пенсионни фондове, а пенсионни дружества, защото дружествата се лицензират и след това започват управление на фондове. Според мен ограничаването на офшорната собственост и достъпът до обществени средства е правилно, доколкото нашите компании имат специфична дейност, свързана с изплащането на пенсии. Ние и в момента доказваме собственост до физическо лице, така че едва ли ще е голям проблем. Но не трябва офшорните фирми да се възприемат като престъпници, те не са незаконни.                    Виктор Митев, данъчен мениджър в EY: Нов данъчен разход Данъчният аспект в мотивите е преекспониран, но фокусът на закона е друг. Това, което е най-интересно от данъчна гледна точка, е, че офшорните компании ще се считат автоматично за свързано лице на всяко местно дружество, с което сключват сделка. Още повече ако две местни независими компании сключат сделка и едната от тях е контролирана от офшорно дружество, ще се счита, че сделката е между свързани лица. Ефектът е, че разпоредбите за скрито разпределение на печалби и трансферни цени ще се прилагат автоматично вече и за офшорни дружества, т.е. ако сделките са фиктивни или със завишени цени, местният контрагент ще дължи 5% данък върху скрит дивидент, както и санкция за прикритото репатриране на средства. Тодор Табаков, данъчен адвокат: Настроен съм положително Моето мнение за готвените промени е доста положително. По този начин се казва много ясно – бизнесът през офшорки може да е чист бизнес, ако се спазват точни правила. Всичко би трябвало да е прозрачно. Тогава ще има и положителен ефект за бизнеса. Идеята е в тези 20 области, посочени в законопроекта, да не могат да участват нито пряко дружества, които са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, нито косвено. Под косвено се има предвид случаи, в които дружеството е регистрирано в Малта, която не е офшорка, но в структурата му има и участие от Британски Ввирджински острови например, които са юрисдикции с преференциален данъчен режим. Ще се престане и със спекулациите, че данъчни дестинации като Дания, Малта и Австрия например са офшорки. проф. Ангел Калайджиев, адвокат, преподавател по търговско право Не може да има закон само със забрани Не може да има закон само със забрани. Приемането му противоречи на чл. 3 , ал. 1 от Закона за нормативните актове.  Би следвало правнотехнически да се изменят съответните разпоредби, а не да се въвежда нов закон. От друга страна, според мен следва да се разкрива информация, а не да се въвеждат подобни забрани. Цветанка Крумова, изпълнителен директор на ЗПАД "Армеец": Забраните изглеждат доста категорични Проектът подлежи на обсъждане, забраните изглеждат доста категорични. Ако говорим за застрахователни дружества, ние по други разпоредби разкриваме участия до действителен собственик. Факт е, че такива мерки се обсъждат на европейско ниво. Въпросът е в дефинирането и какво точно се цели, дали забраните няма да попречат на бизнеса и дали не противоречат на свободата за сдружаване и учредяване на фирми.