С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
42 18 окт 2013, 11:00, 18183 прочитания

Благовест Пунев: В обществото има усещане за дефицит на легитимност

Конституционният съдия пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


За пръв и последен път потърсихме за разговор Благовест Пунев през есента на 2006 г. - в деня, в който общите събрания на Върховния касационен съд (ВКС ) и Върховния административен съд (ВАС) го избраха за конституционен съдия. Тогава той отказа интервюто с краткото: "Аз не съм шоу магистрат."

През следващите години не се загуби в конюктурата на мнозинството в Конституционния съд (КС), а почти винаги част от малцинството, беше принуден не да пише решения, а особени мнения – общо 40, голяма част от които заедно с покойния председател на съда Румен Янков.


Последните две решения на КС – по казуса "Пеевски" и лустрацията, взривиха обществото. В първото дело Благовест Пунев беше един от петимата съдии, които бяха срещу връщането на Пеевски в парламента, а във второто написа мотивите на малцинството в подкрепа на тезата, че забраната за свързани с бившата Държавна сигурност да стават директори на БНТ и БНР не противоречи на основния закон. Кризата в КС е и причината, която накара съдия Пунев да наруши обещанието си и да се срещне с нас.

Сътвореният правен абсурд, или "Какво?" е днес Пеевски

Съдия Пунев е убеден, че шестимата му колеги, които подкрепиха позицията, че Делян Пеевски може да се върне в парламента, вместо да дадат отговор, са предизвикали нови въпроси: "След целия логически и правен абсурд, който прие мнозинството по това дело, т.нар. група на шестимата, аз бих перифразирал популярния въпрос "кой предложи Делян Пеевски" на "какъв е в момента статусът на Делян Пеевски". Дали народен представител, дали ръководител на ДАНС, или нито едното, нито другото."



Ден след решението председателят на КС проф. Димитър Токушев обясни в интервю, че Делян Пеевски всъщност никога не е преставал да бъде народен представител. Благовест Пунев не крие изненадата си от това твърдение: "Такъв извод няма как да се направи от текста на мотивите. В крайна сметка в групата на шестимата има четирима професори и двама зам.-председатели на върховни съдилища, а когато хора с такъв висок академичен и професионален статус пишат такова мнение, няма как да не изникне съмнение, че този абсурд е подготвен, и човек да не се запита какви си мотивите за тези юридически пируети и приплъзвания."

Съдия Пунев не възприема тезата и на проф. Цанка Цанкова, която не се присъедини към нито една от двете групи на различни позиции в КС, а заяви, че искането за гледането на делото е недопустимо, защото Пеевски е престанал да бъде народен представител още с полагането на клетва. "Налице е спор, който трябва да бъде решен, а с това становище всъщност се изключва намесата на Конституционния съд", беше нейното мнение.
Според Благовест Пунев в решението си по едно такова искане КС "трябва да има два диспозитива - установяване възникналата несъвместимост между народен представител и съответната друга длъжност – в случая ръководител на ДАНС, и прекратяване на пълномощията му като народен представител".

Решенията не се коментират, или благата на опортюнизма

Благовест Пунев отхвърля категорично тезата, че решенията на съда се изпълняват, а не се обсъждат, каквито коментари направиха депутати веднага след решението по казуса "Пеевски". Парадоксът в случая е, че същите депутати неведнъж са се опитвали да заобиколят практиката на КС, като прокарват законодателни промени, чиято цел е да се "възроди" някой обявен за противоконституционен текст. "Няма спор, че решенията на КС са задължителни и трябва да се изпълняват. В този смисъл не може Народното събрание, след като един закон е обявен за противоконституционен, да го прегласува. Това е дезавуиране на демокрацията, нарушаване на правилата на играта - все едно биеш рефера в едно състезание. Това обаче не означава, че решенията на КС не трябва да бъдат коментирани и критикувани, напротив, те трябва да бъдат предмет включително и на сериозна професионална, научна критика, която изобщо липсва по отношение на юриспруденцията на КС и това не е случайно според мен", смята Пунев. Тази липса на критика е резултат от друг проблем: "За съжаление, упреците и атаката срещу Конституционния съд са съвсем основателни. КС не е извън публичния и обществения контрол, не е някакъв затворен елитарен клуб, който стои над всякакви критики, още повече че той разглежда дела с голям обществен интерес и значимост." Той припомня, че КС е поставен извън трите власти, за да бъде арбитър между институциите, а презумпцията е, че в него се изпращат "мъдреците, старейшините на обществото, хора с изключително висок морал и професионализъм, олицетворението на аристократизма в управлението."

"Така или иначе, като говорим за един орган, който по идея е над всички останали по силата не само на елитарността на своя състав, на професионализма и морала им, но и на неговото собствено място и замисъл в системата на държавното управление, това въобще не означава, че в едно демократично общество той трябва да бъде поставен извън обществения контрол и критика. А това, което особено силно и отчетливо липсва при нас, е научната критика на юриспруденцията на Конституционния съд."

За Благовест Пунев най-вероятната причина за "тишината" по отношение на практиката на КС е "някакъв вид разбиране за лоялност от страна на академичните среди, точно тези, които са призвани да дадат научната критика". Той предполага и наличие на съображения, свързани с отношенията на йерархия в тези среди, както и опасения дали една критика няма да се отрази неблагоприятно на научната кариера на критикуващия, за когото някои конституционни съдии са началници. Предпочита да отхвърли другата възможна хипотеза: "Не искам да мисля, че става въпрос за интелектуална недостатъчност, защото това е другата логична причина - липсата на капцитет, на аналитични способности. Но по-скоро е от нежелание да си разваляш комфорта."

Принципът на правовата държава, или за вредната непредсказуемост

Според съдия Пунев случаят с Пеевски показва и друга вредна тенценция на КС – да се отрича от собствената си практика по аналогични казуси, установена още от 90-те години на миналия век: "Това нарушава принципа на правовата държава, тъй като предсказуемостта на правното регулиране е нейна основна характеристика, т.е. еднаквото правно третиране от правоприлагащия орган на сходните казуси." Той прави уточнението, че промяна, разбира се, е възможна, но чрез т. нар. еволютивно тълкуване от съда на базисните норми и принципи на същия обществен договор, наложило тяхното преосмисляне с оглед на променената обществена ситуация. Това според него трябва да става през продължителни периоди от време, когато са настъпили реални обществени промени, налагащи нова интерпретация, подкрепена от сериозна аргументация. Обратното е "индиция за конюктурност на решенията на съда с оглед на това от коя институция или политически субект изхожда инициативата за конституционен контрол".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1132 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 723 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По-добре познатото зло

Новата европейска програма за бизнеса ще прилича твърде много на старата

Още от Капитал
Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10