Благовест Пунев: В обществото има усещане за дефицит на легитимност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Благовест Пунев: В обществото има усещане за дефицит на легитимност

Благовест Пунев

Благовест Пунев: В обществото има усещане за дефицит на легитимност

Конституционният съдия пред "Капитал"

19013 прочитания

Благовест Пунев

© Цветелина Белутова


За пръв и последен път потърсихме за разговор Благовест Пунев през есента на 2006 г. - в деня, в който общите събрания на Върховния касационен съд (ВКС ) и Върховния административен съд (ВАС) го избраха за конституционен съдия. Тогава той отказа интервюто с краткото: "Аз не съм шоу магистрат."

През следващите години не се загуби в конюктурата на мнозинството в Конституционния съд (КС), а почти винаги част от малцинството, беше принуден не да пише решения, а особени мнения – общо 40, голяма част от които заедно с покойния председател на съда Румен Янков.

Последните две решения на КС – по казуса "Пеевски" и лустрацията, взривиха обществото. В първото дело Благовест Пунев беше един от петимата съдии, които бяха срещу връщането на Пеевски в парламента, а във второто написа мотивите на малцинството в подкрепа на тезата, че забраната за свързани с бившата Държавна сигурност да стават директори на БНТ и БНР не противоречи на основния закон. Кризата в КС е и причината, която накара съдия Пунев да наруши обещанието си и да се срещне с нас.

Сътвореният правен абсурд, или "Какво?" е днес Пеевски

Съдия Пунев е убеден, че шестимата му колеги, които подкрепиха позицията, че Делян Пеевски може да се върне в парламента, вместо да дадат отговор, са предизвикали нови въпроси: "След целия логически и правен абсурд, който прие мнозинството по това дело, т.нар. група на шестимата, аз бих перифразирал популярния въпрос "кой предложи Делян Пеевски" на "какъв е в момента статусът на Делян Пеевски". Дали народен представител, дали ръководител на ДАНС, или нито едното, нито другото."

Ден след решението председателят на КС проф. Димитър Токушев обясни в интервю, че Делян Пеевски всъщност никога не е преставал да бъде народен представител. Благовест Пунев не крие изненадата си от това твърдение: "Такъв извод няма как да се направи от текста на мотивите. В крайна сметка в групата на шестимата има четирима професори и двама зам.-председатели на върховни съдилища, а когато хора с такъв висок академичен и професионален статус пишат такова мнение, няма как да не изникне съмнение, че този абсурд е подготвен, и човек да не се запита какви си мотивите за тези юридически пируети и приплъзвания."

Съдия Пунев не възприема тезата и на проф. Цанка Цанкова, която не се присъедини към нито една от двете групи на различни позиции в КС, а заяви, че искането за гледането на делото е недопустимо, защото Пеевски е престанал да бъде народен представител още с полагането на клетва. "Налице е спор, който трябва да бъде решен, а с това становище всъщност се изключва намесата на Конституционния съд", беше нейното мнение.

Според Благовест Пунев в решението си по едно такова искане КС "трябва да има два диспозитива - установяване възникналата несъвместимост между народен представител и съответната друга длъжност – в случая ръководител на ДАНС, и прекратяване на пълномощията му като народен представител".

Решенията не се коментират, или благата на опортюнизма

Благовест Пунев отхвърля категорично тезата, че решенията на съда се изпълняват, а не се обсъждат, каквито коментари направиха депутати веднага след решението по казуса "Пеевски". Парадоксът в случая е, че същите депутати неведнъж са се опитвали да заобиколят практиката на КС, като прокарват законодателни промени, чиято цел е да се "възроди" някой обявен за противоконституционен текст. "Няма спор, че решенията на КС са задължителни и трябва да се изпълняват. В този смисъл не може Народното събрание, след като един закон е обявен за противоконституционен, да го прегласува. Това е дезавуиране на демокрацията, нарушаване на правилата на играта - все едно биеш рефера в едно състезание. Това обаче не означава, че решенията на КС не трябва да бъдат коментирани и критикувани, напротив, те трябва да бъдат предмет включително и на сериозна професионална, научна критика, която изобщо липсва по отношение на юриспруденцията на КС и това не е случайно според мен", смята Пунев. Тази липса на критика е резултат от друг проблем: "За съжаление, упреците и атаката срещу Конституционния съд са съвсем основателни. КС не е извън публичния и обществения контрол, не е някакъв затворен елитарен клуб, който стои над всякакви критики, още повече че той разглежда дела с голям обществен интерес и значимост." Той припомня, че КС е поставен извън трите власти, за да бъде арбитър между институциите, а презумпцията е, че в него се изпращат "мъдреците, старейшините на обществото, хора с изключително висок морал и професионализъм, олицетворението на аристократизма в управлението."

"Така или иначе, като говорим за един орган, който по идея е над всички останали по силата не само на елитарността на своя състав, на професионализма и морала им, но и на неговото собствено място и замисъл в системата на държавното управление, това въобще не означава, че в едно демократично общество той трябва да бъде поставен извън обществения контрол и критика. А това, което особено силно и отчетливо липсва при нас, е научната критика на юриспруденцията на Конституционния съд."

За Благовест Пунев най-вероятната причина за "тишината" по отношение на практиката на КС е "някакъв вид разбиране за лоялност от страна на академичните среди, точно тези, които са призвани да дадат научната критика". Той предполага и наличие на съображения, свързани с отношенията на йерархия в тези среди, както и опасения дали една критика няма да се отрази неблагоприятно на научната кариера на критикуващия, за когото някои конституционни съдии са началници. Предпочита да отхвърли другата възможна хипотеза: "Не искам да мисля, че става въпрос за интелектуална недостатъчност, защото това е другата логична причина - липсата на капцитет, на аналитични способности. Но по-скоро е от нежелание да си разваляш комфорта."

Принципът на правовата държава, или за вредната непредсказуемост

Според съдия Пунев случаят с Пеевски показва и друга вредна тенценция на КС – да се отрича от собствената си практика по аналогични казуси, установена още от 90-те години на миналия век: "Това нарушава принципа на правовата държава, тъй като предсказуемостта на правното регулиране е нейна основна характеристика, т.е. еднаквото правно третиране от правоприлагащия орган на сходните казуси." Той прави уточнението, че промяна, разбира се, е възможна, но чрез т. нар. еволютивно тълкуване от съда на базисните норми и принципи на същия обществен договор, наложило тяхното преосмисляне с оглед на променената обществена ситуация. Това според него трябва да става през продължителни периоди от време, когато са настъпили реални обществени промени, налагащи нова интерпретация, подкрепена от сериозна аргументация. Обратното е "индиция за конюктурност на решенията на съда с оглед на това от коя институция или политически субект изхожда инициативата за конституционен контрол".

Промяната в КС, или как се нарушава рахат

Казусът "Пеевски" открои проблемите вътре в самия КС. Това мотивира съдия Румен Ненков да направи осем предложения за подобряване на работата на институцията, с които Благовест Пунев е изцяло съгласен: "Аз неведнъж съм заявявал същото - и за случайния подбор, и за необходимостта от редовно насрочване на заседанията, но не срещах подкрепа. Забавянето на решенията на КС е особено вредно, когато има дела с финансови последствия, свързани с бюджета, с пенсионните фондове и т.н. Какъв е смисълът да обявиш противоконституционност на един закон, който вече е произвел действие?" Според него бавенето на дела нанася вреди и на съда, тъй като в масовото съзнание остава единствено усещането, че това е поръчково решение. "Аз съм чувал и такова становище от колега, че е добре да имаме нерешени дела, защото така пред обществото създаваме привидност за заетост през цялата година. Все си мисля, че е много по-добре да сме без работа, но със свършена работа, защото другото е вредно за държавата, освен за авторитета на съда."

На въпрос дали има възможност Конституционният съд да се промени, съдия Пунев отговаря: "Освен ако не настъпи промяна под влияние на обществения натиск, тъй като малко или много дейността на КС в момента е под светлината на прожекторите, не виждам как би могло да се наруши този рахат, трудовият морал тук не е на висота." И с уточнението, че е работил цял живот като съдия допълва: "Това сега не мога да го разбера."

Съдия Пунев потвърждава, че в момента решенията се взимат без дебат: "Гласува се, преброява се мнозинството и толкова. Аз имам 40 особени мнения! Какво повече да ви кажа! Дебат почти липсва, направо се преминава към гласуване. Освен ако се окаже, че и докладчикът е на особено мнение и стане разправия кой трябва да пише мотивите."

Още идеи, или за разделението реформи - статукво

След седем години в институцията съдия Благовест Пунев има идеи как могат да се променят правомощията на съда. Той не е привърженик на индивидуалната жалба: "Трябва, разбира се, да се разширят правомощията на КС и достъпът до конституционно правосъдие, но като се има предвид ниското доверие в съдебната система в България, трябва да се отчита и вероятността към КС да се насочи една огромна маса от дела. Повечето хора не разбират, че този съд извършва един абстрактен контрол за съобразеността на оспорен закон с конституцията, а не се произнася по факти и не решава конкретни спорове." Убеден е обаче, че правомощията на КС трябва да се разширят: "Би могло да се помисли за разширяване на нормения контрол за конституционност – не само на законите, а и на подзаконовите нормативни актове на правителството. Защото човешките права и основните конституционни принципи могат да бъдат засегнати и с актове на висшата държавна администрация, а не само с тези на парламента. Това между другото ще намали и делата пред Върховния административен съд, като част от техните правомощия могат да бъдат прехвърлени към КС." Съдия Пунев има и друга идея – не ВАС, а КС да се произнася по жалби срещу дисциплинарни наказания на магистрати: "Защото сега какво се получава - съдиите от ВАС решават в много случаи делата за наказанията на свои колеги от същия съд." И още: "КС е орган извън съдебната система, а в него има една квота от съдии, която винаги е по-голяма от една трета – конституционно определената квота за съдии от върховните съдилища. В този смисъл КС е много по-подходящ за тези дела от ВАС." Според него би следвало всички съдебни инстанции (а не само върховните съдилища, както е сега) да имат правомощие да сезират КС за противоконституционността на приложимия по делото закон.

За да се случат всички тези промени трябва да бъде променена конституцията. И тук съдия Благовест Пунев напомня за едно забравено правомощие на държавния глава: "Президентът, който иначе прави публични изказвания, че няма правомощия да влияе на законодателя, също има право на законодателна инициатива за промени в конституцията във връзка със съдебната власт и с Конституционния съд." С ясното съзнание, че в актуалната ситуация трудно може да се събере необходимо мнозинство, съдия Пунев казва, че подобна инициатива ще е полезна, защото "може да постави началото на един актуален институционален дебат между основните политически субекти, който ще разкрие тяхната реална позиция дали са за реформи, или за запазване на статуквото".

Лустрацията и ДС, или замъглените морални стандарти

След като съдия Благовест Пунев се опита неуспешно да убеди колегите си защо лустрационният текст в Закона за радиото и телевизията не противоречи на основния закон, не закъсняха нападките срещу него. Един от първите беше журналистът с досие Георги Коритаров, който го обвини, че е участвал във възродителния процес. "Първо, моята биография е публична. Тя е в интернет. (За разлика от нечии други биографии, които трябва да се четат през досиетата.) Бил съм съдия в Пазарджик, а Пазарджик не е от смесените райони, там няма селища с компактни маси от турци. На второ място, аз дори никога не съм бил наказателен съдия, а граждански. И най-важно - въдворяването и изселването ставаше по административен ред от службите, към които г-н Кориторов е бил причастен, а не от съдилищата."

Според съдия Пунев лустрация в съдебната система е имало: "Смятам, че е много важно да се каже, че в съдебната власт беше извършена своеобразна лустрация още през 1992 г. въз основа на параграф 5 от преходните разпоредби на конституцията. Друг въпрос е колко успешна и колко справедлива беше тя."

Той категорично стои зад позицията си по делото за лустрацията за директори на БНТ и БНР и членове на Съвета за електронни медии. В нейна подкрепа дава и следния аргумент: "Великият философ Хайдегер, най-големият философ на ХХ век не само в Германия, но и в Европа, след войната е бил лишен от правото си да преподава заради пронацистката си ориентация и сътрудничеството си на Националсоцалистическата партия, на която е бил член. Същата мярка е била приложена и спрямо проф. Карл Шмид, юрист конституционалист от висок ранг, изключително уважаван политически теоретик. И двамата са били крупни учени и това не се отрича, но са били подложени на ограничения до края на живота си."

Една от критиките в юридическите среди срещу особеното му мнение по делото за лустрацията беше, че черпи аргументи от Хитлер (argumentum ad Hitlerum), на което той отговаря: "Тук става въпрос за морални стандарти, но явно те за голяма част от обществото са все още неясни."

Кой правораздава, или демокрация ли е посткомунизмът

Според Благовест Пунев образът на институциите зависи от хората, които попадат там: "Защото демокрацията външно представлява една процедура, юридически формализъм. В съдържателен план обаче тя зависи от политическата култура на народа, от неговото политическо равнище. Затова има и различни модели на демокрация - западноевропейска, англосаксонска. А нашето всъщност не е демокрация, а посткомунизъм. Някои казват, че преходът у нас е завършен, но това е вярно само ако се приеме, че посткомунизмът е демокрация. Аз смятам, че преходът при нас е симулативен и изобщо не се е състоял. И всичко опира до политическата култура на народа - ако тя е от патерналистичен, авторитарен, а не от либерален тип, ясно е, че няма как да се случи друго."

Именно с идеята да се гарантира, че ще бъдат избирани достойни хора, бяха направени промени в процедурата - така се случи в предишния парламент, когато през публична процедура бяха избрани членове на ВСС и КС и въпреки това недоверието не беше преодоляно. Според съдия Пунев проблемът е другаде: "Има един своеобразен нормативен фетишизъм в България. Счита се, че проблемът се решава с приемането на нови норми, но това е мит. Всичко може да се копира, дори и най-напредничавите западни нормативни стандарти, но как те работят на наша почва? Американската конституция е копирана от всички латиноамерикански републики, но сравнението между САЩ и Латинска Америка е достатъчна илюстрация, че въпросът не е просто в имитацията."

Думите му се потвърждават и от примера с Венета Марковска, избрана за член на КС в резултат на уж прозрачната процедура, която не встъпи в длъжност, след като президентът Росен Плевнелиев напусна церемонията, преди да се закълне. Съдия Пунев обаче не мисли, че "изходът" от ситуацията с избора на Марковска е бил удачен: "Не беше правилно да й се отказва клетвата, като се прекратява церемонията по нейното полагане след бойкотирането й от президента. В случая въпросът, че номинираният за конституционен съдия не е бил подходящ, трябва да се реши от селекционера на конституционните съдии от парламентарната квота, т.е. от парламента (или кандидатът да не бъде избиран, или преди полагане на клетвата изборът да бъде отменен), но този прецедент може да се използва и срещу подходящ човек с безспорна репутация, срещу всекиго! Нарушиш ли законовия стандарт, това вече е произвол. Управлението със закон означава да няма персонификация, да няма лично отношение, да не прилагаш закона избирателно и персонално."

Протестите под прозореца, или кризата на легитимността

Говорейки за Конституционния съд, Благовест Пунев припомня една теория още от Древна Гърция: "Във всяко управление съществуват едновременно три елемента - монархически, аристократически и демократически. Генезисът на основните институции в съвременната държава може да се потърси и в това разбиране. Всеки от тези елементи на управлението може да деградира. Според древните мислители монархията може да се изроди в деспотизъм, аристократичното управление - в олигархия, а демокрацията - в охлокрация (власт на тълпата), управлявана от демагози, днес бихме казали популисти.

Повече от три месеца всяка вечер в карето на властта (където се намира и КС) има протести срещу управлението. Въпреки това управляващите казват, че са избрани законно и отказват да си подадат оставката. Пунев коментира, че именно тук идва разликата между легалност и легитимност: "Едно управление може да бъде легално, но не легитимно, защото, след като е излъчено от законно избрано парламентарно мнозинство, то може да е изгубило електорално доверие, т.е. легитимност. Този резултат се получава, когато се наруши принципът на народния суверенитет при упражняване на властта в демократичната държава. Той се изразява от една страна в управление чрез избрани от народа представители, а от друга – в определяне на конституционно равнище на организацията на публичната власт. Затова, ако е налице криза на политическото представителство, т.е. значителни електорални слоеве не се считат за политически представени в парламента и съществува усещането, че паралелна власт, извън конституционно установените институции, взема реалните управленски решения, възниква усещането за дефицит на легитимност, какъвто е случаят с настоящата политическа ситуация."

разговорът е съвместно с  "Правен свят"

За пръв и последен път потърсихме за разговор Благовест Пунев през есента на 2006 г. - в деня, в който общите събрания на Върховния касационен съд (ВКС ) и Върховния административен съд (ВАС) го избраха за конституционен съдия. Тогава той отказа интервюто с краткото: "Аз не съм шоу магистрат."

През следващите години не се загуби в конюктурата на мнозинството в Конституционния съд (КС), а почти винаги част от малцинството, беше принуден не да пише решения, а особени мнения – общо 40, голяма част от които заедно с покойния председател на съда Румен Янков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

42 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-|
    gost22

    В обществото има усещане, че ни липсва един "правосъден борд", по подобие на финансовия.

  • 2
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Добро утро! И, чак сега го разбраха? Какво правят по въпроса?

  • 3
    rhapsody avatar :-|
    Rhapsody of Fire

    Браво. Приятно съм изненадан от това смислено и поучително интервю на Благовест Пунев.
    Дано след като му изтече мандата се включи в политиката.

  • 4
    nuzzo avatar :-|

    "В крайна сметка в групата на шестимата има четирима професори и двама зам.-председатели на върховни съдилища......"
    ---------------------------------------------------------
    Амии! А аз виждам 6-ма зависими, извадили на преден план не правните и не моралните норми, човека.

  • 5
    unreal_game avatar :-|
    Салмонела

    Добре, Пунев е прав.
    И аз така мисля. Мисля, че шестимата много сбъркаха с оставянето на Пеевски като депутат. И не само това - те дерогираха действащата Конституция и обявиха анархията като форма на държавно управление.
    И тъй като решенията на Конституционния съд са необжалваеми, т.е. неоспорими и непроменими, то единствената възможност да върнем демокрацията в България е, като отстраним този съд, както и партията, която той обслужва.

  • 6
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    Приятно ми е да видя, че има нормални, мислещи хора в КС.

  • 7
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    До коментар [#5] от "Депутат 241":

    В десет реда си написал толкова глупости, че просто да ти се чуди човек!
    Още малко и ще отмениш Държавата изцяло!!

  • 8
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Има усещане за липса на легитимност, има усещане и за липса на справедливост. Усещане за некадърност, недобронамереност и алчност у политиците също.

  • 9
    zaza avatar :-P
    zaza

    Благовест Пунев е много голям!!! Знам за купени дела на първа и втора инстанция, които той разрешава честно на трета докато беше зам. председател на ВКС!!! Той определено е човек с чест и морал!

  • 10
    superbg avatar :-P
    superbg

    Господин конституционен ДС кадър.
    В обществото преобладава мнението, че в България няма нито демокрация, нито кой знае каква свобода а всичко е театър на вашите бивши началници от ДС и Русия.

    Където и да идеш в България все попадаш на бивше ченге. Не се дава шанс за кариера в администрацията на България или в обществения живот, (да не говорим за политическата сфера) на никой друг освен на бившите сътрудници от ДС.

    Това мнение преобладава в обществото жалки, гадни национални предатели русофили!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK