С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 18 окт 2013, 15:47, 3936 прочитания

По-добре познатото зло

Новата европейска програма за бизнеса ще прилича твърде много на старата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки психиатър ще ви каже, че ако всички ви харесват, то някъде бъркате. Така погледнато, новата програма "Иновации и конкурентоспособност" със сигурност има проблем. Запазването на статуквото, в което администрацията разпределя грантове на всички, радва консултантите, които са неизбежният посредник, получателите, за които безвъзмездно финансиране е по-лесно и политиците, които могат да управляват ръчно процеса. Но дали допринася към общата цел, да има смислена и бързорастяща икономика?

Програмата още няма завършена първа версия, която да бъде представена в Брюксел, но до края на този месец би трябвало това да се случи. Правителството вече е оформило вижданията си как да изглежда този инструмент за подпомагане на бизнеса и е преобразило изцяло концепцията, изработена от служебния кабинет.


Какво влиза вътре?

В новата програма ще има само две приоритетни оси. Това са "Предприятия с експортен и производствен потенциал" и "Зелена и енергийно ефективна икономика". В тези две оси трябва да се побере единият милиард евро, с който програмата разполага, и той да бъде разпределен между всички желаещи, които и този път никак няма да са малко.

В първата, по-голяма ос ще бъдат иновациите, стартиращите фирми и клъстърите, както и прословутата вече модернизация и обновление на предприятията. Благодарение на стратегията за интелигентна специализация на Световната банка най-накрая в програмата ще има приоритетни сектори. Те най-вероятно ще са машиностроене, фармация, електроника, ИКТ, хранителна промишленост и креативните индустрии (което включва дизайн, изкуства, маркетинг и т.н.).



Както ЕК и Световната банка отдавна казват, не може да се спонсорират всички сектори на икономиката с ограничен ресурс, ако се търси максимален ефект. Отново обаче е направен компромис: всички сектори ще са допустими за финансиране, като приоритетните ще получават повече бонус точки. Една от целите на програмата ще бъде създаването на много нови предприятия в производствения сектор, защото, както казва един експерт, "в търговията вече имаме достатъчно, трябват ни там, където нямаме".

Въпреки, че ЕК не харесва идеята българските фирми да си купуват нови машини с грантове, това няма да бъде пропуснато и в този период. Експерти, работещи по програмата, споделят, че им се вижда по-логично това да се случва с нисколихвени заеми, но предвид настроенията в правителството това е слабо вероятно.

"Считам, че новата програма отговаря на нуждите на бизнеса", казва Теодора Овчарова, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт", които са един от големите консултанти по програмата. "Българската икономика работи с машини със средна възраст 15-16 години. Няма как това да не е основна нужда на бизнеса. А програмите трябва да са базирани на нужди, както казва комисията. Да, тя иска високотехнологични производства, но не може с допотопно оборудване да произвеждаме висока добавена стойност."

Технологичната модернизация наистина беше най-използваната грант програма в този период и Овчарова казва, че е видяла как пред очите й фирми са се разраснали благодарение на нея. Критиците на този подход обаче твърдят, че грантовете правят фирмите зависими от такъв тип лесни пари, често те отиват във фирми, които иначе нямат проблем да се обърнат към банки, а консултантите са доволни, че ги има, тъй като печелят комисиони от подобни проекти.

По втората ос пък са проектите за енергийна ефективност, в които и фирми от преработвателната индустрия могат да търсят пари за иновативни решения за отпадъците и рециклирането. Има идея да се спонсорира строителството на ВЕИ, но само за собствени нужди на предприятията, без включване в мрежата. Приоритетни сектори ще бъдат химическият, стоманодобивният, хранително-вкусовият, целулоза, цимент, текстил и стъкларство.
 
Защо са промените?

В първата версия на програмата имаше идеи за още технологични паркове, доста по-ясно изразена помощ за клъстъри, иновационни ваучери и национален иновационен борд. Този борд е силно препоръчан и от Световната банка, която казва, че няма нито един орган в България, който компетентно и последователно да решава кое е иновация, и си заслужава да бъде подпомогнат. Не е ясно дали тази идея се запазва към момента, но по-скоро не. Идеята фирмите да получават ваучери, с които да плащат за разработки, също е много добра, но експерти, работещи над програмата, казват, че проблемът ще е с определянето на акредитираните университети и звена, които могат да участват. С други думи, както казва запознат с преговорите по програмата, "всички си искаха старата "Конкурентоспособност" въпреки очевидните й недостатъци да задвижи сериозно ръста на икономиката.

Програмата, оставена от служебното правителство, беше много добра, но не към този момент, казва Ели Милушева, ръководител на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". "Може би след десет години. Бизнесът скочи, че имат нужда от помощ за износа на чужди пазари, технологична модернизация, закупуване на машини и съоръжения. Към днешна дата нашият бизнес е слаб, на последно място сме в ЕС." На всички сме се опитали да намерим място, казва примирително Милушева.

Новият подход е начин да се примирят исканията на ЕК с реалностите в България, казва Ангелина Добрева, заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.  Според нея минималният брой оси е добър, защото е много по-лесно да се местят пари в рамките на една ос, отколкото между тях. А сегашният период доказа, че често се налага такова преместване.

Консултантите казват, че много търсени са проектите за внедряване на системи за управление и помощ за експортните производства. "Всичко, което беше пускано досега като линии, беше крайно неработещо", казва Теодора Овчарова. "Подпомагаха се различни изложения. Пуска се поръчка за щанд на изложение, избира се най-ниската цена, щандът е безобразен, ефектът - нулев. Т.е. няма работещ механизъм, който да е търговски ориентиран и да се подпомагат фирмите."

И все пак, малко инженеринг

В новата програма ще има и познатия от този период финансов инженеринг (гаранционни схеми, фондове за дялово инвестиране). Той ще е в приблизително същия размер, колкото беше планиран и миналият - около 100-150 млн. евро. В момента 350 млн. евро от програмата се управляват така, но това е заради неуспехите на другите схеми да усвоят парите, които трябваше спешно да бъдат прехвърлени. Източник от комисията казва, че тази сума е твърде голяма за пазар като България и нуждите например от фондове за дялово инвестиране са били надценени.

Но като се има предвид, че огромна част от новите фирмени кредити на банките в страната в последната година са заради тези инструменти, добрата новина е, че въпреки натиска на част от бизнеса на правителството и на администрацията, те ще останат (и за тях ще има битка - виж другия текст). Тъй като всяко вложено евро през тези инструменти привлича от 3 до 7 евро частен капитал, а и вложените пари след това се връщат и отново могат да бъдат инвестирани, ЕК ги смята за особено важни и се надява те в един момент да заемат по-голямата част от програмите.
 
по темата работи и
Мара Георгиева

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 1399 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото 1 Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 2679 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 3789 прочитания

28 фев 2020, 3031 прочитания

28 фев 2020, 2653 прочитания

28 фев 2020, 2575 прочитания

28 фев 2020, 2224 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Йордан Цонев: Без икономически растеж няма финансова стабилност

Председателят на бюджетната комисия в парламента пред "Капитал"

Още от Капитал
"Белите" петна на София

Главният архитект посочи 684 ха свободни терени в София в потвърждение на идеята си за компактно развитие на столицата

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10