С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 18 окт 2013, 15:47, 3891 прочитания

По-добре познатото зло

Новата европейска програма за бизнеса ще прилича твърде много на старата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки психиатър ще ви каже, че ако всички ви харесват, то някъде бъркате. Така погледнато, новата програма "Иновации и конкурентоспособност" със сигурност има проблем. Запазването на статуквото, в което администрацията разпределя грантове на всички, радва консултантите, които са неизбежният посредник, получателите, за които безвъзмездно финансиране е по-лесно и политиците, които могат да управляват ръчно процеса. Но дали допринася към общата цел, да има смислена и бързорастяща икономика?

Програмата още няма завършена първа версия, която да бъде представена в Брюксел, но до края на този месец би трябвало това да се случи. Правителството вече е оформило вижданията си как да изглежда този инструмент за подпомагане на бизнеса и е преобразило изцяло концепцията, изработена от служебния кабинет.


Какво влиза вътре?

В новата програма ще има само две приоритетни оси. Това са "Предприятия с експортен и производствен потенциал" и "Зелена и енергийно ефективна икономика". В тези две оси трябва да се побере единият милиард евро, с който програмата разполага, и той да бъде разпределен между всички желаещи, които и този път никак няма да са малко.

В първата, по-голяма ос ще бъдат иновациите, стартиращите фирми и клъстърите, както и прословутата вече модернизация и обновление на предприятията. Благодарение на стратегията за интелигентна специализация на Световната банка най-накрая в програмата ще има приоритетни сектори. Те най-вероятно ще са машиностроене, фармация, електроника, ИКТ, хранителна промишленост и креативните индустрии (което включва дизайн, изкуства, маркетинг и т.н.).



Както ЕК и Световната банка отдавна казват, не може да се спонсорират всички сектори на икономиката с ограничен ресурс, ако се търси максимален ефект. Отново обаче е направен компромис: всички сектори ще са допустими за финансиране, като приоритетните ще получават повече бонус точки. Една от целите на програмата ще бъде създаването на много нови предприятия в производствения сектор, защото, както казва един експерт, "в търговията вече имаме достатъчно, трябват ни там, където нямаме".

Въпреки, че ЕК не харесва идеята българските фирми да си купуват нови машини с грантове, това няма да бъде пропуснато и в този период. Експерти, работещи по програмата, споделят, че им се вижда по-логично това да се случва с нисколихвени заеми, но предвид настроенията в правителството това е слабо вероятно.

"Считам, че новата програма отговаря на нуждите на бизнеса", казва Теодора Овчарова, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт", които са един от големите консултанти по програмата. "Българската икономика работи с машини със средна възраст 15-16 години. Няма как това да не е основна нужда на бизнеса. А програмите трябва да са базирани на нужди, както казва комисията. Да, тя иска високотехнологични производства, но не може с допотопно оборудване да произвеждаме висока добавена стойност."

Технологичната модернизация наистина беше най-използваната грант програма в този период и Овчарова казва, че е видяла как пред очите й фирми са се разраснали благодарение на нея. Критиците на този подход обаче твърдят, че грантовете правят фирмите зависими от такъв тип лесни пари, често те отиват във фирми, които иначе нямат проблем да се обърнат към банки, а консултантите са доволни, че ги има, тъй като печелят комисиони от подобни проекти.

По втората ос пък са проектите за енергийна ефективност, в които и фирми от преработвателната индустрия могат да търсят пари за иновативни решения за отпадъците и рециклирането. Има идея да се спонсорира строителството на ВЕИ, но само за собствени нужди на предприятията, без включване в мрежата. Приоритетни сектори ще бъдат химическият, стоманодобивният, хранително-вкусовият, целулоза, цимент, текстил и стъкларство.
 
Защо са промените?

В първата версия на програмата имаше идеи за още технологични паркове, доста по-ясно изразена помощ за клъстъри, иновационни ваучери и национален иновационен борд. Този борд е силно препоръчан и от Световната банка, която казва, че няма нито един орган в България, който компетентно и последователно да решава кое е иновация, и си заслужава да бъде подпомогнат. Не е ясно дали тази идея се запазва към момента, но по-скоро не. Идеята фирмите да получават ваучери, с които да плащат за разработки, също е много добра, но експерти, работещи над програмата, казват, че проблемът ще е с определянето на акредитираните университети и звена, които могат да участват. С други думи, както казва запознат с преговорите по програмата, "всички си искаха старата "Конкурентоспособност" въпреки очевидните й недостатъци да задвижи сериозно ръста на икономиката.

Програмата, оставена от служебното правителство, беше много добра, но не към този момент, казва Ели Милушева, ръководител на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност". "Може би след десет години. Бизнесът скочи, че имат нужда от помощ за износа на чужди пазари, технологична модернизация, закупуване на машини и съоръжения. Към днешна дата нашият бизнес е слаб, на последно място сме в ЕС." На всички сме се опитали да намерим място, казва примирително Милушева.

Новият подход е начин да се примирят исканията на ЕК с реалностите в България, казва Ангелина Добрева, заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.  Според нея минималният брой оси е добър, защото е много по-лесно да се местят пари в рамките на една ос, отколкото между тях. А сегашният период доказа, че често се налага такова преместване.

Консултантите казват, че много търсени са проектите за внедряване на системи за управление и помощ за експортните производства. "Всичко, което беше пускано досега като линии, беше крайно неработещо", казва Теодора Овчарова. "Подпомагаха се различни изложения. Пуска се поръчка за щанд на изложение, избира се най-ниската цена, щандът е безобразен, ефектът - нулев. Т.е. няма работещ механизъм, който да е търговски ориентиран и да се подпомагат фирмите."

И все пак, малко инженеринг

В новата програма ще има и познатия от този период финансов инженеринг (гаранционни схеми, фондове за дялово инвестиране). Той ще е в приблизително същия размер, колкото беше планиран и миналият - около 100-150 млн. евро. В момента 350 млн. евро от програмата се управляват така, но това е заради неуспехите на другите схеми да усвоят парите, които трябваше спешно да бъдат прехвърлени. Източник от комисията казва, че тази сума е твърде голяма за пазар като България и нуждите например от фондове за дялово инвестиране са били надценени.

Но като се има предвид, че огромна част от новите фирмени кредити на банките в страната в последната година са заради тези инструменти, добрата новина е, че въпреки натиска на част от бизнеса на правителството и на администрацията, те ще останат (и за тях ще има битка - виж другия текст). Тъй като всяко вложено евро през тези инструменти привлича от 3 до 7 евро частен капитал, а и вложените пари след това се връщат и отново могат да бъдат инвестирани, ЕК ги смята за особено важни и се надява те в един момент да заемат по-голямата част от програмите.
 
по темата работи и
Мара Георгиева

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на административен съд - София-град

14 дек 2019, 43 прочитания

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1607 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Йордан Цонев: Без икономически растеж няма финансова стабилност

Председателят на бюджетната комисия в парламента пред "Капитал"

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10