Йордан Цонев: Без икономически растеж няма финансова стабилност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Йордан Цонев: Без икономически растеж няма финансова стабилност

Йордан Цонев

Йордан Цонев: Без икономически растеж няма финансова стабилност

Председателят на бюджетната комисия в парламента пред "Капитал"

Велина Господинова, Николай Стоянов
6792 прочитания

Йордан Цонев

© Надежда Чипева


Профил

Йордан Цонев е зам.-председател на парламентарната група на ДПС и председател на Комисията по бюджет и финанси в 42-ото Народно събрание. Бил е народен представител в 38-ото Народно събрание с листата на СДС, но беше изключен от партията. В 40-ото и 41-ото Народно събрание беше депутат от ДПС. Член е на ръководството на ДПС. Заедно с колегата си от парламентарната група на движението Делян Пеевски е съвносител на законопроект, който ограничава дейността на офшорните компании в страната. Цонев е една от основните фигури от коалицията БСП-ДПС, които подготвят промените в Закона за банките, както и законопроекта за бюджета.

Как в условията на все още слаба икономика управляващите ще балансират между желанието за повече социални разходи и необходимостта да се запази финансовата дисциплина?

Българската икономика наистина е в най-тежката си година от началото на кризата. Първите две тримесечия тя се движи на ръба на рецесията. И това е най-големият проблем пред страната. Извеждането на икономиката на пътя на растежа е най-важната задача на правителството. Това предизвикателство ще намери адекватно решение в бюджета за 2014 г. Прогнозната макропрограма предвижда следните параметри: икономически растеж – 1.8%; бюджетен дефицит – 1.8%; инфлация – 1.8%; приходи по КФП – 37.8% от БВП (малко под 31.0 млрд. лв.); разходи – 39.6% от БВП (около 32.4 млрд. лв.), в т.ч. и вноската в ЕС. В тази финансова рамка ние извеждаме три приоритета – икономически растеж и развитие на регионите, социална ангажираност и образование. Но контекста на въпроса ви е много важен, защото около него ще се развива дебатът по бюджета и основните критики както на опозицията, така и на една чест от най-десните икономисти (с цялата условност на това определение). А контекстът е: вече седма година бюджетът генерира дефицит и това не заплашва ли толкова трудно постигнатата финансова стабилност. Простият отговор е да, още повече че правителството на ГЕРБ стопи фискалния резерв и сега бюджетния дефицит се финансира с нов дълг, което пък влошава и друг индикатор на финансовата стабилност – съотношение ДЪЛГ:БВП.

Истинският отговор обаче е по-сложен. Финансовата стабилност е доста по-сложно понятие от маастрихтските критерии. Аз смятам, че липсата на растеж и ниските доходи са много по-голяма заплаха за финансовата стабилност от бюджетния дефицит. Дефицит, насочен към мерки за растеж и увеличаване на доходите, може да се окаже продуктивна бюджетна мярка. И все пак той трябва да се поддържа в рамките на 2-3% от БВП. Не може да има финансова стабилност без икономически растеж. А начинът да се поддържа и подобрява балансът между приходите и растящите социални разходи е да се правят реформи.

В кои сфери планирате да бъдат тези реформи?

Първата е административната реформа. Искаме да осмислим цялата архитектура на административните звена и там, където те се дублират - да бъдат закрити. Там, където могат да се слеят - да се обединят. Там, където има назначени излишни хора - да бъдат съкратени. До месец-два ще имаме решение как ще върви този процес.

Другата реформа е в здравната система, която поглъща огромен ресурс. Само ще дам един пример - преди да започнем реформата, по времето на кабинета на ОДС всички пари в нея бяха 890 млн. лв. Сега са над 3 млрд. лв. Работещите само в здравната каса са няколко хиляди души повече от работещите тогава. Нямаме усещането, че тези пари са повишили качеството на услугата. До един месец кабинетът ще обяви как ще изглежда тя не на входа, а как ще изглежда до края. Бюджетът също ще има реформиран вид – програмното бюджетиране ще бъде изведено като инструмент за реализиране на трите приоритета.

В началото всяко правителство обявява, че ще прави тези реформи в тези сфери...

Да, най-лошото е не с незапочнатите, а с недовършени реформи. Една незапочната реформа ти дава един нереформиран сектор, на който знаеш недостатъците. Но има реформи, които започнаха и не са довършени. Например реформата в здравеопазването – тя започна със създаването на здравната каса и реформирането на доболничната помощ в края на миналия век и замря там. Причината да се започват реформи и да не се довършват е, че те са непопулярни мерки, които водят до загуба на обществено доверие от този политически субект, който го върши.

Привърженик ли сте на идеята да се изтегли еднократно по-голям дълг с конкретна цел да се реформира даден сектор?

Категорично да. Но до този момент с правителството и партньорите ни от БСП изобщо не сме говорили на тази тема. Предполагам, че и правителството, и колегите се боят от средата, в която работи кабинетът, в която доверието е в дефицит.

Как ще се справите с проблема с ниското доверие и съмненията, че решенията се вземат на базата на безпринципни договорки?

Причината за ниското ниво на доверие е много ясна и тя е в резултатите от изборите. От една страна, десните партии останаха извън парламента. Това е един огромен сегмент от избиратели, които останаха без представителство, и те очевидно са недоволни, защото не могат да дадат доверието си на другите партии. От друга страна, парламентът се формира в патова ситуация. Има паритет, при който не може да се формира ясно мнозинство. При тази ситуация имаше две опции. Да поемем риска да съставим кабинет на малцинството или да отидем веднага пак на избори. Интересът на държавата е тя да бъде стабилизирана в някаква степен и тогава да се мисли за избори. Стабилизацията минава през това да се прокарат приоритетни политики за икономически растеж, да се спре този разпад на държавността, да се регулират пазарните отношения изкривени от монополите, да се направят стъпки в защита на потребителите.

Ние сме опитни политици и знаем какви негативи носи това за партиите. Но така или иначе трябва да се излезе от тази ситуация. Не на последно място сериозен мотив да съставим кабинет и да го поддържаме в условията на дефицит на доверие е да разградим системата, която ГЕРБ изгради. Това е система, която не бива да се повтаря в България като начин на управление.

При тази нестабилност не се ли опасявате, че догодина ви предстои допир с финансовите пазари, които могат да се окажат доста притеснени, ако напрежението продължи?

Освен дефицита през 2014 г. падежира дълг от 1.3 млрд. лв. През 2015 г. са глобалните облигации за 1.5 млрд. лв. и още дълг на вътрешния пазар. Така че ще трябва да се работи на международните финансови пазари по отношение на дълга. В закона за бюджета ще запишем освен таван на дълга и разбивка за всяка операция – за рефинансиране, за финансиране на дефицита, за финансиране на дълга, който падежира в началото на 2015 г. Извън тези неща не се предвижда друг дълг, но и само те са 4.5 млрд. лв.

Стратегията на кабинета за финансовите пазари ще бъде да диверсифицира риска. От тяхна страна в момента е заявено желание да излязат на частния капиталов пазар в Германия с 300 млн. евро по тазгодишния таван на дълга. Другата цел на стратегията ще бъде да коригираме политиката на предишния министър Дянков, който правеше дългови емисии с кратък матуритет. Затова сега за три-четири години се струпват огромни падежи. Ние ще се опитаме дълговите емисии да бъдат 10 и над 10-годишни, за да може да се преразпределят плащанията равномерно.

Откъде очаквате повече приходи за бюджета и къде ще насочите повече разходи? Не се ли боите да наливате средства в нереформирани сектори?

За да избегнем да наливаме средства в нереформирани системи, ние за пръв път правим една много съществена промяна. Това е т.нар. програмно бюджетиране, но изведено на ниво политики. За следващата година вместо сектори ние избираме политики. Това са политиките по трите приоритета: социалната политика, икономически растеж и региони и образование. По тези три приоритета ще бъдат отделени средства в рамките на възможностите на приходната част и на този дефицит. Мисля, че около 650 млн. лв. повече ще бъдат разходите в социалната сфера. Петстотин милиона ще бъдат за растеж и региони и 100 млн. лв. допълнително за образование. Средствата за социална политика са в НОИ и Министерството на труда и социалната политика.

Другите два приоритета обаче са изведени в сметки в Централния републикански бюджет и ще се наричат "Програма за икономически растеж и региони" и "Програма "Образование". Така ние избягваме за финансираме определен сектор, а финансираме политики за постигане на определени цели. При това на конкурентен принцип. Защото по тези програми ще могат да кандидатстват с проекти, както министерствата, така и общините и висшите учебни заведения, БАН, институти, неправителствени организации и т.н. Критериите за оценка на проектите се подготвят и ще бъдат ясно разписани. Между другото на този принцип са и европейските програми – те финансират определени политики.

Как ще се управляват тези средства и кой ще контролира изпълнението на проектите?

Все още уточняваме механизмите на управление, но категорично ще търсим прозрачност и ясни критерии за избор на проекти. Прозрачността ще постигнем, като включим в управлението на процеса представители на работодателските организации, профсъюзите, неправителствените организации и гражданското общество. А за програма "Образование" – представители на различни съсловни организации. Бих могъл да кажа някои критерии за избор на проекти по първата – Програма "Икономически растеж и региони" – принос за икономически растеж, брой нови работни места, принос за развитие на даден регион, увеличаване на доходи и т.н.

Няма ли това да стане за сметка на намаляване на средствата в други сектори?

Ограничени са капиталовите разходи на отделните министерства, за да се извлече ресурс. На тях им са оставени пари само по дейностите, които осъществяват и по финансирането на европейските програми, за които отговарят.

Няма ли риск през първата година при този механизъм да се окаже, че няма достатъчно проекти?

Винаги има такъв риск. Вече има съпротива от страна на отделните министерства. Така че първо трябва да се преодолее този проблем. Но при всяка реформа е така. Тя е съпроводена с преодоляване на съпротива. Риск има не толкова от липса на проекти, колкото от това как точно ще заработи механизмът на избора на проектите и контролът. Защото в страната има дефицит на средства, не толкова на проекти.

Откъде очаквате да дойдат повече приходи в бюджета?

Предвиждаме ръстът на приходите да бъде до 1% от БВП по консолидираната фискална програма. Има ръст на данъчните приходи, който гледаме да бъде съобразен с очаквания растеж и мерките, които правителството вече е набелязало по отношение на събираемостта. Разчитаме и на съживяването на европейската икономика и на потреблението. Най-важното, на което разчитаме, е подобряването на бизнес средата. Първите мерки - върнатият ДДС и ускореното разплащане, вече дават някакви резултати.

Казвате подобряване на бизнес средата, но в същото време чуждите инвестиции се свиват, а в законодателството се вкарват лобистки текстове.

По отношение на външната среда - чуждите инвестиции се влияят повече от други фактори, отколкото от политическата нестабилност. Но мислите ли, че можем да им предложим политическа стабилност, ако отидем отново на избори? Ако можем да им предложим по-ясна бизнес среда, ще бъде добре. Ако европейската икономика тръгне нагоре, и инвестициите ще се възстановят. Те се влияят повече от това. А по отношение на лобистки текстове конкретизирайте кои имате предвид?

Забраната за продажба на цигари в неспециализирани магазини например. Подкрепяте ли това предложение?

Подкрепям го, защото го направих аз. Не знам защо е изтълкувана като лобистка. Тази поправка няма да бъде включена в пакета законодателни промени. Причината е, че няма готовност да бъде осъществена сега. Но аз ще я предложа следващата година и затова ще си позволя да обясня защо правя това предложение.

Професионалното е по цялото движение на пътя на акцизните стоки да има контрол. Контролът сега, ако има такъв, е до данъчните складове. В момента, в който се освободят от данъчния склад, те се сливат заедно с контрабандните цигари. Започват да се продават на всевъзможни места, в това число и по пазарите, от лицензирани и нелицензирани търговци и контролът върху тях се осъществява само от Агенция "Митници". Тя обаче няма капацитет да проверява в страната. Предложих НАП да се включи към контрола, а не да смени митниците. Така двете приходни агенции ще бъдат в конкуренция и ще се допълват. Ако част от служителите на митниците допускат контрабандата на цигари, тази същата част ли контролира продажбата на тези цигари?

Местата трябва да бъдат редуцирани, за да може да се осъществява контрол. Например на определени места може да се продава само от автомати, на друго място да бъде изобщо забранено, а други да са лицензирани, като например големи вериги, супермакети, бензиностнации. Тук възниква проблем за малките населени места. Очевидно е, че за тях този режим не може да важи. Другото условие в предложението беше за продажбата на тези стоки на съответното място да се води отделен касов документ, тоест, когато данъчните отидат на проверка, да може оборотът от тези стоки да е отделен и да може веднага да се провери. Впрочем ограничения от този вид има в Ирландия, Португалия, Франция.

Кои идеи на партньорите ви по отношение на бюджет и данъчно и осигурително законодателство припознавате и срещу кои сте против?

Подкрепяме една голяма част от социалните идеи на партньорите ни от БСП, особено тези за хората в неравностойно положение и хората, които най-много страдат от кризата.

Ако зависи от ДПС кой данък бихте увеличили и кой бихте намалили?

ДПС е реализирало основните си политики по отношение на данъците още в мандата на тройната коалиция. Ние сме двигателят на намаляването на преките данъци до 10%, както и на неколкократното намаляване на осигурителната тежест.

Още при съставянето на кабинета ние заявихме, че непреодолимо условие за подкрепата на ДПС за този кабинет е преките данъци да не се вдигат. Ние няма да подкрепим такива идеи, защото смятаме, че равнището на преките данъци е важно конкурентно предимство на българската икономика.

А за необлагаемия минимум?

Тази мярка е много скъпа и ненужна. В условията на криза и на дефицит на приходи тя ще струва на бюджета между 700 и 800 млн. лв. Голяма част от хората не се нуждаят от тази мярка. Тези които получават добри заплати, няма нужда да имат необлагаем минимум от 340 лв. Но можем да мислим по отношение на хората с най-ниски доходи, които получават минимална заплата. На тези хора тези 34 лв. (10 % от 340 лв.) са им важни.

Кои от идеите на БСП не приемате?

Не приемаме плоският данък да стане стръмен. Не приемаме идеите за социално подпомагане, което не е таргетирано. Не приемаме да се бавят реформите в основни сектори.

Как се вземат решенията в правителството и между партиите, които го подкрепят - БСП, ДПС и "Атака"?

Много осезаемо се чувства липсата на съвет на коалицията. Това беше орган по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ, който беше изключително работещ, и той не беше нелегитимен от гледна точка на конституцията, както се опитваха да го представят от опозицията тогава. Защото политическите решения се вземат от управляващото тяло на партията - когато управляват две или три партии, трябва да се създаде политически орган между управляващите партии, който да взема политическите решения. Сега няма такъв съвет и работим по тематични групи. Участват обикновено председателите на комисии в парламента и хора, квалифицирани в тази област. В обсъжданията участва и съответният министър и формираме обща политика. Същото е и с премиера. Ето например аз имам всяка седмица срещи с него и с министъра на финансите.

Участват ли "Атака" в тези формати?

Не, не участват никъде и по никакъв начин. Дори нямаме срещи с тях. Те осигуряват само кворума в парламента, нищо друго. Понеже тази тема много се дискутира, искам да кажа, че "Атака" си имат собствена политика. Те не са за предсрочни избори и не искат ГЕРБ да се върне на власт. Тази тяхна позиция предполага, че те трябва да осигуряват кворума. Ако не го правят, ние сме го казали, отиваме на избори. Но ако "Атака" са обещали на избирателите си, че ГЕРБ няма да се връщат на власт, поведението им е логично.

Правителството може да падне само ако не прави нещата, за които говорим. Ако не подхване важните реформи и не спечели битката с монополите. В последните години в България се създаде изкривен пазар. Естествени монополи и картелни споразумения нарушават конкуренцията, тормозят потребителите и разрушават основите на пазарната икономика.

Това на какво се дължи - на слаби регулатори...

Причините са комплексни - пропуски в законодателството, кризата... Управлението на ГЕРБ концентрира в малко фирми обществените поръчки и на отделни големи формирования и сектори. Регулаторите също не работят ефективно. Известен факт е, че където има монополни цени, те се отклоняват на 30% от пазарните. Над 28 млрд. е оборотът в секторите, в които са естествените монополи или съмнения, че има картелни споразумения. Десет на сто от тях да са монополните цени, това са над 2 млрд. лв., които изтичат от хората и бизнеса през непазарни цени. Конкурентността трябва да се върне като действащ механизъм в икономиката. Това ще бъде дълга битка и няма да е само на този кабинет, но и на следващите.

Ние ще се постараем в няколко области да регулираме отношенията между тези структури и потребителите, без да се съобразяваме с големите играчи.

Вече дадохте заявка за регулации в банковия сектор. Имате ли вече становище от тях и от БНБ?

Да, получихме тяхното становище и по 90% от предложенията не са съгласни. Изненадан съм от масовото настроение в обществото срещу банките. Не предполагах, че проблемът е толкова дълбок. Обществото приема банките като пазарен диктатор и монополист, а те не са. Очертават се три-четири групи въпроси. Единият проблем е определянето на лихвата и кой да бъде базовият индекс. Ние държим той да бъде един от общоизвестните - LIBOR, EURIBOR и т.н. Банките искат да продължат както досега на база пазарен индекс, да определят променлив своя лихвен процент. Ние не сме съгласни с това. Най-вероятно тук няма да стигнем до разбирателство. Втората група от въпроси са договорите и начинът, по който тези договори се представят и отношенията със самите кредитополучатели.

Много от решенията се вземат едностранно от банките. Ние трябва да въведем ред, за да е ясно за всеки кредитополучател какво получава и какви са условията до края на договора. Третата група са свързани с таксите. Има такси, за които наистина се правят разходи, т.е. предоставя се услуга и трябва да останат. Но не приемаме да има такси, по които се правят разходи, но те са в основния предмет на дейност на банките. Има разход за обслужване на кредит, но за какво е тогава лихвата? Както като отидеш в ресторанта, не плащаш такса готвене. Тук може би ще намерим някакво сближаване на позициите.

Другата група проблеми са свързани с ипотечните кредити. Там трябва да се движим към вече оформената директива за ипотечните кредити в ЕС. Тя още не е приета, но е ясна като принципи. Там е записано, че ако в договора е казано, че кредитополучателят отговаря до размера на ипотеката, това е добре. Ако това не ти е единствено жилище, би трябвало да носиш отговорност, но ако ти е единствено, е добре да отговаряш до размера на ипотеката. Другият сериозен проблем е чл.417 от ГПК, който прави банката привилегирован кредитор да вади изпълнителен лист наравно с държавата. Там има сериозни възражения. Банките държат това да остане.

По този член банките веднага ще ви кажат, че ако тази привилегия отпадне, това ще затлачи с много съдебни дела.

Това е разумен аргумент. Но как ще гарантират, че няма да се злоупотребява, каквито данни има. Бихме се съгласили да остане, ако банките ни предложат регламент, че това повече няма да се случва.

Каква трябва да е регулацията на бързите кредити?

Този сектор е развит в цяла Европа – това не е някакъв криминален сектор. Друг е въпросът, че в България част от този бизнес е криминализиран. Има такъв пазарен сегмент и той трябва да бъде регулиран. Там проблемът не е толкова в лихвения процент, колкото в наказателни лихви и такси. Те трябва да се забранят.

Вторият проблем е капиталът на тези дружества и произходът им. Те имат много ниско изискване за капитал. Той трябва да стане няколко милиона, за да отсее сериозните играчи, от криминалния контингент. Регулацията на този сегмент трябва да бъде поета от БНБ.

Друга ваша инициатива в подобна насока е законът за офшорките. Според юристи предложените промени няма да имат ефект, може лесно да се заобикалят и не се адресират заварените случаи?

Слабост на законопроекта е и благодаря, че я посочихте. Вече е отстранена и ще затворим тази вратичка. Ще бъдат уредени и заварените случаи. Впрочем законопроектът има и други полета, които трябва да бъдат коригирани между първо и второ гласуване. И ние разчитаме на обществената дискусия, за да го усъвършенстваме.

Редно ли е депутатът Делян Пеевски да бъде сред вносителите на този законопроект и не е ли в конфликт на интереси?

Не смятам, че той е в конфликт на интереси. Щеше да бъде в конфликт на интереси, ако регулацията, която предлага със закон, беше не рестриктивна, а обратното. Ако носеше не прозрачност, а непрозрачност. Мисля че е нормално да участва в предлагането на такъв законопроект.

Ще постигне ли този закон основната си цел – за всеки български бизнес да се знае реалният собственик?

Това е една от целите. Дали ще я постигне? Като човек, който 20 години се занимава със законодателство, имам опита да кажа, че не всеки закон постига крайната си цел. Но ако това е първа стъпка, ако не разсъждаваме в посока, че Цонев и Пеевски са направили закон, за да не стане една работа, а разсъждаваме как да направим така, че да стане, мисля, че ще постигнем голяма част от целите си. А пък после може да го променим и допълним, ако в практиката се види, че има пропуски. Не случайно голяма част от законите са променяни десетки пъти. Така че тази първа стъпка е нужда. Тя е в унисон с европейските и световните тенденции и очаквам подкрепата на обществото, медиите и специалистите да направим закона работещ.

Профил

Йордан Цонев е зам.-председател на парламентарната група на ДПС и председател на Комисията по бюджет и финанси в 42-ото Народно събрание. Бил е народен представител в 38-ото Народно събрание с листата на СДС, но беше изключен от партията. В 40-ото и 41-ото Народно събрание беше депутат от ДПС. Член е на ръководството на ДПС. Заедно с колегата си от парламентарната група на движението Делян Пеевски е съвносител на законопроект, който ограничава дейността на офшорните компании в страната. Цонев е една от основните фигури от коалицията БСП-ДПС, които подготвят промените в Закона за банките, както и законопроекта за бюджета.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    strongest avatar :-|
    strongest

    Цонев е прав - не може само фискална стабилност, каквото беше вероюто на предишния кабинет - но къде, в мизерията на дъното.

  • 2
    strongest avatar :-|
    strongest

    Трябва и икономически ръст, но той е възможен само чрез наливане на пари в икономиката.

  • 3
    strongest avatar :-|
    strongest

    2007 и 2008 година, когато имаше много чужди инвестиции имахме и бюджетен излишък!

  • 4
    dagama avatar :-|
    da_gama

    Божке, какво прозрение от този велик икономист! :) Та това го пише във всеки вестник от 20 години насам.

  • 5
    iwonow1 avatar :-(
    iwonow

    Данчо Ментата ( Пицата ) - новият икономически гуру на държавата - май наистина сме с неограничени възможности ... Пази Боже !

  • 6
    cap_shakespeare avatar :-|
    Captain Shakespeare

    До коментар [#1] от "stronger":

    Празни думи.
    Иска се завзема на нови пазари за износ, но това не става с шмекерии.
    ДПС не партия на реформите,а на крадене на едро.
    За 20 години не можаха да реформират поминъка на българските турци... и т.н....

  • 7
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    До коментар [#3] от "stronger":

    годинките на балона на недвижимите имоти няма да се повторят никога в близко бъдеще, а и в далечно. За този балон тройната нямаше никакви заслуги така или иначе, не зависи от тях да го надуят наново. С взимането на заеми само ще го наврът на българия по-надълбоко, и като стане напечено ще ги сменят други олигофрени, а тези които най-много цвилят от кеф че тока или детските или пенсиите им ще се увеличат с няколко процента, накрая пак най-мощно ще го духат.

  • 8
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    така де, тока ще се намали, не увеличи, уж...

  • 9
    jorosrabskia avatar :-P
    jorosrabskia

    Данчо Ментата и Прас4о: това е икономи4еския екип който ще доведе до просперитет :)

  • 10
    evstati avatar :-|
    evstati

    Не мога да повярвам че този наглец е все още в политическата върхушка .Че и иска да поведе Бълрария към " икономическа стабилност "....
    И как ще го направи ?.......Като вземе заем който четящите тук и децата им ще плашат......
    Погледнете Гърция . Преди 20-тина години и те са имали един Данчо Цонев ,дето им ги е разправял такива.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK