С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 18 окт 2013, 16:02, 6451 прочитания

Йордан Цонев: Без икономически растеж няма финансова стабилност

Председателят на бюджетната комисия в парламента пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Йордан Цонев е зам.-председател на парламентарната група на ДПС и председател на Комисията по бюджет и финанси в 42-ото Народно събрание. Бил е народен представител в 38-ото Народно събрание с листата на СДС, но беше изключен от партията. В 40-ото и 41-ото Народно събрание беше депутат от ДПС. Член е на ръководството на ДПС. Заедно с колегата си от парламентарната група на движението Делян Пеевски е съвносител на законопроект, който ограничава дейността на офшорните компании в страната. Цонев е една от основните фигури от коалицията БСП-ДПС, които подготвят промените в Закона за банките, както и законопроекта за бюджета.
Как в условията на все още слаба икономика управляващите ще балансират между желанието за повече социални разходи и необходимостта да се запази финансовата дисциплина?
Българската икономика наистина е в най-тежката си година от началото на кризата. Първите две тримесечия тя се движи на ръба на рецесията. И това е най-големият проблем пред страната. Извеждането на икономиката на пътя на растежа е най-важната задача на правителството. Това предизвикателство ще намери адекватно решение в бюджета за 2014 г. Прогнозната макропрограма предвижда следните параметри: икономически растеж – 1.8%; бюджетен дефицит – 1.8%; инфлация – 1.8%; приходи по КФП – 37.8% от БВП (малко под 31.0 млрд. лв.); разходи – 39.6% от БВП (около 32.4 млрд. лв.), в т.ч. и вноската в ЕС. В тази финансова рамка ние извеждаме три приоритета – икономически растеж и развитие на регионите, социална ангажираност и образование. Но контекста на въпроса ви е много важен, защото около него ще се развива дебатът по бюджета и основните критики както на опозицията, така и на една чест от най-десните икономисти (с цялата условност на това определение). А контекстът е: вече седма година бюджетът генерира дефицит и това не заплашва ли толкова трудно постигнатата финансова стабилност. Простият отговор е да, още повече че правителството на ГЕРБ стопи фискалния резерв и сега бюджетния дефицит се финансира с нов дълг, което пък влошава и друг индикатор на финансовата стабилност – съотношение ДЪЛГ:БВП.

Истинският отговор обаче е по-сложен. Финансовата стабилност е доста по-сложно понятие от маастрихтските критерии. Аз смятам, че липсата на растеж и ниските доходи са много по-голяма заплаха за финансовата стабилност от бюджетния дефицит. Дефицит, насочен към мерки за растеж и увеличаване на доходите, може да се окаже продуктивна бюджетна мярка. И все пак той трябва да се поддържа в рамките на 2-3% от БВП. Не може да има финансова стабилност без икономически растеж. А начинът да се поддържа и подобрява балансът между приходите и растящите социални разходи е да се правят реформи.


В кои сфери планирате да бъдат тези реформи?
Първата е административната реформа. Искаме да осмислим цялата архитектура на административните звена и там, където те се дублират - да бъдат закрити. Там, където могат да се слеят - да се обединят. Там, където има назначени излишни хора - да бъдат съкратени. До месец-два ще имаме решение как ще върви този процес.

Другата реформа е в здравната система, която поглъща огромен ресурс. Само ще дам един пример - преди да започнем реформата, по времето на кабинета на ОДС всички пари в нея бяха 890 млн. лв. Сега са над 3 млрд. лв. Работещите само в здравната каса са няколко хиляди души повече от работещите тогава. Нямаме усещането, че тези пари са повишили качеството на услугата. До един месец кабинетът ще обяви как ще изглежда тя не на входа, а как ще изглежда до края. Бюджетът също ще има реформиран вид – програмното бюджетиране ще бъде изведено като инструмент за реализиране на трите приоритета.

В началото всяко правителство обявява, че ще прави тези реформи в тези сфери...
Да, най-лошото е не с незапочнатите, а с недовършени реформи. Една незапочната реформа ти дава един нереформиран сектор, на който знаеш недостатъците. Но има реформи, които започнаха и не са довършени. Например реформата в здравеопазването – тя започна със създаването на здравната каса и реформирането на доболничната помощ в края на миналия век и замря там. Причината да се започват реформи и да не се довършват е, че те са непопулярни мерки, които водят до загуба на обществено доверие от този политически субект, който го върши.



Привърженик ли сте на идеята да се изтегли еднократно по-голям дълг с конкретна цел да се реформира даден сектор?
Категорично да. Но до този момент с правителството и партньорите ни от БСП изобщо не сме говорили на тази тема. Предполагам, че и правителството, и колегите се боят от средата, в която работи кабинетът, в която доверието е в дефицит.

Как ще се справите с проблема с ниското доверие и съмненията, че решенията се вземат на базата на безпринципни договорки?
Причината за ниското ниво на доверие е много ясна и тя е в резултатите от изборите. От една страна, десните партии останаха извън парламента. Това е един огромен сегмент от избиратели, които останаха без представителство, и те очевидно са недоволни, защото не могат да дадат доверието си на другите партии. От друга страна, парламентът се формира в патова ситуация. Има паритет, при който не може да се формира ясно мнозинство.
При тази ситуация имаше две опции. Да поемем риска да съставим кабинет на малцинството или да отидем веднага пак на избори. Интересът на държавата е тя да бъде стабилизирана в някаква степен и тогава да се мисли за избори. Стабилизацията минава през това да се прокарат приоритетни политики за икономически растеж, да се спре този разпад на държавността, да се регулират пазарните отношения изкривени от монополите, да се направят стъпки в защита на потребителите.
Ние сме опитни политици и знаем какви негативи носи това за партиите. Но така или иначе трябва да се излезе от тази ситуация. Не на последно място сериозен мотив да съставим кабинет и да го поддържаме в условията на дефицит на доверие е да разградим системата, която ГЕРБ изгради. Това е система, която не бива да се повтаря в България като начин на управление.

При тази нестабилност не се ли опасявате, че догодина ви предстои допир с финансовите пазари, които могат да се окажат доста притеснени, ако напрежението продължи?
Освен дефицита през 2014 г. падежира дълг от 1.3 млрд. лв. През 2015 г. са глобалните облигации за 1.5 млрд. лв. и още дълг на вътрешния пазар. Така че ще трябва да се работи на международните финансови пазари по отношение на дълга. В закона за бюджета ще запишем освен таван на дълга и разбивка за всяка операция – за рефинансиране, за финансиране на дефицита, за финансиране на дълга, който падежира в началото на 2015 г. Извън тези неща не се предвижда друг дълг, но и само те са 4.5 млрд. лв.

Стратегията на кабинета за финансовите пазари ще бъде да диверсифицира риска. От тяхна страна в момента е заявено желание да излязат на частния капиталов пазар в Германия с 300 млн. евро по тазгодишния таван на дълга. Другата цел на стратегията ще бъде да коригираме политиката на предишния министър Дянков, който правеше дългови емисии с кратък матуритет. Затова сега за три-четири години се струпват огромни падежи. Ние ще се опитаме дълговите емисии да бъдат 10 и над 10-годишни, за да може да се преразпределят плащанията равномерно.

Откъде очаквате повече приходи за бюджета и къде ще насочите повече разходи? Не се ли боите да наливате средства в нереформирани сектори?
За да избегнем да наливаме средства в нереформирани системи, ние за пръв път правим една много съществена промяна. Това е т.нар. програмно бюджетиране, но изведено на ниво политики. За следващата година вместо сектори ние избираме политики. Това са политиките по трите приоритета: социалната политика, икономически растеж и региони и образование. По тези три приоритета ще бъдат отделени средства в рамките на възможностите на приходната част и на този дефицит. Мисля, че около 650 млн. лв. повече ще бъдат разходите в социалната сфера. Петстотин милиона ще бъдат за растеж и региони и 100 млн. лв. допълнително за образование. Средствата за социална политика са в НОИ и Министерството на труда и социалната политика.

Другите два приоритета обаче са изведени в сметки в Централния републикански бюджет и ще се наричат "Програма за икономически растеж и региони" и "Програма "Образование". Така ние избягваме за финансираме определен сектор, а финансираме политики за постигане на определени цели. При това на конкурентен принцип. Защото по тези програми ще могат да кандидатстват с проекти, както министерствата, така и общините и висшите учебни заведения, БАН, институти, неправителствени организации и т.н. Критериите за оценка на проектите се подготвят и ще бъдат ясно разписани. Между другото на този принцип са и европейските програми – те финансират определени политики.

Как ще се управляват тези средства и кой ще контролира изпълнението на проектите?
Все още уточняваме механизмите на управление, но категорично ще търсим прозрачност и ясни критерии за избор на проекти. Прозрачността ще постигнем, като включим в управлението на процеса представители на работодателските организации, профсъюзите, неправителствените организации и гражданското общество. А за програма "Образование" – представители на различни съсловни организации. Бих могъл да кажа някои критерии за избор на проекти по първата – Програма "Икономически растеж и региони" – принос за икономически растеж, брой нови работни места, принос за развитие на даден регион, увеличаване на доходи и т.н.

Няма ли това да стане за сметка на намаляване на средствата в други сектори?
Ограничени са капиталовите разходи на отделните министерства, за да се извлече ресурс. На тях им са оставени пари само по дейностите, които осъществяват и по финансирането на европейските програми, за които отговарят.

Няма ли риск през първата година при този механизъм да се окаже, че няма достатъчно проекти?
Винаги има такъв риск. Вече има съпротива от страна на отделните министерства. Така че първо трябва да се преодолее този проблем. Но при всяка реформа е така. Тя е съпроводена с преодоляване на съпротива. Риск има не толкова от липса на проекти, колкото от това как точно ще заработи механизмът на избора на проектите и контролът. Защото в страната има дефицит на средства, не толкова на проекти.

Откъде очаквате да дойдат повече приходи в бюджета?
Предвиждаме ръстът на приходите да бъде до 1% от БВП по консолидираната фискална програма. Има ръст на данъчните приходи, който гледаме да бъде съобразен с очаквания растеж и мерките, които правителството вече е набелязало по отношение на събираемостта. Разчитаме и на съживяването на европейската икономика и на потреблението. Най-важното, на което разчитаме, е подобряването на бизнес средата. Първите мерки - върнатият ДДС и ускореното разплащане, вече дават някакви резултати.

Казвате подобряване на бизнес средата, но в същото време чуждите инвестиции се свиват, а в законодателството се вкарват лобистки текстове.
По отношение на външната среда - чуждите инвестиции се влияят повече от други фактори, отколкото от политическата нестабилност. Но мислите ли, че можем да им предложим политическа стабилност, ако отидем отново на избори? Ако можем да им предложим по-ясна бизнес среда, ще бъде добре. Ако европейската икономика тръгне нагоре, и инвестициите ще се възстановят. Те се влияят повече от това. А по отношение на лобистки текстове конкретизирайте кои имате предвид?

Забраната за продажба на цигари в неспециализирани магазини например. Подкрепяте ли това предложение?
Подкрепям го, защото го направих аз. Не знам защо е изтълкувана като лобистка. Тази поправка няма да бъде включена в пакета законодателни промени. Причината е, че няма готовност да бъде осъществена сега. Но аз ще я предложа следващата година и затова ще си позволя да обясня защо правя това предложение.
Професионалното е по цялото движение на пътя на акцизните стоки да има контрол. Контролът сега, ако има такъв, е до данъчните складове. В момента, в който се освободят от данъчния склад, те се сливат заедно с контрабандните цигари. Започват да се продават на всевъзможни места, в това число и по пазарите, от лицензирани и нелицензирани търговци и контролът върху тях се осъществява само от Агенция "Митници". Тя обаче няма капацитет да проверява в страната. Предложих НАП да се включи към контрола, а не да смени митниците. Така двете приходни агенции ще бъдат в конкуренция и ще се допълват. Ако част от служителите на митниците допускат контрабандата на цигари, тази същата част ли контролира продажбата на тези цигари?

Местата трябва да бъдат редуцирани, за да може да се осъществява контрол. Например на определени места може да се продава само от автомати, на друго място да бъде изобщо забранено, а други да са лицензирани, като например големи вериги, супермакети, бензиностнации. Тук възниква проблем за малките населени места. Очевидно е, че за тях този режим не може да важи. Другото условие в предложението беше за продажбата на тези стоки на съответното място да се води отделен касов документ, тоест, когато данъчните отидат на проверка, да може оборотът от тези стоки да е отделен и да може веднага да се провери. Впрочем ограничения от този вид има в Ирландия, Португалия, Франция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 885 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 805 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
"Престани да пречиш"

Защо и как медийната батарея на Пеевски и Цветан Василев започна яростна атака срещу президента

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10