С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 19 окт 2013, 20:45, 9362 прочитания

Сега на нас

Правителството поиска Банката за равитие да поеме повече пари по програма "Конкурентноспособност", но Брюксел се притеснява от резултатите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В политиката да уцелиш момента е много важно. Ето защо на зам.-министъра на икономиката Юнал Тасим и на неговите подопечни ще им е сложно, когато опитат да обяснят в Брюксел защо държавната Българска банка за развитие трябва да поеме 100 млн. евро от програма "Конкурентоспособност" през следващия период. Тасим заяви тази седмица, че това е намерението на правителството за периода 2014 - 2020 г., защото финансовият инженеринг (както се наричат схемите, различни от директното финансиране) не бива да се извършва "от Европейския инвестиционен фонд и недотам успешни и убедителни формации". За негово нещастие само седмица по-рано правителството обяви, че същата ББР ще даде заем от 22 млн. лв. на де факто фалиралото държавно предприятие "Напоителни системи".

Сега се поставете на мястото на хората, които наблюдават програмата в Брюксел. От една страна, имате ЕИФ, който само през 2012 г. е отделил 1.3 млрд. евро за 63 инвестиционна фонда, в които е мобилизирал допълнителен ресурс от 7 млрд. евро; който ръководи 14 програми за финансов инженеринг в ЕС и който успя за кратко време да основе и развие инвестиционна инфраструктура в България от стартъп финансиране до нисколихвени кредити и гаранционни схеми. От другата страна имате банка, която има не особено сполучлив опит с работата с европейските програми - гаранционният й фонд по Програмата за развитие на селските райони не върви добре. И още по-лошо - очевидно се влияе от политически мотиви на управляващите при взимането на финансови решения.


Както сами се досещате, това ще е един от основните препъникамъни в преговорите с Европейската комисия по новата програма, наследник на "Конкурентоспособност". Програмата е готова като проект и трябва да отиде в комисията за съгласуване до края на месеца.

ББРррр...

Сигналите за рязък завой в методите за управление на средствата по програма "Конкурентоспособност" идват вече от няколко месеца. Едно от обясненията е, че ББР е любима на БСП, които си представят, че през нея могат да извършват по-гъвкави действия по управлението на европейските средства. Министерството на финансите, което няма собствен инструмент за пряко използване на фондовете от ЕС, също подкрепя идеята. Всъщност още през 2007 г., когато Пламен Орешарски бе финансов министър, е имало идеи банката да поеме управлението на JERЕMIE - схемите за финансов инженеринг. Тогава ЕК е отказала и най-иновативната форма за управление на европейските пари влезе с четиригодишно закъснение у нас.



"Не мога да кажа на този етап", вдига ръце Ели Милушева, ръководител на управителния орган на "Конкурентоспособност", на въпроса дали е взето окончателно решение за ББР. "Говори се, черно на бяло няма никакви споразумения. Има политика да се подпомага ББР, да се изгради там капацитет и парите да минават през българска банка." Тя казва, че е въпрос на "политическо решение". ЕИФ е скъпо удоволствие заради по-високите й такси, но въпросът е каква ще е цената на граденето на капацитет в ББР и дали това трябва да се случи внезапно и за сметка на целия инвестиционен ресурс в новата програма.

Не е ясно какво е имал предвид Юнал Тасим, когато е говорил за "недотам успешни формации", но към момента, признава самата Ели Милушева, "всички схеми по JEREMIE работят, те са може би най-успешните в Европа". Гаранционната схема е раздала 3900 кредита на стойност 236 млн. евро., нисколихвената е раздала 110 млн. евро, а фондовете за стартиращи компании са инвестирали 4.5 млн. евро и са привлекли още толкова частен капитал. Към септември вече има 353 млн. евро, влезли реално в икономиката през инструментите, управлявани от JEREMIE, при предоставен ресурс от 349 млн. До края на 2015 г. от ЕИФ очакват портфейлът да стигне до над 840 млн. евро.

За сравнение - гаранционният фонд, който ББР създаде по ПРСР, тази година върна 100 млн. лв. от общо 330 млн. лв., които ще останат неусвоени, поради бавния темп на реализиране. Одобрените гаранции досега са 147 на стойност 52 млн. лв. Това, разбира се, не зависи изцяло от ББР, но е очевидно, че тя има още доста да учи и би било добре да го прави в партньорство с институция като ЕИФ, ако искаме парите следващия период да стигат до крайните потребители. От ББР не отговориха на изпратените въпроси.

Друго възможно обяснение, разбира се, че евросредствата винаги се управляват "по-удобно" от банка, подчинена директно на правителството, отколкото от европейска институция. Банкер, който работи с програмите на ЕИФ, обяснява деликатно, че европейската схема ограничава до минимум политическата намеса в процеса на отпускането на средствата: "Банките не са изложени на никакви договорки, на конюнктурни условия, на българската политическа среда. При наличието на посредник в процеса не би могъл да се избегне рискът от индивидуален подход, от дискриминация." Тъй като повечето дългови и капиталови продукти изискват 8-10 години, за да са максимално ефективни и полезни за икономиката, това значи поне две-три правителства, които да следват стабилна линия и да не рушат наследеното - лукс, с който България рядко е разполагала досега. Затова е лесно разбираемо защо Европейската банка за развитие и Черноморската банка например искат правителството да подпише споразумение, че ЕИФ ще участва в следващите 10 години в новия мецанин фонд (вид инвестиционен фонд, който дава и заем, и капитал), за да се съгласят да го финансират.
По-важният въпрос

Финансист от международна институция, запознат със ситуацията, обяснява, че заместването на ЕИФ с ББР  ще доведе и до други проблеми. Например българската банка има доста по-нисък кредитен рейтинг спрямо първокласния рейтинг на ЕИФ. Банките неизбежно ще трябва да увеличат лихвите си, за да посрещнат риска от това, че техните преференциални кредити ще бъдат гарантирани от институция, която има по-малка вероятност да покрие евентуални загуби. На второ място ББР тепърва ще трябва да трупа опит и останалите предимства на ЕИФ: по-висок кредитен рейтинг, топ професионалисти в сферата на дълговите и капиталовите продукти и не на последно място - сертифицирана от ЕК организация, която може да взима пари от програмата и те да се смятат за усвоени (т.е. няма нужда да се харчат до 2 години след договарянето).
 

Всичко това не значи, че ББР не може да има роля в следващия период, най-малкото защото България е в правото си да иска по-голямо участие на банката. Източник от комисията казва, че има възможност ББР да ръководи гаранционни и нисколихвени схеми, но след като подобри капацитета си, тъй като понастоящем той е доста слаб. За останалите инструменти като фондовете за дялово финансиране "ББР няма да може да се справи в следващите 3-4 години и ЕИФ трябва да продължи", казва той.

Тъй като инженерингът през 2014 - 2020 г. ще е на повече места, а не само в "Конкурентоспособност", място очевидно ще има за всички. Но откъде ще минават парите е въпрос, който има значение само ако върви в комплект с по-важния, а именно дали ще стигат бързо и лесно дотам, за където са предназначени, и това да не значи нечий джоб. Фирмите чакаха седем години управляващите да се научат да отпускат пари по тази програма. Надали им се чака още седем.

по темата работиха
Татаня Пунчева
Валентина Илиева

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 1329 прочитания

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 1660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Голямата тайна на синдикатите и работодателите

Историята на поисканите данни за представителност на участниците в тристранката

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10