Разсрочване на данъци, но срещу по-висока лихва
Фирми и хора с временни затруднения ще могат да отлагат задълженията си по-лесно
Калина Чернева
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Данъкоплатците с временни финансови затруднения ще могат да разсрочват или отсрочват задълженията си към държавата по-лесно. Разрешението вече ще може да се издава и от данъчни служители и периодът, за който може да се отложи плащането, ще е по-дълъг. Освен това отпадат някои от изискванията, които правеха получаването на разрешение ако не невъзможно, то поне много трудно. Уловката е, че се въвежда по-висока лихва върху отложените плащания.
Новият режим ще действа заедно със стария, при който процедурата е по-сложна и практически неприложима, но пък лихвата е по-ниска (основният лихвен процент). Сега данъкоплатците ще могат "да си купят" по-бърза и облекчена процедура срещу лихвата върху забавената сума (ОЛП +10). Това става ясно от корекциите в законопроекта за изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за следващата година, които бяха приети от Министерския съвет (МС). От облекчението за разсрочване и отсрочване са изключени местните данъци и такси, както и акцизите.
По-малко бюрокрация
От новите текстове в ДОПК отпадат голяма част от изискванията, които утежняваха процедурата на разсрочване на данъчни и осигурителни задължения (без акцизи и местни данъци). Такива бяха например границите на коефициенти за рентабилност, ефективност и финансова автономност, както и други изисквания, в които длъжниците трябваше да се вписват. С по-облекчения режим длъжниците към държавата, които имат и други задължения, ще могат да избегнат разваляне на търговски договори или забавяне на плащания по тях, както и неизпълнение на задължения по трудови договори. Данъчни експерти добавят, че новият режим ще помогне на фирмите с временни затруднения да се предпазят от блокиране на сметки и започване на процедура за обявяване в несъстоятелност. Досега отлагането на публични задължения беше недостъпно на практика, а разсрочените за 7-годишен период задължения буквално се броят на пръстите на едната ръка. Законовите изисквания бяха толкова стриктни, че изискваха длъжникът да докаже, че няма нужда от разсрочване и отсрочване. Едно от тях например е дружеството да е на печалба през последните три години.
За сметка на облекчението обаче ще бъдат засилени механизмите на държавата за контрол. Досега върху отложените задължения се плащаше само основният лихвен процент (ОЛП). При облекчения режим лихвата е законната, т.е. ОЛП+10%. Нов момент е и изискването длъжникът да извършва всички плащания във връзка с дейността си само по банков път, както и да предоставя на данъчните тримесечно извлечение от банковите си сметки.
Няколко инстанции надолу
Разрешение за отсрочване и разсрочване на публични задължения вече ще могат да издават и данъчни служители, определени от териториалните директори на Националната агенция за приходите (НАП). Те ще имат право да издават документа за задължения към бюджета до 300 хил. лв. Досега най-ниската инстанция, която можеше да взема това решение, бяха териториалните директори, и то за три пъти по-малки задължения - до 100 хил. лв. За по-високи суми отговорен беше изпълнителният директор на НАП, а за задължения над 300 хил. лв. - финансовият министър. Поправката в ДОПК го освобождава от това задължение, като всички разрешения за отсрочване и разсрочване вече ще се издават на ниво НАП.
Освен сумата по-висок е и горният праг на периода, за който може да се отложи плащането. На най-ниската инстанция ще може да се иска отлагане до две години вместо до една, както беше досега. За задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за над 300 хил. и до 3 млн. лв. компетентен да дава разрешение ще е териториалният директор на НАП, а над тази сума - изпълнителният директор на приходната агенция. Максималният период на отлагане в тези случаи ще е до 3 години.
По-бързо решение
Друго облекчение, предвидено в законопроекта, е скъсяването на сроковете, в които трябва да бъде взето решение. Досега те бяха 3 месеца, а за министъра на финансите - до 4 месеца, след като е получил искането. Сега той се скъсява до 1 месец, а за суми над 3 млн. лв. - 2 месеца.
За сметка на това обаче данъкоплатците, които са поискали разсрочване и отсрочване, няма да имат право на обжалване, когато решението е отрицателно. Досега в ДОПК съществуваше такава възможност, а срокът беше до 14 дни след решението.
7 коментара
Умно!
Да умно е, няма спор. Обаче не виждам в статията анализ/информация как това касае задълженията на физически лица. В момента условията са брутални, архаични и неработещи, и то когато говорим за етап доброволно изпълнение, а не дори за принудително.
Данъкоплатец минал през тях ще лъже до живот държавата, дори и само за спорта – просто е по-евтино, лесно и явно има защо!
Че то ОЛП е 0.03% и реално лихвата за забавяне ще е 10.03% доста по-малко отколкото банките дават кредити. Не мисля, че е добра идея. Защото фирмите масово ще се възползват от това и реално бюджетът ще губи.
С последните промени в законите за гражданските договори, държавата казва, че не си иска парите. Вместо да им се удържа данъка, когато се получават парите, ще се търси на'година, когато парите са изхарчени.
Публикувано през m.capital.bg
И в момента са ОЛП+10%.
А така за 7 години как се контролират и кога ще спрат затъването ако той изплаща старите а пропуска новите или почне да изостава и със старите. Подготвя се нов балон според мен.
Изчисляването на ОЛП - е най-голямата глупост в банковата ни система. Няма нищо общо с реалните лихви по влоговете и кредитите на банките.
След това всичко в което се използва тоя глупав индекс ОЛП става глупаво също - губи се връзката с действителността, вместо да става точно обратното, каквато е идеята.
Икономистите са царе в измислянето на идекси които нямат нищо общо с действителността за съжаление. Сещам се и за средна работна заплата за страната - че на нейна база искат да въведат изчисляване на МРЗ.. - без да се гледа безработицата.
"Данъкоплатците с временни финансови затруднения ще могат да разсрочват или отсрочват задълженията си към държавата по-лесно. Разрешението вече ще може да се издава и от данъчни служители и периодът, за който може да се отложи плащането, ще е по-дълъг. Освен това отпадат някои от изискванията, които правеха получаването на разрешение ако не невъзможно, то поне много трудно. Уловката е, че се въвежда по-висока лихва върху отложените плащания."
А ако човек наистина е затруднен защо държавата не помисли малко за гражданите си?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.