Поради един милиард причини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поради един милиард причини

Изискването на НАТО към страните членки е да отделят поне 20% от военните си бюджети за модерно въоръжение. В България този процент е около 5%.<br>

Поради един милиард причини

Нов стратегически преглед на сигурността трябва да обоснове разходите за въоръжени сили през следващите 15 години

Момчил Милев
8039 прочитания

Изискването на НАТО към страните членки е да отделят поне 20% от военните си бюджети за модерно въоръжение. В България този процент е около 5%.<br>

© Красимир Юскеселиев


"По темата за армията и националната сигурност трябва да има висока степен на съгласие за това каква армия ни е необходима, какъв ще е бюджетът й и с какво натоварваме армията." В контекста на това изказване на военния министър Ангел Найденов от преди около седмица би трябвало честно да си отговорите на въпроса: съгласни ли сте България да отделя годишно 1,06 млрд. лв. за издръжка на своята 37-хилядна армия в сегашния й вид?

Въпросната внушителна сума превръща Министерството на отбраната във втория по големина консуматор на бюджетни средства след МВР за 2013 г. На теория тя би трябвало да ни осигури модерни, мобилни и тренирани въоръжени сили, подготвени да реагират при най-разнообразни заплахи. За да отговори на критериите на "Бялата книга за отбраната", приета с решение на парламента преди точно три години, държавата трябва да отдели дори повече пари: 1,5% от своя брутен вътрешен продукт (или около 1,2 млрд. лв.). Амбицията на военното министерство е бюджетът за армия да нарасне още повече през следващите 3 до 5 години и да достигне 2% от БВП (или около 1,58 млрд. лв.), за което настояват партньорите ни от НАТО.

Лошата новина в случая е, че около 3/4 от споменатите 1.06 млрд. лв., или около 750 млн. лв., всъщност отиват не за подготовка на елитни войскови части, а за... заплати. По принцип в модерните армии съотношението между средствата за възнаграждения, за поддържане на операциите и за инвестиции в нови проекти е 40:30:30. При българските въоръжени сили обаче то е 75:20:5. Или казано с други думи, въпреки че харчи над един милиард лева за отбрана, държавата практически е престанала да модернизира своята армия и в най-добрия случай успява да поддържа статуквото.

Време е за промени

Най-грубо казано, има два начина иначе щедрото финансиране да започне да се превръща във военни способности, а не просто в числа от ведомостта за трудовите възнаграждения. Единият е увеличаване на парите за отбрана. Това обаче няма как да се случи на практика в условията на икономическа криза, а също така би било цинично на фона на бюджетите за сфери като образование, здравеопазване и социално подпомагане. Друг вариант е съкращаването на войската под зададеното ниво от 37 хил. души. Практиката обаче показва, че намаляването на армията автоматично води след себе си и механично орязване на бюджета за нея, при което отново не оставят пари за модернизация. "На практика влизаме в спирала надолу", коментира казуса бившият военен министър Тодор Тагарев.

Затова най-смисленият подход е преструктурирането – премахване на излишни звена и администрации и пренасочване на спестените средства към онези войскови подразделения, които е стратегически важно да развиваме от гледна точка на националната отбрана и коалиционните ангажименти към НАТО.

Тук обаче има една добра и една лоша новина. Добрата е, че военният министър Ангел Найденов замисля провеждането на задълбочен стратегически преглед на сигурността и отбраната. Той ще трае поне една година и трябва да изясни точно каква армия ще развиваме в периода 2014 - 2028 г. Лошата е от практическо естество: екипът на отбранителното ведомство, изглежда, е склонен да се плъзне по плоскостта на популизма и да отлага повечето непопулярни мерки. Това резултира не само в спиране на съкращенията на ненужни звена, но във възстановяване на вече закрити поделения, чийто военностратегически смисъл е повече от спорен (например гарнизона във Враца).

Замразяването на съкращенията все пак ще има един позитивен ефект – ще предотврати редуцирането на 68-ма бригада "Специални сили" до ниво полк. На практика това е може би най-смисленото подразделение на армията ни, подготвено е за мисии от най-различно естество и би било глупаво точно то да падне жертва в битката с лошото бюджетиране.

План 2028

"Нужно е ясно дефиниране на приоритетите при изграждане на нови способности, нужно е реализиране на проектите за модернизация и превъоръжаване, нужни са гаранции за бъдещо финансово и ресурсно обезпечаване", коментира военният министър Ангел Найденов по повод предстоящия стратегически преглед. Проблемът в случая е, че за да има смисъл от подобен преглед, той би трябвало да се случи на по-високо ниво от военното министерство, т.е. трябва да бъде разработен най-малкото от Министерския съвет и да обхваща дори държавни органи извън системата за сигурност.

В момента обаче правителството не разполага с аналитично звено, което да свърши подобна работа. Единственият орган, който би могъл да има отношение към стратегическия преглед, е Съветът по сигурността към МС. Той обаче е просто механичен сбор от експерти на министерства и агенции (често с взаимно изключващи се интереси), така че едва ли би могъл да произведе аналитичен и държавнически продукт. В този контекст е показателно, че рекламираната още в началото на август идея за стратегическия преглед все още не е придобила конкретни измерения, а сформирането на работна група по нея е отложено за началото на декември.

В интерес на истината идеята за нов анализ на стратегическите приоритети в сферата на сигурността и отбраната предшества сегашния министър и се ражда още по времето на ГЕРБ. След това някои основни насоки са формулирани и от служебния министър Тодор Тагарев, който започва и може би най-важната част от този процес – съгласуването с НАТО на 56 цели за способности, които българските въоръжени сили трябва да постигнат през следващите 15 години, за да бъдат ефективен член на колективната система за сигурност.

Важният въпрос е дали сегашният екип в министерството, излъчен от новата тройна коалиция, ще продължи да следва досегашната стратегическа рамка или ще се опита да направи някакъв изненадващ завой. "Не бива да се мисли, че ще има промяна във външнополитическите приоритети на страната. Те са отдавна известни и по тях няма спорове", опитва се да разсее подобни опасения военният министър Ангел Найденов. Според него обаче "има много нови рискове и заплахи, които се появяват, и трябва да отговорим дали притежаваме онези способности, които са необходими".

Основният въпрос е как военният министър ще успее да балансира между това да не дразни военните със съкращения и необходимостта да осигури още средства за предстоящите и най-належащи инвестиционни програми. Защото допълнителни пари за армията отвъд настоящия около 1 милиард лева трудно ще дойдат по линия на финансирането за Министерството на отбраната. Доказателствата за това вече са налице: вместо увеличен, бюджетът на военното ведомство в проектозакона за 2014 г. дори е леко свит до 1.02 млрд. лв.

За сметка на това големите разходи вече чукат на вратата. Само по натовския пакет Цели за способности 2013, и то за развитието на 8-те най-критични от тях, страната ни трябва да започне да отделя големи суми още от догодина. През 2014 г. България би трябвало да планира за това около 80 млн. лв. Разбира се, страната ни може да отлага тези инвестиции в отбрана с различни хлъзгави аргументи, понасяйки политическите последствия от това. Целият размер на разходите по линия на Северноатлантическия пакт до 2028 г. е около 2.3 млрд., като пикът им ще бъде достигнат през 2019 г., когато за тази цел трябва да бъдат отделени близо 240 млн. лв. В тази сума не влизат разходите по придобиване на нова ескадрила изтребители или ремонтиране на старите. Освен натовски бойни самолети други любопитни проекти по линия на Цели за способности 2013 са изграждането на сили за борба с морски мини, на комуникационно-информационни системи със способност за развръщане, на подразделения за операции в тежки климатични условия, на части за разузнаване, наблюдение и целеуказване, на системи за самозащита на летателните средства и др.

При сегашното структуриране на военния бюджет обаче, където 75% от парите отиват за заплати и само 5% за инвестиционни разходи, всичко това просто няма как да се случи.

"По темата за армията и националната сигурност трябва да има висока степен на съгласие за това каква армия ни е необходима, какъв ще е бюджетът й и с какво натоварваме армията." В контекста на това изказване на военния министър Ангел Найденов от преди около седмица би трябвало честно да си отговорите на въпроса: съгласни ли сте България да отделя годишно 1,06 млрд. лв. за издръжка на своята 37-хилядна армия в сегашния й вид?

Въпросната внушителна сума превръща Министерството на отбраната във втория по големина консуматор на бюджетни средства след МВР за 2013 г. На теория тя би трябвало да ни осигури модерни, мобилни и тренирани въоръжени сили, подготвени да реагират при най-разнообразни заплахи. За да отговори на критериите на "Бялата книга за отбраната", приета с решение на парламента преди точно три години, държавата трябва да отдели дори повече пари: 1,5% от своя брутен вътрешен продукт (или около 1,2 млрд. лв.). Амбицията на военното министерство е бюджетът за армия да нарасне още повече през следващите 3 до 5 години и да достигне 2% от БВП (или около 1,58 млрд. лв.), за което настояват партньорите ни от НАТО.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    musashii avatar :-|
    musashii

    Всъщност въоръжените сили на България са 44 хиляди души.Това ни поставя на второ място в ЕС по брой военнослужещи на човек от населението след Гърция.След присъединяването ни към НАТО териториалната цялост на страната е гарантирана и не е нужно да имаме толкова много военнослужещи.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Амбицията на военното министерство е бюджетът за армия да нарасне още повече през следващите 3 до 5 години и да достигне 2% от БВП (или около 1,58 млрд. лв.), за което настояват партньорите ни от НАТО."

    Това е лъжа и безумство. Изискването за 2% е от времето на Студената война и повечето страни-членки не го спазват. Всъщност само 5 (от общо над 30 членки) го спазват - Франция, ЮК, САЩ, Турция и Гърция.

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#1:"kermit"]Това ни поставя на второ място в ЕС по брой военнослужещи на човек от населението след Гърция.[/quote]А ако се вземе предид населението в трудоспособна възраст (при нас близо 1/3 са пенсионери) - на първо място. Ако искаме да имаме съвременна армия щатната бройка трябва да се намали.

  • 4
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    "на подразделения за операции в тежки климатични условия"

    Това аз лично ще го одобря само като ми се докаже, че има реална полза от подобни подразделения за България. Примерно да ни доведат Насрала да отговаря за Сарафово. Или хайде да не е Насрала - ще съм ок и с някой от приближените му.

  • 5
    2.5 avatar :-?
    2.5

    [quote#4:"johnniewalker"]Примерно да ни доведат Насрала да отговаря за Сарафово. Или хайде да не е Насрала - ще съм ок и с някой от приближените му.[/quote]

    Не знам как ще изпратим армейска част на операция на чужда територия, вън от съвместни операции с мандат на НАТО или ООН?

  • 6
    izabell avatar :-|
    izabell

    Редно е като Държава да имаме армия,а средствата за издръжката е като всяко дружество например като МВР.

  • 7
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    От кого се пазим всъщност?! Обкръжени сме от съюзници (без Сърбия) по НАТО. За какви конфликти се готвим? Най-много като малка част ор някоя миротворческа НАТО операция.
    Какви морски мини и какви ескадрили? Защо не направим съвместна ескадрила с Гърция или Румъния например. Хем по-евтино хем по-практично!

    Докато харчим 4 пъти по-малко от средното за ЕС за изследвания и научни разработки, успяваме да сме на 2 място в ЕС по военни разходи като % от БВП (SIPRI Military Expenditure Database, 2010). Преди нас е само такова икономическо чудо като...Гърция!!! 7 милионна България има армия от 32445 души. 9 милионна и много по-богата Швеция има 16 958 души, а 10 милионна Чехия 24 18 души.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    За 5 месеца на власт от настоящия военен министър не сме чули една дума от устата му, която да навява мисли за кой ресор отговаря изобщо. Колкото пъти го засечем да прави изявления по радио, телевизия и преса, винаги е по повод на разни социални придобивки, права за ранно пенсиониране, почивни станции, санаториуми и запазване на работните места. Просто да се чудиш...нали човек трябва все пак да изпитва някакво удовлетворение от работата си...Може ли да имаш генерален щаб, флотско адмиралтейство, командване на въздушните сили, и в същото време да разполагаш с 2-3 годни за летене стари изтребителя, 3 дарени стари фрегати, които нямат ракетни установки т.е. с техника от времето на Руско-японска война, ПВО не е купувала нищо ново от 25 години....Някой горе пита, кой ще ни нападне. При такова дередже една гемия контрабандисти или терористи може с подръчни средства да потопи целия ни флот, просто защото последният е нямало с какво да се отбранява...

  • 9
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    според мен , не ни е необходима такава армия - толкова голяма . от кого ще се отбраняваме . да направят платена като в щатите и др. държави.

  • 10
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    До коментар [#8] от "cinik":

    Ами няма нужда ... С300 ти е малко май :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK